На МОЧА всичко е неспокойно

05/01/17 14:53
(http://ivo.bg/)

На МОЧА всичко е неспокойно

Както можеше да се очаква при заявката да има провокация с българско подобие на руските “Нощни вълци”, проводници на кремълската пропаганда , днешният 1 май се оказа не празник на труда, а ден за развяване на руски знамена и българско противодействие срещу тази московска бутафория.

НА СНИМКАТА: Българските “нощни вълци” позират пред фотографи ( авторстовото е на клуб Klub Z ) доволни, че могат да услужат като заместители на руската глутница

От ранни зори Монументът на окупационната червена армия ( МОЧА) беше “резервиран” за путинофилска акция. Желаещите да протестират срещу това български граждани и представители на украинската диаспора в България бяха пренасочени от полицията в периферията на мегаломанския комплекс, почиташ съветската окупация на България.

Местят ни все по-далеч от подстъпите на МОЧА. Последния път, въпреки официално заявения пред общината протест, бяхме блокирани на стълбите от провокатори с агресивно поведение, но вместо да санкционира тях, властта мобилизира дори жандармрения да ги пази от нас. Днес, както (ни) се полага явно на като втора категория граждани спрямо правоимащите на полицейска протекция русофили, бяхме “леко заплашени” от офицер, че към нас ще приложат “силата на закона”, защото не сме заявили по законен ред желанието си да протестираме ( точно както и провокаторите от “Червена сила” не го бяха заявили, но се попаднаха под протекцията на полицията).

Рускини с “особено” поведение ( една от тях, която ни навираше в лицата руския “кукиш” с палец между останалите пръсти в юмрука, бе разпозната като съпруга на соцдепутата Таско Ерменков), както и някакъв българоид с буйно пози на бабаит с разперени като покана за схватка ръце, час по час наминаваха край протестиращите със знамената на България, ЕС и Украйна, за ни покажат неприличен жест, да се кълчат подигравателно под звуците на съветски маршове, да ни се хилят пободеносно зад гърбовете на полицаите или да провокират надвиквания. Нито веднъж полицаите не ги възпряха.

Ескортирани от моторизиран отряд на полицията като ценни гости на руското шоу в центъра на българската столица по една от алеите край МОЧА се появиха българските адепти на Путин, които се правят на “нощни вълци” по подобие на руските имитатори на американските рокери от глутницата на “Доктора”, посетила миналия юли България.

За финал по булевард “Руски” ( че как иначе да се казва!?) премина група граждани с вид на колхозници от стар съветски филм, размахващи автоматично по стар навик червени знамена.

За отбелязване беше, че развяването на руския флаг бяха поверили на своите клонинги, за които беше резервирано почетно място под позлатените букви. На освиркванията на протестиращите срещу преминаващите пленници на демокрацията отвърнаха с хибриден звук между музиката на Пинк Флойд ( вероятно дълбоко непонятна за бабите и дядовците, но по нечие “модерно внушение” внушаваща вероятно алюзия за “рушене на стената”, т.е. на статуквото, срещу което уж се борят) и любими песньовки на другарките и другарите. В хибридната боза изпъкваше саундтрака от “На всеки километър”, безсмъртната тъпня на българското соцкино, която, ако зависеше от мен, бих промотирал като мото с репликата на един инфантилен “партизанин”, повтарящ екзалтирано във филма : “ другари, хайде да нападнем” !

Междувременно интересното се случва от южната, невидимата откъм булеварда страна. Там монументът се руши страховито сам. Половината каменни плочи в основата са изпопадали от едната гравитация и без патриотична помощ от страна на протестиращи. Алегоричен факт, напомнящ как самият СССР си отиде, сгромолясал се под тежестта на собствената си непригодност към нормално функциониране като държава.

“Задният двор” на МОЧА е надраскан с разни шарении, но това не подбужда полицията към среднощни арести, както в случаите, когато някой посегне със спрей към златните букви, с които на фасадата е изписана лъжата за благодарността на българския народ за съветската окупация. Явно камерите, които шпионират българските граждани на този съветски обект, закупени с руски пари преди близо две години, не аламрират простата на столичната полиция, която долита мълниеносно като подгонен от спешна нужда да се облекчи човек при всяко посегателство над скъпоченната физиономия на МОЧА.

МОЧА, напомням, на руски означава пикня. Връзката с простата е очевидна.

Участието ми в този сблъсък на цивилизациите приключи с “опит за убийство” с поглед от страна на възрастен белокос и беломустакт полицай. Дуелирахме се погледи. В неговия, когато го подминавах, недвусмислено прочетох: “ само да ми паднеш”!

А че полицията е в сигурни русофилски ръце, стана ясно от старателно документиране на всеки един полицай от нашата неканена охрана от страна на цивилен, закичен с “георгиевска лентичка” ( за да е ясно, че е началник по руска линия). Той буквално ги “разстрелваше” с камера в упор едни по един от близко разстояние. Физиономия по физиономия. И нито един от пазителите на реда не се дръпна или не възрази. Явно такава е процедурата. Да се знае кой е бил на акцията – в случай, че стане “нещо”. Завидна дисциплина, завидна организация. Молоды!