КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ 3“ Е ЗАЛОЖНИК НА НЕПРЕДВИДИМИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ

05/12/17 07:54
(http://asenov2007.wordpress.com/)

КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ 3“ Е ЗАЛОЖНИК НА НЕПРЕДВИДИМИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България вече има ново правителство, макар участието в него на тъй наречените Обединени патриоти да предизвиква известен смут. Как изглежда третият кабинет на Бойко Борисов, какво може и не може да свърши той – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, въпреки че два пъти пада предсрочно от власт, Бойко Борисов и партията му ГЕРБ пак спечелиха изборите и създадоха правителство за трети път. Защо стана така?

– Да, изглежда като феномен, Фили. Дори канцлерът Меркел нарече успеха на Борисов „феноменален”. Но да не се заблуждаваме, Меркел и политиците от ЕНП имат причини да говорят така. Просто за тях Бойко Борисов да е пак начело на правителството тук, е облекчение. Брюксел има достатъчно проблеми, за да се занимава и с нас. От тази гледна точка възможността Борисов, който козирува пред „европейските началници”, да управлява България, означава предвидимост и стабилност. Да, тази стабилност е повърхностна, за България тя е равна на политическа стагнация, но това отвисоко и отдалече не личи. Ето и причината в този случай уж принципните десни европейски политици да не обелват и дума срещу участието в новия кабинет на хора и партии, които в Европа се считат за крайно десни, расистки и националистически, тоест, такива, каквито никой не би искал да види начело на Холандия, Франция или Австрия.

– Имаш предвид тъй наречените Обединени патриоти?

– Да, макар нещата в това отношение да имат нужда от изясняване. На Запад мерят с техни мерки, но те често са твърде погрешни, когато става дума за хора и партии – поне в България. Затова и западните наблюдатели често се изненадват от развитията тук или, както сега, наричат „феноменален успех” нещо, което всъщност е обратното на какъвто и да било феномен – пълната липса на политическа алтернатива. Реална алтернатива тук липсва поне 2001-ва година, но на последния вот беше неприлично видимо. Хората трябваше да изберат между популистката, но уж дясна и европейска партия ГЕРБ и още по-популистката, но уж лява, конспиративно анти-европейска и открито проруска БСП. Нищо чудно, че част от тях избраха „третия път”, тъй наречените ОП. Казвам „третия път” иронично, то си е чиста безпътица. Онези, които минават за български патриоти, всъщност са силно обвързани и зависими от Русия. Геополитически те са крайно, понякога истерично антиевропейски и антинатовски ориентирани, но като политически характер са твърде повратливи, тоест, способни са, както се видя, в името на властта да преглътнат всичко – дори да взимат заплати в правителство с център в Брюксел, а не в Москва. И още – в дейността си те ползват възможно най-дясна политическа риторика, но всъщност имат възможно най-лява политическа платформа и визия.

– Имаш предвид, че тази двойственост обърква преценката на хората на Запад?

– Абсолютно, Фили. И това ясно се вижда от притесненията на западните наблюдатели, изразени по повод новото българско правителство. Показателно е едно подзаглавие, тоест, акцентът, в коментара на „Зюддойче цайтунг”, което гласи: „В управлението в София вече има расисти и националисти”. Да, по-нататък в анализа се казва, че тъй наречените „патриоти” са обвързани с Москва, но то е някак между другото. А това всъщност е основният проблем, расизмът и национализмът в случая са маски.

– Пламен, но напоследък Обединените патриоти май кротуват – не споменават с любов Путин, избягват темата Крим и дори отмяната на санкциите срещу Русия…..

– Това е проява на хамелеонския им характер, Фили. Тези хора са на дистанционно управление и в момента явно такава е задачата. Подозирам, че се изчаква да стъпят здраво във властта и тогава може да има раздвижване. А може дори да няма. Логиката е ясна – защо ще им е на руснаците да клатят лодката България, след като и без това имат свои хора в управлението, които влияят на посоката на движение точно толкова, колкото е необходимо. Да, макар никой да не коментира това, то е една от основните характеристики на кабинета Борисов 3, Фили – пряката му зависимост от обвързаните с чужди интереси и непредвидими коалиционни партньори. В тази светлина трябва да се разглежда и възможността да бъдат реализирани каквито и да било конкретни външно или вътрешно политически стъпки. След като във всеки момент оттук нататък може да бъде предизвикана остра правителствена криза с оставката на двамата вицепремиери и няколкото министри от ОП, това означава, че ГЕРБ и лично премиерът Борисов, оттам – цяла България, а в известен смисъл и Европейският съюз, са своеобразни заложници.

– Това значи ли, че може да има поне опити за по-сериозна промяна в геополитическата ориентация на България?

– Съмнявам, се, Фили. Аз продължавам да смятам, че актуалният руски интерес не е пълна преориентация на България, а поддържане тук на относително високо ниво на напрежение, за да могат да бъдат контролирани и управлявани различни процеси – било свързани с Балканите, било с Европа и НАТО. Мисля че точно това бе в основата на наблюдаваното напоследък укротяване на лицето Волен Сидеров и изобщо на тъй наречените „патриоти”, смекчаването на типичната им фашизоидна риторика, тяхната сговорчивост при воденето на преговори за съставяне на коалиционното правителство с ГЕРБ. Те трябваше да се държат така, за да добият, поне за пред страничната публика, лустрото на приемлив партньор.агент иван

– Успяват ли обаче и да запазят това лустро в първите си изяви като управляващи?

– Много им е трудно, Фили. Самото участие в управлението на Валери Симеонов, който преди време нарече ромите „диви маймуни”, а сега като вицепремиер ще отговаря за демографските въпроси, с право предизвика възмущението на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, но и не само. А Симеонов все още кротува. Какво да кажем обаче за другия „патриот”, също вицепремиер и министър на отбраната – Красимир Каракачанов, известен и като агент Иван от бившата комунистическа ДС Още нестъпил в министерството, той се развилня и сътвори глупости, които друг не би направил за цял мандат. Първо – започна чистка в министерството в полза на хора с, меко казано, смущаващо минало, включително назначаване на ДС-агенти като самия него. Второ – започна да се бори за реализация на старата си идея – връщане на наборната армия в България. Това е идея, която е не само нелепа, но и невъзможна от финансова, организационна и всяка друга гледна точка. Нещо повече, тя е абсурдна и заради правилата и разчетите на НАТО, където нещата не стават заради прищявката на Каракачанов да командва 100 хиляди, а не едва 30 хиляди души. И трето – този човек веднага пробва да пробута в общественото пространство идеята за възстановяване на часовете по тъй нареченото „военно обучение” в училище, Фили. Но това е само началото, с такива хора в управлението предстои да видим още циркове и да чуем още шеги. Реални реформи това правителство няма да извърши, а такива на практика не са залегнали и в официалната му програма. Защото не може да се приеме като намерение за реформа например в съдебната система изречението, че реформата в съдебната система трябва да продължи. Ами тя всъщност никога не е започвала. Така че според мен, Фили, никакъв шанс няма призивът на премиера – по-малко приказки, повече работа – да се превърне в истински слоган на кабинета Борисов 3.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com