Пътуване до остров Крит (5 до 8 ден)

Продължаваме с пътуването на Галена из Крит – започваме с Лиманас и плажа Елафонисос. Днес продължаваме към Ираклион, двореца Кносос и остров Хриси.

Приятно четене:

Пътуване до остров Крит

втора част (5-и до 8-и ден)

Ден пети

На другата сутрин се събудихме в мрачното и ветровито

Малеме,

но решихме, че трябва да направим една кратка разходка по крайбрежната алея за да знаем все пак къде сме били.

Пустия плаж с едри, заоблени камъни не ни впечатли особено

При положение, че на острова има плажове със син флаг или в топ 10 на Европа, не бих препоръчала Малеме за почивка.

Събрахме багажа и

поехме към Балос

Беше ми малко притеснено, защото много добре знаех, че около 10 км от пътя до там е неасфалтиран, каменист, необезопасен, има стръмни зъбери и има опасност от падащи камъни. До Кисамос и малко след излизане от него беше добре. После наистина се озовахме на друга планета. В началото имаше мантинела.

По-нататък-нищо.В някои моменти беше доста страховито – от ляво отвесна скала, от дясно-стръмна пропаст.Компания ни правеха само местните дребни кози „кри-кри”.

ни около час и половина да изминем разстоянието от 37 км от Малеме до паркинга за коли на Балос, като офроуд пътя беше 7 км. Казвам паркинга, защото този път не отвежда до

Балос,

а само до върха на хълма, където паркират колите и бусчетата. Оттам следва спускане по камениста пътека, която в началото е сравнително полегата.

После става стръмна и преминава в неравни каменисти стъпала. Но гледката, която се открива пред очите ти е… не, няма такава дума. Просто трябва да я видиш и да я попиеш с очи. После ти остава само гъдела в стомаха от чувството, което си изпитал, когато си я видял.

Лагуната както и съседния

остров Грамвуса

се мият от водите на три морета-Критско, Либийско и Йонийско. Цветът на водата е наситено тюркоазено-синьо, а в плитчините ставаше почти безцветна заради белия пясък по дъното

Интересно ми беше да установя, че през целия ден не спря да духа доста силен вятър откъм морето, което създаваше неприятно усещане за студ. Бях чела, че обикновено духа на Елафониси, защото там така е разположена лагуната, че все от някъде си духа, докато тук, на Балос, почти никога не духа, защото била много закътана.

Като се огледахме, установихме, че от север между стръмния бряг на острова и съседния остров Грамвуса се образува нещо като голяма фуния, откъдето и идваше силното течение. Всеки ден от Кисамос тръгват круизни корабчета, които спират на остров Грамвуса и на Балос. Тук съм запечатала един от пристигащите кораби. Любопитно ми беше как ще слязат на брега туристите, затова изчаках да видя. Понеже водите до брега са плитки, кораба спря на известно разстояние, след което екипажа прекара желаещите на групи с малки лодки, които бяха закотвени наблизо.

Обиколихме цялата лагуна чак до отсрещния хълм, който не представляваше нищо друго освен камъни и бодливи редки храсти.Ето поглед от там, т.е. от отсрещната страна-вижда се малкия пристан за лодките.

Тръгнахме в ранния следобед, защото ни чакаше дълъг път. На изкачване обратно по урвата направих последни снимки на лагуната от високо. След като бях вече там мога да обясня, че оцветеното в нежно синьо е вода, с дълбочина до кръста, а това – в почти бяло, е едва до глезените.

Плажната ивица е това, което заобикаля така образуваното „езеро”. Т.е. цялата лагуна може да се премине ходейки. Което е невероятно предвид големината й. Заснех множеството „пешеходци” и почиващи под чадърите по плитчините от високо.

По пътя спряхме до брега в Кисамос, за кратка почивка и направих няколко бързи кадъра на разбунтуваното от силния вятър море.

Пътят от Балос до

столицата Ираклион

ни отне цели четири часа. Към 17:30 ч. благополучно намерихме място за паркиране близо до Археологическия музей и се запътихме към него.Музеят в Ираклион е вторият по големина след този в Атина, в него има над 20 обособени помещения, в които са разположени артефакти не само от Кносос, но и от разкопки в цял Крит. Тук например специално място е отредено на прословутия диск от двореца във Фестос, чието линеарно писмо все още не е разгадано от археолозите.

