Изт: Geographyalltheway

Прекарах 38 години на тази планета и не видях никакъв технологичен напредък…

С изключение на факта, че сега всеки притежава „камера за обратно виждане“, с която може да запечата срамните си части и да ги изпраща на незпознати в мрежата, всичко останало си е по старому. Ще се съгласите с мен, че дик/титс селфито за 38 години е твърде ритардед, като постижение, не мислите ли? Да, събирам няколко изчислителни центъра в джоба на дънките си, но какво от това? Продължавам да нося дънки! Нека разгледаме нещата глобално:

Космически пътувания:

Според научната фантастика от 70-те вече трябваше да сме колононизирали Слънчевата система, Галактиката, Вселената и няколко паралелни измерения.

Истината е, че откакто военните бюджети за Студената война свършиха, спряхме да „колонизираме“ дори Луната…

Градове:

Трябваше да живеем в чудесни градове, разположени над планети, сред океани и в астероидни пояси.

Истината е, че продължаваме да живеем в същите пренаселени и отчаяни урбанистични клоаки, които освен с това, че са по-грозни, се различават от 70-те единствено по това, че сега старите тухли, хоросанът, мухълът, хлебарките и плъховете между тях струват 400 пъти повече…

Железопътен транспорт:

Влаковете трябваше да хвърчат из вакуумни тръби на магнитна левитация. От континент А до континент Б трябваше да отнема максимум половин час…

Истината е, че продължаваме да се влачим по железопътни траверси, поставени върху чакъл, както са го правили каубоите през 19-ти век. Има твърде малко изключения (Шинкансен, Маглев, Евростар и ТеЖеВе), които са в състояние да поддържат средна скорост по-висока от тази на парните локомотиви от онази далечна епоха…

Въздушен транспорт:

Самолетите трябваше да се оттласкват от най-високите нива на стратосферата и да прескачат цели океани за времето на една цигара.

Истината е, че сега пушенето в салона и в тоалетните е забранено, защото навсякъде има камери. Скоростта си остава същата от 1978-ма. Тяхнологията си остава същата. Има голяма вероятност ти и пра-дядо ти да сте летяли с един и същ самолет.

Воден транспорт:

Трябваше да пресичаме океаните, прелитайки върху кораби, които докосват водата само с микрони от своите корпуси, колкото да не изгубят равнината…

Истината е, че „Титаник“ се е превърнал в още по-дълбоко газещо оф-шорно казино на 15 етажа, което потъва заради същите (и дори по-тривиални) причини.

Коли:

Трябваше да хвърляме белот с жената и децата, да бием синовете си на сентасе, да пием мастика с приятели, да четем книга или да гледаме холограмен филм, докато се прибираме у дома с автопилота.

Истината е, че продължаваме да се оглеждаме като бухали по кръстовищата за пътни полицаи в полунощ, за светещи табели, за дупки в настилката и за всички онези неудобства, за които са се оглеждали шофьорите през 1978-ма година. Единствената разлика е, че тогава те са плащали за горивото си с джобни…

Хранене у дома:

Трябваше да живеем в свръх-интелигентни жилища, които се ориентират само по ретината от какви точно витамини се нуждаеш, за да може домашният ти компютър да ги поръча, сготви и сервира, докато си събуваш обувките в коридора.

Истината е, че продължаваме да ядем джънк фууд, както през 1978-ма, защото нямаме време да си сготвим сами, както тогава. Продължаваме да си го носим самостоятелно у дома, точно както тогава. Или да си го поръчваме по телефона (както тогава). Има само известни спорове дали качеството на джънк-фууда е същото като тогава…

Хранене в ресторант:

Сервитьорът трябваше да е поне трето ниво андроид с изкуствен интелект, който отгатва предпочитанията на гостите по лицевите им изражения.

Истината е, че сервитьорът продължава да е квартален дришльо, който произвежда водката в мазето на дядо си.

Жилища:

Трябваше да живеем в ебахти функционалните, супер изчанчени и мега адаптивни спрямо живота в 21-ви век жилища.

Вместо това живеем в апартаментите на бабите си, защото са близо до центъра, и ги наричаме „винтидж“.

Работа:

Работенето трябваше да е само по желание. Единствено компютърните архитекти и квантовите инженери трябваше да са заети през 2017-та.

Истината е, че ако изтървеш оперативката за втори път този месец, значи си аут. Нищо, че продаваш резервни части за автомобили от 1978-ма!

Секс:

Трябваше да се съвкупляваме с ефирни същества от десетото измерение, или с любимата си на друг континент, докато релаксираме сред триизмери рибки, носещи се из лукса на футиристичния ни апартамемт.

Вместо това, продължаваме да се нуждаем от мокри кърпички и от салфетки, ако го раздаваме selfie-ерген, от одобрението на съмнителен квартален тип, ако предпочитаме чуждото вмешателство, или от липсата на главоболие у партньора, ако сме избрали „пътя“ на семейните хора от 1978-ма година.

Какво, изобщо, се е променило?

Само не ми казвайте фейсбук, туитър и инстаграм, за да не ви тегля една футуристична майна!

Прекарах 38 години на тази планета и не видях никакъв технологичен напредък…

Тихомир Димитров

Молекулата на спасението се състои от енерГЕПИйния "експерт" Стефан Гамизов плюс две едноклетъчни зелени еуглени. Те са създали супа, която, ако я изпиете, ще се отървете веднъж за винаги от газовото робство на руската корпорац...

Никола Крумов за пореден месец е отличникът по продажби сред авторите в електронната кницарница на Ozone.bg. През април, когато онлайн магазинът отбеляза и своята 9-годишнина, Крумов застана твърдо начело на Топ 10 за най-продавани книги, като зае първите две места. Почетната трета позиция е за геймърите от Пакта с тяхната биографична „Пакта: Началото“, а надолу в...

Американската суборбитална мини совалка X-37B Orbital Test Vehicle направи успешно кацане на космодрума Кейп Канаверал след над 700 дни проведени в космоса.

За поредна година Пролетният базар на книгата ще даде среща на читателите с техните любими книги от над 100 издателства точно в навечериято на 24 май. Пролетното изложение се организира от Асоциация „Българска книга“ и ще продължи от 23 до 28 май с медийното партньорство на Аз чета – AzCheta.com. Най-големият сайт за книги и четене...

Руският външен министър Сергей Лавров, определян от Бойко Борисов като най-добрия дипломат в света, отново се издъни на терена на елементарната логика. Изложил се е в интервю за руската телевизия “Мир” ( на тия въображението им не отива по-далеч от съветското- и Русия, както СССР, се бори за “мир”, понеже думичката има двоен смисъл на руски и е намек за “миролюбива” световна претенция).

Любимата теза на командирите на хибридната война срещу България е, че българите са си русофили, но някаква шепа узурпатори водели прозападна политика под диктата на Европа и САЩ. Освен, че прозападната политика на Борисов е съчетана с умилкване на Путин, лъжата в тази руска интерпретация на действителността е предимно  във факта, че окритото русофилство не е печеливша политическа тактика в България. Тук всеки може да е “русофил” на думи ( и особено на рублофилската трапеза), но никой не подкрепя нищо руско в своя бит, в предпочитанията си за туризъм, емигриране и т.н. Поради което отявлените русофили, ако искат да поуправляват малко, започват да пеят европейския химн в един момент. Както стори току-що Волен Сидеров.

Сега Лавров твърди същата глупост по отношение на страните от ЕС изобщо. В тях имало “агресивно малцинство”, което налагало волята си против “икономическите интереси” на населението, поддържайки санкциите срещу Русия. Така си представят в Кремъл упражняването на власт, съдейки по своя московски опит, който им се вижда универсален..

За Лавров и подобните му няма значение, че хората в Европа отхвърлят борците срещу санкциите в западните общества. И у нас с логиката на прагматичното прозападно мнозинство беше принудена да се подравни и русофилстващата Цецка Цачева ( не за първи път- тя и за АЕЦ “Белене” пледираше горещо, а после си сложи гербаджийки намордник). След като чистосърдечно, с обезоръжаваща провициална простота в самопризнанието обяви подкрепата си за идеята като президент да се бори за сваляне на санкциите срещу Русия, тя бързо беше принудена да отстъпи в кандитпрезидентската си кампания крачка назад и да започне да криволичи по темата като някакво подобие на “жълтопаветник”. Началникът й Борисов, който криволичи като нея, но право съди по отношение на верните си другарки и другари, я на(д)гради като правосъден министър.

Вярно е, че в същото време Цачева беше победена от “генерала”, който не се отметна по време на предизборната кампания от обещанието си да вади руските кестени от огъня на сакнциите. Но пък за компенса(нк)ция непрекъснато повтаряше в интервютата си, че е татовец…пардон, натовец и е учил ( и) в САЩ. Хибридната тактика сработи, но временно, както се вижда от факта, че на власт дойде правителство на декларативно прозападен премиер, върху когото се покатери един умиротворен яростен русофил – “националист”, влюбен в чужда нация, но усмирен в министерската ризницата на прагматизма, за да може Борисов да си го носи като натовец ( и той!) на гръб до Брюксел, до Чикаго и назад, както би казал авторът на “Бай Ганьо”.

“Агресивните малцинства”, които по мнение на Лавров управлявят в ЕС, са неразбираем феномен за изгладените от чуждомразие и руски шовинистичен махмурлук мозъци. По-добре да не беше се излагал отново. Но на самоубиеца не може да се попречи да отиде докрай дори и в специално пригодена за целта стая със стени, омекотени с цел  да не си разбие главата в тях. Може да постигне целта си и с глад ( поради което в СССР се бореха срещу гладните стачки на политическите затворници чрез насилственото им хранене- не им поздворяваха да станат победители). В руския случай не се очертава Лавров да гладува, но пък гладуващите руснаци ще стават все повече и на кремълските величия стаята им с меките стени в цитатедалата на власта ще им става все по-тясна и опасна. Меката сила на протестиращите и сега им се вижда животозастрашаваща.

На Лавров и началника му им предстои да научат по трудния начин, че и в Русия “агресивните малцинства” , а не робското мълчание на пасивните мнозинства, определят хода на историята.

Share on Facebook