Paper pop-up interiors created by the kids from Kids’ Architecture Workshop and their teacher Magdalina Rajeva.  see more:

Такова послание беше отправено вчера следобед (22/03/2017г.) от екрана на бТВ, от служебният министър енерГЕПИка. Там той небрежно заяви, че част от старото желязо, което уж ставало за нови реактори, за АЕЦ "Белене", вече ...

От един от най-големите американски вестници, в който подготвят публикация, свързана с България ( и руското нахлуване в българската политика) тези дни ме попитаха за едно уточнение във връзка с мой разговор с техен кореспондент в София неотдавна. И какво искаха да знаят? Интересно им беше дали ( и в тази предизборна кампания) се веят руски знамена на партийните митинги на партии, като БСП. Явно са забелязали и те един нюанс: че (не)видимата ръка на Москва е внесла някои корекции в предозирането на българските поклони към Кремъл по време на кандидатпрезидентската кампания миналата година.

Троянският кон няма да може да изпълнява измамните си функции добре, ако евротроянците го разкрият напълно, нали!

В гарнизона на московската пета колона тук стриктно изпълняват новите указания- не да отстъпят напълно от проруското говорене, но тактически ( да не се бърка с тактично – става дума за стратегия на проникването в сърцата и умовете на българите) да отворят първо място на патротичното, на родолюбивото, на българското. И тази заповед се изпълнява безпрекословно.

Дори емблемата на проруската истерия в българската политика от 2005 г. насам Волен Сидеров не казва нито дума за Русия в своя предизборен клип. Концентрира се изцяло върху родния си Ямбол и родината. Посланието му звучи като извадка от комунистически форум, достойно за всеки другар или другарка от лявото пространство с акцента върху носталгията по времето, когато “ в България нямаше бедни”. Чиста проба комунистическа демомагия чрез подклаждане на реваншизма и носталгията по комунизма, но без окраската на рашизма, която някой е наредил на Сидеров да си свали тихомълком от ревера на сакото, за да го направи приемлив коалиционен партньор в близко бъдеще.

За сметка на това БСП и нейната Корнелия Нинова извървяха бързо и съвсем не полека бързата писта до националистическите послания с леко туширане на възторга от всичко руско, но пък с изливане на всичкия наличен катран на вековните наслоения в съзнанието на българите, свързани с думата Турция ( и главният прокурор Сотир Цацаров тази сутрин обилно добави от тази чернилка в кацата със страховете на българите в безпрецедентен маратон от интевюта в най-гледаните български телевизии).

Нинова, която стъпи накриво с ненадминато обругване на демокрацията като такава дори и по стандартите на левия скептицизъм към това творение на Запада, се опита да се върне днес в строя на демократите с обвинения, че не е била разбрана правилно. В интервю за Нова телевизия тя си “поиска демокрацията”, за да не й я вземе ГЕРБ. С други думи, отново открои побратимите на произход ( за който самата тя твърди, че е същия , като на БСП) , като конкуренти за властта. С тях, обаче, тя нямало да я споделя по никакъв начин.

На това твърдение, в друго телевизионно студио, Трайчо Трайков, кандидат от Нова Република, опонира ,  казвайки, че е чел как ГЕРБ са предлъжили първо на БСП да съставят коалиционно правителство в предишното Народното събрание ( както авторът на тези редове нееднократно е писал ). В студиото на БТВ , където имаше представител на ГЕРБ в лицето на Томислав Дончев, първоначално настъпи неловко мълчание, последвано обаче от ПЪРВО ПО РОДА СИ ПРИЗНАНИЕ след близо 3 години : “ и какво- ние приехме ли ?”, издаде се социалистът Жельо Бойчев.

Докато социалистите отчаяно отричат пред нахъсвания от тях електорат да имат намерение да се коалират с ГЕРБ, то Борисов ги държи на мушката с намеци, че не бива да преиграват с бойните пози срещу партията му , защото “ на 27-ми предстоят преговори”, както се изрази наскоро пак. Т.е. не е изключено нищо ( освен коалиране с ДПС и ДОСТ, включи се и той на вълната на патрЕотизма).

Модерното зъбене на султана ( по Ботев) в политическата механа, което превърна вчерашното джудже Каракачанов в най-желаната днес за първа коалиционна нощ мома сред мераклиите за власт в ГЕРБ, БСП и ДПС, до такава степен напусна територията на празноглавата партийна самореклама, че вече се е превърнало в пълноправно предизбрно обещание, от което трудно ще отстъпят евентуалните победители, стъпили на тези високи токчета със сладострастно поклащане на Изток.

Ето конкретен пример от днес.

В интервюто си по Нова тв тя си спести този път обещанието да налага вето в Брюксел върху санкциите на ЕС срещу списък от приближени на Путин лица ( явно  са й обяснили, че няма да постигне нищо, пък и нейното протеже Румен Радев вече мълчаливо подкрепи продължаването на тези санкции до края на годината). За сметка на това Нинова очерта като най-важното нещо, което би направила като премиер:

“Първо, влизайки в МС ще отменя постановление 208 за заселването на бежанци в български общини. Ще прекратя концесията на летище София, защото не трябва стратегически обект да се дава на турска фирма.”

И още нещо ще прави първо Нинова ( пак свързано с ключовата предизборна дума Турция)- обеща, че ще  призове президента за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност заради заплахата от Турция. С което, впрочем, ще докаже, че той е президент на повикване, защото вече е показал, че споделя приоритетите, споменати от Нинова и може да се смята за “призован” от Нинова за това свикване на съвета още от днес.

Няма по-добро прикритие на факта, че сме се запътили към Народно събрание с гарантиран проруски консенсус в него ( до степен, че и Борисов отиде на крака в щаба на руската пета колона, поканен от Национално движение “Русофили” ) от антитурското говорене. Както вече стана дума в други публикации, опитите да бъдат скрити руските знамена в рамките на тази кампания само издават координарата тактика на патриотарстването. http://ivo.bg/2017/03/22/партии-полиция-и-медии-крият-солидарн/

Ако бяха фаталист и нумеролог, щях да се заема да интерпретирам какво ни чака през повторението на 44-та година в 44-тото Народно събрание, за което споменатият по-горе Трайчо Трайков каза да си отваряме очите на 4 и да гласуваме с бюлетина номер 4. Но аз съм само един наблюдател и мога да споделя единствено наблюданието си, че ни кроят ушанка, която искат да ни нахлупят на устата и да седнат върху нея.

Това се вижда от чужбина. Мога да съдя по небивалия интерес към темата, която доведе при мен в рамките на тази кампания няколко кореспонднента на световни по своето влияние медии, но отново ме постави в изолатора на българските медии, взети на абордаж от кроячите на ушанката.

Може това наблюдание да се вижда някому твърде лично, но ще перефразирам американския комик Гручо Маркс с изместване на акцента от неговата самоирония ( “Това са моите принципи, ако не ви харесват, имам и други”):

Това са моите наблюдения, ако не ви хресват, има и други.

Share on Facebook

Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част първа

От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Всичките ми познати турци ме заклеха

на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград

Там било оригиналното място за протести на прогресивното работничество и понеже властите не разрешавали, идвали още повече хора и точно там всяка година ставали въргалите със заптиетата. А трима от четиричленния ни екипаж точно там им се случи да преспят предишната вечер и едвам се оправиха с адреса и паркирането на тесните улички!

Бяхме тръгнали по-предишната малко след полунощ с кола от София. Аз очаквах, че ще заседнем на границата, защото по-рано същия ден Бойко Борисов беше уволнил 25 митничари на Капитан Андреево. Вместо това заседнахме на тунела на Траянова врата, защото пред нас се обърна тир и го запуши. Злите езици сред натрупалите се от събралите се коли зяпачи коментираха, че вина имала дамата на нощта, заварена в кабината. И двамата с шофьора оцеляха почти без травми. Но не даваха вид, че имат сили и желание да го обърнат на колела и да продължат.

Понеже не видяхме голям шанс да дойде кран да го изкара преди съмване, повечето леки коли обърнахме срещу движението да се изтеглим към предишния изход, карайки в аварийната лента и по този начин разминавайки се отляво с нормално (разбирай – бързо) движещи се коли, още не разбрали за препятствието. Представям си какво му е било на пилотния бабаит, повел колоната ни. Да не си помисли някой, че явилата се полицейска кола полиция е отцепила или отрегулирала нещо.

В Цариград пристигнахме по изгрев

и сред пейзаж от страховито високи нови блокове, асфалтови кръстовища на по няколко нива и безхарактерни молове, се разделихме по интереси – кой да гледа мач на Маестрото (разбирай – Федерер), кой да проучва аромати и физиономии по Капалъ чарши, кой (аз!) да гостува у стари другари отвъд Босфора

в буржоазен Кадъкьой

Избягахме Таксим и спали-недоспали подхванахме основната програма на

пътуването по Големия път през Анадола

Планът беше да стигнем привечер след 1000+ км в Адана. А пристигнахме в района чак по развиделяване, след две спирки за по час-два почивка на навигатора сред тировете на нарочни паркинги за тирове. Забележителност по пътя беше

соленото езеро Туз гьол,

на стокилометровия браг на което спряхме точно там, където спират всички – на туристическото капанче. Където продават … сол. Ама расфасована като за чудодейни мехлеми. А вечеря намерихме у Мистър Компир (посрещна ни с 25% намаление като скъпи гости от чужбина) в

Аксарай

Където, докато водим и губим неравна борба с бюрокрацията за закупуване на SIM карта, бяха вече затворили лунапарка с виенското колело и блъскащите колички.

Първата ни небелязана спирка за забележителности беше

Харан

Като предспирка вързахме приятелство с персонала на една газостанция, на която даже и не заредихме газ. Ами спряхме да се преоблечем – дълги панталони за жените и тениски без червени петолъчки за мъжете. Че знаеш ли дали няма проверки и какво разбират турските граничари от хипстърски модни изявления. Нямаше проверки!

А Харан е досами сирийската граница,

като районът непосредствено отвъд границата би трябвало да е под контрола на ислямистите. Безбрежни палатъчни лагери за бедстващи от хепатит и холера сирийски бежанци има ли? Никакви! Хората са се пръснали из целия целия регион в търсене на някакъв поминък.

В Харан завареното население било 50 000, също предимно араби, а след войната се добавили още 80 000. Много от тях заварихме на и около бедняшкия битак в опити да правят някакъв базисен алъш-вериш за оцеляване. Дюнерите им са добри. Доматите – още по-добри.

Още не аклиматизирали се към туристическата среда в Анадола в Харан наехме някакъв безсмислен местен водач. Да ни заведе на местата, които сами нямаше как да пропуснем и разкажа това, което го пише и в книжката. Взе 50 лири и през цялото време се опитваше да се отърве по-бързо от нас, че да си хване по-голяма турска група.
Забележителностите са къщите като кошери по модел отпреди новата ера, но строени за последно по османско време. Най-високата конструкция в силуета на градчето – кула с квадратно сечение, до половина камъни, над тях – тухли – е или минаре, или академична обсерватория в зависимост кого питаш. Намира се в кампуса на Омаядския университет, разрушен от Чингис хан. Водачът, турчин, много ги мрази монголците заради това изстъпление! Също мрази и „извратените джихадисти“ от отвъд границата. А и местните араби не ги долюбва особено.

В

Шанлъурфа

за три коли се разминахме с паяка, паркирали на тротоара пред едно училище на горната улица. Където един сополанко ни разигра театъра на излъганото годзилче сиромахче, след като първо се съгласи да си продаде банкотата си от 5000 ирански тумана за 2.50 лири (при курс 0.50), а после орева орталъка за повече. Не получи никакво съчувствие нито от нас, нито от кибичещото гражданство.

Каучсърфърски бивак намерихме по изключително добро стечение на обстоятелствата баш на центъра при

Кара Мейдан

(който джипиесът с женски глас Невена не разпозна за разлика от книжният Lonely Planet, който се справи с ориентирането като детска игра). Настаниха ни четиримата на хижарски стандарт в стая с две легла в една достолепна 200-годишна къща-крепост, обърната на работлиница и обитавана предимно от мотопеди. Сравни с каучсърфинг в Орегон, където спах на кушетка между велосипеди.

Чичкото домакин беше на 67 и се похвали, че ремонтът на мотопеди му е хоби, а иначе можел да прави и цигулки. Всяка година яхвал мотора BMW, пътувал до Европа през костинбродското село Извор, къдeто отсядал у приятели. Бил окуцял от катастрофа с мотор в Индия. Лошото беше, че говореше английски на пресекулки с несвързани синтактично поредици от думи, произнасяни като от стържеща по черна дъска котка. Затова се и отнесох резервивано към поканата да прекарам следобеда у тях на лаф моабет с топъл лахмаджун (турска „пица“ от елипсовиден хлебна подложка, покрита с доматена паста с подправки и кайма; подариха ни я във фурната!), бяло сирене и червени домати за мезе. А трябваше, разбира се, да се разгледа и градът.

Шанлъурфа било свято място. Забележителност е

езерцето Балъклъгьол,

което играе роля в легендата за Ибрахим и балъците (разбирай – Аврам и рибите). Също и крепостта на баира, която участва в легендата. В крепостта е минавка да се влезе срещу пет лири, защото има само гледка, а същата гледка я има и отвън – и от площадката с класическите колони и от кафенетата със сеир-тераси, където петте лири биха включили поне чай. А турското гробище е съвсем безплатно. Разходих се и до

арменската църква на Дванадестте Апостоли,

обърната във Фърфърлъ джамия, напътен от пиколото на съседния бутиков хотел. Пиколото щял да следва нещо в България от есента, но на въпроса какво, отговори само с „yes, yes“. Впрочем при Балъклъгьол една от двете джамии също е обърната арменска църква.

Мезетата у чичо Хасан ги пропуснах, в полза на местния специалитет джигер-кебап, сервиран на малки масички с още по-малки табуретчици на тротоара на главната улица.
Избистрихме политиката с другия каучсърфър, свързал се с нас, Седик. По-млад, но и по-незабележителен образ, разпределен от Държавата за учител по турски на деца, на които турският не е майчин. Всичките дрязги между отделните общности (и арабите, и кюрдите били хладни към турците, но най се мразели помежду си) идвали от стагниралата икономика. Ако им се повишал стандартът на живот, щели да заживеят не като братя, ами като еднояйчни близнаци.
Проявих интерес да пием бира и той намери само един сгушен в тъмен, страничен на главната улица, сокак

Leydi Pub

Което не значи, че е пълен с дами, още по-малко – заети в шоубизнеса, а просто че кръчмата е само за

мъже, предполагаемо – морално разложени грешници

Миналата година по същото време, когато за последно се бил поинтересувал къде сервират алкохол, вариантите били значително повече, включително ресторанти за семейства с деца. Ходило му се в Армения, но не бил сигурен, че ще го харесат, защото не бил безпристрастен по някои тълкувания на историята. Посъветвах го да пробва да им се хареса с русофилия. Всички турци обичали Путин, защото мразел американците. А турците мразели американците, защото оплескали хавата в Близкия Изток. И защото на турците им била къса паметта, че преди това и руснаците са оплесквали хавата. В Афганистан, ако не броим Османската, а даже и собствената им империя по-рано. А арменците са русофили, защото възприемат руснаците, като изконен враг на турците.“Восток – дело тонкое!“, както мъдро отсъждаше Верешчагин в „Бялото слънце на пустинята“ преди да запее любимата песен по Булат Окуджава за раздялата, чужбината и сполуката.

Още няколко кадъра от Шанлъурфа. Улицата:

Улицата

Квартирата:

Квартирата

Барът:

Барът

Фурната-лахмаджунарджийница:

Фурната-лахмаджунарджийница

Кафенето:

Бюрек, баклава, чай, турско кафе

Продължаваме нататък, преди Шанлъурфа да се е доразсънил. Забелязваме, че и тук карат в насрещното по аварийната лента. Без даже да са им запушени тунелите от тирове. Или стопират с вдигнат десен палец и автомат в лявата ръка. По радиото едно парче нетурска музика не чуваме да пускат …

Гьобекли Тепе

Мнителните езици с добър житейски опит от новите български еврофинансирани крепости изразиха убеждение, че камъните са съвременно менте от държава, която си измисля история. Аз не съм чак толкова мнителен. Официалното становище на световната археологическа мисъл е, че става дума за

най-старото открито досега култово място на човечеството

Отпреди Стоунхендж. National Geographic го беше представил на света в някакъв брой от 2011, с което е повлякло крака на Туриста. Предимно турския, но по изключение на паркинга забелязахме нива с палатка на покрива с белгийска регистрация.

Д.’15

Очаквайет продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права
Илюстрации:
През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф
Християнско наследство в Месопотамия
Кюрдска сватба
Диарбекир
Царството на Комаген
Адана
Кападокия
Сафранболу
Селимие джамия, Одрин

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Booking.com