А от тази снимка се вижда как е изглеждал двореца Кносос в цялото си величие от сгради и площади, разположени на площ от 22 000км² и на цели 5 етажа. Макета е направен през 1967г.

Тук са всички оригинални фрески от двореца в Кносос – принца с лилиите, делфините от спалнята на царицата, младежите, играещи с разярения бик, както и главата на бик изработена от черен мрамор и позлатени рога, намерена от Артър Еванс в малкия дворец в Кносос.

Отделихме около час и половина за да разгледаме двата етажа на музея и с това приключихме деня.Мога само да допълня, че в музея се предлагат комбинирани билети от по 10 евро, с които може да се разгледа самия музей, както и двореца Кносос в рамките на 5 дни. Иначе посещение на двете места поотделно струва по 6 евро всяко.

Ден шести

Този ден в програмата бяхме определили за доста рекламирания

остров Хриси (или Криси),

което в превод означава злато. За един час изминахме 78 км по широк и равен път до най-южния град на Крит –

Йерапетра

Паркирахме свободно на безплатния паркинг на самото пристанище и се запътихме след множеството туристи към голямата табела „Chrissi daily cruises” на близката сграда. Бяхме чули от други почиващи в хотела, че вече не се организират корабчета до острова, защото времето не позволява да се пътува до там, вече духат силни ветрове и т.н. Оказа се, че няма нищо вярно.

Пътуват 3 кораба дневно:

• в 10:30ч.;
• 11:00ч. и
• в 11:30ч.,

които от Хриси тръгват съответно в

• 16:00ч.;
• 16:30ч. и
• 17:00ч.

срещу 25 евро на човек. Корабчетата пътуват 45 мин. и на всяко от тях ти дават талонче, което връщаш при качването си обратно, за да се качиш в същия кораб, с който си отишъл. Ние се качихме на този, който потегляше в 11:00 ч., защото на първия вече нямаше свободни места.

Остров Хриси

е обявен за защитен от „Натура 2000”, затова белите пясъчни дюни и кедрови дръвчета бяха оградени и от южния бряг, където акостира кораба до северния, където е по-хубавия плаж се стига по обозначени пътеки.

Водите, в които се потопих след минути бяха по-чисти от сълза. Не бях виждала по-прозрачни синьо-зелени морски води. По дъното се виждаше всяка една ситна песъчинка, всяко бяло камъче. Водите на Либийско море тук бяха почти с цвета на банския ми.

За разлика от слуховете тук цареше пълно безветрие и температурата на водата беше равна почти на тази на тялото ми. Сложих очилата и се гмурнах за да се насладя да гледката, която ми предложиха почти неподвижните води.Около мен плуваха рибки с големината на човешка длан, някои дори докосваха тялото ми. Чувствах се като в гигантски аквариум.

Хриси, Ierapetra, Гърция

След като адреналина ми се покачи чувствително, реших, че трябва да се разходим малко из острова. Обухме обувките и поехме към скалите. Направи ни впечатление невероятното съчетание на едно място на два коренно различни видове скали-едната-светложълта на цвят, с остри ръбове, шуплеста структура, крехка и ронлива, а другата – антрацитено сива, твърда и с по-меки ръбове. Сивите камъни бяха като забити в светлата скала. Приличаха на изстинали вулканични късове, паднали от горе със страшна скорост. Дали парчета изтинала лава от вулкана на остров Санторини са достигнали чак до тук? Не зная, но пейзажа ми приличаше повече на лунен отколкото на земен. Част от тъмните камъни като че ли бяха отлепени от плискането на морската вода векове наред в тях.

И в цялата тази изпепелена пустош, само на няколко метра от пренаселения с туристи плаж, растяха цветя направо в ситните камъни, също част от резервата.

Върнахме се на плажа и поехме в другата посока покрай брега. Малко след като свърши зоната с платените чадъри и гъмжилото от хора пред очите ми изникна картина, която бях виждала само в интернет, точно там, където вълните се разбиваха в брега – цяла ивица от миниатюрни морски раковини. Поех в шепите си част от запазената марка на остров Хриси.

В края на плажната ивица открихме друго уникално творение на природата – огромни миди, сраснали се или може би вкопали се в ронливата скала.

Изкачихме каменистата пътека до върха на хълма, който отново оприличих с лунен пейзаж.Беше много горещо и не подухваше и най-слаб ветрец.

И от другата страна ни чакаше нова прекрасна гледка – девствен пясъчен плаж с топли нежносини води-мечтата на всяка влюбена двойка.

Последно се потопихме във водите на южния плаж в близост до пристана, чийто бряг беше покрит с едри овални камъни, но пък гмуркането беше супер интересно-големи подводни скали и пасажи от едри риби, които изкачаха измежду процепите и се шмугваха между краката ми.

Решихме, че днешният ден ни предложи предостатъчно емоции, затова пропуснахме разходката из Йерапетра и поехме по пътя към Лименас.

По пътя спряхме да направим няколко снимки на

Гурния –

едно от доста запазените минойски селища на Крит, чиито улици дори си личали. Но за съжаление беше отворено за посетители само до 15:00 ч. така, че снимките направихме през телената ограда.

Вече по тъмно направихме една вечерна разходка из

Лименас

по крайбрежната алея чак до останките от крепостта на пристанището.В курортното градче кипеше активен живот, таверните и крайбрежните ресторантчета ни примамваха с изобилие от морски специалитети и тиха музика, а всичко наоколо беше осветено в безброй светлини.

Ден седми

Предпоследният ден от почивката ни и последен от автомобилната ни екскурзия нарекох ден на дворците. Още към 09:30 ч. бяхме на входа на

двореца в Кносос,

тъй като е само на 30 км от Лименас.Решихме да попитаме за екскурзовод, защото въпреки, че бяхме подготвени с информация, си струваше да научим още нещо интересно. Естествено гидове на всякакви езици-колкото искаш. Избрахме такъв с руски език и след около половин час се събрахме групичка от осем възрастни и две деца и след любезна покана да заплатим по 10 евро на човек, обиколката започна. Не съжалихме изобщо за отделената сума и време почти два часа. Нашият гид Григори ни разказваше истории и ни показваше репродукции и картини за почти всеки камък, зала или помещение.

Това е част от западния вход и площада пред двореца.Двореца в Кносос освен, че се е издигал на цели пет етажа, е разполагал и със собствена канализационна система, от която и до днес могат да се видят част от каналите.Това е първата в света канализация.

А тук добре се виждат циментовите греди и колони, както и подредените камъни от хората наети от Артър Еванс при разкопките и реставрацията на двореца. От снимката добре се вижда, че колоните са с по-широк диаметър в горната част отколкото при основата. Това е разликата между Критските и колоните на Партенона в Атина. Обяснението е просто-критяните са използвали за колони стволовете на кедрите и са ги обръщали с дънера нагоре, за да не покарват филизи. Тук трябва да вмъкна факта, че кедровите дървета на Крит в момента не са тези, които са растели тук в античността. Те отдавна не съществуват. Всички съвременни кедри са внесени от Италия по време на Венецианската епоха. На острова има също така около 30 000 000 маслинови дръвчета. Почти всяко домакинство има в двора си мини маслинова плантация и само си произвежда зехтин за нуждите си.

Това е световноизвестния

трон на цар Минос,

който според легендата освен цар бил и върховен съдия. Тъй като се славел като справедлив съдия, бил провъзгласен за такъв и в царството на мъртвите. В негова чест днес копие на този трон украсява входа на международния съд в Хага. Тронът е направен от алабастър, а пред него има каменно корито, където са се измивали хората, желаещи да говорят с цар Минос.

Това е реставрация на залата с прочутата фреска с делфините. Тук са били покоите на царицата като е преобладавал успокояващият син цвят.

А това е моят поглед към най-мащабно реставрирана част от двореца от Артър Еванс. Човекът е имал средства и желание да пресъздаде максимално точно части от величието на двореца, но за съжаление един човешки живот не му е стигнал за това.

Днес отзивите за неговото грандиозно дело са противоречиви. Едни го изкарват велик археолог, който е извършил грандиозна дейност за възстановяване на двореца останал от изчезналата минойска цивилизация, а други го хулят, тъй като тоновете цимент, иззидан върху останките от по-крехкия алабастър един ден могат да рухнат и да изгубим автентичните руини и всичко съхранено до наши дни.

Тук се виждат оригиналните колони от алабастър и над тях надграденото от цимент от хората на Артър Еванс.

