МИСИЯТА „СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО“

03/24/17 06:39
(http://asenov2007.wordpress.com/)

МИСИЯТА „СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО“ – НЕВЪЗМОЖНА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Два дни преди извънредните парламентарни избори в България, силите между основните партии – ГЕРБ и БСП, изглеждат изравнени, а съставянето на стабилно правителство, което да изкара пълен мандат и да проведе необходимите реформи – все по-малко вероятно. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой измежду ГЕРБ и БСП ще бъде първа политическа сила и кой втора – има ли този въпрос някакво практическо значение?

– За балканския политически субект меренето на мускули е важно, Фили. Въпрос на престиж е да дадеш първи пресконференция и да натриеш носа на съперника, макар да си напред едва с един или дори с половин процент, както се очертава. За БСП това би било първа победа над ГЕРБ от 12 години насам. Успех на ГЕРБ пък би доказал, че те вече са овладели тенденцията за движение надолу, която мъчи душите им от миналото лято насам. Другата страна на въпроса кой е първи и кой – втори, е свързана наистина с реалните практически ползи, тоест, с обществения интерес. Тя се свежда до това кой пръв ще вземе мандат за съставяне на правителство, защото нищо чудно след тези избори конфигурацията в Парламента да е такава, че само първият опитал да има шанс.

– Какво показват последните проучвания за броя на партиите в бъдещия парламент?

– Общо взето, въпреки някои движения нагоре и надолу в самите прогнозни резултати, Фили, днес, както и преди месец, се смята, че в 44-то Народно събрание със сигурност ще имаме пет партии, плюс вероятност към тях да се присъедини още една.

– Пламен, но по логика съставянето на коалиционно правителство в шестпартиен парламент не би трябвало да е чак толкова трудно, колкото казваш…..

– Така изглежда, но всъщност е трудно, доколкото в нашия случай има не едно, а две препятствия. Първото е математическия резултат и разпределението на местата бъдещия парламент. Ако приемем, че силите на ГЕРБ и БСП са изравнени и те вземат по около 30 на сто от гласовете както се очаква, то на преден план изниква темата за коалиционния партньор. Това значи – колко голяма ще е третата парламентарна група, ще стигне ли само тя, за да има мнозинство или трябва да се търсят още партньори, ще може ли новото мнозинство да управлява спокойно, включително да прави промени в Конституцията, ако се наложи, или ще трябва да работи изцяло в нейните рамки. Това са важни въпроси, Фили, а отговорът на социолозите е, че тъй наречените „Обединени патриоти” ще имат около 10 на сто подкрепа, ДПС около 8 и „Воля” на бизнесмена Веселин Марешки – 6-7 процента. Повечето агенции виждат също възможност в парламента да попадне и Реформаторският блок, но се застраховат, че динамиката на последните дни може да промени нещата, тоест, вместо това да влезе друга от общо трите малки десни формации или пък нито една от тях. Това е важно с оглед на второто препятствие за съставянето на бъдещото правителство.

– Какво е второто препятствие?

– Далеч отвъд математиката, Фили, то засяга характера и политическото качество на самите партии, отношенията между тях и отношението на обществото към тях, тоест, наличните обществени очаквания за това кои коалиции са възможни, „разрешени”, така да се каже и невъзможни или „забранени”.

– Има ли наистина подобни разрешения и забрани?

– Те са малко или много условни, но – да, има ги. Например знае се, че в момента евентуална коалиция с ДПС, независимо кой и с какви аргументи я прави, ще срещне силно негативна обществена реакция. Да, електоратът на БСП е доказал през годините, че все пак би преглътнал това по лесно от електората на ГЕРБ. Той е по-податлив на манипулации, а собственото му ръководство пък е винаги готово да го изманипулира в името на властта. В същото време евентуалната коалиция на коя да е от двете големи партии с тъй наречените „Обединени патриоти” предполага силно негативна реакция от страна на Брюксел. С тези уж български националисти ние тук сякаш сме свикнали, но въпросът е, че сред тях се мъдри и одиозната фигура на Волен Сидеров, яростен руски патриот, изминал пътя от откровения национал-социализъм до откровения путинизъм – нещо, което нито лява, нито дясна Европа могат да преглътнат. Така че трудно е да се каже, Фили, как ГЕРБ или БСП биха се справили с тези проблеми при евентуалните коалиционни преговори.

– А няма ли възможност популистката партия „Воля” да влезе в ролята на балансьор?

– Поне засега изглежда, че не, тъй като се очаква „Воля” да има скромен брой депутати, недостатъчни за правителство от двама партньори. Да, лидерът на „Воля” Веселин Марешки продължава да настоява, че социолозите лъжат и той ще получи поне 20 на сто от гласовете. Но до вчера той настояваше също, че в никакъв случай не би се коалирал с БСП, а днес твърди, че програмата на социалистите всъщност е най-близка до неговата собствена, с което си отваря вратичка. Така или иначе, Марешки вероятно няма да бъде главен фактор. Но в интерес на истината, ако някак успее да стане, той наистина ще е желан коалиционен партньор и за леви, и за десни.

– Не е ли твърде откровен популист, за да е така желан?

– Предизборната кампания показа, Фили, че ГЕРБ и БСП също са нагазили дълбоко във водите на собствения си популизъм и явно този на Марешки не ги притеснява. Поне не толкова, колкото ги притесняват отношенията с ДПС или лъженационалистите.

– А какво ще се промени, ако някоя от трите малки десни формации все пак попадне в парламента?

– И тя би имала твърде малко депутати, за да е повече от подкрепящ фактор, Фили, при това само за ГЕРБ – не и за БСП. Така че промяната няма да е съществена.

– Добре, но отдавна се говори за създаване на тъй наречената „голяма коалиция”, тоест, съвместно управление на ГЕРБ и БСП, независимо от противоречията помежду им. Възможно ли е това практически да стане?

– Съмнявам се, Фили, и то не само заради идеологическите противоречия между тях, доколкото те изобщо съществуват. Тук играят роля партийната несъвместимост, личната неприязън и други подобни, уж неполитически фактори. Най-важно обаче е основателното съмнение, че ГЕРБ и БСП чрез мирен диалог биха успели да си поделят икономическите сфери на влияние, за да управляват стабилно поне година-две-три, ако не и цял мандат. Не става. Твърде силни са апетитите им и едновременно с това – твърде противоречиви са интересите им, за да стане. Ето защо, Фили, очаквам каквато и парламентарна конфигурация да се получи след изборите тази неделя, съставянето на правителство да е много трудно, а дори да се състави – стабилно управление все пак да няма и България да се изправи пред нови избори в обозримо бъдеще.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com