05/11/17 04:55
(http://patepis.com/)

Из Светите земи (7): Йерусалим

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, обиколихме от Кесария до Тиберия, Галилейското езеро. После влязохме в Йордания, разгледахме Петра, след която бяхме край Мъртво море, в Йерихон и Витлеем. В днешния – седми – ден на ред е Йерусалим.

Приятно четене:

Из Светите земи

част седма

Йерусалим

и малко Витлеем

Ден 7

На седмия ден, казват, и Господ почивал. Но не и ние! Използвахме го, за да тръгнем по стъпките на Христос към Голготата, а след това се върнахме и към корените му.

Денят започна с посещение на магазин за свещи, кръстчета, статуетки и всякакви други джвръчки, жизнено необходими за всеки поклонник – да ги освети на Божи гроб и след връщането си от Светите земи да ги раздава за радост и з… завист!

Елик многократно ни предупреди да не купуваме нищо от уличните търговци, тъй като те ще ни пробутат ментета, а тези араби са честни и „правилни“, т.е. християни. Не мога да твърдя със стопроцентова сигурност, че вярата му в търговците е била подкрепена с финикийски знаци, но все пак алъш-веришът е измислен по тези земи. Пък и видима разлика в качеството и вида на най-купуваните артикули не забелязахме.

Kings Store

адрес: Caritas Str., PO Box 583, Bethlehem

GPS: 31.7209313, 35.2043627

тел.: +972 2 275 7450, +972 2 275 7451

факс: +972 2 275 7453

email: info@kings-souvenir.com

web: www.kings-souvenir.com

Натоварени с всичко необходимо се отправихме към Йерусалим, като първо спряхме на Маслинения хълм или Елеонската планина, откъдето Христос се е възнесъл. Сега тук се намира Rehavam Observation point, откъдето има прекрасна гледка към Стария Йерусалим. Тук са проповядвали пророците и Христос, оттук Месията ще влезе в двора на храма през зазидана Златна порта. Затова векове наред набожните евреи са погребвани тук, в долината Кедрон, за да пазят ред и да са сред първите, които ще Го последват при Второто пришествие.

След това продължихме надолу по склона край

руската църква и манастир „Света Магдалена“,

построена през 1888 г. от цар Александър III, когато борбата за надмощие в Светите земи между Великите сили е в своя зенит. Тук е погребана принцеса Алис, майка на принц Филип, херцог на Единбург (и съпруг на баба Елизабет II), както и леля ѝ, Великата княгиня св. Елизавета Фьодоровна, арестувана и убита по личното нареждане на Дзерджински.

Следващата точка от програмата беше

Гетсиманската градина

На арамейски „гет-шамна“ означава преса за зехтин. Тук, близо до пътя от Йерусалим до Витания, често се отбивал Христос, тук довел учениците си след Тайната вечеря и оттук бил отведен след предателството на Юда Искариот. През 1681 г. трима рицари от Сараево – Павел, Яков и Антон – откупуват имота и го даряват на францисканския орден, който се грижи за него и досега.

Над скалата, върху която Исус се е молил в нощта преди залавянето му и върху която капещата пот се превръщала в кръв, Скалата на агонията, се намира

Църквата на агонията

Скалата е в олтарната част на храма и е оградена с трънен венец с преплетени маслинови клонки от ковано желязо. Църквата е огледален образ на Златната врата на Йерусалим. Вляво мозайките представят целувката на Юда, в средата е молитвата на Христос, а вдясно – отричането на Петър. Подът и таванът са решени както в катедралата в Аахен. През остъклени отвори на пода могат да се видят останките от по-старите църкви.

Първата църква, построена на това място през 4 в., е византийска трикорабна базилика, изгорена – вероятно от персите, завладели Йерусалим през 614 г. Кръстоносците изграждат нов храм, но и той е разрушен след падането на Йерусалимското кралство. Съвременната църква е издигната през 1919 – 1924 г. по проект на Антонио Барлуци и носи името „Църквата на всички нации“, защото е построена с даренията на 16 държави. При нашето посещение се провеждаше литургия на полски, от полски свещеник, като „резервацията“ за такова събитие се прави години предварително.

Наблизо се намира

Църквата на гробницата на Дева Мария

Оттук тя се е възнесла на небето. В криптата, огромна пещера, се слиза по широко стълбище, осветено със свещи. Тя е построена през 12 в. от кръстоносците, по времето на кралица Мелизанда, която също е погребана тук. В църквата, която от 1852 г. е под юрисдикцията на арменската (дясна част) и гръцката (лява част) православни църкви, след като през 1757 г. са отнети правата на францисканците, се намират и олтарите, посветени на Йоаким и Ана – родителите на Девата.

След това се отправихме към

гробницата на цар Давид

По времето на Стария завет планината Сион съвпада с името на Града на Давид: „Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовия град“ (Царства, кн. 2, 5:7).

По времето на Исус, хиляда години по-късно, паметник от гробницата на Давид е преместен в настоящата планина Сион. Гробницата е разрушена през 133 г. и случайно преоткрита през 1158 г., като оттогава е почитана от евреи, християни и мюсюлмани. Дали това е наистина гробницата на царя не е толкова важно, тъй като близо 900 г. сълзи и молитви са осветили мястото.

Гробницата е кенотаф, масивен каменен блок, покрит с бяло кадифе, на което са избродирани символи и текстове, традиционно свързвани с Давид. Върху него са поставени сребърни корони от Свитъците на петокнижието, донесени в Израел от разрушените по време на Холокоста синагоги в Европа. Зад него се намира алков, (предполагаема) част от синагога от 5 в., което го прави най-старият запазен в Йерусалим.

Най-големият празник, на който евреите се молят в гробницата, е

Шавуот, Празникът на седмиците, денят на смъртта на Давид.

Това е „светилище“ на ултраортодоксалните евреи, затова мъжете и жените са разделени при молитва и има строги изисквания към облеклото, най-вече на жените, а мъжете трябва да са с покрити глави. Туристите могат да получат бели шапчици за еднократна употреба (безплатно!) на входа.

След посещението на гробницата минахме покрай сефарадската синагога и през портата Сион влязохме в

Еврейския квартал на Йерусалим

Портата носи следите от куршуми от щурма на израелските сили на 6 юни 1948 г. в опит да разкъсат блокадата на Стария град, окупиран от Йордания, както и от 1967 г., когато израелските парашутисти си възвръщат, къща по къща, града.

портата Сион

Следващата ни спирка беше

Западната стена,

оцеляла при разрушаването на Храмовия комплекс (Втория храм) от римляните след въстанието от 70 г. Терминът

„Стената на плача“

е директен превод на арабското „el-Mabka“ (المبكى‎‎) или „Място на стенанията“ заради обичаят евреите тук да оплакват падането на Храма. Стената, сама по себе си, не е религиозен символ за евреите. В различните времена достъпът на евреите до Йерусалим и Стената бил забранен или значително ограничен, като по времето на Константин I това е било позволено само един път годишно, на Тиш’а бе-ав (‏תִּשְׁעָה בְּאָב), който се отбелязва като ден на национален траур за всички евреи, тъй като на този ден са се случили много беди на еврейския народ:

през 1312 г. пр.Хр. се върнали разузнавачите, изпратени от Мойсей, и съобщили, че Ханаан не може да бъде завладян. Паниката сред евреите разгневила Бог и той наредил в Обетованата земя да влезе следващото поколение, след 40 г.;
през 422 г. пр.Хр. вавилонският цар Навуходоносор разрушил Първия храм, след което последвало 70-годишно вавилонско робство;
на 9 авг. (4 август) 70 г. римският военачалник и по-късно император Тит Веспасиан разрушил Втория храм;
през 132 г. по заповед на римския наместник Храмовият хълм бил разоран като форма на поругаване;
през 135 г. римляните завладели Бетар, последната крепост на евреите, с което бил сложен край на тригодишното въстание на Шимон Бар-Кохба, след което започнало масовото изселване на евреите от Израел.

Достъпният за туристите участък е дълъг 57 м. и висок 32. През деня Стената не е толкова интересна, както през нощта, може би защото ги няма наоколо атрактивните ортодоксални евреи. Осигурено е постоянно полицейско присъствие – това е едно от малкото места, където се демонстрираше въоръжена закрила.

Стената на плача

Обичаят да се поставят бележки с молби към Господа датира от началото на 18 в. и се свързва с името на големия еврейски мъдрец равин Хаим бен Атар. Той пръв посъветвал страдащите по този начин да отправят молба към Бога.

Милиони пилигрими и туристи от целия свят ежегодно идват в Йерусалим за да видят Стената на плача и да оставят бележка с молитва между нейните камъни. Равинът на Западната стена Шмуел Рабиновиц ежегодно получава хиляди писма, адресирани до „Йерусалим, за Бог“, като поставя тези писма в Стената. В модерните времена се предлагат и off-line услуги за предаване на молитвите чрез електронни съобщения, които по-късно се разпечатват и поставят в Стената. Тези услуги се предлагат от Израелската телефонна компания и от много благотворителни уеб-сайтове.

Според хе́рема (‏חרם‏‎, ḥērem – табу, анатема) на равин Герш е строго забранено четенето на молитвите от Западната стена. Те, според юдейския закон, не могат да бъдат изхвърлени. Съществуват различни тълкувания какво да се прави с тях – изгарянето е „по-чисто“, докато погребението – „по-почетно“. Равин Рабиновиц два пъти годишно погребва записките в еврейското гробище в долината Кеброн.

Традицията да се оставят послания към Бога в Западната стена е възприета и от представителите на други вероизповедания, както – разбира се – от публични и политически фигури. Между тях са папа Йоан Павел II (2000), сенатор Килъри Клинтон (2005) и папа Бенедикт XVI (2009), който публикувал съдържанието на своята записка. През юли 2008 г. сенатор и кандидат-президент Барак Обама сложил в Стената своята молитва, написана на листче от хотела. Студент от семинарията откраднал бележката и я продал на пресата, след което тя била публикувана. Това предизвикало вълна от критики във връзка с нарушението на конфиденциалността, неотменимо свързана с молитвите към Бога.

Разбира се, ненадминатият в мъдростта си български народ е създал виц и по този повод:

Известен български политик от близкото минало бил на посещение в Израел и поискал да се помоли при Стената на плача.

Мога ли да помоля за световен мир?
Разбира се, не забравяй, че говориш с Бог!
А мога ли да помоля България да се оправи?
Не забравяй, че говориш със стена!…

От Западната стена поехме по т.нар.

Тунел на Западната стена,

който плътно приляга до древните стени и дава достъп до още 485 м. от тях. Някои туристи слагат бележки с молитви и по тях. Тунелът се намира под сградите на Мюсюлманския квартал. След полицейската проверка тръгнахме по тесните улички към Via Dolorosa. Мрежата от сокаци образува някакъв вариант на „Капалъ чарши“ в Истанбул, доста по-мръсен и по-хаотичен. И както само на негрите е разрешено безнаказано да разказват вицове за чернилките, вероятно само местните имат „правото“ да си правят шеги с евреите. Затова тук можете да си купите фланелка с надпис „Розов Фройд“ (Pink Freud) или „Оръжия и Мойсей“ (Guns N’ Moses).

Via Dolorosa, „Пътят на болката“

(още Via Crucis, „Пътят на кръста“), е тясна и крива уличка, която свързва старата римска крепост Антония с храма „Възнесение Христово“. Тя е с дължина около 600 м. и на нея се намират 9 от 14-те спирки на Исус по пътя към Голгота. Те са:

Разпитът на Исус от Пилат Понтийски и осъждането му на разпъване (Матей 27:26). Днес първата спирка е в двора на училището Ал-Омария;
Арката на „Литостратос“, където Пилат извел Исус пред първосвещениците с думите «Ecce homo» (Ето човекът!“) (Йоан 19:5). Францисканските Параклис на бичуването и Параклис на обвинението са построени за възпоминание на местата, където Исус е бичуван и е получил Кръста си. Тук се намира и манастирът „Сестрите на Сион“;
Първото падане на Христос. Тук се намира Арменската католическа патриаршия, над чийто вход има релефно изображение на Исус, паднал под тежеста на Кръста;
Исус се среща с майка си по пътя към Голгота;
Място на срещата на Христос с киринееца Симон, когото заставят да носи Божия кръст (Матей 27:32). Камъкът, на който се подпрял Исус, „задължително“ трябва да се докосне от всеки поклонник. Църквата дълго време е спорила с лявата или с дясната ръка се е подпрял Исус, но досега не е открит еднозначен отговор;
Св. Вероника изтрива лицето на Христос с копринения си воал. На плата остава истинския лик на Исус (icona vera). Реликвата изчезва около 4-я кръстоносен поход, когато съвсем удобно се появява т. нар. Торинска плащеница;
Христос пада за втори път. Смята се, че тук се е намирала Портата на присъдата, през която Христос напуска града и се отправя към Голготата;
Исус утешава благочестивите жени (дъщерите на Йерусалим). На стената на намиращия се тук гръцки манастир „Св. Харалампий“ има камък с латински надпис „Исус Христос е Победител“;
Третото падане на Христос. Оттук е могъл да види мястото на разпятието. Сега тук се намира коптска църква, а колона, вградена във вратата ѝ, отбелязва мястото.

От Via Dolorosa влязохме на територията на храма „Възнесение Господне“, където е разпънат Христос, а по-късно и погребан (Йоан 19:17-18). Голгота (Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; ‏(גולגלתא‏‎, „лобно място“, от арамейски gûlgaltâ, букв. „череп“ – вероятно носи името от черепите на престъпниците, екзекутирани на това място. Тогава мястото се намирало извън градските стени, тъй като еврейските обичаи забраняват екзекуциите и погребенията в пределите на града.

Първата църква е построена по заповед на Константин Велики след Никейския събор през 325 г. и осветена на 13.09.335 г., когато е и храмовият празник. Гробът на Исус, както и повечето християнски реликви, са открити от Елена, майката на императора, която ги видяла насън. Били издигнати три сгради – кръгла църква, наречена „Възнесение Христово“ – над празния гроб, базиликата „Мартирий“ и между тях – параклис, указващ мястото на разпятието, Голготата. Църковният комплекс е разрушаван и възстановяван многократно.

Персите разрушават всичко през 614 г. Халиф Хаким отново руши през 1009 г. През 1149 г., след завземането на Йерусалим, кръстоносците издигат настоящата църква, като под един покрив са гробницата и Калвариума на Исус. Тук са и параклисите на Адам, на св. Елена и на намирането на кръста. Последната голяма промяна е извършена през 1809-1810 г., след пожара от 1808, под ръководството на архитекта Николай Комнин.

Отделните части на храма са под егидата на различни църкви – ортодоксалната, католическата, арменската, сирийската, коптската и етиопската, като Гробът Господен (кувуклия, Κουβούκλιον, Cubiculum) е общ (определен е график). Това деление води до разпри между представителите на различните църкви, като се стига и до юмручно „право“, както и до проблеми с поддръжката на храма (приказката за орташкото магаре). За да се намали възможността една от църквите да пречи на останалите, ключът от храма се пази от арабската фамилия Джауд Ал Гадия (جودة آل غضية‎) с представител в момента Адиб Джауд, а правото да отключва и заключва вратата се полага на Уаджих Нусейбе, от мюсюлманската фамилия Нусайбе (عائلة نسيبة‎). Тази традиция продължава от 638 г., когато арабите за първи път завземат Йерусалим и патриарх Софроний предава ключовете на халиф Омар ибн Хатаб. След прекъсване от 88 г., когато градът е под управлението на кръстоносците, през 1187 г. Саладин превзема града, но обещава на Ричард Лъвското сърце, че Нусайбе ще отключват храма. През 1192 г. назначава Джауд за пазители на ключа.

Последните пет спирки на Христос са на територията на храма:

10. Исус е съблечен;

Малка вита стълба вдясно от входа води до Голготата, където са следващите две спирки на Сина Божи:

11. Христос е прикован е на кръста;

12. Издъхва на кръста. Гръцки параклис, под чийто олтар има сребърен диск, отбелязва точното местоположение на кръста;

Стъклена витрина покрива разцепена скала от Голгота – когато Исус издъхва на кръста, става земетресение и скалите се напукали (Матей 27:51). Под хълма в библейски времена е погребан Адам – Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род – изкупен.

Христос е свален от кръста;

От Голгота по друга стълба се слиза при „Плочата на помазанието“ – тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Исус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница – гробницата на Йосиф Ариматейски.

Върху плочата, която се намира точно срещу входа на храма, се поставят предварително закупените за освещаване предмети. Всъщност „освещаването“ е по-скоро символично – мраморната плоча е поставена тук през 1810 г. и няма реална връзка с Христос.

Положен е в гроба.

Вдясно от входа е истинската светиня за християните – Божи гроб. Тук на Велика събота преди православния Великден Йерусалимският патриарх се моли и получава Благодатния огън, който по-късно се разнася по целия свят от присъстващите на церемонията свещеници.

Според легендата през 1579 г. представители на арменската църква убеждават султан Мурад ІІІ да не допусне Йерусалимския патриарх Софpоний ІV до Божи гpоб, а богослужението да се води от Арменския патриарх. Софроний остава да се моли пред вратите на храма. Изведнъж се чува гръм и една от мраморните колони се разцепва и от пукнатините започва да струи Благодатния огън, който запалва свещите на поклониците.

След посещението на Божи гроб около 16 ч. се върнахме във

Витлеем,

чието име на иврит означава „домът на хляба“ и първоначално е известен като Ефрат (אפרתה‎, плодоносен). Градът многократно се споменава в Библията и се почита като родното място на Давид и на Исус (Матей 2:1). Източно от Витлеем, в Бейт Сахур, се намира Полето на овчарите, където Ангелът Господен им съобщава новината за раждането на Спасителя (Лука 2:10-11). Върху пещерата е построена гръцка православна църква, а през 1950 г. Барлуци построява друга – францисканска.

Йосиф и Мария пристигат във Витлеем от Назарет, тъй като Йосиф е от рода на Давид, а Витлеем е „градът на Давид“ (Лука 2:4). Тук идват тримата влъхви, следвайки звездата над града, да поднесат дарове: злато като на Цар, тамян като на Бог и миро като на Човек. Още от зараждането на християнството пещерата, в която е роден Исус, се смята за свещена.

Първата църква е от времената на Константин и Елена

Запазен е нейният осмоъгълен олтар. Под него всъщност се намира пещерата на Рождеството. Точното място е отбелязано със сребърна звезда с 14 лъча, т.н. Витлеемска звезда, с надпис на латински «Hic de virgine Maria Iesus Christus Natus est» – „Тук се роди Исус Христос от Девата Мария“. Някога звездата е била позлатена и украсена със скъпоценни камъни. Изчезва през 1847 г., като това е поредния повод за търкане между православни и католици. През същата година по нареждане на султан Абдул Меджит I и с негови средства е поставено настоящето копие. Над нея, в полукръгла ниша, има 16 лампади, като 6 принадлежат на православните, 6 на арменците и 4 на католиците.

Над месторождението на Исус литургия могат да водят само православните и арменците. За католиците е отделено друго място – в южната част, до входа, където са били яслите, в които е положен Божия син. Всъщност основната част на яслите е изнесена през 7 в., по времето на папа Теодор I, и се намира в Рим, в катедралата „Санкта Мария Маджоре“. Това, което е останало, е облицовано с мрамор и представлява една по-скоро символична вдлъбнатина в пода, над която горят 5 лампади.

Разрушена при бунта на самаряните, през 6 в. – 530 г., църквата отново е изградена от Юстиниан. По време на кръстоносните походи тя става седалище на епископа на Витлеем и Аскалон. През 1100 г. на празника на Рождеството тук е коронясан Бодуен I, а през 1118 г. – Бодуен II. Около катедралата възникват много манастири и пилигримите задължително посещават района. Отвън тя изглежда като крепост, а първоначалният вход е снижен и стеснен, за да се попречи на османските нашественици да влизат с конете си в нея. Известна е като „Вратата на смирението“, тъй като посетителят може да влезе само приведен (като Индиана Джоунс в храма в Петра). След завземането на града от Саладин (1187 г.) християнският клир е разгонен. След 5 години двама католически свещеници и един дякон получават разрешение да се върнат, но църквата е отдадена на Сирийската християнска църква. От 1271 г. започнали отново пилигримажите, а от 1277 г. – и богослуженията.

Всъщност

това е единствената християнска църква в Палестина,

оцеляла от домюсюлманския период. Според легендата, църквата е оцеляла заради чудотворната мозайка с поклонението на влъхвите, на която те са изобразени с персийски одежди. Когато посетихме

църквата „Рождество Христово“

тя беше в последния, трети етап на реставрационните работи, започнали през септември 2013 г. Интериорът на църквата беше целия в скелета, тъй като се реставрираха стенните мозайки и за посетителите бе достъпна сравнително малка част от кораба. Базиликата се управлява от гръцката и арменската църкви, и францисканския орден. Те имат свои манастири, като гръцкият се долепя до югоизточната стена, арменския – до югозападната, а католическия – до северозападната.

От 2012 г. църквата е в списъка на световното културно наследство на Юнеско (№ 1433)

Витлеем

С това организираната част на екскурзията за деня приключи. След вечерята отново се върнахме към църквата на Рождеството и, вече самостоятелно, посетихме францисканската църква „Св. Екатерина Александрийска“, намираща се в непосредствена близост. Построена е през 1881 г. върху руините на църква на кръстоносците (августински манастир) от 12 в. Преди това тук е имало византийски манастир от 5 в., посветен на св. Йероним Блажени (Стридонски), починал тук. Светецът е автор на каноничния латински текст на библията. Заради превода си от гръцки на латински на Светата книга, той е избран за патрон на преводачите, които празнуват на 30 септември, датата на смъртта му. В иконографията той е изобразяван с книга (заради литературното му наследство), с череп (символ на аскетизма му и тленността на човека) и с лъв (според легендата опитомил див звяр). Статуята на св. Йероним се намира пред манастира. Зад него, на фасадата, е статуята на Дева Мария.

През 1947 г. Барлуци реставрира двора и колонадата, като завършва работата едва през 1953 г. В църквата се намират параклисите „Св. Йосиф“ и на Невинните младенци, а пред нея – клоатърът (фр. cloître – покрита галерия) от времената на кръстоносците. Католическият патриарх на Йерусалим извършва ежегодно служба на среднощната меса на Бъдни вечер, която се посещава от много поклонници и се излъчва по телевизиите на цял свят.

Ако застанете на Ясления площад (Manger sq.) с лице към „Рождество Христово“, то вдясно, зад арменския манастир, на около 300 м. се намира „Млечната пещера“. Според Библията в нея се скрило семейството на Йосиф, когато Ирод наредил избиването на младенците. Кърмейки невръстния Исус, Божията майка опръскала с млякото си тъмния камък, който веднага променил цвета си. И християни, и мюсюлмани смятат мястото за свещено, като се счита, че то увеличава шанса за забременяване и увеличава млякото на кърмачките. Над пещерата се намира францисканска църква, построена върху останките на храм от 5 в., с даренията на словашки и италиански вярващи. През 2007 г. е извършена реставрация на пещерата, като стените ѝ са почистени и е възвърнат някогашния ѝ блясък.

Денят ни завърши с продължителна разходка по Звездната улица (Star Str.), главната търговска артерия, свързваща северната и южната част на стария град. До Интифадата през 2001 г. тук е имало близо 100 магазина. След това, с намаляването на туристическия поток, повечето са били затворени.

Сега, със стабилизацията, броят им отново нараства. Всеки четвъртък магазините работят целодневно. В много случаи продаваните стоки се изработват буквално пред очите на туристите.

Тук, и на съседните тесни улички, има много табели, указващи за извършващите се реставрации в града, спонсорирани от различни държави – Япония, Белгия… Не забелязахме американско присъствие, вероятно по политически причини.