За Кносос

има писано много. Още повече има като снимков материал. Любопитен факт е, че тук не е открит нито един човешки скелет. Явно всички живеещи са били предупредени за грандиозния катаклизъм, който предстои и са успели навреме да се изнесат. Кой и как ги е предупредил – остава загадка. Днес на това място може да се почувства атмосферата от древността, само тук можеш да усетиш величието на цивилизация, живяла преди хиляди години в дворец, приютявал около 1000 обитатели и град около него, наброявал 20 000 жители. Тук се намира и първият амфитеатър в света (поне така ни беше казано от гида). Интересното е, че формата му не е в полукръг, както сме свикнали да изглеждат древните театри, а е по формата на буквата „Г”, като в ъгъла, където се събират двата лъча с каменни редове има издигнат подиум, където е била ложата на царските особи.

От Кносос поемаме направо към друг от четирите големи минойски дворци-този във Фестос, единствения дворец, запазен в първоначалния си вид. Разстоянието от Кносос до Фестос е 70 км, които взехме за един час.

Това е част от складовите помещения, където зад дебели каменни стени и почти постоянна температура и влажност са съхранявани огромни делви с маслиново олио и други припаси, както и в останалите дворци.

Част от комплекса е затворен, поради опасност от срутване и никой не работи в момента по поддръжката на руините.

В началото на миналия век, веднага след освобождението от турско робство тук са се трудили италиански археолози, но за разлика от сър Артър Еванс, те не са правили никакви опити за възстановяване на части от двореца.

Това е част от големия по размери амфитеатър на Фестос. Отново формата е под прав ъгъл, както в Кносос, но площта му е доста по-голяма. Дворецът във Фестос е също доста внушителен по размер, но тук нищо не е възстановявано (т.е. виждат се само остатъците от древните стени на помещенията).

Двореца обиколихме за около час. И поехме по същия път на юг, за да стигнем след 10 км до

плажа в Матала

Този плаж е известен с каменните си ниши, останки от праисторически жилища. По-късно са били използвани като ритуални римски гробници. През 60 – 70 години на миналия век обаче тук е било свърталище на хипита и всички останки са били тотално унищожени.

В дъното се вижда отвора на голяма пещера, до която се стига с плуване. Много бе интересно дъното тук, редуваха се по-големи, по-малки скали и пясъчно дъно, рибките отново плуваха около мен и имах чувството че плувам към пещерата на Али Баба, само че под вода. Плажа беше покрит със сив пясък, като точно на брега имаше обли камъни с големина на голям орех, но игнорирахме този недостатък на иначе прекрасния закътан откъм морето и ветровете залив с уникалните скални образувания.

Тръгнахме си от последния ни плаж на Крит към 17:30 ч. с огромно нежелание. Изминахме 93-те км до Лименас за по-малко от два часа и върнахме колата на агенцията.

Ден осми

Днес решихме да се разходим по главната улица на Лименас, да обиколим безбройните магазинчета за подаръци и да посетим местния аквариум. Останах приятно изненадана от интересните екземляри, които ни предложи малката едноетажна сграда в края на градчето срещу входна такса от 6 евро. Имаше игуана, костенурки във няколко размера, които даже бяха пуснати в един момент извън терариумите за да се нахранят. Децата просто пищяха от радост и тичаха да ги погалят по черупките.

Успях да се вредя най-отпред при храненето на октопода и заснех един невероятен клип-на октопода му бе спуснат пластмасов буркан с винтова капачка и рибка в него. Той трябваше сам, с помощта на пипалата си да отвие капачката и да издърпа храната си. Което и направи след около две минути мъка и напрягане на всичките си мускулни окончания

Това беше последната атракция, която запечатахме на фотоапарата.Следваше прибиране в хотела, събиране на багажа и трансфер до летището. В автобуса се заслушахме в разговорите на някои от останалите пътници и техните впечатления от едноседмичния престой на острова. Установихме, че благодарение на предварителната ни подготовка и програмата, която бях написала, ние сме видели почти всичко интересно за гледане на Крит. За разлика от останалите, които се зарекоха да дойдат задължително още поне веднъж, за да могат да видят това, което не бяха успели, но бяха чули междувременно или не са знаели, че трябва да се види. Това не означава, че и ние не си пожелахме да се върнем тук някой ден и отново да изживеем незабравимите мигове.

21.09. – 27.09.2014 г.

Галена Спасова

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=71879

Свързани новини: