Сухопътно Справедливият Борисов

Автор: AWAKS

    Нашият уважаван собственик на този блог нарече премиера на България „падроне”. Това бе във връзка с поредното нескопосано изявление на Бойко Борисов на 26 май 2017 г., свързано с „даряване” на правосъдието на сграда в центъра на София и със сигурността на България в стила му „шменти капели”, който израз и до днес не е дешифриран дори от враговене на сигурността на България.

Да, той е точно такъв, Борисов, падроне от мафията. Padrone с неговата система: бащица-бос, дирижиращ приятели и родове да „движат” контролирани територии с хора. Манталитетът на преобладаващия политически елит и правителство се забелязва да е такъв от години. Борисов изразява едно вече традиционно отношение у нас в посока Власт спрямо Държава, Правосъдие и дори Общество, разбирайки ги като собственост и обект на въздействие. И тъй като властта е „справедлива”, особено Борисов, то въздействието е справедливо и резултатът е справедлив: такъв какъвто Трябва да е. Защо да има тогава голяма нужда от цивилизована, функционираща както трябва правосъдна система?

    До голяма степен запазено от комунизма, такова отношение елиминира най-необходимото отношение в посока Правосъдие спрямо Власт. И още повече, то елиминира принципа на Върховенство на закона, означаващ по-точно на Господство/Царство на закона – Rule of Law – включително законово господство спрямо правителство, общество и хора. Очевидно, човек като Борисов, с уличен манталитет на хлапак и соц-милиционер, е бил лесна плячка на внушаваните стереотипи за всеправдивоста на всяко руско и комунистическо начало. Тук влизат велики идеи, вождове, дипломати и всичко останало, докато целият останал свят е „бръкма”. Но такова ниво е ниско интелектно и бодливо-остригано като неговата глава. То става особено контрастиращо като се съберат всички водени за „партньорски” и „съюзнически” ръководители заедно, там, в оня Брюксел. Там всички говорят и публикуват все на неразбираем английски и трябва да се гласува нещо „с ръчичка” пред „началството”, докато главата на Борисов (а и п/резидента Р. Радев и повечето други) е закривена откъм врата в посока Русия. Борисов, също така, изглежда един простоват материалист, независимо, че представя да се кръсти за Великден. Той измерва размера и продължителността на успешността на себе си и правителството с размера и дължината на асфалта, при което повече километри ознавачат по-голяма работа, а и дори Промяна, Реформа! Както гласи комунистическо-материалисткото правило, „количествените натрупвания водят до качествени промени”, т.е. повече на брой километри и сгради, ще доведат според него повече реформа. Задоволство за мнозина може да доведат – но промяна по никакъв начин! Десет (10) некачествени руски касетофона не могат да подменят и един (1) японски. Десет (10) нови сгради за правосъдието и десет (10) нови справедливи смс-команди няма да го реформират. От Брюксел, колкото и да говорят на Борисов, той едва ли ще се промени.

    Отношението Правосъдие спрямо Власт е което трябва да господства царски в нашата България. Не става въпрос да вадим тук базисните концепции в европеизма, началàта за обща Европа, произтичащи от Джон Лок и Шарл Монтескьо (http://bit.ly/2qtzm3N). Това са идеите, свързани с гражданско общество (Civil Society), разделение на власти (Division of Powers), Спирачки и равновесия (Checks and Balances) и нататък. Но очевидно е необходимо такива властници да бъдат барабанени с тях по главите всеки ден, а по-реалистично казано, да усвоят основното в тях още като неулични деца. Защото те все още предпочитат да се съобразяват с утаилите се в главите им руско-феодални началà, които са и тези на политическата и останалата олигархия. Борисов като премиер е длъжен да има европейските идеи като структури, закрепени в съзнанието си. Но очевидно, още при чуването им, той се обърква и потапя за по-лесно като руска подводница в собствения си, охранителен сос на величие за Живков и КГБ, докато за интелектуален щит употребява все същи, сложно-лингвистични понятия от типа на „парко-място”.

    За съжаление, и сред мнозина българия такъв манталитет е харесван. И те избират подобни представители на народа, докато мястото им е в затвора.Поради това, крайният резултат 30 години е вече да Няма реформа в правосъдието, тъй като навик е по-труден за изкореняване от борба за промяна. И протестът за Еврореформа е невъзприет от правителството, наречен от неговите медии „фарс”. По същия начин, през 2013 г. бе отхвърлен масовият протест за промени в посока „повече ЕС”. Промяната е повече мразена, докато не-реформата е повече харесвана. “Батета”, “вратлета”, борисовски анти-батмани, скоро след 1990 г. станаха нашите царе и герои.

    Що се отнася до знаменателния “Сухопътен” момент, засегнат от Борисов, премиерът е отново категорично неправ, некомпетентен.

    „Сухопътното” наследство е също част от руското (и подобно културно-стратегическо) военно наследство, според което сухопътните сили са основните сили спрямо въздушните и морските, и е валидна максимата”Където стъпи ботуша на войника, а не подмине самолета и кораба, там става твоя земя”. Да, това е вярно, но за онези големи армии на цяря на Русия, на Наполеон и Блюхер. Вярно е също за нашите Балкански и други войни. То бе пренесено в руската комунистическа армия, воюваща навсякъде, особено в Източна Европа, което пък за русофилието е „освобождение”. И сега то е запазено до голяма степен в Русия, поради което тя нахлува из Грузия и Украйна, правейки си „свои” земи. И би нахлула още, в Балтика или Казахстан, ако може, а и на Балканите, показвайки го при Черногорски ни приятели как отвъре я гори: http://politi.co/2qQXeSV.

    Сега България няма къде да „нахлува”, освен в общи сухопътни контингенти в Афганистан и на други места, или пък в такива в Източна Европа, ако трябва. Но и трябва да поддържаме ниво и самочувствие като нация, имаща своя армия, наред с другите си атрибути.

    Днес на преден план, включително в НАТО, са самолети и кораби. Не казвам да се въоръжаваме до зъби с тях, но да отговорим поне на минималния призив за тях. С думите си сега, Борисов не само лъже, отклонява от авиация и флот, но и подвежда, че току-виж, модернизирал сухопътните сили, където руската зависимост е оставена най-голяма. По никакъв начин не бива да настъпва отклоняване от парещата актуалнст на въздушния и морския компонент на външната граница на България и НАТО. Точно такова внимание имат всички останали, не само „началниците” в Брюксел, но включително румънци, гърци, турци, които са наши съседи по НАТО. Те са също допрени в различна степен до новата Руската империя. Такива като борисовци провалят реалното ни участие в съвместни усилия, докато иначе го гласуват в Брюксел-НАТО. Руски самолети прехвърчатнарочно в опасна близост всеки ден. Питайте за това още Балтийците, Поляците. Борисов, отново нискостеблено упорит, настоява за не-нетовски самолети, яхти и гугутки, накратко с прашки „да не дразним” (по ИВО), а единствено да се харесваме на Кремъл.

    Мантрата на Борисов издава и друг манталитет от Русия и комунизма, свързан с цялостната представа за сигурността. Това е виждането, че КГБ/КДС стоят преди армията. Че тяхната “сигурност” за държавата е по-голяма ценност от сигурността на армията за държавата. Най-типичният пример е разстрелването на руската армия, в гърба, от КГБ, през великите чистки и по време на сраженията във Втората световна война. Както историците казват “руските войски вървяха през полето срещу германците, а след тях вървяха дивизиите на НКВД и стреляха срещу тях със своите картечници по гърбовете им да продължава настъплението”. Това го няма никъде по света. Но такъв вид разбиране и такива практика не са се появявали два-три пъти досега. Шеф на КГБ стана вожд на съветската държава, Ю. Андропов, както такъв е и сегашният шеф на руската държава, В. Путин, докато военен никога не е допускан до връха.

    Във всички цивилизовани страни армията е поставена преди полицейщината и тя е респект и гордост на държавата, обществото, хората. Държава се гордее навън не с полицейщина, а с армия. Когато Доналд Тръмп стана президент, на четвъртия му ден една от първите му заповеди като главнокомандващ бе да замрази увеличенията на заплатите в правителствения сектор, но единствено в армията да ги остави да могат да растат: http://cnn.it/2qthEgL. Роналд Рейгън редовно се появяваше с шапка на главата си не от полицията, а шапка от армията. И остана едно от многото му заковани на място изказвания, за морските пехотинци, че „животът им може да осмисли дори човешки живот”: http://bit.ly/2qlvSVX. Затова и един от най-големите американски самолетоносачи бе наречен приживе не на друг министър, а „Роналд Рейгън”: http://bit.ly/2rIfmz8.

    Културата на отношение към цялостната сигурност в България остава закривена, затова смехории отново и отново се повтарят. Не само Борисов се гордее често, че е „от МВР” и разказва за борба срещу „10 милиона бежанци”. Стискайки руската мантра за ръка, „бланкетната” некомпетентност отказва да приеме реалности, и премиер като Г. Близнашки, иначе „учен-юрист”, застава на страната на руската съвременна война срещу България: http://bit.ly/2qlINa9. В същото време, такива като Трайчо Трайков, Стефан Тафров, Велизар Шаламанов, Тодор Тагарев, които трябва с десетилетия да са наши министри и премиери, са натирени в сянка, но и неизбрани.

    Отново го споменавам: не става въпрос да сме въоръжени със самолетоносачи, нито пряко да пренасяме американския пример, но да виждаме положителното, поне насоката на посланието, което и по никакъв начин не е задължаващата руска заповед от Варшавския договор. И да правим поне минималното, запазвайки и достойнство на българи, държава и съюзници, което последно понятие е очевидно и то закривено с руска окраска. Споменавам американските примери, защото са повече открояващи се и всички по света ги знаят. Но и посланието, че през Първата световна война България е можела да участва с 800-хилядна армия при 4,5 млн население, е повече от многозначително. То показва не само правителствено разбиране и отношение, включително за необходимо снабдяване, а и за състояние на страна, водена от същото правителство. Може ли борисовци за миг да си помислят какво означава то за нормално функциониране при постигнато напрягане в България на всичките „ресурси”, както обичат те да се изразяват пак на руски език?

    Същевременно, разбира се, и полицията не трябва да се омаловажава и оставят назад нейните задачи. Няма кой да изпълнява нейните функции в отново критични за вътрешната сигурност времена.

    Но къде армията застава в цялата тази схема на сигурността? Пак се повтаря съотношението, наследено от руско-комунистическия свят. Фактите говорят за себе си и за цялата картина. Няма нужда от огромна армия с огромно въоръжение, но дори и 30-хилядна, десетократно смалена от комунистическо време (заедно с вътрешни войски, войски на МВР и други, общата численост е била над 300 хил.), 30 години все „няма пари” за нея и остава умишлено неприведена по необходимите стандарти, без закупени няколко самолети, докато и президентът се бие по гърдите колко много е „от НАТО”. Оставайки най-наситена с руско и „варшавско” наследство, по „бланкетна” вина на такива като Борисов и Радев, тя е доведена до най-ниска оперативна съвместимост в алианса, при непрекъснати призиви на ръководтвото на алианса и по-важно на заплахата, говорят едно и също. В същото време, „другата” сигурност е с растяща тежест. Полицията с над 60 хиляди личен състав, но недоказана ефективност, е навярно най-голяма в Европа на 10 хиляди души от населението. Според публикации, ДАНС има (известни) 3,5 хиляди души личен състав, при 6-7 милиона България: http://bit.ly/2s6bxAr. В същото време, МИ-5 на Великобритания има 4 хиляди души при 60 милиона население на страната: http://bit.ly/2s6gMQx. В Германия BfV, има под 3 хиляди души състав, при 82 милиона население!: http://bit.ly/2qudN3d. В Турция МИТ има обявени 8 хиляди, при почти 80 милиона население и съседство до врящия Близък Изток: http://bit.ly/2qp2iuJ.

    Кой кого храни в България – и за какво? Нали има и дублираща специализирана полиция, БОПовци и хиляди подобни на тях. Безкрайните бюлетини по радиото, че са „отцепени” градове, заловени престъпници, пресечени канали, не могат да убедят безброй разочаровани граждани с криминално нападнати коли и домове, останали безрезултатно неразследвани. Огромният апарат „на сигурността” праща България навярно и на първо място в Европа в света в това отношение, но оставя впечатление в обществеността за социално изхранване, а и рекетиране заедно реалните рекетьори, при размита граница между тях. Каква „сигурност” осигурява ДАНС когато всичките й ръководители, демонстриращи като президента Радев в биографии „под прикрития”, че имат курсове „от САЩ” и „от НАТО”, прикриват отдавнашната си руска линия? Каква друга сигурност те осигурават, освен сигурността на беззаконието, на всичко дотук изброено, включително на поруската олигархия, на проникването на Русия чрез президент, правителство и представители, редовно срещани от служители на КГБ, на иделози-русофили, олигарси и съмнителни бизнесмени, потънали и подпомагани от руски мрежи? Не осигуряват ли те включително сигурността да няма промяна в системата на правосъдието и вътрешните работи? Хилядите служители, заедно с десетките хиляди периферни кадри, милионен бюджет и непресъхващо снабдяване, не осигуряват ли криворазбраната система на Бълтария за „сигурност” в противовес и на европейските центости, на нашето партньортво в ЕС и НАТО, откъдето в крайна сметка и в полза на Русия?

    Докато в България правителството не вземе в ръка правосъдие, и в случая и армия и сигурност по европейски и други цивилизовани стандарти, нещата ще продължават да вървят по руско-комунистическия им път, единствено в полза и радост на Москва. За Русия, ако може, не само България е добре да се върне обратно при нея, но, ако може, и нейните нови членства, и самите съюзи, да се провалят и разпаднат изцяло.

    България демократична и свободна, правова и законна – това не означава нищо за Русия. Но дали то означава нещо за справедливостта на Борисов, и целия скачен съд борисовци – Русия?