КОЙ НЕ КАФЕПИЕ, Е ТВЪРДЕ, ТВЪРДЕ ЗЕЛЕН

04/28/17 10:31
(http://asenov2007.wordpress.com/)

КОЙ НЕ КАФЕПИЕ, Е ТВЪРДЕ, ТВЪРДЕ ЗЕЛЕН

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Една среща на кафе между висш политик, богат бизнесмен и главния прокурор на републиката разтресе скандално България, като отново постави остро на дневен ред въпроса кой, как и с какви методи управлява страната. Скандалът и ефектите от него коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо една обикновена среща за пиене на кафе предизвиква толкова много вълнения в България?

– Защото срещата не е обикновена, Фили. Тя не е обикновена нито по своя състав, нито по начина, по който се реализира, нито по съдържанието на мъдрите мисли, обменени по време на кафепиенето, доколкото те станаха известни на обществеността, нито по ефектите, които предизвика и продължава да предизвиква.

– Добре, да започнем с героите, които участват в срещата!

– На първо място е Георги Гергов, председател на Областната организация на БСП в Пловдив, член на Изпълнителното бюро на БСП, централния оперативен орган на партията, човек, за когото се знае, че има основна заслуга за това Корнелия Нинова да бъде избрана за партиен лидер на социалистите, тоест, влиятелен политик от левицата. В същото време Гергов минава и за едър бизнесмен. Той е известен с редица операции, за които се смята, че са най-малкото на ръба на закона, а при всички случаи – далеч отвъд ръба на морала. Имам предвид – дори отвъд онова твърде разтегливо нещо, което в България минава за бизнес морал. Започнал още по времето на комунизма от един свинарник, през годините Гергов премина през открита подкрепа първо за СДС, което го направи собственик на имоти в Стария Пловдив. През 2001-ва обаче се преориентира към БСП и изведнъж стана близък с тогавашния силен човек на левицата – президента Георги Първанов. Това пък му донесе собственост върху софийския ЦУМ, както и значителни дялове от Пловдивския панаир. Има и много други неща, но да не влизам в подробности. Мисля, че най-кратко и по марксистки точно, Фили, този човек може да се опише като някой, който използва бизнеса, за да прави политика и после политиката, за да прави бизнес прим.

– И как се случва споменатата злополучна среща?

– Същият този Георги Гергов един ден се обажда разтревожен и кани на кафе друг едър бизнесмен – Сашо Дончев, собственик на „Овъргаз”, частна фирма, доставчик на руски газ за България. Тревогата на Гергов, както става ясно от разказа на Дончев, е дали той не подкрепя финансово партия „Да, България” и телевизия Би Ай Ти – два обществени фактора, критични към властта, в частност към прокуратурата. Дончев отрича да има каквато и да е връзка с тях, Гергов се обажда на главния прокурор Сотир Цацаров и му казва – ето, човекът няма нищо общо. Но Цацаров иска лична среща, която се урежда за следващия ден – 21 март, пет дни преди парламентарните избори. Според Дончев, на нея главния прокурор му отправя зле прикрити заплахи и изразява открито недоверие към отричането на връзките със споменатите партия и телевизия. Цацаров заявява, че не вярва, защото получава информацията си „не от случайни хора, а от службите”. „Това за мен беше много притеснително – че службите могат да дезинформират главния прокурор, не дай, Боже, да го манипулират по някакъв начин” – уточни Сашо Дончев в интервю за Би Ти Ви. Той намекна също, че натискът върху него е свързан с интереси, ориентирани към енергийния бизнес, но не даде повече подробности. Финалният акорд на цялата история обаче постави един друг щрих. След срещата, Дончев по телефона разказва всичко на своя приятел, журналиста Сашо Диков. За своя изненада, малко след това получава съобщение от Георги Гергов, което гласи – „Много говориш по телефона”. Което значи, че или сам Гергов го подслушва незаконно или някой друг, който обаче, кой знае защо, докладва на Гергов. Какво да кажем, Фили, освен, че това е една типична българска история, възможна дори 28 години след началото на тъй наречения преход към демократизация на страната.

– Има ли реакция от страна на прокуратурата за този разказ на Сашо Дончев?

– Прокуратурата реагира с декларация, в която отрича главният прокурор по какъвто и да било начин да е заплашвал Сашо Дончев. Уточнява се, че срещата между двамата е по искане на самия Дончев като председател на една от работодателските организации в България и точно той оказва натиск на главния прокурор, като иска от него „да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори по текуща проверка на дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ” – нещо, което, както се твърди, Сотир Цацаров категорично отказва да направи. Ще видим как ще се развие тази сюжетна линия от историята, Фили, обаче се оказа, че в нея дреме и друг сюжет, който до голяма степен разшири фокуса на общественото внимание, като към отношенията институция – бизнес, прибави и политиката.

– Какво имаш предвид, какво се случи?

– Случи се, че заради избухналия скандал лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска оставката на Георги Гергов от високата позиция, която заема в изпълнителния орган на партията. Публично тя заяви, че само по себе си пиенето на кафе, разбира се, не е престъпление, но замесването на висш политик в подобен скандал е неприемливо В типичния си стил Гергов отначало подхвърли пред журналистите – каква оставка, бе, аз исках добро да направя. Но после, след инфарктно заседание на ръководството, все пак освободи поста си. Само че изобщо не остана мирен, а се прибра в Пловдив, където се чувства сигурен и оттук побърза да заяви: „В БСП има „палячовци и шутове”. И също – че ако продължат да го предизвикват, той ще разкаже някои неща за това кой кой е и кое как става в любимата му партия, която иначе по никакъв начин не иска да разцепва. Пловдивската организация на БСП застана официално зад Гергов и поиска той да бъде върнат на поста си в Изпълнителното бюро, а също Корнелия Нинова да дойде на крака в Пловдив за обяснения. С други думи, в близко време може да станем свидетели на известни вътрешни сътресения в БСП. По-важното според мен обаче е друго. Да, Гергов не каза и дума по темата за това кой и как подслушва бизнесмена Сашо Дончев и кой и защо информира самия него за подслушването, обаче за сметка на това пък подхвърли два детайла, които са важни. Първо – че на началната среща с Корнелия Нинова, когато тя му иска оставката, присъства трети човек – а именно бившият енергиен министър Румен Овчаров. След като преди време бе сменен като шеф на софийската организация на БСП, той вече е просто редови партиен член, но се смята за „сив кардинал в БСП”. Вторият детайл, Фили, е в изказването на Георги Гергов, че „един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща”. Е, тук вече си представих как аз искам среща с главния прокурор и той веднага ми се явява на крака, защото е длъжен. Честно, имам чувството, че с подобни приказки Георги Гергов някак много бързо ще отреже клона, на който седи. Обаче интересното ще е не как той самият се сгромоляса с гръм и трясък, а кои други хора и институции ще повлече в своето наистина болезнено падане.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com