Дъблин, Ирландия

Днес Албена ще ни заведе до Дъблин, Ирландия. Приятно четене:

Дъблин, Ирландия

Потеглихме към

Дъблин

в края на декември. Предстоеше ни преживяване, което планувахме и чакахме от няколко месеца и много се вълнувахме. С полет на Ryanair от София след около четири часа кацнахме на летището в ирландската столица – голямо, модерно и много функционално. Самолетът се придвижи в непосредствена близост до сградата и трябваше само да пресечем, за да влезем вътре. Един от стюардите – усмихнатият Даниел – съдействаше за пресичането и ръкопляскаше. :)Няма как да не се запомни такова посрещане на непозната земя! До pass control обаче се наложи да походим по дългите модерни коридори на летището. Самата процедура мина бързо и безпроблемно – въпреки многото пътуващи. Бях се информирала предварително как да се придвижим до града и сравнително бързо открихме откъде да си купим билети за автобусите. Има си специализирани линии, които по два маршрута превозват пътниците до центъра на Дъблин. В една посока е на цена от 6 €, а в двете – 10 €. Автобусите естествено са двуетажни и се движат начесто. Когато се качвахме шофьорът ни попита докъде сме и когато наближи спирката ни уведоми, за да слезем. Тъй като беше различна от тази, която предварително бяхме набелязали, не бяхме подготвени за слизане. Разбързахме се и се притеснихме, че се налага да ни чакат, но…. никой не се ядоса, изнерви и дори не ни нахока, че се бавим. Напротив – усмихнаха ни се и ни пожелаха хубава вечер!

Кварталът, в който беше нашият хотел е тих и спокоен, с широки улици и сравнително ниски сгради. Бързо го намерихме и се настанихме.

И тук беше първият ни сблъсък с необичайните за европейците от континента битови нещица Особено в банята – много кранове, много нещо. Истинска енигма за разгадаване! Оправихме се набързо и хукнахме към центъра – нямаше време за губене. Едно от нещата, които ни направи впечатление е по-ранното стъмване спрямо България. Но градът и нощем е очарователен, жив и пълен с хора. Улиците са спокойни, трафик няма, пресича се безпроблемно – въпреки обратното движение. На много места по централните места имаше улични музиканти. И то доста добри. Все пак Дъблин е прочут с тези музиканти. Видяхме Тринити колидж отвън, Острието, разходихме се край р. Лифи и се насладихме на красивите, празнично осветени сгради, преминахме по

Ha`penny bridge

Това е първият пешеходен мост над реката и официално има друго име. Но създателят му е получил правото да събира такса от половин пени за преминаването през него за срок от 100 години и мостът е станал известен с това. Та така и до днес. По него има от онези катинарчета с имена на влюбени, а тези, които все още търсят любовта записват желанията си

Вечер градът е изпълнен с млади хора, които обикалят по пъбовете. Предполагам, че е заради напитките, но повечето бяха леко облечени, а момичетата на бос крак носеха сандали. Край Тринити колидж попаднахме на нещо като трамвайна мотриса, от онези, старите, която беше без стени, а седалките вътре бяха като в бар, покрай два високи плота. Под всяка седалка имаше велосипедни педали. Мъжете бяха насядали и усилено въртяха педалите, за да задвижат това странно нещо и си пийваха, а жените красяха това странно сборище. Всички заедно пееха популярна песен и се чуваха надалеч. И въпраки, че точно в този момент на улицата имаше затруднено движение – заради пътен ремонт – не чух нито един нервен клаксон. И шофьори, и пешеходци проявяваха разбиране към веселието на тази симпатична дружинка.

На следващия ден от рано потеглихме на лов за преживявания.

Дъблин е неголям град

и безпроблемно може да се обиколи пешком. Посетихме катедралата „Св. Патрик“, мемориала на ирландските писатели, част от които са и нобелисти, Дъблиния. Преминахме през много кокетни паркове, които се поддържат образцово от местната община и вечер се заключват. На входа има табела с надпис кога се отварят и затварят през зимата и съответно – през лятото. В някои от тях има различни водни птици, които изобщо не се страхуват от хората и са доста охранени. Дори и гълъбите. Очевидно се радват на доброжелателността на местните.

Зърнахме

пивоварната „Гинес“,

която е огромна и очевидно доста популярна.

[geo_mashup-location_info]

Опитахме и бирата и определено ни хареса.

Дестилерията на „Джеймисън“

беше в ремонт, но поне я видяхме отвън. Въобще в Дъблин питиетата са на почит.

Оттам се запътихме към дъблинския замък, който съвсем не може да се нарече внушителен. За сметка на това е запазен и добре посетен от туристите. По мое мнение Дъблин явно е популярна туристическа дестинация, защото по улиците имаше хора от всякакви националности и се чуваха най-различни езици. И има защо.

Градът е спокоен,

добре организиран, чист, зелен и много цветен. Въпреки, че беше декември, навсякъде имаше цветя – циклами, кали, кукуряк. Транспортът е скъп за нас, но добре уреден. Обръща се внимание и на алтернативното, чисто придвижване. Попаднахме на инициатива, която предлага обиколка на Дъблин с колело, а на няколко места видяхме и станции за зареждане на електрически автомобили.

По обед се отбихме в една типична кръчмичка – Boxty house, която се оказа част от прочутия Temple bar. Хапнахме традиционни неща – кодъл, което е месна яхния с картофи, поднесена с черен хляб и масло, boxty – тесто, направено от картофи, от което се приготвят различни ястия, пийнахме и ирландско кафе.

След това се запътихме към Тринити колидж, за да го разгледаме и отвътре. В библиотеката се съхранява книгата на келтите – старина, с която ирландците се гордеят. Видяхме и

къщата на Оскар Уайлд,

която се намира на Marion square, а срещу нея, в кокетно паркче се намира и шеговита негова статуя в естествен ръст.

Нещо специфично, което ми направи впечатление са

училищата

Така и не видях огромни четвъртити сгради, предназначени за много ученици. Училищата бяха в традиционен стил и невисоки. Размерите им също бяха човешки. Очевидно правени с мисълта да съберат децата на квартала, не да наблъскат под един покрив огромно количество ученици от различни възрасти. В квартала, в който беше нашия хотел имаше даста образователни институции, включително институт по образованието. Той от своя страна рекламираше своя коледен revision. Забелязах и доста други предприятия с образователен характер, които умело и атрактивно рекламираха услугите си – занимания по интереси, прибиране на децата след училище, помощ в подготовката и др.

Уморени от ходене и преживявания се прибрахме, защото на другия ден ни чакаше полет до Лисабон.

Автор: Албена Кондева

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Ирландия – на картата:

Ирландия

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=72870

Свързани новини: