Thalloderma Shop
03/15/17 09:40
(http://ivo.bg/)

Ужасите на европейского ни иго

Европейското ни “иго” роди мъки за свободно пътуващия българин. Както никога преди , дори и по време на османското робско разхождане на българина, когато в оромната многонационална държава всички са пътували ( както никога след това като част от съветската империя), днешният евпропейски “поробен” български гражданин с малко късмет може да си вдигне шапката и само с този завършек на облеклото да литне до голям европейски град със самолетен билет ( отиване и връщане) на сума, сравнима или даже по-малка от билетите за междуградския транпспорт в България.

Не бързайте да ме подозирате в комерсиален интерес да рекламирам нискотарифните полети. Ще сгрешите. Просто взимам повод от личния си опит, който е конкретен, но и достатъчно метафоричен.

Купих си билет до Берлин и обратно на цената на бензина за колата, необходим да стигна на стотина километра от София  ( и обратно) в “лятната си резиденция”, любимото семейно бунгало в Балкана. Ако някой ми беше казал преди година-две, че това ще е възможно, щях да се отнеса към него по същия начин с почукване на пръста си по челото, по който бих реагирал на предсказание в края на миналия век, че много скоро ще се разхождаме МАСОВО с  лични устройства за връзка с целия свят, някои от които ще са на практика компютри, чиито възможности далеч ще превъзхождат всичко познато на потребителите по онова време.

Малка подробност е фактът, че съдбата се пошегува да ме “накаже за лакомията”, като подшушна на германските трудещи се от берлинските летища да се наговорят да стачкуват и да провалят обратния ми полет цели два пъти.Приземиха ме в добрия стар автобус на добрата стара цена, умножена по около десет спрямо онази половинка от самолетния блет, която не успях да употребя поради стачката в германскта столица. Този лош късмет , обаче, не може да ме отклони от замисъла да предложа да се замислим за ужасите на “европейското ни иго”.

В социалогическо проучване от миналата седмица се видя, че членството на България в ЕС се цени от българите преди всичко именно заради свободата на придвижване в неговите рамки на гражданите от държавите, членуващи в организацията. И ако досега на радостта от тази свобода стандартно се протвопоставяше бедността, която не позволява на всеки да се възползва и да пътува ( “поне” в Европа), роденият от конкуренията ( и да, от глобализацията!) феномен на невероятното поевтиняване на част от самолетния транспорт, вади жилото на това обосновано  до скоро черногледство.

Нищо не илюстрира по-зрелищно прераждането на затворения по време на НРБ в обинтованата ни ( с бодлива тел) земя, както профучаването на абтобус с българска регистрация през поредица от европейски граници, отворени за него и пътниците му в най-буквалния смисъл на думата. Граница  след граница на път за България, докато не опре до сръбската, където пътникът с европейски паспорт трябва да слезне и да се легитимира пред киселия служител на една страна, който не може да скрие неудоволствието да обслужва българските граждани, превърнали се в по-свободни от него днес ( поне по отношение на преминаванто на границите в почти цяла Европа). А кслед това същото да се повтори и на българската граница, че дори и по-досадно – което е тема за друг разговор.

Няма да ви връщам банално към спомена за времето, когато въпросната Сърбия беше на обратния полюс спрямо нас, затворените в НРБ, докато югославяните с право ни гледаха надменно ( макар и предимно в качествато си обслужващ персонал в западните страни, в които ги пусха да печелят ). Но и не мога да попреча никому да се замисли за този шеметен път, извървян от нас.

Оказва се, че сме “заробени” от Европа доста зарибяващо и се чувстваме като риба във вода в рамките на подарената ни свобода.

Ами ако ни посегнат на нея отново и пак същите наши “освободители”. Техните гарвани от различни партии гледат да не си извадят окото един другиму предизборно, но грачат с руски акцент срещу българското членство в ЕС с шизофреничния рефрен за “отстояване на нашите права” пред Брюксел?

Който иска да си отстоява правото да ръмжи срещу свободата- прав му Пут(ин) и да си ходи при него. Там ще срещне пълно разбиране и подкрепа в това отношение, както са се убедили още водачите на българското национално-освободително движение от 19 век, последвани от наивните съветофили, приветствали победния (въз)ход на болшевизма първо от разстояние, а после от вътрешнта част на съветските концлагери, където са приклчили земния си път някои от най-зарибените български борци срещу робството на “стария свят”. Техните следовници в обслужването на московския интерес изглежда , обаче, са си научили поне този урок: не дават признаци да искат си ходят при Путин, а “само” го канят да ни навестява тук. Сибирският студ на съветските коцлагери им държи топло.

Друг е въпросът, че за опитите им да провалят европейския път на България  трябва да бъдат канени да пребивават на топло в съответните места за изолирането им, за да не поствят под заплаха ( и в услуга на чужда държава) свободата на абсолютното мнозинство граждани ( видно от споменатия по-горе социологически сондаж). За съжаление това не се случва дори и като намерение от страна на институциите у нас и вместо тези мракобесници да бъдат обезвредени, европейските българи се чувстват обезверени.

А межодувремено се задават нови ужаси на “европейското ни робство”, като : сваляне на цените на международните разговори в рамките на ЕС от 16 юни; сваляне на визите за български граждани , пътуващи за робовладелска Канада, приятила доста “роби на труда4 от България още в първите години от след трагичната ко(н)чина на комунизма в НРБ.

А като връх на европейското иго за нас дойде и новината, че ЕС ще настоява да бъдат въведени визи на гражданите на САЩ, пристигащи в ЕС – като ответна мярка, ако и САЩ не допуснат българските граждани безвизово да влизат в страната.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване