Освежен и изрисуван от най-популярния български графити артист Nasimo хипарски бус Volkswagen Transporter се превръща в мобилна книжарница. Това е новата инициатива на поета Илиян Любомиров „Думи на 4 гуми“, която ще пътува в цялата страна, за да представя съвременна българска литература. „Вложих цялата си енергия в този проект, защото вярвам, че имаме български книги от...

Преди броени дни, в "Борисов към Путин: Вова, колко милиарда още?", ви разказах и показах, как Баце и всички "български медии" се опитаха да ни (дез)информират, че той търсел стратегически частен инвеститор, за д...

Стана известно Решение 2017/329 на Европейската комисия относно унгарския закон, въз основа на който оборотът от рекламни дейности се облага с данък (“данък „реклама“).

С решение от 12 март 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора и издаде разпореждане за преустановяване  на мярката.

На 4 юни 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. На 5 юли 2015 г. измененията влязоха в сила.

Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медийното пространство, определени съгласно Закона (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет). Данъкът се прилага за всички медийни предприятия, а данъчнозадължено лице по принцип е излъчващият/публикуващият рекламата оператор. Териториалният обхват на данъка е Унгария.

Данъчната основа, по отношение на която се прилага данъкът, е оборотът на излъчващия/публикуващия оператор от предоставените от него рекламни услуги, без приспадане на разходи. Данъчните основи на свързаните помежду си дружества се събират. Ето защо приложимата данъчна ставка се определя от оборота от реклама на цялата група в Унгария.

Налице е специална данъчна основа за саморекламиране, т.е. реклама отнасяща се до собствените продукти, стоки, услуги, дейности, наименование и представяне на излъчващия/публикуващия рекламата оператор. В този случай данъчната основа по отношение на която се прилага данъкът, са преките разходи, направени от излъчващия/публикуващия рекламата оператор във връзка с нейното излъчване/публикуване.

В закона се предвижда прогресивна структура на данъчни ставки, които нарастват от 0 % и 1 % за дружества с малък или среден по размер оборот от реклама до 50 % за дружества със значителен оборот от реклама.

Изменението от 2015 г. замества  прогресивната скала от шест данъчни ставки от 0 % до 50 %   с двойна ставка.

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като  прогресивността на данъчните ставки обосновава държавна помощ и мерките не изглеждат съвместими с вътрешния пазар.

Решението съдържа същата констатация. Като последица от извода, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, тя трябва да бъде възстановена от нейните получатели съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589. Възстановяването на помощта е незабавно и ефективно.

Медиите обсъждат скритите (колко да са скрити – но не са посочени в мотивите) цели на унгарските закони и губещите –  големите чужди медии. 

Filed under: EU Law

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Американската компания Blue Origin е провела стендови изпитания на двигателя Blue Origin, предназначен за замяна на руския агрегат РД-180. Но тези стендови изпитания са се провалили.

В рубриката “Глупости без край” жълтият вестник “България днес” демонстрира на 12 май 2017 г. как с малко думи могат да бъдат сътворени много глупости- стига да има “зрелище”, т.е. снимки, към което да прикачиш етикет на “недолюбвания” обект на папарашкото внимание.

Изданието не си прави труда търси достоверност. Действа на принципа “карай да върви”  (тиража), тиражирайки измислици по фотографски факт.

Колко му е нащракаш някого в комбинация с мебели и да го обявиш в заглавие за …хамалин.

В две изречения булевардният вестник “информира”, че съм “товарил и разтоварил” ( кое от двете е вярно- още повече, че снимката не илюстрира нито едното, нито другото) канапета (?). После “канапетата” стават “ два фотьойла” ( всъщност бяха повече, но от прикритието си папаракът толкова е видял). Важното е журналистическите слуги да угодят на работодателя си и да направят внушение за “ мизерията” на един журналист, изпаднал до нивото на хамалин.

Пък и “возилото” е твърде скромно, румънско- как да не презреш изпадналия “хамалин” .

В такива се случаи се полагат някои хамалски изрази по адрес на  на принципа “каквото повикало…”, но ще си ги спестя, за да не слизам до каруцарското ниво на “България днес”.

Share on Facebook

Share on Facebook

На 16 май 2017 , в 2:21 наше време, от площадка LC-39A на космическият център на НАСА 'Кенеди' , стартовите екипи на компанията SpaceX, при подръжка на бойни поделения от 45 Космическо крило на ВВС на САШ са реализирали успешен старт на РН Falcon 9

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

 Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2)      От значение ли е за този въпрос:

–        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Съдът припомня, че

• понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
• понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
• защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
• не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

За стрийминга:

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

–        това действие е временно,

–        има преходен или инцидентен характер,

–        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

–        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

–        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Стана известно решение по съединени дела C‑203/15 и C‑698/15    с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Stockholm (Административен апелативен съд Стокхолм, Швеция) и от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение, Обединено кралство) с в рамките на производства Tele2 Sverige AB  срещу Post- och telestyrelsen и Secretary of State for the Home Department  срещу Tom Watson и др.

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитванията са отправени по два спора, първият от които е между Tele2 Sverige AB и  Комитет по пощи и далекосъобщения на Швеция,  PTS и се отнася до разпореждане на последния за запазване от Tele2 Sverige на данните за трафика и на данните за местонахождението на абонатите му и регистрираните ползватели.  Вторият спор е   между граждани и МВР на Обединено кралство  относно съвместимостта с правото на Съюза на член 1 от Data Retention and Investigatory Powers Act 2014 (Закон от 2014 г. относно запазването на данните и правомощията по разследване,   „DRIPA“).

Преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността […] — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:

а)      достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и

б)      изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и

в)      всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?“.

и по второто дело:

1)      Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?

2)      Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?“.

Съдът посочва, че

при публични комуникационни мрежи  трябва да се изготвят специфични законови, подзаконови и технически разпоредби, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица и легитимните интереси на юридическите лица, по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни за абонати и потребители (7). Трябва да се вземат мерки, за да се предотврати неоторизираният достъп до съобщения, за да се защити конфиденциалният характер на комуникациите, включително както на съдържанията, така и на всякакви данни, свързани с такива съобщения, посредством публични комуникационни мрежи и налични електронни комуникационни услуги. Националното законодателство в някои държави членки забранява само преднамерения неразрешен достъп до съобщения.(21)

Вярно е наистина, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска държавите  да въвеждат изключения от принципното задължение  за гарантиране на поверителността на личните данни. Но изключенията се тълкуват стриктно – защото иначе дерогирането  на това задължение може  да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа (89). Изключенията  трябва да бъдат  строго  пропорционални на предвидената цел.

Националната правна уредба като разглежданата по дело C‑203/15   предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства и   задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги систематично и непрекъснато да запазват тези данни без каквото и да било изключение.

Дори ефективността на борбата с тежката, и особено с организираната престъпност и тероризма, да може до голяма степен да зависи от използването на модерни техники на разследване, сама по себе си подобна цел от общ интерес не би могла по никакъв начин да обоснове приемането като необходима за целите на тази борба на национална правна уредба, предвиждаща общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение.

 Изводите –

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза.

Съдът не се произнася по въпроси, сравняващи нивото на защита с предоставената по ЕКПЧ, тъй като “макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, все пак, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза“.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Днес е разпространено прессъобщение, според което председателят на ЕК  Юнкер обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел, кандидата за комисар от България, отговорността за цифровата икономика и цифровото общество.

Проведено е събеседване  с Мария Габриел, след което   председателят Юнкер потвърждава компетентността на Мария Габриел съгласно изискванията на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) да кандидатства за комисарския пост и обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел посочения ресор.

Според съобщението комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество ще подкрепя изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, която Европейската комисия прие през май 2015 г. и по която тя представи междинен преглед на 10 май. Този член на Комисията ще допринесе за постигането на цифров единен пазар, който ще спомогне да се положат основите за цифровото бъдеще на Европа, което включва телекомуникационни мрежи от континентален мащаб, трансгранични цифрови услуги и вълна от иновативни стартиращи европейски предприятия.

