Във връзка и по повод предстоящото драстично и необосновано повишаване цената на електроенергията у нас, от 1-ви юли, се появиха много сравнителни приказки за стойността на стратегическата стока в двете столици. Но понеже сравненията нос...

Издателство Ергон ви кани на щанд №321 на третия етаж на НДК по време на Пролетния базар на книгата, за да ви представи своите актуални издания. Акцент на щанда ще бъдат новите романи от поредицата избрани съвременни романи за млади читатели, издавани с помощта на програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз. Вижте кои са книгите, както...

Как и защо математиката е навсякъде около нас и прави живота ни по-лесен, малките любопитковци могат да научат от великолепната енциклопедия „Пътешествие в чудния свят на математиката“ (изд. „Софтпрес“), която предлага информация за историята и развитието на математиката през вековете в интригуваща форма. Пътуването можете да започне от самото начало с вавилонците и да стигнете чак...

Реабилитацията на Сталин в Русия върви успешно, макар да не знаем, дали е по план или просто вековните навици на руснаците да се прекланят пред онзи, който ги бие най-много, избиват комплексите им по този начин. http://www.mediapool.bg/horata-v-rusiya-sa-vse-po-sklonni-da-opravdavat-represiite-na-stalin-news264228.html

“По-интересното”, че подобен процес се наблюдава в скачения съд България. Тук се прелива подобна тенденция. В прясно проучване на общественето мнение у нас се оказва, че една трета от участниците са заявили положително отношение към съветския диктатор.http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/05/15/2971632_nad_polovinata_bulgari_iskat_silna_rusiia_za_edna/

Какво друго обяснение можем да намерим за този феномен в демократична , евроатлантическа България, ако не именно преливането на тенденцията от Русия. което показва как напълно дефанзивната позиция на българската държава спрямо руската пропагандна офанзива дава очакваните резултати.

Въпросът е кой е отговорен за създаването на благоприятна атмосфера за реванш не просто на комунизма, а на самия сталинизъм като негова “най-остра” фаза, който дори късният съветски комунизъм беше открекъл.

НА СНИМКАТА:  президентът Радев се ръкува с възторжени почитатели на СССР на 9 май тази година в София

Покрай разразилото се хигиенизиране на властта в София, която се чисти от всяко подозрение в симпатии към нацизма през последните една-две седмици, още по-контрастно се вижда доколко управляващите са обърнали гръб на елементарното противодействие на руската хибридна война, поощряваща избиците на сталинизма на българска земя. Русофилските сборища все повече придобиват агресивен характер от гледна точка на съветската символика.

В Москва на Червения площад “покръстиха” в пионерската организация хиляди деца от цяла Русия. https://offnews.bg/news/Sviat-_12/Hiliadi-pioneri-se-zakleha-na-Cherveniia-ploshtad-snimki-i-video_656206.html#ad-image-0

Не искам да подсказвам, защото нашите другари и другарки не разбират от майтап, но се басирам, че няма да пропуснат да копират и тази рашистка реваншистка стъпка към миналото.

Share on Facebook

На фона на ремонтни дейности и неумел опит да бъдат замаскирани недовършените изложбени площи в НДК кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на Асоциация „Българска книга“ Веселин Тодоров откриха Пролетния базар на книгата, който ще продължи до 28 май. Вижте галерията на Милена Радева от сайта „Българска илюстрация“: „Аз чета“ излъчва церемонията на живо...

Роден е в Бургас през 1989 г. Завършва като бакалавър по психология в СУ и започва магистратура по творческо писане, пак там. Има зад гърба си 2 сборника с разкази („Кучето на терасата“ и „Микро“), както и един роман, „Софийски магьосници“, който тъкмо излезе! Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно...

В първото си участие на панаир на книгата, „Аз чета“ ви среща всяка вечер с писатели и илюстратори на своя щанд Б19 на левия полуетаж в НДК. Ще открием серията от разговори с новия носител на наградата „Константин Константинов“ за илюстрация Дамян Дамянов тази вечер от 18 ч. По време на разговора „Нарисувай ми книга“ ще...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-teror-li-ami-hayde-da-se-sabudim-be-grazhdani

Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност – не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.

Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.

Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е светлият ни човешки дух, постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.

Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план – официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.

Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично тероризмът засяга всеки един от нас. Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!

Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да предотвратяваме атентати, нали чрез данъците си плащаме заплати на специални хора, които да правят това. И правилно, така е, не сме обучени за такива цели, не ни е работа и много още „не сме”, които могат да се кажат по темата.

Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.

Да мислим, толкова е просто! „Да сме” мислещи – тоест, първо да се замислим изобщо по темата, от което ще разберем, че реално нищо не знаем за това що е то тероризъм, къде са неговите корени, какви са механизмите му на въздействие, какви са пътищата на неговото развитие през годините. После можем да попрочетем разни неща, за да намалим невежеството си и да си дадем сметка, че никой терористичен акт не е сам за себе си, че нишката между отделните атаки във времето е дълга и здрава. Да, понякога е трудно видима, но никъде не е скъсана. А накрая можем и да започнем да реагираме адекватно – и то не само когато стане пореден атентат като в Манчестър, но и когато по телевизора някакви идиоти хванат да ни обясняват някакви глупости по въпроса.

Адекватната реакция означава няколко неща. Първо – да изискваме от хората, на които плащаме заплати, за да се справят с тероризма, да се справят наистина, а не да ни хвърлят прах в очите. Да, в конкретния случай искам да кажа „благодаря” на всички български официални лица, които мъдро ни увериха, че станалото на Острова не носи пряка заплаха за България.

По-тъпо нещо наистина отдавна не бях чувал, всъщност – от предишния атентат в Европа.

Естествено, че заплахата не е буквално пряка, както ако беше гръмнало нещо в София – но само защото Манчестър е на 3 000 километра, не за друго. Иначе заплахата за нас от всеки атентат, който става къде да е в Европа, е съвсем пряка. Това значи, че терористи удрят нашия общ дом. Че избиват хора от нашето европейско семейство. Че искат да смажат духа и устоите на нашата цивилизация.

Как пък никой от велемъдрите ни политици не се сети да каже това и да разясни същността на ставащото. Не, според тях просто – нямало пряка заплаха…..

Какво значи това – че МВР и ДАНС няма да дадат косъм да падне от главите ни? Или – да им е яко дупето на манчестърските терористи, защото нашите велики специалисти тутакси ще ги разкрият и заловят, само ония да се мернат в България. И, разбира се, при условие, че някоя партньорска служба ни информира достатъчно точно кои са, както направиха израелците часове след атентата в Бургас.

Ама нашите смели ченгета дори тогава пак месеци наред се помайваха, не помните ли – треска ги тресеше и се пазеха като чумави от възможността да споменат името на палестинската терористична организация, която изби невинните израелски туристи на българското летище…..

Да-а-а-а, пряка заплаха за България покрай атентата в Манчестър няма, защото ни пази също храбрата българска армия под ръководството на любимия ми напоследък министър на българската война Красимир Каракачанов. Доколкото разбрах от самия него, настанена зад любимата на целия български народ антимигрантска ограда по границата с Турция, тази наша войска дебне и само чака някой терорист да прехвръкне, за да го намушка на нож…..

Ама я да си попитам аз за всеки случай – абе, г-н министре, този Manchester, England, England, както се пееше в „Коса”, не е ли в обратната посока, зад гърба ни! Или просто вие сте пропит целия от първичното съзнание, че за храбрия български войник няма обратен път, той винаги върви само напред – но, тъй като светът е почти кръгъл, винаги стига там, накъдето се е запътил…..

Какво значат тези уверения и колко пари струват? Отговорът е ясен – нищо не значат и нищо не струват. Просто след всеки атентат министрите дрънкат глупости за утеха на глупавата публика – защото големите ни тайни и явни специалисти по антитерор са им казали, че така се успокояват нервите на хората. Но ако всички ние мислехме адекватно по темата, щяхме да поискаме от тях да успокоят не нервите, а разума ни с поне малко логични и реални аргументи.

Второто нещо, което можем да направим като граждани и гражданско общество, ако мислим адекватно по темата тероризъм, е да се ориентираме по-добре в политическите процеси, които текат по света в момента, а не да се поддаваме на хибридната руска или обикновена левичарска – ако съществува такава, без да е руска – пропаганда, която разчита на инстинктивните внушения.

Всички някак се оказаха изненадани, че първата обиколка на новия американски президент Доналд Тръмп започна от Саудитска Арабия и продължава през Израел. По този повод върху него се изля поредната кофа помия, която вони както на обикновена глупост и неразбиране, така и на нещо твърде хибридно – Мелания такъв гаф била направила, пък Тръмп еди-какъв си, в Рияд той бил се държал високомерно, говорел бил високопарно и прочие.

Разбира се, целта е чрез заливането с помия да се скрие от хората ефектът, който това посещение ще има. Или дори вече има. Защото не просто да се призоват, а да се подтикнат силно и да се обвържат мюсюлманските държави от Залива с активна борбата срещу собствените си озверели добитъци, наречени терористи; да се постави ясна граница и да се създаде истински фронт срещу откровено терористичен режим като този в Иран; да се призоват духовните водачи на мюсюлманския свят не просто да заклеймяват по задължение тероризма, а реално да съдействат за изкореняването му – това е изключително голяма стъпка в правилната посока.

И – хоп, втора изненада. На този фон пък израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че „общите опасности превръщат враговете в партньори”, като имаше предвид току-що отворената от Тръмп възможност за сближаване на позициите между Израел и споменатите вече арабски държави. „За първи път видях шанс за мир в Близкия изток” – добави още Нетаняху.

Трябва да му се вярва – той е човек с наистина богат опит в гледането и търсенето на такъв мир, а ако казва, че за първи път вижда шанс, това не е празна приказка за пред телевизора. Ето, не нещо трудно и сложно, а такива простички неща като истинска информираност и на тази база логична мисъл, ми се ще да прибавим ние, граждани, като личен принос в официално обявената преди 16 години световна война на демокрацията срещу тероризма, тоест, на разума и нормалността срещу безумието и лудостта.

Но като казвам, че ми се ще, това не е прищявка. Всъщност, задължително е да го направим – защото иначе безумието и лудостта ще ни победят и завладеят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Всеки път, когато подготвяме своите списъци с препоръки за поредния Панаир на книгата, изпадам в огромно затруднение. Ужасно трудно е да сведеш избора си до няколко книги, след като си прочел доста и със сигурност са ти харесали поне пет пъти по толкова. Понякога има книги, които са открояват сред купчините като огромни диаманти сред...

Решение, засягащо правилата за видеонаблюдение: шотландско семейство получава обезщетение в размер на £ 17,268 за “изключителния стрес”, който е претърпяло в резултат на “силно натрапчивото” използване на системи за видеонаблюдение и аудиозапис от собствениците на съседните имоти.

Нарушени са  принципи за защита на данните, дефинирани от закона (въвеждащ директивата за личните данни) и  регулатора за лични данни:

• Първият принцип, съгласно който данните трябва да се обработват само за законни и законни цели и по справедлив и прозрачен начин;
• Третият принцип, който изисква обработването на данните да е адекватно и не прекомерно; и
• Петият принцип, който изисква данните да се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за конкретните законосъобразни и законни цели.

По темата:

• Surveillance Camera Code of Practice UK
• CCTV Code of Practice 2015 – в Приложение 1 са принципите 
• Съд на ЕС –решение по делото Ryneš   2014 относно видеонаблюдението като намеса в личния живот

Японски биолози успешно са отгледали здрави мишки , използвайки сперма , която е била съхранявана на борда на МКС в замразен вид в продължение на почти година, се казва в статия публикувана в списание PNASM

Навярно на някои читатели вече им е омръзнало да им повтарям колко обичам странни книги, но странните книги често са несправедливо подминавани в книжарниците и заслужават някой да се застъпи за тях. В този ред на мисли, нека ви разкажа за поредното ми необикновено откритие, излязло изпод перото на една изключително обещаваща млада авторка, която...

Продукти:
700г пуешко месо
1 картоф
1 морков
1 червен домат
1 глава лук
1 средна глава целина
100г фиде
1 яйце
200г кисело мляко
1ч.л. сол

Приготвяне:
Месото се слага в тенджера. Налива се вода колкото да го покрие. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се обира кръвта, отделена на повърхноста. Месото се оставя да поври 30 минути. След това съдът се оттегля. Пуешкото се изважда в чиния. Отделя се от кокалите. Нарязва се на късчета. Бульонът се прецежда. Лукът се бели, измива и реже на дребно. Картофът, морковът и главата целина се белят и измиват. Режат се на малки кубчета. Доматът се измива. Почиства се ципата му. Реже се на  ладии. В тенджера се слагат зеленчуците, без домата. Добавя се късчетата месо. Налива се прецеденият бульон. Долива се още 300- 400мл вода. Съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се и се оставя да ври на тих огън. След 30 минути варене, се добавя доматът и 1ч.л. сол. Похлупва се. След още 30 минути варене, се отхлупва, за да се поръси фидето. Накрая се поръсва се със сух, стрит тарос. Оставя се за 30 минути да изстине. Едва тогава се застройва с разбито яйце и кисело мляко. Супата се поднася топла.

The post Супа с пуешко месо appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Кой е един от най-сигурните признаци, че пролетта настъпва? Пролетният базар на книгата, разбира се. По традиция през май НДК се превръща в място за среща на читателите с техните любими книги от над 100 издателства. Пролетното изложение се организира от Асоциация „Българска книга“ и ще продължи от 23 до 28 май с медийното партньорство...