Цялата история в цигарена кутийка

Сигурно вече всички са ги виждали – бели или черни, за тънки или за дебели цигари – приветливи кутийки с магнитче и с класическата форма на „Давидов“. Идеята е да не си вадиш цигарите от картонената кутия, а да я сложиш цялата вътре. Дори капачето не е нужно да късаш, защото и за него има място. Така хармонията е възстановена, задължителните хорор снимки и предупреждения с траурни букви вече не се виждат и вие не се червите пред другите с безвкусната и лъжлива пропаганда, която разнасяте.

Моята консервативна и реакционерска душа ликува, защото със силата на природен закон, какъвто си е всъщност, здравият разум отново се подигра на кретенизма, преодоля задъханите му напъни и възстанови нормалността. Защото наистина е кретенизъм да мислиш, че като задължаваш компаниите да отпечатват върху продуктите си страшни картинки, ще накараш пушача да пуши по-малко. То е все едно да задължаваш производителите на автомобили да отпечатват на предните капаци сцени от катастрофи и погребения на шофьори и мотоциклетисти, с надеждата да откажеш хората да си купуват коли и да ги карат.

А може пък и да не е кретенизъм, защото кретенизмът е безцелна идиотщина, а при цигарените визуални и текстови заплахи личи съвсем ясен умисъл. Защо всъщност е цялата тази работа със заклинанията и зловещите снимки? Запитвали ли сте се? С невъоръжено око се виждат три съвсем разумни причини.

Първата е рекет и извличане на големи печалби по административен път чрез създаване на изкуствени ограничения и регулации върху неизбежно печеливши сектори от икономиката. Когато убедим глобалната публика, че пушенето е смъртоносно, съвсем лесно ще обложим тютюневите изделия с чудовищен акциз и никой няма да посмее да мрънка. Това е добре за администрацията, защото тя живее от данъци, такси и глоби.

Заради акциза обаче стоките стават пазарно неадекватни и така се ражда контрабандата, която се стреми да възстанови нормалността. Какъв е отговорът на властите? Вдигат се на кръстоносен поход срещу контрабандата? Съвсем не. Просто я овладяват и я превръщат в следващия контролиран икономически сектор. Властите не желаят нито контрабандата да изчезне, нито хората да спрат да пушат. Ако желаеха второто, просто щяха да забранят цигарите и да изкоренят тютюневите насаждения. Властите искат просто бизнесът да върви и тяхното да не се губи.

Втората причина е необходимостта от поддържане на различни психози сред чудовищно голямата човешка популация, за да може тя да бъде контролирана емоционално, а също да бъде стимулирана да се самоконтролира. Сигурно борбата с тютюна е също толкова доходна, както и търговията с въглеродни емисии и ваксините против птичи, свински грип, луда крава и т.н. Може да звучи парадоксално, но аз подкрепям поддържането на психози, защото човекът, когато поиска, е гадно и свръхагресивно млекопитаещо, което става особено опасно, когато се събере в тълпи. Затова тълпите трябва да бъдат укротявани и контролирани чрез страх и психози. Но е прието това да не се говори публично, така че забравете, че сте го прочели.

Самоконтролът е по-интересен. Когато забраниха да се пуши в заведенията, се появиха отряди от активисти, които обикаляха кръчми и бирарии, надничаха от улицата през запотени стъкла и тичаха да доносничат къде се нарушава забраната, та да дойдат органите и да разгонят фамилията на гадния кръчмар. Да направи гражданина доносник – това е идеалът на всяка власт. За целта е достатъчно да посочиш основание за омраза и да докажеш, че тази омраза е полезна за Обществото. Така беше с враговете на революцията, така е сега с пушачите. Пък и с други грешници – всеки е виновен в нещо, за което заслужава да бъде мразен.

Третата причина ни отвежда в по-философски води. Там се сблъскват Системата и Популацията. Този сблъсък е толкова по-титаничен, колкото по-абстрактни са участниците в него. В съвременния свят Системата смята Популацията (народа, гражданите, хората) за сборище от идиоти и в някои отношения е абсолютно права, без да си дава сметка, че сама е виновна за това. Системата вярва, че човек вече не е способен сам да се грижи за себе си. За него трябва да отговаря „обществото“ (тоест Системата) чрез своите институции, които пък се състоят от строги бюрократи, идващи от същата онази Популация, която не може да се грижи за себе си. Объркващо, но това е съвременното състояние на цивилизованото човечество.

Иначе целта е благородна. Освен да попречи на масите да се превърнат в агресивни тълпи, Системата иска да построи свят, в който всички да живеят охолно и сигурно, горди и автономни. И наистина, в някои отношения човек никога не е живял толкова безметежно, толкова подсигурено, толкова регламентирано. В крайна сметка, благодарение на развитието на науката, никога не е живял толкова дълго. Може да се каже, че амбициозната цел човекът да построи Рая със собствени сили, като че ли е на път да се осъществи – вижте ни само космическите спътници, вижте ни компютрите и телевизорите, вижте храната ни, която имаме в такова изобилие, че се замеряме с нея! Има само един проблем: мястото на този Рай не е тук и не човекът е този, който ще го построи. Затова всяко наше достижение като бясно летящо махало подминава първоначалната си цел и се отклонява към своето отрицание. Замислено като добро, бързо се превръща в зло – свободата в слободия, демокрацията в тоталитаризъм, либерализмът в постмодерен социализъм, конкуренцията в монополизъм, администрацията в корупция, храненето в преяждане, пиенето в пиянство, любовта в разврат, толерантността в толерастия, грижата за слабия в терор над силния и т.н., и т.н.

Началото е някъде в средата на 14 век. Когато за броени седмици чумата изтребва повече от половината човечество, всеки един живот става силно надценен и оттам – фокус на вниманието. Така пораства значението на личността, индивидуализмът и хуманизмът набират сила и раждат това, което днес наричаме Ренесанс. Започва строителството на Рая. В този Рай масовият човек трябва да е господар. За целта са необходими нови обществени отношения и така се стига до революциите и изгряването на фигурата на „гражданина“. Гражданинът е нещо като бог, който може да постигне всичко с безпределните възможности на своя разум. Идва ерата на рационализма, на големите научни открития, чиято емблема в литературата става Шерлок Холмс. Горди и патетични времена! Но махалото продължава да лети и само някои кисели скептици го гледат със страх и чакат да подмине, без да се спира, точката, към която е устремено.

Прогресът продължава, за да утвърди триумфа на масовия човек (гражданина). Идва ерата на индустриализацията, ражда се понятието „лумпен“. Днес като кажем „лумпен“ си представяме градски простак без ценности, без възпитание, агресивен в своята простащина и неспособен да живее в общество. Това е така, но генезисът е друг. През 19 век лумпенът е обезземлен селянин, дошъл да търси препитание в града. Индустриализацията довежда до фалит дребните селски стопанства, но от друга страна се нуждае от работници за фабриките. Така земният Рай превръща довчерашните свързани с природата собственици в градска фукария, рядко способна да осмисли моралните измерения на новото си положение. Ражда се пролетариатът – най-прогресивната класа и гробокопач на капитализма според марксическото учение. Тази нова вълна масови човеци също искат да са господари и закономерно донасят и нова вълна от революции.

Индустриализацията (сама по себе си добра) и желанието на масовите хора за господство (също не лошо самò по себе си) довеждат до войните, войни, в сравнение с които гръкоперсийските войни и кръстоносните походи са игра на фунийки в задния двор. Те са само две – Първата световна и Втората, която неизбежно произтича от несправедливия край на Първата. Това ли е Раят на земята? Така излиза. Дори да не е желаната цел, то е несъмнен резултат от всички усилия, положени за нейното постигане.

Разтърсен от ужасите на двете войни, доближаващи се много повече до представата за ад, отколкото за Рай, масовият човек за десетина години се напъна да създаде светът, в който живеем днес. Той започна с нова надежда за Рай, когато масовият човек от „гражданин“ в смисъла на Френската революция се превърна в „потребител“ в смисъла на телевизионните реклами. Днес Раят вече не е привилегия, на която се радваш и за която си благодарен, а неотменимо право, което се подразбира от само себе си и ако някой дръзне да го наруши, масовият човек гневно размахва юмрук и излиза на справедлив протест.

Днес се приема, че идеята за тържеството на масовия човек под ръководството на своя просветен елит е масонска. Всъщност тя е гностическа, а масоните са само бледи нейни епигони. Състои се в убеждението, че човекът не се нуждае от Божията благодат, за да постигне каквото е добро за него, а може да се справи с всичко сам – с помощта на уникалния си интелект и гениален разум. Това е човешката гордост, която днес е провъзгласена за ценност и добродетел – гордея се с децата си, с колата си, с къщата си, с Ботев, Левски и Джон Атанасов, гордея се, че съм българин, защото това ме прави по-велик. Всичко е за да почувстваме предимство и да покажем превъзходство над ближния. Най-сладка е демонстрацията на превъзходство, защото идва от себелюбието. Всъщност, когато са вкусили ябълката в онзи, истинския Рай, Адам и Ева са познали не друго, а себелюбието.

Ето колко много история и етика може да се събере в една обикновена цигарена кутийка. Между другото, аз не пуша и не мога да бъда обвинен в необективност. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/05/20/3798.html

Свързани новини: