ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ НИ ПЛАШИ, ЗАЩОТО НЕ УМЕЕМ ДА СМЕ АКТИВНИ И ГРАДИВНИ

03/17/17 07:38
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ НИ ПЛАШИ, ЗАЩОТО НЕ УМЕЕМ ДА СМЕ АКТИВНИ И ГРАДИВНИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочената дискусия за бъдещето на Европейския съюз в България минава формално и несериозно на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да донесе негативи за бъдещето на страната – с Пламен Асенов продължаваме разговора си по темата от миналата седмица.

– Пламен, каква позиция изрази българският президент Румен Радев за идеята „Европа на много скорости” на срещата на върха в Брюксел миналата седмица?

– „Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости” – заяви пред журналисти още с пристигането си в Брюксел президентът Румен Радев и добави: „Налице е тенденция Европейският съюз, от съюз на принципи и ценности, да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък”. Тази наглед героична президентска поза, Фили, всъщност е пълна с елементарни грешки, откровени лъжи и фалшиви внушения. Веднага посочвам три неща. Първо, никой европеец никога и по никакъв начин не е бил против и не е заплашвал единството и солидарността на съюза. Тук и сега просто се води дискусия как тези основополагащи европейски ценности да се развиват паралелно с европейските реалности. Второ, вариантът за Европа на две скорости е различен от този за Европа на много скорости, към който напоследък изглежда клонят повечето европейски държави. Да, двете скорости се споменават като опция в Бялата книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но нищо повече. И трето – в Европейският съюз тъй наречените „сметки и пазарлъци” са нещо нормално, без което не може да се мине изобщо, защото точно те са нещото, което превръща абстрактните принципи и ценности в конкретни реалии. Само дето някои ги наричат не сметки и пазарлъци, а диалог и търсене на консенсус за максимално задоволяване на всички интереси в общността. Как иначе е възможно да съществува коя да е демократична общност? Е, в другите познати общества принципите и ценностите се налагат просто чрез команди и единоначалие, но това вече го живяхме.

– Не е ли донякъде разбираемо, ако командването е по-близко до характера на Румен Радев,, все пак – той е бивш генерал?

– Донякъде – може би, Фили, само че някъде-то свърши на Сирни заговезни. Празникът отмина, а с него и времето за прошка – Радев обаче би трябвало да се е пренастроил вече към ролята си на президент на демократична страна. Ако не е, не знам колко дълго ще го търпи както Европа, така и самата България. При всички случаи обаче думите му за бъдещето на ЕС приличат не на типичното европейско информирано и смислено говорене, колкото на опорните точки от масираната кремълска пропаганда, която цели създаване на разделителни линии в Евросъюза и ги търси дори там, където те липсват. Случайно или не, Фили, но бившият български премиер от БСП Сергей Станишев, който в момента дори е президент на Партията на европейските социалисти, също постоянно пробутва версията за Европа на две скорости, вместо да обсъжда онова, което наистина започва да се налага – многоскоростна Европа. Онзи ден в Берлин, на среща на леви европейски лидери, Станишев заяви, че Европа на две скорости рискува да стане Европа на две класи. „Гражданите и правителствата на тези държави направихме редица компромиси и положихме много усилия, за да могат страните ни да се присъединят към Съюз на ценности. С посланието за две скорости на практика мотивацията на обществата в тези държави рязко ще намалее…..С този сценарий рискуваме да постигнем тежко разделение и Европа да стане на две класи“ – заяви Станишев. Няма да се спирам и на неговите манипулации, Фили, всеки лесно може да ги схване. Но левите май не си дават сметка, че колкото повече се опитват да плашат хората с измислени проблеми, за да печелят гласове, толкова повече съпротивата срещу тях ще расте и накрая балонът им ще се спука, той не може да бъде надуван вечно.

– Пламен, това са мнения на политици от левицата, а какво казват десните в България, и те ли са против идеята за многоскоростна Европа?

– В дясно цари известен хаос по въпроса, Фили и е трудно да се обобщи, но ще цитирам двама експерти, които по профил са десни. „Силно критичен съм към сценариите за бъдещето на Европа” – каза небезизвестният професор Михаил Константинов. За него основният въпрос пред България е този за сигурността във връзка с тероризма, а ако Европа се разслои, няма кой да гарантира тази сигурност – две уговорки, неверни поне по три линии. Политологът Огнян Минчев пък излезе с редица критични бележки към „Европа на много скорости”, но все пак заяви: „Европа може да надрасне своите настоящи кризи чрез по-дълбока интеграция – а тя, на свой ред, е възможна чрез гъвкави формати, нека бъдат скорости, но задължително широко-профилни като идейна и ценностна основа за взимане на решения”.

– Всъщност Минчев се застъпва точно за онова, което реално се предлага?

– Фактически е така, Фили. Идеята за Европа на много скорости, както подчерта и Жан-Клод Юнкер неотдавна, предвижда запазване единството на Евросъюза, запазване на механизмите за финансиране и подпомагане на страните, които имат реална нужда от това, проява на цялата солидарност, която се очаква – но без принудата да правят нещо, ако не са достатъчно готови за него. Това е есенцията, поне както аз разбирам нещата. Да, и на мен като на Оги Минчев ми се иска чрез бърза и цялостна интеграция ЕС да поеме в максимална степен управлението на България, за да можем най-после и ние „да се оправим”, както се казва. Обаче това няма да стане. Дълбоката интеграция, от която британците се уплашиха толкова, че напуснаха евросъюза, всъщност няма никакви шансове. Разделението на две скорости, както и оставянето на нещата в сегашния им вид също не са реалистичен вариант, така че като се замисли човек, многоскоростното европейско развитие наистина започва да звучи доста реалистично като опция.

– НО защо тогава в България има толкова силни страхове, свързани с тази идея?

– Някои се страхуват от неразбиране, други го разиграват страх съвсем съзнателно, Фили. Но има нещо много важно, което май никой не иска да си признае. Общата работата на различни скорости предполага наличие на три изключително важни неща – активност, гъвкавост и градивни идеи. За съжаление, те напълно липсват в българската политика. Ние сме не само най-бедната, но и най-неконструктивната и тромава страна в Европа. За 10 години членство в ЕС, София не е произвела нито една инициатива, която да стане общ знаменател за партньорите. Не е измислила и предложила решение по дадена тема, което да е прието от всички. Тоест, в ЕС България, за съжаление, е само и единствено консуматор. Консумираме сигурност, консумираме безвъзмездни помощи и всякакви икономически ползи, консумираме обща политика, престиж и каквото човек може да си представи от един богат и отворен съюз. Но не подпомагаме общия градеж. Е, разбира се, някои ще каже – европейците да са доволни, че поне не пречим. Но това е засега. Защото не се знае дали няма да дадем откровено на задна скорост, ако след изборите на 26 март властта вземе БСП и започне да изпълнява откровените закани на лидера си Корнелия Нинова като евентуален бъдещ премиер на страната да създава всевъзможни проблеми в ЕС.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com