03/22/17 07:00
(http://patepis.com/)

Рожден ден на Местая (Валенсия, Испания)

Със Стощн днес ще ходим на мач на Валенсия. Приятно четене:

Рожден ден на Местая!

Валенсия, Испания

Отново с моя добър приятел и сподвижник по спортни пътувания Манол решихме да посетим нова футболна дестинация. По моя идея се спряхме на любимия ми футболен отбор в Испания – Валенсия. Решихме, че е най-удачно да го реализираме на връх моя рожден ден, когато трябваше да се състои мача между Валенсия и Атлетик Билбао на легендарния стадион Местая.

Синхронизирахме нискобюджетните полети от София и Манчестър до

Валенсия,

резервирахме апартамент в центъра на града и закупихме билети за мача онлайн. Оставаха ни няколко месеца до пътуването и с нетърпение очаквахме Валенсия да започне да побеждава, защото отборът преживяваше един от най-трудните си сезони. В навечерието на пътуването ни Валенсия беше малко над зоната за изпадащи (15-то място) и след няколко поредни много слаби резултати.

Моят полет от София кацна на

летище Кастейон,

което на около 100 км. северно от Валенсия. В самия град пристигнах късно вечерта с директен автобус от летището. Срещнахме се с Манол и съпругата му близо до Двореца на Музиката и веднага изпихме по бира за добре дошли.

На следващата съботна сутрин се включихме към

безплатната туристическа обиколка на града

с гид на английски. Отново се изненадах, че изключително малко испанци говорят език различен от техния роден. Пешеходният тур на града продължи почти 3 часа и ни запозна с интересни факти за Валенсия. Това е третия по големина град в Испания с население от почти 1 млн. души. Исторически винаги е бил оспорвана територия между католицизма и исляма, идващ от Африка. Голяма част от църквите са трансформирани джамии. Въпреки, че е най-голямото търговско пристанище в Средиземноморието, градът е изграден с „гръб“ към морето. Има чудесна инфраструктура благодарение на дългогодишното финансиране от ЕС, а архитектурното строителство е правено с дългосрочен план.

Следобяд направихме обиколка на

стадион Местая,

където Валенсия играе своите домакински мачове. Това е един от най-старите стадиони в Испания и Европа въобще като локация т.е. тя не е сменяна от създаването на клуба през 1919 г. Стръмните му трибуни събират почти 55 хил. души, което го поставя на трето място след стадионите на Реал М и Барселона в кралството.

Av. de Suècia, s/n, 46010 València, Valencia, Испания

Валенсия не може да се сравнява с успехите на именитите си съперници в Ла Лига или Европа, но има едни от най-запалените фенове. Въпреки, че отборът не е печелил отличие от почти 10 год. и преживява една от най-сериозните си кризи напоследък над 40 хил. фена имат годишни абонаментни карти за трибуните.

Българинът Любослав Пенев е една от легендите на клуба

и има специално посветена сбирка в музея.

Вечерта ходихме на

Фламенко

в един от по-непопулярните квартали на града по препоръка на наш приятел. Изпълнението беше чудесно, но със сигурност сме пропуснали подробностите поради това, че не говорим испански. Преди това хапнахме традиционната за Испания паеля – ястие с ориз, заешко и зеленчуци, което произхожда от Валенсия.

Направи ми впечатление, че испанците консумират доста солена храна. Силно препоръчвам да се посети

закрития пазар на града (Халите),

където може да се намери чудесна храна на разумни цени. Като цяло, цените във Валенсия не ми се сториха изненадващи…

Денят е неделя – 19 фев и няколко събития са се натрупали – рожден ден, мач на любимата Валенсия и трагичното обесване на Апостола. Измежду телефонните обаждания с честитки хапваме на бързо в Халите и потегляме

към новата част на Валенсия

Там преди десетилетие са построени футуристични сгради, който днес формират

Квартала на изкуствата и науката

Част от него са туристически атракции като гигантски аквариум (най-големия в Европа) и био-парк. Въпреки противоречивата си история от финансова гледна точка, футуристичният квартал привлича хиляди туристи в наши дни.

На обяд хапнахме традиционните тапас т.е. малки сандвичи и започнахме да се вълнуваме за мача. Потеглихме към стадиона и очаквахме да има тълпи от фенове по улиците. Нищо подобно, феновете се бяха събрали около

Местая,

пиеха бира и дори си говориха с гостите от Билбао. Имаше доста полиция, но всичко беше спокойно. Бирата около стадиона беше по 1 евро, сравнено с 4 паунда в Англия – истински испански социализъм, а за цената на билетите по-добре да не говоря.

Стадионът отвътре е като бетоново чудовище с много стръмни трибуни (има прилика със стадиона Надежда в София). Седалките бяха мръсни, хората си носиха вестници, за да сядат на тях и масово се люпеха семки. По трибуните имаше и млади и стари и много семейства с деца. Атмосферата беше приятелска, а най-хубавото беше, че Валенсия победи, което не се беше случвало от много време.

Вечерта поляхме победата и рождения ден с водата на Валенсия – много приятно питие, което не съдържа Н2О …

На следващия ден взехме модерното метро и отидохме да пием

кафе на крайбрежния булевард на Валенсия

в близост до марината, където някога е стартирало трансатлантическо ветроходно състезание Купата на Америка. Пак там са се провеждали и стартовете от Формула 1, където състезателите шофираха по улиците на града. Макар и в средата на февруари имаше ентусиазирани плажуващи на широката пясъчна ивица.

Вечерта след панорамна обиколка по крайбрежието и преминавайки през няколко призрачни курорта с размерите и застрояването на Слънчев бряг се озовах на борда на самолета за полета обратно към София.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Booking.com