В писмо за определяне на ресора, което председателят Юнкер е изпратил днес на Мария Габриел, са посочени нейните основни задачи и отговорности като комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.

Ето и следващите стъпки в пълния текст на съобщението.

В съобщението се посочва изрично, че – формално – Мария Габриел ще стане кандидат за член на Европейската комисия от момента, в който Съветът се обърне официално за консултация към Европейския парламент.

Filed under: Digital

Стана известно решението и на петчленния състав на Върховния административен съд от 10 май 2017 срещу решение по адм. дело 8427/2016 на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на кандидата за Генерален директор на БНР Васил Чобанов срещу решението на СЕМ за избор на Александър Велев.

Според съда постановеното решение е обосновано и правилно, касационната жалба е неоснователна.

Изборът е проведен по т.нар. стари правила (Процедура, приета с решение на СЕМ от 22 март 2016). Както е известно, СЕМ обяви, че процедурата трябва да се замести с нова – по която да се проведе избор на Генерален директор на БНТ.

Така   в България беше въведен на практика отказ от прилагане на принципа на мандатността. 

Избор все още не е проведен, нито насрочен. Както стана ясно от изказване на новоизбраната председателка на СЕМ София Владимирова, новите правила се оспорват пред съда. Което е  попътно на идеята  сегашният Генерален директор на БНТ да остане изпълняващ длъжността неопределено дълго.

Решение  на ВАС – тричленен състав, 27 декември 2016

Решение на ВАС – петчленен състав, 10 май 2017

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Американската авторка Алисън Патаки се завръща с още един завладяващ исторически бестселър – „Сиси – неочакваната императрица”, посветен отново на незабравимата и магнетична съпруга на император Франц Йозеф, чиято съдба продължава да вълнува читателите години след трагичната ѝ смърт. В средата на XIX век владенията на Австрийската империя се простират от Австрия до Русия, от...

Регионална библиотека „Пейо Яворов” – Бургас е отличена с международната Награда за иновации за обществени библиотеки на фондация EIFL. Тя е една от четирите библиотеки в цял свят, които са носители на приза за 2017 година. Статуетките ще бъдат връчени на 12 юни на специална церемония в Орхус, Дания. Наградата за Регионална библиотека „Пейо Яворов”...

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ | Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация: Българските институции не са дейни срещу расовата дискриминация

Продължаваме коледното пътуване на Влади до Виена, което започнахме с коледните базари на града. Днес ще ходим до Гринцинг и по виенските кафенета.

Приятно четене:

До Виена на Коледа 2016 г.

втора част

Ден четвърти – 25. 12. 2016 г.

След закуска имаме посещение на

Шонбрун

Там съм гледал само градините преди две лета и онова горе на хълма – Глориета. Сега ще гледам вътре стаите в двореца – лятната резиденция на Хабсбургите) . Отиваме до там с автобуса. Двореца бил само през две метро спирки от хотела. Прекрасно. Вземаме си билети, избирам си Гранд тур със слушалки и аудио гид на руски език. И разглеждам около 40 стаи.

След това

Коледния базар в двора,

коледната елха и си тръгвам сам. Навън ръми, вали, духа, мокро – много неприятно време. През двора, през пътя и в метрото, минавам през хотела да си оставя покупките – сувенири от там и отивам да гледам Природо – научния музей. Да, ама не. Точно днес на 25.12, неделя той беше затворен. Тогава ще гледаме нещо друго…

Аквариума

да кажем. Той работи всеки ден, успях да разбера предния ден. И се намира на много лесно място, както успях да разбера, докато се рових в интернет в хотела. От Вестбанхоф, по Марияхилферщрасе до към номер 50, после надясно и надолу до края на павираната улица (Barnabitengasse), поглеждам на дясно на Gumpendorferstrasseи по стъпалата нагоре.

На фасадата пише:

AQUATERRA ZOO

И по едни стъпала нагоре и съм пред аквариума. Предния ден минах от там в късен следобед, но нямах време, защото наближаваше да затвори. Само разбрах, че работи всеки ден и цената на входа – 16,70 Евро. Прекрасен аквариум. Водни влечуги, костенурки, различни риби, малки, големи, морски, океански, крокодили, змии, питони, разни джунгли с птици, маймуни – много е красиво и интересно за деца. На няколко етажа е и най-отгоре кафене от което се разкрива прекрасна гледка. Следват останалите

стари Виенски кафенета,

които си бях набелязал. Но докато се мотах по Грабен, видях една малка църква и реших да разгледам и нея. Влязох. Още на входа заразглеждах брошурите. На една от тях видях, че в 15:00 ч, тук ще има концерт на огран – безплатен. Хм, имам около час и половина време. Тъкмо за поредното старо Виенско кафене наоколо. Видях, че най-близо до тук е

кафе Фрауенхубер

(cafe Frauenhuber – Himmelpfortgasse 6) . А то се намира близо до катедралата. По Кьортнерщрасе (Karntner Strasse) – до номер 18 – 25 и наляво. Влязох, поседнах, разположих се като богатите аристократи и заразглеждах менюто. Голямо кафе с мляко и торта Сахер… (Brauner Gross за 4,60 евро и Sachertorte за 4,50 евро. Получавам и чаша вода. Похапвам си бавно и разглеждам обстановката. По принцип най-старите виенчани от онова старо време са си пиели кафето по 6 – 7 часа, като сервитьорите с радост са им сменяли чашите с вода.

http://www. vietransfers. at/index. php/bg/news/146-na-kafe-vav-vienna

http://www. belladonna-bg.com/2011/03/vien-kaffeehauses. html

В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню

Разглеждам в пътеводителя и за други кафенета наоколо. Когато си тръгнах, минах покрай още едно – Хавелка, но то беше затворено.

Cafe Hawelka – Dorotheergasse 6

Нищо, следващия път. Вече го видях къде е.

Вече е късен следобед, наближава времето за концерта на орган и аз бързам. Та от Фрауенхубер кафенето, тръгвам към катедралата и минавам покрай една много интересна, модерна и висока сграда. Отдолу магазини, но затворени. Но виждам аз едни хора, които тръгват навътре…

Я да тръгна след тях, да видим къде ще ме заведат. Те се спират пред един асансьор. Спирам се и аз. Качват се те – качвам се и аз, без да знам къде отиват. Асансьора външен. Влизаме и гледам от другата страна – прозрачен и отпред главната улица… Тръгваме. Дори не видях кое копче натиснаха. Издигаме се.

Главите на минувачите под нас се смаляват… Вече сме над Коледната украса… Спираме 5 – 6 етажа по-нагоре. Слизат те, слизам и аз. Нищо не виждам интересно. Те тръгнаха по един коридор, аз след тях… Нищо не ми викат хората… Отиваме пред друг асансьор. С плътни врати. Влизат те, влизам и аз… Още един етаж по-нагоре. Излизат и те, аз след тях… Те тръгват по един коридор, аз след тях… Къде ли отиват… Те влизат в един супер модерен ресторант с прекрасна обстановка и огромни прозорци. Аз след тях… Те сядат на една маса… Аз не…

Започвам да разглеждам. Минах покрай бара – една безкрайна редица с бутилки вино. Едни много луксозни канапета и прибори. Погледнах едно меню – прекалено скъпо. Не е за мен, а и от кафене излизам… И си тръгнах…

Хм, дали ще успея сам да се върна до долу… Влизам в асансьора с панорамната врата. От високо гледам главната улица. И не бързам да натисна копче. Дано не го повикат асансьора надолу, преди да съм разгледал. Прекрасна гледка над покривите на съседните сгради.

Слизам долу и тръгвам към малката църква, близо до катедралата, защото наближава 15:00 ч.

Църквата беше препълнена.

Прекрасен концерт на орган – около 45 минути. За първи път съм в църква или катедрала по време на концерт на огран.

След края на концерта бързам да се прибирам, защото ще ходим на вечеря и ще се събираме към 18:30 ч пред хотела.

продължавам към хотела. По пътя обаче решавам да потърся още едно кафене – Eiles – на Josefstadterstrasse. Но като не знам на кой номер е… Да видим докъде ще стигна. Имам около два часа.

С метрото и слизам на Neubaugasse. Тръгвам по Mariahilfer Strasse, завивам по Neubaugasse, минавам през, Burggasse, Neustiftgasse, Lerchenfelder Strasse, после продължавам по Strozzigasse все в същата посока и излизам на Josefstadter Strasse. Да, ама като незнам номера на кафенето и незнам на къде да завия. Да пробваме наляво… Вървя и гледам, но нищо не виждам… Уморих се. Кафене не виждам…

Оказа се, че от улицата по която съм минал до тук е трябвало да завия надясно, защото това кафене е било в началото на улицата – на номер 2, по-близо до Ринга, а аз съм излязъл на номер 38… . . И като съм завил наляво съм се отдалечавал … На другия ден ще го търся пак. Тук питам поне за метро наоколо. Било още нагоре…

Вървя, тръгнал съм… Нагоре – нагоре по булеварда… И някъде в далечината виждам метро… Отивам до него. Метро Josefstadter Strasse. Докато го намеря и имах вече нужда от тоалетна. Къде ти тоалетна в този час, в ден, в който нищо не работи и то около метрото…

Видях едно заведение в съседната за входа на метрото врата и влязох там… Леле, какви страшни типове из вътре – разни битници, със сплъстени коси, със скъсани дънки, дрехи промазани, мръсни… дремещи по масите, с едни такива блуждаещи погледи, да не казвам надрусани… Наоколо разни чанти, раници, бутилки се търкалят… Ама имаше тоалетна. Набързо през нея и в метрото… През две станции и на Вестбанхоф. От там в хотела.

Grinzing, Vienna, Австрия

Измивам се, обличам се и слизам долу да чакам да се съберем за вечерята. Отиваме на

Гринцинг

В малко кокетно ресторантче. С автобуса до там. Влизаме. По стените има няколко светещи витрини в които има колекция от тирбушони – от най-старите, техните първообрази, до най – новите и интересни, различни видове по форма, вид и големина – например котка с опашка – тирбушон. Влизаме в ресторанта, настаняваме се, масите бяха заредени, имаше на тях само една купа салата, различни видове и празни чинии, в които да си сипваме. После минаха с една табла с чаши вино и всеки си взема – по една чаша – бяло или червено. Е, имаше и лакомници от групата, които искаха и бяло и червено. Но за второто си плащат – три евро. После започнаха първите мърморковци да изразяват мнения за това, което има по масата. Салатата била много кисела (зеле, моркови, бакла и варени картофи) – подходяща за ракия, но не и за вино…

В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни

Я, да си я похапнем, като не им харесва…

Понапълних си моята си купа със салата и си похапнах – хм, на мен ми харесва. И за вино и за ракия, за мен е все едно. Лошото беше, че има само черни хлебчета, но защо пък да не си похапна без хляб – и шницела по-късно излапах без хляб…

Двама музиканти – акордеон и цигулка създаваха коледно настроение.

След малко двама от нашата маса решиха да се разходят наоколо. И когато се върнаха казаха, че било много красиво наоколо – малки къщички със своя си коледна украса и други малки ресторантчета. А и въздуха бил много чист и свеж… Я и аз да видя. Излизам и тръгвам нагоре. Точно там била автобусната спирка на автобус 38А… Че аз този автобус го знам… Мога да се върна сам до хотела с него до метрото и от там с метрото.

Искаше ми се да остана до по-късно, ама не знаех дали и тези автобуси ще са до по-късно. Докато вървях нагоре реших да разгледам вътрешния двор на едно кокетно ресторантче. Там между тухлените стени имаше едно като прозорче, само че от бетон… И в него циментирали няколко различни и цветни бутилки, стъклени – половината в бетона, половината извън него. Някои легнали, други прави. Много красиви. Върнах се.

Тъкмо донесоха шницела – в едно голямо плато шницелите за цялата маса с няколко резена лимон. И го изядох без хляб. Музикантите свириха, обикаляха между масите. След няма и час и донесоха ябълковия щрудел и малко по-късно екскурзовода мина по масите и каза, ако сме съгласни да си тръгваме вече… Да си тръгваме? Толкова малко… ХМ. Следващия път ще поискам да отида без куверт, ако има място ще седна на свободна консумация, а ако няма място, ще се върна с градски транспорт…

Прибираме се в хотела, всеки по стаите си, а аз на компютъра до рецепцията, за да видя какво още мога да видя в следващите дни.

Ден пети, 26. 12. 2016 г.

Последен ден от програмата. За днес групата има да ходи до абатството в Мелк и Залцбург – около 320 км. Отиване, разглеждане, връщане – цял ден. И на двете места съм ходил. Те стават рано, закусват набързо и в 8:00 ч, тръгват…

И аз ставам рано, но за да закусвам по-дълго. Прилична закуска с много кафе. Закуската се мъдри по масите от 6:30 до към 10 – 11 ч… За по-ранобудните, за по поспаливите. Аз слизам с ранобудните и си тръгвам с поспаливите. Те музеите и базарите късно отварят. След закуска се връщам в стаята и се чудя откъде да започна.

Гледам през прозореца купола на една църква съвсем близо до нашата улица. Хм, да отидем там първо. Слизам. Пресичам булеварда и след две преки надясно и съм там. Влизам, гледам и излизам. Общо взето впечатление ми прави органа по църкви и катедрали. Този беше много малък. Вземам си и една брошура, за да знам какво съм гледал. Оказа се, че това е “MARIA, HILFE DER CHRISTEN” – Mutterhauskirche der Kalasantier Pater Schwartz – Gasse 10

www.kalasantiner.at

Следва

Природо-научния музей

Слизам с метрото на Фолкстеатер (Volkstheater) и съм там. Този път е отворен . И пред него имаше коледен базар, но него ще гледам след музея. Влизам, входа е 10 евро. Прекрасна колекция от минерали, насекоми, пеперуди, птици, бозайници, слон, мечка, скелети на динозаври, на риби, папагали, видеостени с интересни визуализации, на вулкани, удар на метеорит със Земята…

Имаше една видеостена на която се вижда разрез на вулкан. Стъпва се на една платформа. Отпред има една помпа (като за гуми) . Напомпва се (лавата, за да изригне) . Лавата тръгва към кратера, земята се тресе (на платформата се усеща тресенето и се чува тътена на вулкана) … изумително. Аз незнаех, че помпата е за това, дори не знаех, че е помпа, ама на нея имаше едно дете и майка му казва какво да направи – „Чакай сега малко… сега напомпи – 2, 3, 4 пъти… Усещаш ли как тресе… “. Българи… Аз мълча и се усмихвам…

В този музей бях около три часа. От 11 до към 14 ч. Много зали, безкрайно интересни експонати. Трудно се пристъпва по паркета със зимни обувки из този музей. Залите следват една след друга и всяка следваща е по-интересна.

На едно място видях нещо много интересно за забавление – един монитор с виртуална клавиатура (сензорен дисплей) . Една камера над него и един стол пред него. Сяда човека, снима се с камерата. Вижда си снимката, потвърждава, че му харесва. След това я намества с пръст в един контур на човешко лице. След това му излизат лицата на 8 човека от първобитно общинския строй – неадерталци и т. н. – Лица от еволюцията на човека. Избира си един от тях. И компютърната програма състарява и преобразува лицето на човека, който се е снимал така, както би изглеждал преди 17 000 и повече години например, ако се е родил по времето на неадерталците. Лицето заприличва на маймунско, косми израстват навсякъде… И след това има опция получения образ да се изпрати на посочен емейл (изпратих го на моя и на един приятел…) . Моя се е получил и е супер интересен – аз като неадерталец… Честно казано само очите си познах…

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус)

Три часа по-късно излизам от музея и разглеждам коледния базар наоколо. И остатъка от времето посветих отново на

Виенските кафенета

Съвсем близо до тук е

кафе Айлес

На Josefstadter Strasse 2. Отивам да го търся. Отварям навигацията в таблета и тръгвам в посока на Общината. Минавам покрай парламента, завивам наляво по Rathausplatz, после по Stadiongasse – само направо и на следващото кръстовище е самото кафене – едно доста голямо с едни големи панорамни прозорци. Снимам отвън и влизам…

Разполагам се до един прозорец с изглед към големия булевард, пия кафе и гледам с усмивка през прозореца отминаващия днешен ден.

Croissant за 1,90 Евро

Espresso klein за 2,20 Евро.

www. cafe-eiles. at

Имам още кое кафене да посетя около катедралата. Отивам към Cafe Diglas Wollzeile 10.

Но в този следобеден час беше препълнено. Попитах кога затваря, оказа се, че не затваря – работи денонощно… Значи ще отида по-късно.

Но защо пък да не отида малко на сауна

Прекрасен Спа релакс. Някъде към 22:10 ч, отново се връщам на

кафе Диглас

Този път имаше места. Разположих се на една малка маса в един ъгъл и отидох направо на витрината на бара, за да си избера лакомство. Имаше различни парчета, както торти така и разни готвени храни изглеждащи много апетитно. Избрах си едно, показах го на човека, който ме настани на масата и се върнах на мястото си. Заразглеждах менюто. Имаше и на руски. ХМ. Поне малко ще разбера. Казват, че имало прекалено много видове кафе. Я да видим:

• Малка мока
• Голяма Мока
• Двойна Мока
• Меланж
• Кафе в кафеник
• Шоколад со сливками
• Шоколадов крем
• Шоколад с ромом и сливками – Шоколад с ром и сметана
• Кафе Мария Терезия
• Голяма Мока с ликером и сливками – Мока с ликьор и сметана…

Аз си знам само един Меланж (кафе с мляко) . И само него си искам – по-лесно ми е да го запомня. Но навсякъде е различно приготвено. Някъде с чаша вода, другаде с две. Някъде с малко шоколадче, другаде без… Тук си избрах нещо, приличащо на готвено и една бира към него:

Quiche Dj за 9,50 Евро и

Seidel Bier за 4,10 Евро.

www.diglas.at

Луксозно возило в една витрина

След това се преместих в следващото – на гърба на Хофбургите (на края Грабен) – Graben, после наляво по Kohlmarkt и излизам на Michaelerplatz, точно на ъгъла вдясно е следващото кафене, за което имам време:

Cafe Griensteidl

на Michaelerplatz 2

www.cafegriensteidl.at

Влизам. Имаше доста места, избирам си една малка маса и се разполагам. Идва сервитьора, искам си менюто, ама то какво толкова имам да избирам… Цял следобед от кафене на кафене. Един Щрудел и толкова. Само че този път избрах Топфелщрудел. Много ми хареса: Strudel за 3,80 Евро.

Похапвам си бавно и оглеждам другите посетители по масите. Стана време да плащам. Само като си мръдна пръстчето и идва сервитьора – облечен с бяла риза, папионка, черно сако и черни обувки. Идва и се навежда като за поклон да чуе какво ще му кажа… Ама аз каквото и да му кажа, той няма да ме разбере. Да си платя де. И си тръгвам. Към хотела. Ама се върнах малко до най-близкото метро – Herrengasse. Че не ми се върви много пеша.

Очаквйте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена

Booking.com

Има книги, за които е лесно да говориш и пишеш. Разказваш сюжета им, добавяш впечатления, заключение и минаваш на следващата. Има и едни други, различни книги, които те хващат за ръка (а понякога и за гърлото) и те повеждат на пътуване, което няма как да опишеш само с няколко изречения. Голяма част от тези истории...