За последното изменение на ЗРТ от 2017 г.

Законът за радиото и телевизията е приет преди 19 години (1998 г.). С него се въведе директивата Телевизия без граници – едно условие за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и, по-късно, за приемане на България в програма МЕДИА още тогава, а не – подобно Румъния – след присъединяването през 2007 г.

Законът е изменян 46 пъти, от които близо половината са технически необходимите закони за поредното обвързване със Закона за държавния бюджет. Немалка част обслужват конюнктурни интереси – ето само два примера, които са изисквали по два изменителни закона, защото конюнктурната цел не е обслужена добре само с един – и се налага поправка или допълване на поправката:

• успешно да се продаде ТВ2  (защото друго е, ако има цифрово must carry по закон) или
• как да не се променя ръководството на БНТ въпреки принципа на мандатността.

Конюнктурните изменения са проблем, а не броят на измененията.  Смятам впрочем – обратно на разпространени възгледи – че броят на измененията на един закон сам по себе си не е симптом за качество на законодателството:  много изменения може да са сигнал, че законът е лош или, в други случаи,  че законът е добър. Или просто че предметът е високотехнологичен и се променя бързо.

Едва няколко изменения  на ЗРТ – от 2000 г., 2006 г., 2010 г. – имат интеграционно естество и съществена връзка с динамиката на медийното законодателство в Европейския съюз. Последният ЗИД на ЗРТ, приет през януари 2017 г. и обнародван в ДВ, бр.8/2017  принадлежи към тази малка група.

Какво обаче се е случило със законопроекта на МС   на парламентарната фаза?  Ако  се сравни  законопроектът на МС с обнародвания ЗИД ЗРТ, става ясно, че

• предложенията на вносителя, отразяващи  Решение 376/13 на Съда на ЕС за мултиплексите –  а именно отменяне на  разпоредби от Закона за електронните съобщения (чл. 47а и чл.48, ал. 3) и от Закона за радиото и телевизията (чл. 116и) –  са гласувани и  обнародвани отделно в ДВ, бр.103/2016 г.
• в ЗИД ЗРТ 2017 остават само разпоредбите, въвеждащи  чл.3 ДАВМУ в чл.5 ЗРТ – но и в тях са внесени  промени:  лексиката на директивата (открито, сериозно и тежко нарушение), както е в проекта на МС – се заменя с произволна (съществено и грубо нарушение)  – защо? Бони Петрунова – заместник-министър на Министерството на културата – не е реагирала  (вж стенограмата от второ четене в комисията). Според Славчо Атанасов, който предлага промените:

Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.

Всъщност не – а дори и да беше вярно, това за какво е аргумент? Директивите имат за цел да сближават националните закони – което няма да стане, ако държавите използват домашни термини. Сега всички държави ограничават препредаване на тв програми при открито, сериозно и тежко нарушение, само България – при съществено и грубо.

Тук всичко не е кой знае какво и може всякак, но спомнете си за директивата за задържане на данни, която предвиждаше задържане на данни при тежки престъпления –  имаше протести заради опитите при въвеждането на директивата в ЗЕС   думата тежки да се замени с друга.

Filed under: BG Law Making, EU Law, Media Law Tagged: ЗИД ЗРТ

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/06/02/zidzrt2017/

Свързани новини: