Класата на излишните

05/10/17 23:56
(http://asktisho.wordpress.com/)

Класата на излишните

Изт: theodysseyonline.com

Старите учебници го обясняват така: има технологично преструктуриране в бизнеса, това е структурна безработица, спокойно, достатъчно е само да се преквалифицират тези хора и веднага ще си намерят място в икономиката, просто им липсва образование…

А сега си представете, че сте шофьор. Или ватман. Или машинист. Или пилот. Или капитан. Или, защо не, космонавт!

И от утре колите, трамваите, самолетите, автобусите, корабите, влаковете, че дори и космическите полети, започнат да се управляват сами.

Ще се разкрият 500 нови места в ай ти сектора и 900 милиона души ще останат на улицата: шофьори, пилоти, космонавти, куриери, капитани, ватмани, машинисти, подводничари, плюс целия им обслужващ персонал, заедно с повечето клъстърни дейности и безбройните подотрасли, свързани с тяхното обучение. И това само в транспортния сектор!

А сега си представете, че процесът обхване всички сектори, даже отбраната…

Вместо синът ви да се върне с дупка от куршум в рамото, с медал за храброст и с доживотна пенсия, на негово място ще се върне повреден робот. Роботът ще бъде ремонтиран от други роботи, естествено, но синът ви ще си остане все така безработен. Схващате логиката.

Няма професия, която да остане незасегната.

Днес имаме седем милиарда души на Земята. След три десетилетия ще имаме над десет милиарда. Повечето от тях ще са безработни, тоест излишни. Не „структурно“, а перманентно излишни. Но всичките тези хора ще искат да ядат. Всеки ден. И не само това: ще искат маркови дрехи, 8G интернет, 9D кино, самолетни пътувания, екскурзии в орбита, автономни автомобили, да градят кариера.

Как я мислите тази работа?

Дали половината богатство на света ще бъде в ръцете на един процент от неговото население не е толкова важно. По-важното е за какво този един процент ще я използва тази половина. Ако я използва за егоистични, а не за общочовешки цели, Човечеството няма да му прости.

Егоизмът е непростим грях, защото сме свикнали излишния винаги да го виждаме в другия. И никога в нас.

Случвало се е много пъти преди. Вземете Френската революция. Вземете Съветската революция. Случвало се е и през Втората световна война, но тогава поне хората бяха нужни: да карат трамваите, да пускат бомбите, да зареждат оръдията, да бутат количките в мините…

Какво ще правим, когато станат десет пъти повече и имаме десет пъти по-малка нужда от тях?

Ще разкрием две нови места в ай ти сектора ли?

Сложни проблеми!

Ако единият процент не нахрани 99-те процента, не ги облече, излекува, образова и не им осигури достоен (тоест поне търпим) начин на живот, онези няма да ядат пасти, а ще му изядат главата. Другият вариант е „поход срещу мнозинството“ с цел систематично изтребление и контрол върху раждаемостта до момент, в който няма да има кой да ти носи бърканите яйца в леглото, освен хакнат от съпротивата робот с много остри прибори за сервиране. Ето защо не трябва да четете пост-апокалиптични романи.

Тихомир Димитров