De Profundis: НЯКОИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА КАЖАТ, ДОРИ КОГАТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО

05/17/17 10:15
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: НЯКОИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА КАЖАТ, ДОРИ КОГАТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-nashite-gadove-vazhi-i-zakonat-na-omertata

Докъде води непремереното дрънкане…..

Класическият случай е с Йосиф и неговите братя. Младият Йосиф много се фука с пъстрата дреха, дето баща им, Иаков, ушива специално за него. Взел, моля ви, дъртият пергишин, та почел с дреха някой, дето е никой по отношение на първородството и бащиното наследство. Но Йосиф одрънква света заради дрехата. И в добавка тормози братята си с разкази за свои сънища, в които той непременно е застанал прав, а те му се кланят.

Така че братята дружно го хвърлят в един трап, а после го продават на пътуващи търговци.

От това произлизат много чудесни библейски истории, но не може да се каже, че Йосиф си взима поука и спира да дрънка. В Египет той попада у велможата Пентефрия, чиято лекомислена и зла жена иска да съблазни красивия младеж и да съгреши с него. Но глупакът отказва. И не просто отказва, а съпровожда отказа си с истинска проповед за честта и достойнството, съпружеската вярност и светостта на нравствения закон – все идиотщини, заради които страда двойно, след като жената на Пентефрия информира мъжа си, че младият Йосиф опитал да я насили в собствения му дом…..

И когато, граждани, някой си Красимир Янков, освободен от Изпълнителното бюро на БСП „по лични причини”, хване да твърди, че оттук нататък в червената и всенародно любима партия ще се чува само един глас – онзи на председателя, аз веднага се сещам точно за тази библейска история. Защото започвам да виждам Янков като Йосиф и да чувам гласа на Корнелия Нинова като гласа на жената на Пентефрия…..

Може и да не е така обаче, трудно е да се каже в БСП кое как е, щото нещата там са като женските мераци – често си сменят посоката и дълбочината.

Другото интересно, което казва Красимир Янков, е, че не е имало „нито един аргумент срещу социалиста Георги Гергов” при неотдавнашното му отстраняване.

А срещу „капиталиста” Георги Гергов? – питам аз. Срещу него имало ли е поне един аргумент или не е имало? Да, срещу онзи тип, чиито капитализъм се състои основно от далавери с общински и държавни имоти, който разчита на влияние свише, за да печели поръчки и позиции, който не се свени да извърти политическата спирала от червен комунист до тъмносин седесар и после до тъмночервен бесепар – и все пак да си остане най-честния и достоен человек на Вселената? Срещу онзи, който е руски консул, но точно заради това е и най-големият български патриот, когото даже главният прокурор максимално уважава и ето, на крака му ходи?

Подтекстът на изказването, с което въпросният Янков защитава неуважаемия Гергов, всъщност гласи – ма какво искате от човека, защо го съдите, той може да е всякакъв, но не е направил нищо срещу великата идея на социализма.

Според Янков, случилото се с Гергов явно е нещо като отказ на БСП от принципа на омертата, а това е укорително.

Точно тази наистина непремерена приказка е много ясно доказателство за реалността на онзи антидемократичен и всъщност анархистичен от гледна точка на закона манталитет, който вече изглежда генетично вкоренен и се предава по наследство сред тъй наречените социалисти в България – щом е социалист, „навън”, в обществото, той може да е колкото си иска гад, мръсник, престъпник. Но „вътре” в партията си е нашата гад – и ние ще си го съдим по нашите си закони. Но тъй като и ние сме същите като него, няма да го съдим, а ще си го защитаваме – освен ако не посегне на социализма като такъв, тогава вече….. Това чисто мафиотско мислене си беше на практика узаконено по времето на тъй наречения „реален социализъм” в България. Сега уж не е узаконено, но другарите продължават да си работят по този тертип. И, помнете ми думата, граждани, край на тъй наречения български преход ще видим чак тогава, когато и последният социалист замени този манталитет с онзи на нормалните хора – законът в демократичното общество е валиден за всички, а моралът не е нещо, разтегливо като дъвка.

Покрай последните чистки в БСП обаче още приказки се чуха както от редиците на простите социалисти, така и от тези на умните тълмачи, както в стари времена са наричали слугинстващите „наблюдатели”. „Не може да се къса връзката между политическото ръководство и парламентарната група на БСП” – гласи червената тревога, която опъва лицата.

Ма как да не може, бе, хора? Защо да не може? Вие не знаете ли, че за социалиста е важно какво той казва, че прави, а не какво прави? И не сте ли чували, че за него желаното е действително? Че нищо не може да спре устрема му, особено когато сам той стои отзад на високото и командва простите войници как по-правилно да загиват за неговия интерес.

Така сега и с другарката Нинова – тя е на върха на хълма, значи, тя ще държи в ръцете си и политическото ръководство, и парламентарната група едновременно, тя ще командва и тя ще раздава порциите. Така де, не съвсем еднолично тя, вероятно и другаря Р. Овч. също ще има някакъв малък дял, но като цяло…..

Идиоти. Не знаят дори какво да кажат, когато искат да кажат нещо – а после очакват всички останали непременно да ги обичат и уважават.

Виж, другарят агент Иван, след като стана министър на българската война, много бързо се научи какво да казва. Поне частично, де. Имам предвид правилното му изявление пред ТАСС, че „България е член на ЕС и НАТО, това не подлежи на никакво съмнение и ревизия”.

Оставяме настрани сакралния въпрос защо българският военен министър е дал първото си интервю за чужда медия точно на руската ТАСС. Все пак заради казаното от него на това място се вика „Българи – юнаци!” до три пъти и се пляскат капите о земи.

После обаче все пак се обръща поглед и към плявата, която министър Каракачанов щедро е наръсил във въпросното интервю – как ще си произвеждаме сами цялата натовска бойна техника, с изключение на самолетите, щото само тях не ги можем; как на практика въпросът за въвеждане /пак/ на военно обучение в българските училища е решен; как активно ще се работи за връщане на наборната служба в армията, нищо, че това би било против договора ни с НАТО и против елементарната логика, да не говорим за финансовите ни възможности като държава.

Най-трудно обаче преглътнах факта, че този уж български министър, който защитава националните интереси, изброява нашите партньори така: руснаците, американците и останалите.

Ало-о-о, г-н министър, как така руснаците се оказаха първи наш партньор, след като отколе е ясно, че те водят открита война срещу нашия демократичен свят и нашите демократични ценности? И освен това да попитам – Турция не ни ли е далеч по-близък партньор от Русия, поне във военната сфера, доколкото все пак е уважаван член на НАТО…..

Ето до изричането или премълчаването на какви глупости може да доведат голямата уста и непремереното дрънкане.

„Подведоха ни, това е проблемът с руснаците – те лъжат”.

Това пък са думи на служител от президентската администрация на Тръмп, цитирани от CNN, не мои.

Е, и аз съм ги казвал отдавна и многократно: „Внимавайте, защото руснаците лъжат и ще ви изработят”. Или: „Руснаците никога не са част от решението на проблема, те винаги са самият проблем”. И т.н.

Но това са само мои приказки, които според американците пет пари не струват, защото за тях никой не ми плаща заплата на служител в президентската администрация или на журналист в прочута медия. Ако се бяха бръкнали да ми платят така достойно, щяха отдавна да са ми повярвали и вече да не се изненадват, колчем руснаците захванат да лъжат и да се правят на по-умни от дявола. И, също като библейския Йосиф, искат всички останали да им се кланят и да ги обичат…..

Поводът за горчивите думи на президентския служител е нарушената от руска страна джентълменска договорка да не се публикуват снимки от закритата за медиите среща в Белия дом между Сергей Лавров и Доналд Тръмп. Джентълмените от ТАСС обаче, чиито фотограф е допуснат да снима за архива, веднага вадят актуално кадро на доволно ухиления Лавров в Овалния кабинет и по този начин за кой ли път прецакват работата с възможността за световно разведряване.

Защото от руска гледна точка американците може и да изглеждат наивни, но в действителност не са чак толкова, та да продължат да вярват на някой, който в собствената им къща мърсува със собствената им жена, библейски казано. Или поне някой, който мърсува с доверието им. Дано е така, де, щото в тези неспокойни времена човек наистина не знае…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com