На днешната сесия на енергийната борса изглежда са се побояли от гнева на Свети Великомъченик Георги Победоносец и са си спестили поредната спекулация, което прави цената на тока у нас за утре най-ниска в Европа. Това показва поредното с...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! ​​​„​Каравал“ ​от ​Стефани Гарбър Издава: Бард Дата на излизане: 2 май 2017 г. Преводач: Милена Илиева За книгата: ​Скарлет и Тела никога не са напускали...

Произведьеният в САЩ първи български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1 ще бъде извден в космоса през януари 2018. Това е съобщил ръководителят на компанията Bulsatcom Максим Зайков.

Индйската РН GSLV-F09 с комуникацинонния спътник GSAT-9, съкратено 'Южна Азия" , успешно стартира от космодрума в южната част на страната. Истрелването бе транслирано в реално време по индйските телеканали.

Екипът на 'Касини' е публикувал първо детайлно видео на прелитане на сондата през горните слоеве на атмосферата на Сатурн по време на първото 'гмуркане' в промеждутъка между пръстените и планетата.

Disclaimer: Публикацията е мое лично мнение, като съм се опитал да съм максимално обективен, базирано на информацията, публикувана в europa.eu и mtel.bg към 6 май 2017 г.  Възможни са промени. Нека всеки читател да си прецени сам какъв е най-подходящият роуминг-план за него.

Причината да напиша тази публикация е един получен SMS, който изглежда така:

Какви обаче са „предимствата“?! Първата ми мисъл беше, че ако отговоря с „да“, съм прецакан… Проверих подробностите и се оказа, че наистина е така в моя случай – освен ако не стоя дълго време извън ЕС. Съветът ми към 99% от вас е: не отговаряйте с „да“! А съветът ми към Мтел е да обясняват ясно какво губиш и какво печелиш, запазвайки роуминг плана си…

Ето и моето сравнение, след като си поиграх малко с Excel и сравних роуминг плановете на Мтел, ползвайки mtel.bg и europa.eu като източници.

В сайта си Mtel са решили да оставят цените така, както са в момента, а не както ще станат на 15 юни. Важно е да отбележа, че ако не отговорите с „да“ на SMS-а, от 15 юни Мтел са длъжни да ви прехвърлят на националния (стандартен) план и ето какво ще се случи като тарифи след 15 юни 2017 г. при сегашните им условия:

Един от може би най-важните моменти е този с мобилния интернет в роуминг. Ако сте извън ЕС, има смисъл да ползвате Mtel World Traveller. Но ако сте в ЕС / ЕИЗ, реално всичко ще ви е безплатно, ако не предприемете действия и останете на националния си план…

Колко безплатни MB ще имате в роуминг зависи от месечната ви такса, като е дадена някаква сложна формула, от която никой нищо не разбира… Е, като се направят нужните сметки, най-лесната формула е просто да умножите всяко левче от месечната си такса по 136 и ще получите броя безплатни МВ. Ето една бърза таблица:

Какво става след като надвишите минутите си обаче? На сайта на Мтел пише, че „след достигане на този обем цената на МВ, с която ще бъде таксуван клиента, ще бъде равностойна на регулираната максимална цена за роуминг на едро, която се определя от ЕК.“ Обаче са пропуснали една важна подробност – че тази цена от 15.06.2017 г. е 0,00 лв., както е написано на сайта на ЕК: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/roaming-tariffs.

В дребния шрифт е написано, че при достигане на определени лимити (които не са упоменати и които очаквам Мтел да използват максимално в своя полза), може да се приложи малка надбавка, по-малка от 0,77 евроцента или <0,015 лв./МВ, което означава, че дори да надвишите трафика си с цял гигабайт, това ще ви струва около 15 лв. в най-лошия случай, което лично за мен е по-добре от това да ти спрат нета след 200 MB, като плащаш 2 до 7 лв. на ден…

Ето защо аз няма да отговоря с „да“ на тези SMS-и. Помислете си и вие.

Материалът Мтел, роуминг планове и какво се случва след 15 юни 2017 г. е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе

„Бащите не си отиват“. Заглавие, което те шамаросва и не оставя капчица колебание, че тази книга ще е тежка, емоционална, искрена и непоносимо лична. Как да посегнеш към нея, когато знаеш какво стои зад това заглавие – 24 истории за бащи, които са си отишли (винаги) прекалено рано и са оставили 24 деца да тъгуват,...

Обявяването на състава на ново правителство е толкова важно събитие, че засенчва всичко останало и ние, простите граждани, не можем да не вземем отношение по него, колкото и да не ни интересува на пръв поглед.

Но сме объркани, защото не разбираме какво точно вълнува умовете и съвестите на вещите анализатори по медии и социални мрежи – дали персоналният състав на кабинета, сиреч личностите на министрите, дали фактът, че Борисов за трети път печели избори и сформира правителство, или пък съставът на коалицията и коалиционното споразумение. Очевидно, щом коментарите са по повод обявяването на състава, е първото, макар че според мен то не е толкова важно колкото второто или дори колкото третото.

В сряда научихме имената на новите министри и сякаш Борисов дойде на власт точно в този миг, а не повече от месец по-рано, когато спечели изборите. Имаше шокирани, имаше скандализирани, имаше гневни, имаше и възмутени. Всъщност, според моето скромно мнение, дали министър на икономиката ще е Иван Петров или Петър Иванов, няма абсолютно никакво значение за политиката на правителството. Политиката ще бъде една и съща, дори в министерските кресла да седнат ескимоси. Тя отдавна се определя другаде, а не в Министерски съвет, и от други хора, а не от министрите. Отдавна министрите са се превърнали от политици в чиновници, касиери и бушони, даже когато и лидери на политически сили се решат да заемат тази длъжност. Та затова съм леко озадачен от вълнението при обявяването на кабинета. Друг е въпросът кой доколко е пригоден да заема министерски пост, но това все още не се обсъжда.

Осъзнавам, че не изглеждам като буден гражданин, защото не съм апокалиптично настроен при вида на новото правителство. Нали знаете: за истинския гражданин при всяко движение на властта светът свършва, свободата загива, мафията влиза в домовете, корупцията потича от чешмата и кръглата сянка на Делян Пеевски скрива слънцето. Днес, за да минеш за морален, трябва денонощно да ругаеш властта и да отвоюваш държавата от мафията, за да я върнеш на гражданите.

Откъде идват опасенията, в какво обвиняват в аванс новите министри?

Общото при всички развълнувани е, че останали в някакъв вид опозиция, усещат, че е твърде вероятно правителството да изкара пълен мандат, и от това им става кофти. Естествено, най-огорчени са реформаторите. Те усетиха неумолимостта, с която се върти палачинката, и сега, също като братчетата на Гаврош, подсмърчат от външната страна на лъскавата витрина и гледат патриотите, настанени в креслата, в които те, реформаторите, се кипреха, между другото, също толкова незаслужено, през предишния мандат. Те са даже по-зле, защото патриотите в предишния парламент ги имаше, а тях в сегашния ги няма. Защото са големи тарикати. Сега критикуват от високи принципни позиции, забравяйки, че кабинетът кадрово е почти същият като онзи, в който те участваха с радост и желание.

БСП и ДПС също вещаят мрачно бъдеще, което при тях е обяснимо, защото ги няма на софрата. Социалистите заемат най-баналната опозиционна поза: „Вижте се, бе! Ако ние бяхме на ваше място, ехеее…“. Мъчат се да ни убедят, че ако правителството беше тяхно, нямаше да се препъва о реалностите, а веднага щеше да излее върху главите на пенсионерите меда и маслото, които зли сили държат заключени в мазето на Министерски съвет.

ДПС пък изтупаха от нафталина и отново развяха тезата за уникалния български етнически модел (аферим на Доган, че го създаде!), който е крехък и много трябва да внимаваме, защото лесно можем да го изгубим от лекомислие (камъни в градината на патриотите). Сиреч, заплашват ни с етническо напрежение и конфликти, ако не останат доволни и сити от порциите, които им се паднат от властта.

Иначе, като изключим пряко засегнатите настоящи и бивши парламентарни сили, новото правителство се прие от публиката сравнително спокойно и позитивно. Спорадичните гласове, които се издигнаха в атака срещу него, отправиха в общи линии следните обвинения:

1. Правителството нямало да е реформаторско, както личало от министрите в него. Това щяло да бъде правителство, което се стреми към стабилност, а не към реформи. Стабилността по принцип не била лошо нещо, но понеже нашата държава се намира в катастрофално състояние и е направо чудно как още не сме измрели от глад и екзотични болести, то в случая стабилността се равнявала на застой. Тоест, правителството е блатно и ретроградно.

Чакайте сега. Какви точно реформи си представяте, че трябва да се случат? Национализация? Булекзит? Това са реформи. Вдигането на пенсиите не е реформа. То е просто резултат от разумно управление, каквото са длъжни да осигуряват всички, спечелили парламентарни избори. И стабилността изобщо не е застой. Стабилността е осигуряване на условия за дългосрочно устойчиво развитие. Стига сме се държали като революционери!

Пък и самият факт, че всички определят правителството като по-дясно от друг път, едва ли не опасно крайно дясно, вече съдържа очакване за някаква промяна. Но пак казвам: това не зависи от волята на конкретните личности в състава на кабинета. Те следват разписани политики и изпълняват решения. Затова правителството се нарича „изпълнителна власт“.

2. Нямало да бъде демократично, дори щяло да е катастрофично антидемократично до вакханаличност, което си личало от идеологията на министрите. Интересно, ако Борисов не беше сложил тези, а други някакви министри, имаше ли шанс правителството да е по-демократично и цивилизовано? Разбира се! Ако беше казал: „Бай еди-кой-си там, дето се пенявиш в еуфория, я ела да ми станеш един министър!“, то това би било едно съвсем хубаво и достойно за похвала правителство, отговарящо на всички демократични и либерални стандарти. Извън кръга на шегата, ако парламентът е избран демократично, ако никой не е оспорил резултатите от изборите, ако са спазени процедурите по избор на правителство и ако това правителство изразява желанието на мнозинството, то условието за демократичност е изпълнено. Сега, ако някой за пореден път е изпаднал зад борда, при положение че е имал някакви други представи за собствената си реализация, това си е негов проблем.

3. Щяло да е прекалено „консервативно“ според мнението на специално подбрани от Дойче веле вестници. Така социално-либералният Зюддойче цайтунг отбелязва, че в българското правителство са влезли расисти и националисти (спокойно, нашите националисти са преди всичко конформисти, няма да изненадат никого) и че Борисов отказвал да се коалира с БСП или ДПС (браво, Борисов!), та затова прибягнал до патриотите. Горе-долу същото казва и вестникът на пенсионерите в бившата ГДР Нойес Дойчланд, като нарича Бойко Борисов „дълготраен консерватор“, който се ръководел от принципа „България над всичко“ (още веднъж – браво, Борисов!) и отдавна не се свенял да експериментира в политиката. Демек, коалицията с патриотите е пореден експеримент. Всичко това е много хубаво, само ми е чудно как нашата либерална десница, пък и „автентична“ такава, се втурна да цитира и разпространява точно тези два вестника. Но, тяхна си работа – те отдавна не докосват нито дясното предсърдие, нито дясната камера на моето сърце.

Аз не виждам какво лошо и какво страшно има в това едно управление да е консервативно. Напротив, ако наистина успее да бъде такова, ако се противопостави на лигавия зелен постинтернационализъм, ако защити реда и сигурността на българите в собствената им държава и ако се застъпи за Църквата срещу безпрецедентните хули, на които е подложена, аз ще се почувствам представен във властта. Друг е въпросът, че съществува опасността и този път да изживеем разочарование. Ето, аз не забравям как в изблик на позитивизъм побързах да похваля служебното правителство на Герджиков в момента на неговото оповестяване. То пък се нареди сред най-слабите и позорни правителства в желанието си да обслужи няколкото седмици слава на една иначе изгубила изборите политическа сила – БСП. Не забравям и как хранехме надежда по отношение на реформаторските министри в кабинета Борисов 2, а те, освен да дадат воля на грандоманията си, да компрометират РБ като надежден коалиционен партньор и накрая да се скарат помежду си, така че да изпаднат от Парламента, комай друго не направиха. Така че, ако дойде време, когато и сегашното правителство ни разочарова, не бива да се учудваме, защото то е правителство като правителство, нищо повече. Всяко едно правителство върши три главни неща: 1. Управлява процеси, решава задачи, движи администрацията, гледа държавата да работи; 2. Провежда политики, тоест взима решения, подчинени на определени възгледи и чиито резултати са разположени в по-далечното бъдеще; 3. Краде, тоест облагодетелства близки до себе си политически и икономически кръгове поради по-особеното място, което заема по отношение на управлението на държавния бюджет. Винаги всичко това накуп, никога само едно или две от тях. Ако се провали в някоя от първите две точки или пък прекали в третата, тогава казваме, че управлението е неуспешно. Но докато поредното правителство не се оцапа грубо (ако изобщо се оцапа), нека се радваме, че си имаме държава, че си имаме правителство, а не да припяваме до изнемога, че „не сме народ, а мърша“ и че всички са маскари. Така и така живеем в Картаген, поне да направим престоя си тук достоен, докато не дойде времето, когато Картаген ще бъде разрушен.

Tweet

Изт: личен архив

Днес е празникът на Дръзките.

На Давид, хвърлил камък по Голиата.

На Хектор, вдигнал копие срещу Ахил.

На Спартанците, завардили прохода при Термопили.

На Исус, подчинил Сената и Народа на Рим с примирение.

На Влад, забил клечка под опашката на врага с ожесточение.

На Крали Марко, освободил три синджира роби.

На Райна Княгиня, ушила байряка.

На Граф Щауфенберг, оставил куфарчето под масата.

На Капитан Списаревски, излетял срещу въздушната армада.

На Кайл Рийз, разменил шамари с Терминатора.

И на всички онези, които разгневиха боговете.

За да им отнемат безсмъртието.

Честит празник на Дързостта!

Тихомир Димитров