Съд на ЕС: live streaming

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑275/15 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство)  в рамките на производство по дело ITV Broadcasting Limited и др. срещу TVCatchup Limited и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество:

Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводникови изделия, печатарските шрифтове, условния достъп, достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазването на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъпа до публични документи, договорното право.

Става въпрос за предаване, прието и незабавно предадено чрез кабел.

Ищците   са телевизионни оператори,  носители на права върху своите телевизионни предавания и   другите елементи, включени в програмите им. Те се финансират с реклами. TVCatchup Limited  предлага интернет услуга  на потребителите  – да приемат по интернет „на живо“ безплатно разпространявани наземно телевизионни предавания [service, permitting its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts]. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на  лицензия (интересно).

Преюдициалните въпроси са относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)      Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2)      Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:

a)      има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)      евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в)      и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3)      Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4)      Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на права, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)      Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабел?“.

Съдът обсъжда само въпрос 3:

При липсата на изрично препращане към правото на държавите членки понятието „достъп до кабела“ в член 9 от Директива 2001/29 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз.

Понятието „публично разгласяване“ в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се разбира в широк смисъл, както прогласява съображение 23 от същата директива, и че препредаване чрез интернет връзка като разглежданото по главното производство представлява такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 20 и 40).

Ако член 9 от Директива 2001/29 се тълкува в смисъл, че допуска препредаване като разглежданото по главното производство без съгласието на авторите в случаи, различни от предвидените в член 5 от тази директива, това би било в разрез не само с целта на член 9, но и с изчерпателността на член 5, и следователно би създало пречка за постигането на основната цел на посочената директива — да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите.

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО и в частност понятието „достъп до кабела“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално разпространение,  не представлява нарушение на авторското право.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: ip, съд на ес

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/03/18/cec-live-streaming/

Свързани новини: