Полуостров Крим – продължение – по южния кримски бряг (11 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море. С ферибот преминахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му.

Днес продължаваме обиколката на окупирания от Русия полуостров Крим. Посещението на автора там е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Недейте да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Украйна се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Единайсета част

Полуостров Крим

(продължение – по южния кримски бряг)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Ботаническата градина в Никита

съдържа 18 хиляди растения от целия свят. Разположена е на планински склон между селището със същото име и морето. Тук могат да се видят множество декоративни дървета, цветя, храсти, езерца и каскади с водни лилии и какво ли още не. Работи и научно-изследователски център по въпросите на ботаниката и селектирането на плододайни дървета. Ботаническата градина е създадена в началото на 19-ти век с указ на император Александър І. По време на германската окупация през Втората световна война повечето растения са унищожени. Ценна колекция от хербарии е изнесена в Германия, а след войната е открита край Берлин и върната обратно. Няколко часа ми бяха необходими за да разгледам всичките раздели на Никитската ботаническа градина. Обиколката на това място беше запомнящо се преживяване. Тук изпитах най-голямото естетическо удоволствие по време на престоя ми в Крим.

По времето на античния Рим са провеждани празници в чест на богинята на цветята Флора. Характеризирали са се с масови веселия и разюздани забавления с участието на проститутки.

Масандровския дворец

е построен в края на 19-ти век като резиденция на императорското семейство. По време на своите посещения в Крим, членовете на династията Романови са идвали тук на почивка и лов. Императорите Александър ІІІ и Николай ІІ са обичали да се наслаждават на луксозното обзавеждане и на красивите градини. Първоначалният проект на двореца е разработен от Етиен Бушар в стил Людовик ХІІІ. По-късно оформянето на дворцовия ансамбъл е извършено по проект на Максимилиан Месмахер. В района на двореца е изграден парк в английски стил, дело на германския парков проектант Карл Кебах.

След революцията от 1917 година Масандровския дворец е национализиран и превърнат в санаториум за лечение на тежко болни от туберкулоза. Тогава е носел името „Пролетарско здраве“. В следвоенните години за кратко е научен институт. Скоро е преобразуван в правителствена резиденция, използвана от тогавашните съветски ръководители. След като Украйна придобива независимост, дворцовия комплекс е превърнат в музей. На третия етаж от двореца имаше художествена изложба под надслов „Как сме живели … Идеалите на миналото“.

Някои сравняват

Ялта

с главния град на Френската Ривиера – Ница. Убедих се, че в значителна степен те имат основание. И двата града си приличат по своя аристократизъм, спокойствие, многобройни туристи, мек климат, каменисти морски плажове, туристически забележителности. Все пак, според мен Ялта отстъпва доста на Ница по стандарта си.

Разположен в южния край на Кримския полуостров град Ялта е споменат за първи път от арабски пътешественик през 12-ти век. Започва да се развива като център за отглеждане на тропически култури след присъединяването на Крим към Руската империя. Става курортен град през 19-ти век, а през съветския период там са построени много почивни домове, санаториуми и хотели. 1959 година влиза в експлоатация тролейбусна линия, която свързва столицата Симферопол с Ялта. Този почти 100 километров тролейбусен маршрут е най-дългия в света и минава през главните черноморски курорти. От началото на 21-ви век градът започва бързо да се модернизира.

Населението на Ялта е 80 хиляди, но през лятото нараства няколкократно. Туристите са привлечени от влажния субтропичен климат, топлото море и прохладата на околните планини. В района няма предприятия на тежката индустрия. Развита е предимно хранително-вкусовата промишленост, главно винопроизводството. Селското стопанство е специализирано в отглеждането на южни култури. На първо място, обаче, стои посрещането и обслужването на многобройните туристи.

Пренощувах в автомобила на паркинг до градския пазар на Ялта. Сутринта продължих разглеждането, започвайки с изкачване на един от хълмовете с лифт.

Ретро-спомен.

Предишното ми посещение на полуостров Крим беше през далечната 1993 година. Тогава в Ялта паркирах редом с други автомобили, въпреки че имаше знак за забрана. Когато с бившата ми съпруга се прибирахме вечерта, видях че са свалени предните номера на Шкодата ми и на останалите в съседство автомобили. Под чистачката имаше листче с адреса на милиционерското управление, където трябва да отида. Пред дежурния старши лейтенант се възмутих как така могат да се свалят номерата на автомобилите. Казах му, че у нас такова нещо не е позволено. А пък той ми отговори: „Не е вярно, и при вас свалят номера. През 1986 година бях на обмяна на опит в България. Тогава с вашите милиционери обикаляхме по улиците на Несебър и сваляхме номерата на неправилно паркираните леки автомобили.“. Е, нямаше какво повече да му кажа. Платих глобата и си взех предния номер на Шкодата. Към 23 часа потеглих към Симферопол, където се бяхме настанили в хотел. Маркировката по пътя беше изтрита и се пътуваше трудно, особено срещу светлините на насрещните автомобили. Оказа се, че за чудесен ориентир по пътното платно могат да ми служат двата проводника от въздушната контактна мрежа на електрическите тролейбуси. По този начин пропътувах 90 километра от Ялта, през Алуща до Симферопол, въпреки липсата на пътна маркировка.

Край на ретро-спомена от 1993 година.

Водопадът Учан-Су

е най-високият на Кримския полуостров. Водата пада от височина 98 метра и продължава да тече като река със същото име. Названието на водопада в превод от кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Летяща вода“. Тъй като се бях настроил да видя нещо доста по-величествено, останах разочарован от малкото количество вода, която падаше покрай вертикалната скала.

Ливадийският дворец

е бивша резиденция на руското императорско семейство. На практика това е голям дворцов комплекс с няколко сгради, спускащ се по склона към морето парк, черква с камбанария, скулптури. В първата половина на 19-ти век тук е било имението на граф Потоцки. През 1861 година става лятна резиденция на император Александър ІІ и на императорското семейство. През 1894 година в Ливадия е починал император Александър ІІІ. Белият дворец е построен в началото на 20-ти век за император Николай ІІ. Строителството и обзавеждането са стрували 4 милиона златни рубли, което е огромна сума за онова време (златната рубла се е приравнявала на 0,775 грама чисто злато). Ливадийският дворцов комплекс е бил лична императорска собственост и съгласно тогавашния закон е можел да бъде завещаван и поделян. След революцията от 1917 година двореца е национализиран и през 1925 година става санаториум за селскостопанските труженици. По-късно е преобразуван в климатичен лечебен център.

През февруари 1945 година в двореца се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите съюзни държави от Антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. В Белия дворец е настанена американската делегация начело с президента Рузвелт. През 1953 година дворцовият комплекс отново става санаториум за почивка и лечение на съветските трудещи се. През 1974 година двореца е открит за посетители като музей с историческа експозиция, посветена на Ялтенската конференция. От 1993 година Ливадийският дворец става изцяло музей, в който сега има три раздела: в парадните зали на първия етаж е експозиция, посветена на работата на Ялтенската конференция от 1945 година; на втория етаж в личните стаи на Николай ІІ е разположена експозиция, разказваща за живота и отдиха в Ливадия на руските императори и членовете на семействата им; в художествения раздел са изложени картини, графики, скулптури и произведения на приложните занаяти.

В края на туристическата обиколка на Ливадийския дворец група от четирима вокалисти изпя няколко старинни руски песни.

Вътрешният двор на Белия дворец е оформен като градина в италиански стил с рози и тропическа растителност.

Дворцовият парков комплекс е изграден под наклон върху спускащия се към морето планински склон.

На територията на Ливадийския дворец са снимани десетина филма, сред които са „Отело“, „Анна Каренина“, „Стършел“, „Шанс едно на хиляда“, „Завръщането на резидента“.

Една подробност. Името на селището Ливадия е с гръцки произход и в буквален превод означава „поляна“ (в българския език също се използва думата „ливада“). Със същото наименование има град в Централна Гърция, град на остров Кипър и руско селище на Японско море.

Ретро-спомени.

Когато руснаците са се заселвали в Източна Азия са пренесли доста наименования на селища и обекти от Европа. Със същото име Ливадия е курортно селище на Японско море. То има дълги пясъчни плажове и там отдъхнах за малко по време на пътешествието ми през 2014 година.

През есента на 2016 година със сина ми направихме неголяма обиколка на Гърция. Единствената причина да посетим Ливадия в централната част на страната беше тази, че исках да видя и първия град, дал името си на селищата с това име.

Край на ретро-спомените.

Ялтенска конференция.

Ялтенската конференция се провежда в Ливадийския дворец през февруари 1945 година. В нея вземат участие трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война: Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания. В заседанията участват държавните ръководители на тези страни, съответно: Сталин, Рузвелт и Чърчил. Присъстват министрите на външните работи и висши военни от трите държави.

Конференцията в Ливадийския дворец край Ялта е втората от трите, проведени по време на войната. Първата е в Техеран през ноември 1943 година, а последната в Потсдам през юли 1945 година. В Крим са дискутирани множество въпроси и се вземат важни решения относно завършването на войната и за следвоенното устройство на Европа и света. Всяка от трите държави има собствени интереси и цели за постигане:

• Съветският съюз настоява за съветска сфера на политическо влияние в Централна и Източна Европа като фактор за гарантиране на националната му сигурност в бъдеще;
• Съединените щати настояват Съветския съюз да се включи във войната срещу Япония;
• Великобритания настоява за провеждането на свободни избори и съставянето на демократични правителства в Централна и Източна Европа.

Всеки от тримата ръководители се опитва да наложи своето виждане за завършването на войната и управлението на следвоенна Европа. По това време Съветската армия е само на 65 километра от Берлин, поради което Сталин се чувства в силна позиция и се опитва да диктува условията. След едноседмични заседания са взети няколко основни решения:

• През април 1945 г. в САЩ да се проведе конференция за създаване на световна организация – ООН;
• След капитулацията на Германия страната да бъде разделена на четири окупационни зони – съветска, американска, английска и френска;
• Да се наложат репарации на Германия, с които тя да възстанови поне частично материалните щети, които е причинила на „съюзните народи“ в хода на военните действия. Половината от репарациите да бъдат за Съветския съюз като държава, пострадала най-много;
• Главните военнопрестъпници да бъдат съдени, като въпроса ще се доуточни в последствие от външните министри;
• Да се осигури храна и подслон за освободените военнопленници, докато бъдат върнати в страната, от която са;
• Съветският съюз поема задължение да започне война срещу Япония до три месеца след капитулацията на Германия. За сметка на това ще получи Южен Сахалин (Япония го отнема от Русия във войната 1904г.÷1905г.) и в допълнение Курилските острови;
• Полша да бъде голяма държава като разшири територията си за сметка на Германия. На изток границата й със Съветския съюз да преминава по линията „Кързън“, определена след края на Първата световна война.
• Препоръчва се образуването на временно единно правителство на Югославия.

Лястовиче гнездо

е най-романтичния замък на Кримския полуостров. Той е издигнат на скала, извисяваща се на 40 метра над морето. Проектиран е в стил средновековен рицарски замък.

Още през 1-ви век на мястото на днешния замък е построено римско военно укрепление. По-късно там се разполага манастира „Свети Теодор Тирон“. През 19-ти век на скалата е имало дървен замък, чиято собственост е преминала често в различни ръце. В днешния му вид Лястовиче гнездо е построено в началото на 20-ти век по поръчение на руския нефтен магнат с германски произход барон фон Щейнгел. Архитектурната идея е взета от старите готически замъци край река Рейн и от кулата „Белем“ в Лисабон. През 1927 година скалата и сградата са пострадали при силно земетресение. Извършени са ремонтно-реставрационни дейности през 60-те години на миналия век. В замъка е имало ресторант, а по-късно са се организирали периодични изложби.

На скалата до замъка се намира така нареченото „Дърво на желанията“. По него бяха завързани разноцветни лентички, символизиращи желанията на туристите.

Алупка

е малко курортно градче, разположено в южната част на Кримския полуостров в подножието на планината Ай-Петри. За пръв път се споменава за него през 10-ти век по време на хазарите. По-късно е във владение на генуезците, а от 15-ти век е в границите на Османската империя. След присъединяването на Крим към Русия Алупка е дадена на княз Потьомкин, който е любимец на императрица Екатерина ІІ. От първата половина на 19-ти век селището принадлежи на граф Воронцов, който построява разкошен дворец. В начало

Свързани новини: