Авторката на „Моите красиви рога” Радостина Николова и създателят на поредицата анимационни филми и базирани на тях книги„Българ” Неделчо Богданов спечелиха своите втори награди в петото издание на Наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца, „Бисерче вълшебно“ 2017. Отличията и в четирите категории отидоха за български писатели, а тази година надпреварата отбеляза и рекорден брой гласували – 6152 деца. Победителите...

След абсурно високите цени на електроенергията на борсата в София, през почти целия месец април, по сравнение с останалите осем европийски енергийни борси, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога ви показвам, утре вятъра ще духа в...

Вот на публиката ще реши кои ще са българските представители на Европейските награди за научна фантастика „Еврокон“ 2017 в 14 категории. Срокът за даване на гласовете е до полунощ на 1 май. Гласуването става на сайта bg.eurocon2017.eu с подреждане на всички предложения в интерактивна таблица. Колкото по-високо поставен е един кандидат, толкова повече точки получава той. За призовете...

Двадесет партньори ще представят откъси от преведени на български език произведения на съвременни европейски автори в рамките на Нощ на литературата 2017 г. Тази година инициативата ще се проведе на 10 май от 18 до 22 часа в дванадесет български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и...

По-малко от 48 часа му бяха нужни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да се поправи, след като му отправих градивна критика чрез "Тихо, да не ни чуят алчните капиталисти! (допълнена)". Системата им вече показва натовар...

Класация на Ozone.bg – 17-23 април 2017 г. 1. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Детски и домашни приказки, Братя Грим, Deja Book 4. Орденът на асасините 1: Ренесанс, Оливър Боудън, Ера 5. Да оцелееш като родител, Майко мила!, Сиела Класация...

Акад. Антон Дончев стана първият носител на Почетен знак на Община Горна Оряховица. Авторът на „Време разделно” получи отличието от кмета на града инж. Добромир Добрев в сряда. Още за церемонията прочетете в онлайн изданието на местния „Янтра днес“.

Националистите, които досега бяха нежелани гости в посолствата на съюзническите държави в София поради антиевроатлантическата си платформа за набиране на гласове и подкрепа в страната ( и в Москва), подписаха днес споразумение с гражданите за европейско развитие на България, любимци на Брюксел и по-специално на Европейската народна партия к(ато донори на гласове в голямата партийна игра в европейската столица).

“Reapolitik” , би отсякъл Ото фон Бисмарк по повод на поредния епизод от политиката на свършените факти, чието несъвершенство е видно за всички, но се посреща със заучената през поколенията, приучени на смирение, с върховната форма на българската философия: “това е положението”.

И още нещо би казал железният канцлер, цитиран тук от Сидеров ( “сидер” е “желязо” на гръцки”). “Политиката е изкуството на възможното…”.Точно това изречение ни сервира триумфално Сидеров, обяснявайки как се е претопил в добричкия и смирен Волен в наши дни. Дали знае кого цитира, няма значение. Важното е, че вече няма да ни заплашва с арести по улиците със своите шпицкоманди, а само ще ни кове законите и ще оставя други да му вършат уличната работа.

Бисмарк е казал също, че правенето на закони е като производството на кремвиршите: по-добре да не знаеш как се правят.

А също така е казал, че най-добрият начин да излъжеш света е да кажеш истината.

Истината е, че излъгани се оказаха не само онези, които останаха без представителство в Народното събрание. Само най-добрите лъжци успяха да минат през ситото на интригите, в които, както се видя отново, Борисов и компания нямат равни у нас ( а и в чужбина са малцина подобията им с такъв успех) вече едно десетилетие. Техните учители в редиците на старите социнтриганти пак ще играят ролята на подкрепяща опозиция, на дървено желязо, на сидери…

Какво да се прави, ще чакаме потвърждение на мисълта на Бисмарк, според която не бива никога да вярваме на нищо по отношение на политиката докато то не бъде официално опровергано. Не вярвам в искрената дружба между нацоналисти и гербери и че са в договорни отношения. Това е сговор между питон и смок за подялба на зайците и мишките в техния ареал.

Да се надяваме, че мъдрият циник Бисмарк, който през 1888 г. е прогнозирал с абсолютна точност, че голямата европейска война ще започне един ден заради извършена проклета глупост на Балканите, няма да се окаже прав също, че опитите да спреш войната приличат на самоубийство от страх от смъртта.

Политическата война, имам предвид. Вие какво си помислихте? Нещо свързано с Русия и нейната пълна победа на вътрешнополитическия фронт в България?

Не ставайте смешни, тази война приключи по същия начин, по който и нахлуването на Червената армия в България през септември 1944-та: без нито един изстрел на съпротива и в изпълнение на волята на премиера на страната- миролюбивия Константин Муравиев, който не искал да дразни Сталин. Днес си имаме миролюбивия Бойко Борисов, който се постара да зарадва Путин, като отвори пътя за пълната капиталуция пред руското влияние в българския парламент- досущ както съветския агент , военният министър Иван Маринов е направил, отвярайки вратите за съветската окупация чрез манипулиране на правителството да забави с три дни ( точно толкова му трябвали на Сталин) обявяването на война на Германия.

Лошата новина е, че канцлерът Меркел напомня по нещо на канцлера Бисмарк. Той също е бил за това да не се дразни Руската монархия и си дружал с нея при цялата си гнусливост към руската изостаналост и нрави. Всъщност мисълта, че “политиката е изкуството на възможното” Бисмарк употребявал именно като оправдание за подкрепата си за Русия. Това го дискредитирало в очите на цивилизованите хора, но за него било по-важно как се подрежда играта му на европейската дъска в полза на възникващата Велика Германия, а не какво си мислят някакви си “либералчета” ( казано на днешен български) или “овцекрадци ( казано по онова време с презрение спрямо жителите на затънтените Балкани).

Още от Бисмарк за финал? Добре, сервирам “още от същото” ( както писа в заглавие битанското списание “Икономист” за това как сме пожелали Борисов за втори път да ни управлява през 2014 г.):

“ Глупаците се учат от грешките си. Аз предпочитам да се уча от грешките на другите”, надсмива ни се от дистанцията на неговия 19 век старият Ото.

Не сме глупаци, поне по тази формула. Защото не се учим (дори) от грешките си. Но и определено не се учим от грешките на другите. Ще се окажем май едно нищо или едни “братушки” за чужда употреба.

И една смела прогноза на базата на опита досега: нашият Борисов определено следва съвета на Дизраели ( напускайки постовете си вече 4 пъти – като главен секретар на МВР, кмет на София и премиер), който препоръчвал на политиците, че е по-добре да си тръгнеш 5 минути по-рано, отколкото да останеш 5 години по-дълго. Имам всички основания да смятам, че и този Борисов път ще остане верен на съвета на Дизраели и на себе си.

Share on Facebook

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро, а днес – днес май ще се напием на чист въздух

Приятно четене:

Мурманск, Турбаза 49 км

част десета на

През Източна Европа с джип

След стандартната сутрешна процедура отново се облякохме ‘като за излет’…
Минах през близкия магазин и взех няколко водки, че като видях темповете на консумация, и се поуплаших да не засмучем въздух
Освен това предния ден се бяхме чули с децата и ги питахме какво да им вземем… Отговора и на двете деца бе еднакъв – Водка – останалото си го имаме
Та затова взетата водка бе малко повече – част от нея оставих (за децата ) в колата, за да не се подлъжем да я изпием и нея…

Общо взето историята се повтори – дойде колегата да ни вземе (все пак бяха почивни дни и никой не работеше)…
Натоварихме се и отпрашихме… По пътя този път дегустирахме водка …
По пътя се виждаха отклонения за известни забранени градове… Като „Североморск – 3“ и т.н…
Но ние си карахме по главния път… Времето – дъжд, слънце, дъжд… Като от време на време дъждеца започваше да лепне по стъклото като суграшица… Ама иначе бе топло де – някъде около +5ºС…

Стигнахме до Турбазата,

което на времето е било място за отдих на военни, като на всеки са били дадени няколко кв.м. ‘брегова площ’ на брега на хубаво езеро (не язовир)….
Плажът бе прекрасен – отново ситен пясък, широка плажна ивица…

Наоколо бе доста интересно – района е много красив и спокоен. На брега на чисто езеро. На времето тук са били раздадени малки места/участъци на военнослужещи, и се е образувал район с малки вили, построени с подръчни средства.

‘Яхтата’ бе паркирана пред ‘турбазата’ на приятелите:

Имаше и резервен тримаран, направен от подръчни материали – т.е. от допълнителни подвесни резервоари за изтребители и друга летателна техника " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Ами какво да се прави – само това го има в излишък " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Турбаза 49км, Мурманская обл., Русия, 184637

Тримаранът настина бе по авиационному лек.

Съпругата с голяма предпазливост реши да пробва температурата на водата – ледена

Цветята на тези ширини винаги са на голяма почит (това го забелязахме и в Норвегия):

Влязохме в ‘нашата’ къщичка, където температурата бе 7ºС, и заради бумтящата печка продължаваше да се покачва (тук вече е 9ºС)

Няколко думи за ‘вилата’:

Първия етаж представлява сложени един до друг двадесет-футов контейнер и каросерия на някаква северна военна машина.

Повдигнати са от земята на бетонирани варели от масло – за да може снега спокойно да преминава отдолу. По този начин не трупало преспи според тамошните.

За удобство на контейнера бе заварена и корабна врата:

Тези помещения се ползваха за гараж/склад. Вътре бяха паркирани АТВ, моторна шейна, двигатели за лодка, шейни (за дърпане от моторната шейна) и т.н.

Втория етаж бе едно помещение, в което се влизаше през пода през стръмна ‘корабна’ стълба.
Помещението бе дървено, но добре направено – с ламинат, щори на прозорците… Отгоре имаше и хубава гледка към езерото (въпреки, че на тази снимка не си личи много

Целия горен етаж се отопляваше с МНОГО яка печка… Печката вдигна температурата в голямата стая (по площ – колкото два 20″ контейнера) за около 10 минути с над 20 градуса..
Жените се захванаха да правят уха (рибена чорба – бел.Ст.) от сьомга:

Ние разпалихме едно сгъваемо барбекю и подхванахме шашликите, и още няколко сьомги разбира се:

Шейната на фона е с интересни плазове – правени са саморъчно от някаква пластмасова много здрава тръба (май за газопровод)…
Други решиха да се отдадат на културата – единия от приятелите реши да нарисува картина

Седнахме, похапнахме, подкрепихме се…

Масата бе отрупана с всякакви северни деликатеси, макар и да не изглежда красиво оформена – все пак бяхме почти като на пикник

Освен рибата, бяха интересни бяха едни консерви от домашно приготвени гъби. С нашия опит и ‘рекламите’ по медиите за редовно загинали от отравяне с гъби хора в България подходих изключително подозрително. Обаче се оказа, че

на север от Ст.Петербург до Мурманск просто няма отровни гъби. Нито един вид.

Нито двойници, нищо… Само ядливи гъби. Каквото и да събереш – все се яде и е вкусно.

След като се подкрепихме, решихме че е време да поплаваме (‘капитана’ бе трезв)..

Проверихме спасителното оборудване:

И подготвихме парахода за плаване:

Разбира се хвърлихме вътре няколко спасителни ризи, колкото и безсмислено да изглежда това действие в момента – при тази температура на водата човек би оцелял в нея за по-малко от 15 – 20 минути.

Отплавахме, а част от жените останаха да довършат приготовленията за втората част от хапката, като ни проводиха махайки все едно отиваме на дълъг подводен поход:

Брега скоро остана надалеч

Настана гузна тишина…
Която бе разбрана правилно, като незнайно откъде се появиха онези вълшебни кожени цилиндърчета

Водката е „Тельняшка“ – хубава водка… Така се казват синьо-белите военноморски потници…
На бутилката долу е гравирано : Крепче только дружба!

Реших, че е прекалено детски да замезвам със сникерс, та затова приложих друга методика – след изпиване на водката топваш чашката в езерото и

замезваш с езерна вода

Водата бе кристално чиста – няма никакви замърсявани от индустрия. Относно радиоактивно заразяване – нямаше как да се знае.

След минутка заваля и задуха вятър – нищо необичайно за тези ширини. Жените и кучето се скриха под водонепропускливо наметало.

Така достигнахме до другия бряг, където е полу-тундра

Красота…

Брезите – ниски като храсти.

Гледахме, разхождахме се, поогледахме се за гъби – в тази част на Русия са големи маниаци на тема гъби – събират, ядат, правят хайвер от гъби и т.н. Обаче гъби нямаше…
Като няма гъби – довършихме бутилката…
Така се поразходихме из дивото, след което се качихме обратно на ‘яхтата’ и се върнахме да продължим с банкета…

Плаването бе спокойно – ‘океанът’ – широк

При швартовката някои започнаха да дават признаци на умора

Но шашликите ги посъбудиха

Похапнахме доволно, довършихме още някоя друга бутилка водка и с един юнак, с който сме влизали в морето зимата, ама излизайки от горещия басейн на Св.Св. Константин и Елена до Варна (Дружба), решихме, че е време да се поразхладим.
Бях си взел банския, но докато си пийвах от езерото видях каква е температурата на водата, и реших, че заедно с банския все пак съм си взел и разсъдъка…
Та затова само навих крачолите под палещото северно слънце (дъжда, който ни валя на лодката бе спрял)

Разбира се приятеля е свикнал с такива условия, и реши, че водката тъкмо го е загряла и е време да поизтрезнее…
Направихме една задружна снимка:

След което приятеля отиде да си поплува!

След банята пак си направихме по една снимка…
Да, банските ни костюми (поне на българската част) не съответстваха много на юлското време

Продължението сигурно сте го играли много пъти и то с едни и същи снимки – третата фаза на дълга напоителна среща – червени физиономии и много прегръдки Към края дойдоха едни трезви момчета с АТВ-та, които решиха, че трябва да ни разходят из тундрата с АТВ – за щастие бяха уморени след целодневно каране, та ни направиха къса разходка – само около 1-2 километра…Поприбрахме малко нещата и се натоварихме на колите (този път караше съпругата на домакина, защото единствено тя бе трезва)…Някъде около разклона Североморск-3 решихме, че е време да полеем тундрата, да изпушим по цигара, и да потанцуваме…
Направихме и трите неща въпреки негодуванието на жените в колата…Прибрахме се живи и здрави… Натам не си спомням…

Общо за деня – около 120 км по пътя, около 10км по вода… Разхода на водка не можах да го сметна защото ми превъртя27 разходомера

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Booking.com

„Джинджифилов кейк и стари писма“ (изд. „Кръгозор“) е първият роман на Рут Райшил, която дълги години е била кулинарен критик, автор на готварски книги и редактор в кулинарни списания. В благодарностите в края на книгата авторката пише: Да храниш хората е щедър и великодушен акт – не мисля, че е възможно един велик готвач да има...

Три конкурса за ученици, учители и училищни екипи подкрепят ролята на приобщаващия учител в рамките на националната кампания Дни на приобщаването 2017. Нейното второ издание се провежда от 5 април до 27 май с медийното партньорство на „Аз чета“. По време на кампанията чрез практики и примери на учители ще бъде показано, че приобщаващото образование е процес на промяна...