Приключенията на Бай Ганьовците във Флорида

И така: с Бале отиваме във Флорида

Приятно четене:

Приключенията на Бай Ганьовците във Флорида

Сбит преразказ на цялото приключение с Бай Ганьовците:

Миналата сряда спах у Бай Ганьо Германеца. Сутринта отидохме на летището и тръгнахме да се качваме на самолета за Кьолн. Да, ама машинката светна червено и ни изгониха. Оказа се, че има два самолета за Кьолн през 10 минути на същата авиокомпания, и ние, естествено, бяхме избрали грешния. С тичане през глава и още една проверка на багажа със скенер, успяхме да се докопаме до правилния.

В Кьолн имахме по-малко от час за прекачване и пак търчахме наляво-надясно като обрани евреи, но се справихме.

Дългият полет беше около 10 часа. Аз бях купил някакви цървулски билети на ниска цена, които не включваха храна и напитки, така че си носехме ганьовски сандвичи. Стюардесата благоволи да ни дава по една малка чашка с вода на всеки 2 часа, така че поне не пукнахме от жажда. Имаше и телевизорче с филми, музика и игри, което работеше само за пътниците със скъпи билети, но не и за нас. Направо щяхме да умрем от скука.

Около осмия час аз се прежалих да си купувам малки бири по 3 евро (доста евтино като за в самолет) и успях да изпия 4. Бирите ме разнообразиха и не усетих последните 2 часа път.

На летището в

Маями

Бай Ганьо Германеца само си бипна германския паспорт на някаква машинка и го пуснаха навън да пуши, а аз трябваше да се редя на километрична опашка за проверка. Пред мене чакаше руснак на име Андрей Федотов, който трябваше да се прекачи за Калифорния. Андрей беше обут с авто-мокасинки и ме настъпи. Най-накрая минах, а пред летището ме чакаха Бай Ганьо Германеца и Бай Ганьо Американеца, които се бяха намерили чрез телефон. Аз бях силно дезориентиран и обжалвах, че искам вода и банкомат, но Ганьовците ме навряха в колата и заминахме директно към двора на Бай Ганьо Американеца, където изпихме голямо количество мексиканска бира „Модело“.

Ден 1:

На следващата сутрин Бай Ганьо Американеца ни остави до нещо като закусвалня супермаркет, след което отиде на работа

Лелката говореше само на испански. Казахме й да ни даде куатро емпанадас кон пойо и дос сервесас. Получи се.

Хапнахме и взехме есбана до центъра. Там разгледахме няколко небостъргача,

един парк, яхти с баровци на тях, а видяхме и едно влакче с гуми от кола.

Запознахме се с един негър, който ни искаше пари и с пияна рускиня без зъби, която говореше на всеки, който излиза от бакалията. Аз казах на рускинята: „Здравствуйте!“. После бая ни понапече, на мене ми изгоряха ръцете и врата.

Изморихме се и решихме да седнем на масичките пред един клек-шоп. Купихме си 6 бири. Изпихме ги и, понеже в пицарията до клек-шопа ни позволиха да пикаем безплатно, решихме да си купим още 6. След вторите 6 бири, решихме че за деня ни стига толкова туризъм и си купихме още 6 бири.

Аз предложих да се запознаем с някакви хора. До нас седяха двама млади гангстери, с които се заприказвахме. Единият каза, че са от Саудитска Арабия, а другият не знаеше английски и не ни хареса. Този, дето не знаеше английски, каза на другия да си тръгват и си тръгнаха.

Ние също си тръгнахме и стигнахме до едно заведение, оградено с чемшири, където си купихме бира. Там ни завари Бай Ганьо Американеца. Оставихме Бай Ганьо Германеца да спи вкъщи и отидохме на махленското летище, да посрещнем Бай Ганьо Кубинеца. Бай Ганьо Кубинеца несеше ром и разни други екзотични кубински бутилки. Прибрахме се и седнахме в двора да се почерпим с ром и бира. По едно време аз похапнах вещество с черен цвят, от една спринцовка. Веществото беше мазничко, много ароматно и безвкусно. След това вещество си легнах, а нощта беше доста кошмарна.

Ден 2:

Спах цяла нощ и цял ден. Привечер Ганьовците ме издърпаха и отидохме до един гъзарлив ресторант, в който шарени тоалетни чинии изпълняваха функцията на саксии.

Заведението беше на сами реката и непрекъснато прииждаха яхти, пълни с брадати хипстъри и силиконови госпожици. После дойде една бая едра игуана,

а две от госпожиците с пластмасови усти се разпищяха театрално и избягаха в яхтата си.

Духна вятър и събори на земята майонезата на Бай Ганьо Кубинеца. Игуаната веднага дотърча и изблиза майонезата от дъските долу. После децата започнаха да хранят игуаната с марули. След като се засити с марули, игуаната скочи на оградата, изкатери се като същински котарак горе, прескочи на дървото и изчезна. Прибрахме се вкъщи и аз пак легнах. Заспах и се събудих чак на следващия ден.

Ден 3:

На третия ден валеше като из ведро

Всички Ганьовци се натоварихме на колата, а Бай Ганьо Американеца пусна чистачките на най-бърза скорост. Показа ни квартал, където живеят богати руснаци. После отидохме в

Маями Бийч,

където се разходихме по стъргалото. Намерихме едно заведение, където предлагат баварска бира и сръбски чевапчичи. Наливната бира беше по 11,50 половинката и по 18 долара – един литър. Аз директно си взех литър, за да ми излезе на сметка.

Бай Ганьо Кубинеца си поръча и гулаш, обаче каза, че не е много вкусен и е брашнян. Келнерът, млад и глуповат румънец, нагизден с баварска национална носия, ни помисли за сърби и упражи пред нас целия си репертоар на сръбски, който включваше 3 – 4 думи. Бил ги научил от сръбкините, които ухажвал.

След Баварското ходихме да ядем вкусни сандвичи с пържола и банан. Точно ги изядохме и аз видях дюнерджийница. Не се удържах и си взех и дюнер. Беше по-скоро като българските, а не като немските (турските). Обаче доста вкусен и с бая месо. След това отидохме в

кубинския квартал Литъл Хавана

Погледахме как дядовците играят домино,

а един чичка предизвика Бай Ганьо Американеца на шах

Бай Ганьо Американеца се нави, обаче чичката го скълца за нула време. Интересно какво ли би станало ако дядките от кубинския квартал Литъл Хавана се изправят срещу нашите дядки от Народния театър?!

Литл Гавана, Маями, Флорида, Съединени щати

По-нататък минахме през един арт-квартал с графити по фасадите. Помотахме се още малко и се прибрахме. Вечерта пихме бира в двора.

Ден 4:

На четвъртия ден се разделихме по интереси. Бай Ганьо Американеца отиде на работа. Бай Ганьо Кубинеца отиде на пазар. Бай Ганьо Германеца отиде на плаж, а аз заминах на жп-приключения. Хванах влака до

Форт Лодърдейл

Там гарата беше на майната си, обаче имаше безплатно автобусче до центъра. В центъра ми се стори много тъпо. Само небостъргачи и шосета. Изядох една пица с отвратителен вкус, направо ми се повдигаше от нея.

Тръгнах да се разхождам и попаднах до реката. Там стана много по-интересно и приятно. Походих около половин час край брега, през нещо като паркче с пейки и беседки. После се качих на едно безплатно корабче, което ме върна обратно.

В корабчето освен мене имаше само една пътничка с куче. Помощник-капитанката хареса кучето на пътничката и го угости доволно с бисквити.

На слизане видях, че има буркан за дарения, където с радост изсипах половин кило стотинки. Така и не се научих да разпознавам и използвам американските стотинки, така че бях щастлив да се отърва.

След корабчето се разходих по

улица Лас Олас

Много ми хареса – като в каубойски град.

Кривнах през едно кварталче с църкви и попаднах на полянка край водата, където има сенчести пейки. Извадих плюшеното куче с изгорен от крушка нос, от раницата, за да вземе въздух и да се полюбува на гледката, а аз пих ледена бира.

По едно време дойде игуана. Аз я склещих, да я снимам, а игуаната се подплаши и се разкряка с човешки глас. Отвъд водата имаше богаташки хасиенди, от типа дето живеят разни актьори и актриси.

Минаваха кораби и яхти, включително и старовремски параход с дървено колело. Мина и нафтовоз.

Писна ми и реших да се върна на гарата и да пътувам до село Бока Ратон. Само че не можах да открия безплатното автобусче, а за пеша не ставаше поради адската жега. От един джип с надпис „Шериф“ слезе истински сух и обветрен шериф с керамични зъби.

Шерифът

също не можа да ми помогне да открия безплатното автобусче. Говореше ми нещо дълго и скучно, а аз само наблюдавах равномерното движение на порцелановите му зъби, без да го слушам.

Точно тогава мина рейс за Бока Ратон. Махнах му и той спря, а шофьорът негър ми каза: „Год блес ю!“. Имаше климатик и интернет и беше супер.

В Бока Ратон

беше тъпотия и хванах друг рейс. Той ме остави на някакво извънградско място. Рекох да се прекача, но от следващия рейс изскочи супер странен човек който ми забрани да се качвам. Странният човек имаше тикове, говореше си сам и приличаше на тоя от Бийвъс и Бътхед, който от своя страна прилича на Волен Сидеров. Пробвах с един друг рейс. Шофьорът ми поиска 2 долара, но Волен Сидеров му каза, че вече съм платил. Аз имах 10 и шофьорът ме прати да разваля. Докато развалям

в рейса беше станал страшен скандал заради мене.

Сидеров крещял, че съм платил, шофьорът му крещял да млъкне, а един треперещ дядка също се разкрещя с немощен глас. Дядката каза на Сидеров, че трябва да е благодарен на шофьора, а на шофьора – да не се разправя с идиоти. Сидеров побесня и скочи. Каза, че никой не може да го нарича идиот, и че ще пребие дядката. Дядката каза, че не го е страх и ще повика ушев. Сидеров се обади по един строшен джиесем и каза: „Айм ин да бас, мен!“.

Най-накрая потеглихме. Дядката слезе на една спирка, треперещ като лист, а аз внимавах, ако Сидеров го последва, да ходя да го спасявам. После се качи една негърка с развързани гуменки и Сидеров й каза да се завърже. После се качи още една негърка с развързани гуменки. Когато Сидеров каза и на нея да се завърже, втората негърка каза на Сидеров да се ебе в гъза. Тогава Сидеров взе да показва джиесема си на трета негърка, която стана и се премести на друга седалка, до една четвърта негърка. Третата и четвъртата негърки започнаха да сочат Сидеров, да го обсъждат и да се хилят. Сидеров набра нещо по джиесема и каза: „Айм ин да бас, мен!“.

Аз слязох и се прекачих на влака, без билет. Веднага ме провери ушев с пистолет, обаче аз му показах стария билет и номерът мина. После пак се прекачих на рейс, където луда негърка правеше йога. Йога-негърката каза на един негър с уокмен да не я зяпа. Негърът свали уокмена и каза, че не чува. Негърката му каза, че й е писнало да я зяпат чикиджии, а негърът просто клатеше глава в пълно недоумение. Негърката продължи с йогата, като паралелно опяваше, че ѝ е писнало да я зяпат чикиджии.

Накрая стигнах вкъщи и седнахме с другите Ганьовци на двора, да пием бира. По едно време се появи Гришата и стана много весело. Разказвахме си хумористични истории и направо квичахме от смях. Гриша предложи да се обадим на Жоро, макар че в Европа е нощ. Вместо да се изненада радостно, Жоро побоботи със сънен глас и затвори. Изпихме всичко и си легнахме.

Ден 5:

Бързо-бързо дойде и последният ден от нашето малко, но славно приключение. Американците заминаха на работа, кубинците – на пазар, а ние – към супера, за да си купим ганьовска храна за самолета. В супера касиерът негър ни каза: „Досвидания!“. Още не се бяхме опомнили от изненада, когато съседната касиерка – Деси – ни обясни, че негърът ни е взел да руснаци. Запознахме се с Деси и разменихме общи любезности. Деси говореше на мьеко.

След това си направихме сандвичи, походихме около час пеша и стигнахме до влака към летището. Във влака ни провери ушев жена с пистолет. От дръжката на пистолета висеше пластмасов Батман. Пробвахме да го снимаме, но не се получи

После стигнахме до летището (20) и пътувахме безкрайно дълго до Кьолн. В Кьолн имахме три часа до следващия самолет. Уплътнихме ги, пиейки бира. Най-накрая се прибрахме и аз спах 13 часа като пън.

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Флорида – на картата:

Флорида

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=73159

Свързани новини: