Осъдителното намигване на националсоциализма и безнаказаното изригване на социалрашизма у нас

05/17/17 14:24
(http://ivo.bg/)

Осъдителното намигване на националсоциализма и безнаказаното изригване на социалрашизма у нас

Скандална ли е снимката на заместник-министъра на регионалното развитие Павел Тенев с нацисткия поздрав пред восъчни фигури на националсоциалисти в едни френски музей, правена преди 9 години?

Да, има такъв скандал, колкото и премиерът Борисов да мълчи, а заместникът му Валерий Симеонов да вади очи, вместо да изписва вежди с подмятания от рода на това, че и той вероятно си бил правил “майтапчийски снимки” в Бухенвалд като млад.

Националсоциалистическият поздрав може да е бил форма на шега за позиращия младеж, но глупавата шега понякога е не по-малко скандална от сериозното съпричастие, в каквото може този човек да бъде заподозрян. Той наистина трябва незабавно да бъде отстранен от властовия пост.

Толкоз за общото ми мнение по въпроса с най-големия злобар в лявото пространство Александър Симов, който се превърна в самозван говорител по темата във вакуума на проправителствените медии и на т.н. медии, контролирани от Пеевски и прочее жълти сателити на руската хибридна пропагандна война. Като нямат своя позиция по въпроса, властващите стават лесна плячка и бившият журналист от “Дума” , автор на най-отвратителните текстове на омразата срещу политическите опоненти в най-новата ни (писана) история, се развихря на този удобен за него и подобните му майдан.

Симов обожава да набеждава за фашист всеки, който оспорва легитимността на символиката на съветския колониализъм в България. Тя била част от историята – разсъждава той на принципа (у)битият си е (у)бит. Същият сега беснее с обобщения, че трябвало да има денацификация в България, а не декомунизация. За “аргумент” му служи въпросната идиотска снимка. Дава му повод да напомни истината за реките от кръв проливани от националсоциалистите ( които упорито нарича по правилата на съветската пропагандна “фашисти”, за да избегне аналогията с неговата социалистическа принадлежност).

Значи така: съгласих(ме) се, че заиграването с националсоциалистическата символика е абсолютно недопустимо и то заради реките от кръв. Факт.

В същото време в България днес все по-агресивно се изявява символиката на кървавия съветски болшевизъм. Тя дефилира с потретите на Сталин, масов убиец на собствения си народ. Симов е част от този реваншистки поход. Както беше част и от шпицкомандата, събрана в нарушение на закона ( без никакво противодесйствие от страна полицията) под знамена с лика на масовия убиец Че Гевара ( видно от снимката по-долу) на онзи митинг от 9 януари 2011 г. Той и другарите му хулиганстваха в опит да провалят законен протестен митиг на граждани, които днешният депутат от БСП характеризира вкупом и портретно поотделно със собственото си фашизоидно перо още същия ден с най-отвратителни епитети и квалификации, всяка от които може да бъде повод да бъде съден от набедените и оклеветените- ако на някой му се занимаваше с подобен екзепляр изобщо. Само че екземплярът днес е част от елита на БСП за заслуги в подклаждането на крайна омраза по политически признак.

Ето какъв автопортрет на озверял регистратор си е нарисувал сам в ролята на самозван велик инквизитор на болшевишкото заклеймяване на стотици български граждани, упражнавящи законно правото си на демонстрация, от които не познава нито един ( с изключение на моя милост, когото клевети многократно в текста като “доносник”) по следния начин ( извинявам се предварително на читателите, че се налага още веднъж да припомня щрихи от налудността на този човекомразец):

January 09, 2011

Пациентите от психиатрията на историята

(Криптодесницата и нейните неизтребими фетиши)

Александър Симов, журналист от в. “Дума”

-Динозаврите изпълзяха в центъра на София и „Джурасик парк” се осъществи на живо.

-остатъците от криптодесницата, която трябва да свикнем да наричаме „психодясно”

-150 стари реститути и реститутки се събраха, за да имитират политическа активност, успешно съчетана с ненормални погледи и месианска лудост.

стар буржоа с тракащо от студа чене.
анахроничните зомбита
Бяха 150 души, с бастуни, злобни и богати старци, които колективно се възмущаваха срещу историята и хвърляха проклятие след проклятие. Джурасик паркът обаче, поради особеностите на своята геронтология, не можеше да произведе някакво активно политическо действие и заради това постъпиха като в театър – изведоха двама младежи, които да държат плакати, а психодесните им се наслаждаваха от далече.

Забелязах и друго. Зомби-десницата е останала без думи ( тук Симов признава, че стоически мълчахме, докато агитката със съветските знамена и с лика на Че Гевара ни псуваше, наричаше ни “фашистки свине” и “фашистки п.тки”- нещо, с което Симов много се гордее – бел. И.И.). Тя е пропиляла идеите си, похарчила е думите, останала е встрани от времето и сега единственото за което може да се залови е драматичната битка за историята.

-Това е битка, която трябва да бъде описвана с психиатрични термини. Просто политическите думи са създадени да описват реалности, а митингът на окултните-десни беше като видение на закален наркоман.

-„Ние сме антифашисти и антифетишисти”, гласеше един плакат. Носеше го злобно бабе с гаден поглед, която имаше вид на човек, който може да прегризе и телена мрежа. Аз бях на контрапротеста ( гордее се, както виждате- бел. И.И.)

-истеричния маразъм, който се носеше от криптодесницата.

Не видях никъде любимия си лозунг– „Стърчиш над нас като член Първи” ( не го е видял, но го коментира, защото в своите текстове не пропуска да избива някакви комплекси на тема секс- бел. И.И.). Не го отдавам на здравомислие в психарската десница, най-вероятно повече от реститутите вече не си спомнят какво е член Първи и заради това бяха пропуснали тази монументална пропаганда в своите редици. Представям си как някой старец би помъкнал такъв лозунг…

Едва ли някога съм бил на по-полезен за мислене митинг.

-Криптодесницата всъщност няма проблем с историята, тя има проблем със самата себе си. Това са хора вън от реалността, изолирани в болезнените лабиринти на собственото си самоотвращение, което са насочили към целия свят.

-Тези хора – дъртаците от десницата са преживели целия комунизъм, вили са си гръбнаците, възхвалявали са партията, мазнели са се като лакеи, уж са мразили режима, но вероятно са пускали дълги езици по всякакви нечистоплътни места, за да си спасят кожите и имотите в центъра и сега мразят целия свят, защото са били мизерници. Всъщност те не искат да приемат истината за себе си – дори и по-нормалните хора с дясно мислене вече отказват да сведат своите каузи до разрушаването на един паметник. Историята на окултизма е пълна с провали. Нима разрушаването на мавзолея оправи Бългалия? Символиката на жестовете жестоко рухва пред истинския свят и реалност.

-Гледах как реститутите с плюнки на устата плюят и бесуват срещу „гадните комунисти” и се чудех дали са наред. „Гадните комунисти” в случая настояваха за най-нормалното нещо на света – да не късаме страници от учебниците си по история.

-По някое време в студа психодесницата реши да направи ритуална обиколка на паметниката, докато старите реститутки фъфлеха своите заклинания.

Докато гледах окултните десни обаче аз разбрах истината. Едните хора са успели да се отърват от бремето на мрачната история и могат да дишат спокойнот в днешния ден и да възприемат историята именно като история. Другите обаче са пленници на миналото, пациенти в психиатрията на историята и всяка мисъл за това им действа като усмирителна риза, която ги души.

-Когато зомбитата тръгнаха да се разотиват аз вече не изпитвах омраза към тях. Честно. Дори като пиша с думи като „зомбита” за тях го правя нарочно, за да подсиля тезите си. Най-накрая ми беше жал за всички тези хора, защото те ще се върнат в огромните си апартаменти, ще минат да си съберат реститутските си наеми, но никога няма да бъдат щастливи за нищо. Обречени са да живеят в свят, който ги отхвърля и е пълен с паметници, които им изгарят очите. Как да не ги съжали човек?

За тях хапчета просто няма открити.

Няма открити.”

Ако някой може да ми посочи по-истеричен изблик на омразата в цялата пост(?)комунистическа история на България, ще си посипя главата с пепелта от собствения си текст. Но съм убеден, че такъв конкурент на Симов “няма открит”.

Къде го стяга Симов руския ботуш?

Такива , като него, които размахват зловещата истина за Бухенвалд, за да заметат не по-малко ужасяващите следи от съветския ГУЛАГ, най-много се боят някой ден най-сетне у нас и по света да възтържествува напълно справедливостта, като бъде поставен знак за равенство между националосоциализма и социализма – в СССР и в поробените съветски колонии. В различна степен в различни държави това вече се е случило.

Дори и в рашизоидната ни родина има закон, който поставя възхваляването на комунизма извън закона – за да бъде газен системно от другарите, които ползват благата на свободата при декомкрацията за възвеличаване на насилието. С все по-голямо настървение ни навират в очите съветски знамена и в ушите – съветски маршове и лъжи за съветската окупация като форма на освобождение в България. Но инерцията по признаването на правото на победителя в надхитряването между двете форми на тоталитаризма от 20-ти век да се преставя за освободител на окупираните от него народи и държави няма да векува. Предстои изтрезняване навсякъде. Рано ( като за Симов) или късно ( като за милиони огорчени жертви на болшевизма).

НА СНИМКАТА: Младежи “окупираха” спонтанно паметника на съветската окупация по време на протестите през лятото на 2013 г. – ето от това се боят геронтофобите, които бранят съветската символика в България.