De Produndis: ИСТОРИЯ С АГРЕСИВНО МАЛЦИНСТВО, БАНДА УМНИЦИ И ПИШМАН ПАТРИОТИ

05/10/17 09:46
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Produndis: ИСТОРИЯ С АГРЕСИВНО МАЛЦИНСТВО, БАНДА УМНИЦИ И ПИШМАН ПАТРИОТИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-istoriya-s-agresivno-maltsinstvo-banda-umnitsi-i-pishman-patrioti

Знаете, граждани, че обичам идиотите.

Те са солта и пиперът на човечеството. Без тях то щеше напълно да се обезкуражи, тъй като нямаше да вижда нищо по-ниско от самото себе си. Освен това идиотите често са неочаквано велики мислители. Идиотщините им понякога са като светкавица – удрят те по главата и отварят такива пролуки в самата тъкан на реалността, че нормалният човек вижда трансцедентното като твърде банално. И обратно.

Обаче на света има идиоти и идиоти. Не харесвам онези от тях, които се правят на умни – толкова умни, че се опитват да убедят нас, всички останали колко големи идиоти всъщност сме.

Светъл пример в това отношение за цялото прогресивно човечество е руският външен министър Сергей Лавров. Този тип винаги ме изумява с умението си да изглежда умен за моя сметка. Сигурно е заради специалните високо интелектуални очила, които носи, няма откъде иначе да му дойде…..

Наскоро той лансира знаменито откритие – в ЕС има „агресивно малцинство”, което държи санкциите срещу Русия за гушата, стиска ги и така пречи на горкото европейско мнозинство да усети сладостта от нормалните връзки с Кремъл.

Нещо гнило има обаче и в Кремъл, и в главата на Лавров. Идеята му за това агресивно европейско малцинство може да изглежда идиотски свежа, но не е. Тя е плагиат на един пасквил срещу България, публикуван от ТАСС. През 2014-та ТАСС се беше намерила упълномощена да заяви, че водата на прекрасните иначе българо-руски отношения се мъти само от някаква си „крайно малка група интелектуалци-антисъветчици”, които вилнеят из София.

А, какво ще кажете – не е ли сегашната кремълска идея за агресивното малцинство в Европа същата, но леко модифицирана. Ако кажете, че не е, ще си изям шапката като признание, че, след толкова години в журналистическия бизнес, не разбирам нищо от обществена манипулация и най-вече – от свободно движение на идеи.

Но цялата работа е чурук. Тогава се оказа, че ТАСС изобщо не е упълномощена да заяви подобно нещо – дори от автора на текста, руснакът Яков Шустов от Варна. Той, поне както ме увери, е написал съвсем други неща, които хибридните специалисти от ТАСС редактират по подходящ за тях начин и общо взето, оставят в текста само името му. Повече за цялата тази гнусна, но показателна за методите на руската хибридна война история, заедно с двете писма на Шустов, може да се прочете тук – https://asenov2007.wordpress.com/2014/10/27/%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d1%83%d0%bf%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82/

Важното в случая обаче е, че кремълската пропаганда явно вече се изчерпва и започва да се повтаря. Като започне да се потретя, ще дойде нейният край. Но засега един от великите пророци на тази пропаганда, Сергей Лавров, още не знае това и продължава да изглежда твърде доволен, когато говори глупости.

Но да не газим твърде дълбоко в международни води, щото ще стигнем до поредната, може би последна, идиотщина на любимия вожд и учител, другаря Ким. Той така е изперкал напоследък, че открито заджавка дори срещу дългата ръка, която го храни и крепи седнал – Китай. А това неизбежно ще се отрази на здравето му, няма как да не се отрази. Аз може и да се примирявам с идиотите, защото ме разсмиват, но Поднебесната – не. Тя няма чувство за хумор, дори когато се шегува.

Но да се върнем в къщи, защото и тук се мотат достатъчно специалисти по разсмиване на хората, които нямат равни. Сред тях веднага ми се набива на очи новият военен министър Красимир Каракачанов, познат на интелектуалната публика като агент Иван от уж бившата комунистическа ДС. И непознат като някакъв силен армейски капацитет, особен привърженик на НАТО, сериозен мислител, принципен политик или голям морален пример за човечеството – независимо от собственото му мнение по въпроса. Та този богатир Иван още от влизането си в МО започна да настоява за реализация на своята отколешна идея – да се възстанови величието на българската армия чрез възстановяване на редовната наборна служба. „Необходимо е българската младеж да бъде подготвена и възпитана да защитава отечеството си” – изръси той, докато душеше миризмата на гергьовско агънце.

Храбрец е Каракачанов, не може да се отрече. Както е известно, само един истински храбрец и патриот може да бъде толкова безразсъден, че да смята редовната наборна войски като инструмент за патриотично възпитание.

Ми тогава да върнем на въоръжение също пионерските връзки, комсомолските бригади и трудовите лагери, бе, г-н фелдфебел. Щото то само усилията на армията не стигат за истинско възпитание на народа, комплексен подход е необходим, съзнанието на хората трябва да бъде атакувано от всички страни, за да има ефект възпитанието. Макар че и това с комплексния подход е пълна идиотщина, защото го живяхме по комунистическо време, а ефект пак нямаше.

Не знам на кой Господ да се помоля, граждани, за да дойде да си събере вересиите, оставени в мозъците на философско-политически недоразумения като въпросния Иван. На всичкото отгоре, доколкото стана ясно, той се кани да връща и военното обучение в българското училище. Само че вече нямало да учим децата да разглобяват и сглобяват автомат „Калашников”, а щели сме да ги учим на стратегията на НАТО за ефективно противопоставяне на руската хибридна заплаха. Или ще избягваме точно на това да ги учим, а, как мислите?

Имам чувството, че въпросният военен министър парите на данъкоплатците за нищо ги няма и смята, че може да прави с тях каквото на него му хрумне, вместо да ги харчи за онова, от което армията наистина има нужда – натовско въоръжение и английски език, за да е съвместима със съюзниците ни, оборудване и подготовка като за съвременна война, отърваване от корумпирания и проруски настроен генералитет…..

Впрочем, сещате ли се защо тези последните две неща са едно и също? Ами просто е – защото корупцията в българската армия продължава да е изцяло по руски тертип. Как искаме хората, които в най-голяма степен се възползват от това, да не са свързани с базисния модел. Нали ако се отвърнат от него, скоро ще останат на сухо…..

Така де, като цяло на „патриота” Каракачанов ми се ще да му припомня само една мисъл на простия интелектуалец Джойс, Джеймс Джойс: „Дали бих умрял за Ирландия? Предпочитам Ирландия да умре за мен”.

Г-н фелдфебел, Джойс вече не е забранен в България, как тъпата родна казарма ще се пребори с величието на неговата мисъл? Само това ми отговорете и ще млъкна изцяло по въпроса за идиотщината на наборната военна служба.

Спокойно, граждани, няма да ми отговори, нищо, че е демократ.

Демократ ли казах? Ами да, Красимир Каракачанов е такъв, Валери Симеонов е такъв, даже Волен Сидеров е такъв – поне според бившия вътрешен министър и още по-бивш отговорник в ДАНС по руска линия Цветлин Йовчев.

„Що се отнася до ОП, национализмът при тях е въпрос на думи”, подготвя ни Йовчев, за да ни тресне накрая с един наистина велик идиотизъм – че лидерите на трите партии от споменатия фашизоиден блок „не изповядват ценности, различни от демокрацията”.

Да, бе, „България над всичко” е точно равно на „Демокрацията над всичко”. И също – българският патриотизъм, който се изразява в беззаветна любов към Русия и преданост на руските интереси, е възможно най-демократичната форма на патриотизъм. А да си разхождаш шпиц-командите из София, за да тормозиш невинни граждани пък е съвсем висша форма на демократична мисъл и действие.

Абе, граждани, тоя Йовчев кого прави на идиот? Цялата българска демокрация като такава или само отделни нейни представители, които случайно могат да се почувстват засегнати? Защото явно не всички се чувстват засегнати, де, иначе щяха досега да са го били. А и според принципите на истинската демокрация той самият не трябваше ли да бъде следствен за разни работи, сътворени – или несътворени – по време на службата му в службите, а не да дава акъл по телевизията? Следва мълчание. Това обаче е мълчание от страна на компетентните институции. То е различно от онова всенародно мълчание, което Слави Трифонов чу онзи ден, когато поиска Народното събрание тутакси да превърне в закон резултатите от референдума, наречен на негово име. „Не виждам някаква огромна подкрепа от хората. Основно сме аз, журналистите и Йоло Денев” – чистосърдечно си призна Дългия.

Добре поне, че се самоиронизира. Макар че според мен той пак не си дава сметка как реална подкрепа никога няма да види, защото такава подкрепа всъщност няма. Някой го излъга. И после го заряза – както обикновено става с онези девойки, дето вярват прекомерно на разни напращели ергени.

Абе много ми се ще някой ден да видя следната картинка: патриотът Каракачанов пита патриотите Слави и Йовчев дали биха умрели за България или предпочитат България да умре за тях, а те му отвръщат със същия въпрос.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com