Viva la France за почивните дни (Фонтенбло и Море-сюр-Лоан)

Днес с Ирена ще се разходим из няколко романтични замъка в околностите на Париж. Приятно четене:

Viva la France за почивните дни

Фонтенбло, Барбизон, Море-сюр-Лоан и Vaux-le-vicomte

Paris, mon amour, ама този път добре го подминахме и се посветихме на откриването на „потайностите“ около Париж. Та, мисълта ми е за

Фонтeнбло

– достатъчно близо до Париж, малко симпатично френско градче с неговия си замък, заобиколен от гора и може би за любителите на конете, прочуто с т.нар. Le Grand Parquet.

Както се случва често напоследък, половината от нещата планирахме преди заминаването, а останалите сами ни намириха – кое по пътя, кое там на място и програмата ни се получи повече от чудесно. Хотелът, който запазих не беше кой знае какво (от веригата на Ибис), но пък беше на удобно място и цената си я биваше.

От Париж (Gare de Lyon) лесно и бързо със SNCF (www.voyages-sncf.com ) почти на всеки час има влак до Фонтeнбло (цена на билета е около 11 евро). С кола, от A6 изход при D637 към Фонтeнбло.

Съботната програма започна със

замъка на Фонтeнбло

Още с прекрачване на прага на замъка се върнахме назад във времето – историята на замъка започва като ловна хижа още през 12 век, а през 16 век е преустроен в ренесансово бижу, с красив парк и музей. Ако не греша, тук са се разигравали някои от сцените от романа на Дюма „Тримата мускетари“, но след славното му време на предпочитан замък на френската кралска фамилия, по времето на Лудвих XIV целият кралски двор се мести във Версай и Фонтенбло бива ‚забравен‘ за известно време.

След френската революция, Наполен I Бонапарт дава нов живот на замъка, като го прави своя резиденция. Къде по стечение на обстоятелсвата, къде по ирония на съдбата, там през 1814 година, в червения салон на замъка, Наполен I подписва отказването си от преспотола. Казват още, че през 1974 година, точно в този замък президентите на Германия, Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Холандия слагат началото на ‘European Council’. Кое история, кое истина, но е факт че

замъкът е интересно място по много различни начини.

Не знам дали по принцип не е много популярен или просто такъв беше момента, но когато ние го посетихме нямаше много хора, опашки и други такива неща дето водят до изнервяне на туристическото население Паркът, около замъка също е приятно място за разходка. За самия замък има вход, билети за който се купуват от страни на входа му (8 евро).

Паркът

е със свободен достъп, с красиви градини, мостчета, канали, езера и мнооого пейки и сенчести места. Като цяло и парка, и замъка не са прекалено големи и поради липсата на тълпи разглеждането, фотосесиите (то къде, замък без подобаващо количество снимки?!), кафе (сок)-паузите стана сравнително бързо (половин ден в нашия случай).

Отбихме се набързо и в туристическия офис на Фонтeнбло да видим какви други идеи могат да ни предложат за оставащата част от деня и от дума, на дума се избистри идеята да скокнем до гората на Фонтeнбло. Взехме карта (и още няколко други карти за места наблизо, които ни се видяха интересни за посещение), записахме напътствията и хайде и ние в гората.

В туристическия офис на Фонтeнбло намерихме много материали за гората около градчето. Стори ни се любопитно, видя ни се не много далеч и хайде и ние там. Та,

Гората на Фонтeнбло

е интересно място (не само сред парижаните, които искат да забегнат от големия град за ден) – преди място, където френските крале са ходели на лов, днес изглежда като оазис за любителите на природата с многото си километри пешеходни пътеки, възможности за вело походи, езда, детски площадки. Нещо, което ми се стори необикновено в тази гора е големия брой разпръснати гранитни блокове и ситния морски (речен) пясък по пътеките и покрай дърветата. Маршрутът, които си избрахме беше около 4 км, добре маркиран и сравнително лесен.

В началото си мислех, че ще ни е малко скучно в тази гора, но се оказа забавно и малко нереално да ходиш из гората заобиколен от тези големи камъни, а пясъка да ти дава усещане, че на близо има вода. Когато завършихме 4 км си тур из гората все още беше следобед (макар и късен) и решихме – видяхме брошура в туристическия офис – да скокнем до

Барбизон

10 – 15 минути с кола от гората и вече сме в малко градче, пълно с галерии и много художници. Старите каменни къщи, където Millet, Rousseau и техните компании са се събирали сега са галерии и кафенета, а по малките улички тук таме се срещаха хора, които си пиеха питиетата, говореха си и невъзмутимо оглеждаха минувачите " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Пълна идилия! И ние се възплозвахме добре от нея, за по питие време " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

За вечеря бяхме решили да наминем към

Море-сюр-Лоан (Moret-sur-Loing)

Пак на около 10 – 15 минути с кола, от информацията, която взехме от туристическия офис пишеше „средновековно“ градче … звучи оптимистично, пък и било известно със солените си палачинки!!! Но това, което заварихме там далеч надмина очакванията ни

Река Лоан (Loing),

пълна с деца, които плуваха наволя в нея, големи компании, които се бяха събрали покрай бреговете на реката, съботен пазар, продължаващ до здрач и много смях и глъч звънтеше из улиците (някакси ми напомни за моето детство на село

Rue du Gymnase, 77250 Moret sur Loing, Франция

Голяма готическа катедрала,

средновековни кули, които някога са защитавали старият град, а каменната ренесансова сграда на кметството май не бива да се изпуска (изглежда като много впечатляващо творение на архитектурата). Естествено, намерихме и

палачинките, за които бяхме дошли,

трудното беше да намерим места за сядане :), но в търпението е решението, та почакахме и ето ни и нас, борейки се над изкуството. Мдааа, от къде тръгнахме, до къде стигнахме …, ама май недоволни нямаше. Малко преди полунощ се запътихме обратно към хотела и замечтахме за неделните „потайности“, които чакаха да бъдат открити

Неделя – оказа се, че точно въпросната неделя на хиподрума на Фонтенбло има

конни състезания (Le Grand Parquet)

Предишният ден видяхме много рекламни табели за това събитие и решихме, че така и така ни е на път, да използваме моментът и да наминем да погледнем за какво става въпрос. Мда, конни състезания. Досега не бяхме имали възможност да се наслаждаме на живо на такова събитие, ама стриктно спазвайки идеята за поне едно ново нещо през годината и ето и нас, там в масовката.

Много коне, много коли, много народ

(то, ето защо предишният ден нямаше никой в замъка) оставиха впечатлението, че е доста известно събитие. Оказа се и с доста дълга история – чак от далечната 1920 година. Интересно беше, снимахме, купихме си дори снимка с един от конете, който гледахме (то картички нямаше ;), пък как да се знае, че сме били там :). Поседяхме, погледахме, помотахме се около час и половина из паркета и след това единодушно решихме, че е време да продължим пътуването си.

От цялото това гледане, возене и отриване през почивните дни, следващото място най-силно ни впечатли (сигурно, защото не го бяхме чували и случайността ни намери) –

Vaux-le-vicomte

(http://www.vaux-le-vicomte.com/en/decouvrir/ ). Това бароково съкровище от 17 век, се намира само на 50-тина километра от Париж (влаковете през почивните дни са няколко на брой от Париж, но не много на често, слиза се на гара Verneuil l’Etang и от там минибус на замъка). Ама при възможност, май най-добре с кола

Градините бяха просторни и много приятни за разходка. Има вход, но и намаление за семейства с деца. Пак нямаше много хора, което си беше чист бонус. На спокойствие си разгледахме „замъчето“, а тази година ни се ще да се върнем за съботните „Candlelit“, и да се порадваме на мъждукащи светлини на 2000 запалени свещи из замъка и градините му В детайлите ще да е истината и определено Viva la France за почивните дни

Не сме били навсякъде, но то е в нашия „да-се-посети-лист“!

Автор: irenako

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Франция – на картата:

Другата Франция

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=73686

Свързани новини: