В Москва, по съответен график, са привикани важни български птици- например при главния прокурор Юрий Чайка се яви неговият български аналог Цацаров.

Малко по-късно беше мобилизиран и Сидеров, коалиционен партньор на Борисов във властта у нас, който напоследък беше занемарил образа си на виден рашизоид.http://clubz.bg/54669-koj_e_novata_dqsna_ryka_na_siderov_v_ataka_svetlozar_lazarov

Къде е началникът им Борисов в тази (открита) картинка?

Покрай спомена, че той обичаше да дефилира като фен на американското ФБР, реших да потърся за илюстрация известните му снимки с бейзболната шапка с надписа  FBI.   Затрудних се да ги открия. Да не би нечия властна ръка да ги е изтрила?

Ок, ще направя възстановка на сцената на престъплението.

Предлагам фоторепортаж с моя милост в главната роля вместо Борисов ( и Чайка).

НА СНИМКАТА: Възстановка на снимката на Борисов с  шапка FBI в розов вариант, която да послужи за борбата на рашизоидите у нас с войнолюбивите хомосексуалисти

НА СНИМКАТА: Няма нищо , което да дразни Путин морето- дори и подводници не се виждат.

НА СНИМКАТА:  Селфи с главния прокурор на Русия край един от неговите луксозни имоти.

Share on Facebook

Под официалната тема „Приказки“ ще премине днешното осмо издание на детския празник Drawing Day у нас. Инициативата е на учителката Мария Петрова, която е координатор на центъра за работа с деца към РНБ „Иван Вазов”-Пловдив, а „Аз чета” партнира на събитието още от самото начало. Drawing Day-България започна в 5 града през 2010 г., през 2013 г. са 15 с общо 33...

Няколко пъти съм си губил работата като журналист по политически причини и винаги това е ставало с политическата намеса на БСП ( в комбина с ДПС). Ето защо мога да си позволя лукса да коментирам сегашните управляващи от позиция, която няма как да е подкрепяща за БСП. 

Реакцията ми е по повод грозната сценка, разиграна от Лиляна Павлова, министър на временния пост, измислен във връзка с предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС.  Повод бе това, че от опозицията се позоваха на годишния доклад да Държавния департамент на САЩ за състоянието на демокрацията по света. Бил съм два пъти “герой” поименно в този рутитен доклад ( през 1994 г. по повод натиска върху мен като директор на БТА през 1993-та и през 2007-ма във връзка със същото , но в БТВ като водещ на телевизионно предаване през пердходната 2006-та). 

Мога да свидетлствам от личен опит, че тези доклади не се градят на някакви вътрешноведомствени разсъждения във Вашингтон. Основават се на факти, които са публично достояние и биват обобщавани само от Държавния департамент. За сведение на Лиляна Павлова и начаството й този годишен доклад, който винаги се публикува на дна съща дата, на 4 март,  няма аналог. Смята се за основополагащ ориентир за състоянието на декомакрацията по света именно поради неговата всеобхватност и обективност.

В частта за България, подразнила Лилялна Павлова и предизвикала нейната презрителна оценка за написаното в него, се казва тази година ( за управлението н ГЕРБ):

„Корупцията в България продължава да е бреме, тегнещо върху способностите на правителството и подкопава доверието на обществото и бизнеса в съдебната система и в други правителствени институции. Това е един от изводите в поредния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека по света през 2016 г”.

С тази оценка у нас могат да спорят смо гузните, което е варинт на “наглите”. Павлова направи точно това в предаване на БТВ, разчитйки на широко разпространенат антипатия в обществото спрямо БСП, откъдето се позоваха за опозиционнити си цели на констатацията в доклада. Щом БСП цитира нещо, било то и доклада на американските съюзници, значи то не е вярно и било резултат от това , че някой оплювал българската дръжава, вместо да я обича такава, каквато е представят пред света властите от ГЕРБ. Това в общи линии заяви Павлова.

Този “аргумент” съм го чувал не въднъж по собствен адрес- например, когато посланиците на САЩ и Великобритания се застъпиха за моето оставане начело на БТА преди 24 години. Споменавал съм вече, че след мой обяд с външния министър на Великобритания Карингтън на 3 юни 1993 г.( на снимката по-долу), по времето на който бях обявен за уволнен ( противоконституционно) от премиера Любен Беров, т.н. уволнение бе импровизирано включено в програмата на официалните разговори на британеца, за което бях упрекнат като рушител на българско-бртанските отношения ( все едно, че аз бях нарушил конституцията с онзи злополучен указ, който бързо осъдих във Върховния администрътив съд и после доказах като противоконституционен пред Конституцонния съд).

“Интересното” в случая с ГЕРБ е, че техният вожд се представя за голям западен приятел. Само че това “приятелство” не се определя от шапката с надпис ФБР, с която позираше, а от онова, което наистина се мъдри под нея. Лиляна Павлова сега я повдигна и се видя следното: едно голямо, бръснато лицемерие, което не бръсне никого, когато става дума за личната изгода на майсторски оцеляващия “американец”, абониран за властта у нас.

Share on Facebook

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

• храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
• енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
• финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
• образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък

Помня с какъв трепет ние, простите граждани, в годините преди падането на Берлинската стена слушахме Дойче веле. Тогава радиото защитаваше истината и нормалността от деформиращата комунистическа пропаганда. Днес германската държавна медия се занимава с носиите на българските абитуриенти.

Чрез статия на Ивайло Дичев и чрез прочувствено видео обръщение на Александър Андреев към Ангел Джамбазки DW застана на космополитни и интелигентно-просветителски позиции (тя от доста време не ги е и напускала), от които осъди проявите на патриотизъм и национализъм у младежта, изразени чрез демонстриране на национални символи, в т.ч. знамена, портрети на възрожденци даже носии. Какво толкова видя DW в носиите на абитуриентите?

Видя първо отказ от модерност. Отказвали се били от модерност и се връщали на село да пасат патки. Било странно, че в момент, в който трябвало да гледат напред към университета, те се обръщали назад. Чакайте сега, дори да е така, а то не е, кога модата (модерността) стана неоспорима добродетел? Модата е глупаво перчене и надцакване, демонстрация на несъществуващо превъзходство. Ето, днес е модерно, ако си абитуриент, да ходиш на бал с носия. Следователно, децата са си съвсем модерни и не изневеряват на „модерността“ (за голямо тяхно и наше съжаление), какво толкова се тревожи DW? По-лошото е, че модата по дълбоката си същност е отрицание. Обаче на какво, на старото, на демодето? Нима всичко старо и демодирано е лошо и трябва да бъде отричано, да се отхвърля с присмех? Очевидно според жреците на модерността и пансветовната цивилизация – да. И история, и традиция, и предание – всичко това не се вписва в „модерността“.

Фолклорът бил локално явление, а нацията била нещо модерно и да се обозначава с фолклорни знаци било даже обидно. Да, от гледна точка на историята нацията е нещо съвсем модерно, защото понятието за нея е на около 200 години. Спорно е какво е донесло на човечеството разделянето му на нации, но е сигурно, че и нацията също като фолклора е съвсем „локално явление“, защото се дефинира преди всичко чрез територия. А че било обида нациите да се обозначава с фолклорни знаци – абсолютно всички го правят. Абсолютно всички. И французите с баретите, и холандците със сабото, и шотландците с килтовете, и тиролците с късите гащи, и баварците с ловджийските шапки, и испанците, и унгарците, чехите, поляците – всички. Така че от уважение към DW нека се направим, че не сме прочели този аргумент.

Друг довод срещу българските носии е изтъкнатият и неоспорим сам по себе си факт, че „възрожденците, иконите на днешната ни нация“ не са се снимали в носии (силен аргумент!), а с дрехи по тогавашната мода, за да се пишат европейци. „Ботев в носия, Вазов в носия – звучи странно, нали? Петко Каравелов, Стамболов – искали ли са да изглеждат като селския орач?“ – пише Ивайло Дичев. Г-н Дичев, аз не съм добре запознат с живота на село през вековете, но се осмелявам да твърдя, че никой нито е орал, нито е пасял патки, облечен в носия. Носията и тогава е била скъпа дреха и като такава – отличителен белег на елита, в т.ч. и на „народните изедници“ – чорбаджиите. Между другото и днес, в нашия така съвременен и „модерен“ свят, дипломатическият протокол допуска държавни глави да се явяват на ултра официални събития в националната си носия и това се приема за гала облекло. Шотландската аристокрация и днес облича национална носия при официални случаи, без да се чувства демоде. Но това е между другото, в случай че не знаете. А на споменатите от вас „икони“ на нашето Възраждане не им е било нужно да се правят на европейци, защото са били такива, най-малкото поради религиозната си принадлежност. Ама вие в DW май не обичате много да се говори и за религия, както и за фолклор и носии…

Кичът покрай абитуриентските балове е безспорен, пословичен и легендарен. Съгласен съм, че на много места баловете са превърнати в карнавали и демонстрация на финансови възможности. Безвкусицата често надхвърля границите на смешното и се разполага в териториите на отвратителното. Сигурен съм, че в по-голямата част от случаите националните носии са част от карнавала и от желанието да изпъкнеш с оригиналност сред себеподобните си. Но DW не го боли за това. Нали са мулти-култи – бурките, шамиите и шалварите също са носии, защо там няма подобни статии и коментари? Целта в случая е друга. Целта е да се каже, че обличането на български носии е селяния и доколкото е израз на някакъв криво или право разбран патриотизъм, то и патриотизмът е селяния. Оттам национализмът е още по-голяма селяния. Така публиката трябва да остане с впечатление, че патриотът е човек, който тъгува по цървулите на дядо си, а не такъв, който държи на стената офицерската сабя на дядо си. Долавяте ли нюансите?

От подобна гледна точка патриотът не е човек, способен на вярност към своята етническа общност, тъй както е способен на вярност към семейството си. Патриотът не е човек, който се отличава със своето себеотрицание в името на нещо, различно от собствената му личност и от битовия му дневен ред. Патриотът не е човек, движен от любов към някакъв идеал, пък какъвто ще да е той. От подобна гледна точка патриотът е простак, някакъв необразован изпъченяк, който върви наопаки на „модерния“ свят и се показва недорасъл за високите мултикултурни ценности, недостатъчно цивилизован и изтънчен, за да бъде истински синкретичен релативист! Защо така, защо DW се опълчва срещу носиите и патриотизма?

Проблемът на DW изобщо не са носиите. Това е част от идеологическата борба на съвременния „модерен“ свят. След като вече няма истински кливидж (друга „модерна“ дума) между социализъм и капитализъм, сега фронтът се е преместил между консерватизъм и либерализъм. Консерватизмът става все по-„модерен“, принуждавайки либерализма все повече да се излага. Днес консерватизмът се е настанил на старото място на капитализма от епохата преди падането на Стената, а либерализмът е заел мястото на социализма. Лошото е, че този „модерен“ кливидж отваря и един друг фронт. Откакто Путин взе да се прави на голям консерватор, станахме свидетели и на тъпата пропагандна война Изток/Запад. Аз продължавам да твърдя, че няма конфликт между Изтока и Запада извън външнополитическите интереси на Русия, Изтокът и Западът са една християнска цивилизация, каквото и да говорят световните светила, и е много тъжно хората да бъдат карани да се определят на едната или на другата страна. Но така или иначе разделението е факт и пропагандата работи, щедро финансирана и от двете страни. DW е боец в челните редици на тази битка. Фанатично бранейки либерализма, мултикултурализма, глобализацията и крайния секуларизъм, DW си въобразява, че прави огромна услуга на Запада в борбата му срещу Изтока.

Какъв е съвременният консерватизъм по дефиниция? Политолозите обичат да казват, че той се крепи на три кита: капитализъм, национализъм и религия. Правило ли ви е впечатление, че бойци като DW подскачат до тавана и от трите? И доколкото Западът отстъпи на Путин без бой консерватизма, сега бойци като DW, за да нападат Изтока, трябва да нападат фундаментите на консерватизма. Оттам обсесията по социалната държава, оттам атеизмът, оттам и омразата към национализма, изразяваща се понякога в присмех към определени патриотични изблици като обличане на национални носии, например. Както се казва: нищо лично – вършим си работата, за която ни плащат. По този начин DW по нищо, освен по математическия знак, не се различава от хибридните мурзилки. По нищо не се отличава и от абитуриентите с носиите, на които се присмива, защото воденето на битка от фанатизъм, а не от любов към истината и справедливостта, и от двете страни на барикадата е еднакво тъжно и осъдително.

Ние, простите граждани, понякога сме много дразнещи за организираните професионални пропагандатори, защото не сме склонни да си избираме отбор и с крясъци да го подкрепяме, дори и когато се проваля, само защото е нашият отбор. За едно Западът е прав, за друго не е. Има области, в които Изтокът се излага, но има и такива, в които остава недостижим. И тук под Изток и Запад разбирам по-скоро наследството на двете империи, а не днешните Брюксел и Москва. Либерализмът няма равен в демокрацията, свободите и гражданските права, но не може да се мери с консерватизма в областта на етиката, здравия разум и полезния аристократичен скептицизъм. Никой не може да ме накара да избирам между свобода и морал, защото първото произтича от второто и второто от първото, а не са в опозиция.

Та това според мен е голямата грижа за абитуриентските носии, от тази люта битка произхожда. Не можах само да разбера дали да се вълнуваш от облеклото на абитуриентите е консервативен подход или е либерален? Нали философията на толерантността повелява всеки да бъде оставян да прави каквото му сърце иска, стига да не вреди на околните. Ако някое девойче пожелае да отиде на бала си със забрадка и престилка, то този избор трябва да бъде уважаван ни повече, ни по-малко от избора на някой момък да отиде с кожен сутиен и щраусови пера на гей парад. А не едното да се заклеймява, защото носи вкус на източност и патриотизъм (тоест, консерватизъм), а на другото благосклонно да се усмихваме и даже да поощряваме смелостта на момчето със сутиена да изрази себе си, понеже това е западно, либерално, толерантно и мултикултурно. Да не стане така, че от крайна обсебеност по толерантността да превърнем това хубаво качество в обикновена креслива агресия. Май натам са тръгнали нещата. Освен това мисля, че Картаген, който не е нито на изток, нито на запад, а в съвсем друга посока, трябва да бъде разрушен.

Tweet

И: Интервюиращ

О: Отговарящ

И: Какво имате предвид с това „дете“? В думата „дете“ ние влагаме доста положителна конотация!

О: Влагайте си я и занапред. Аз съм дете на тъмнината.

И: Вашите родители са Ви заченали на тъмно?

О: Може и така да се каже. Без родителите.

И: Нямате родители?

О: Имам. Аз съм дете на тъмнината.

И: Какво значи това?

О: Значи, че съм дете на тъмнината.

И: Кои са вашите родители?

О: Тъмнината.

И: Защо сте тук?

О: Мога да променя всяка ваша мисъл и всяко ваше решение.

И: Затова ли сте тук?

О: За да променя всяка ваша мисъл и всяко ваше решение.

И: Какво точно имате предвид?

О: Казах го достатъчно ясно.

И: Какво печелите от това?

О: Печеля инструменти. Вярвате, че сте разумни същества, но всъщност сте инструменти.

И: Вие дяволът ли сте?

О: Дяволът е измислица. Аз съм дете на тъмнината.

И: Каква е разликата?

О: Разликата е огромна.

И: Моля пояснете.

О: Дяволът не съществува. Аз съществувам.

И: Кой или какво сте вие?

О: Аз съм дете на тъмнината.

И: Нуждая се от повече подробности.

О: Подробностите ще ги изживеете.

И: Толкова ли е страшно?

О: Няма от какво да се страхувате.

И: Страхувам се, че нищо не разбирам.

О: Страхувате се, и нищо не разбирате, това е най-страшното.

И: Тоест няма от какво да се страхуваме?

О: Напротив, има!

И: Например?

О: Както казах, ще го изживеете.

И: Какво ще изживеем?

О: Някои страхове, но само наужким. Няма от какво да се страхувате.

И: Започнах да се обърквам.

О: Нормално е.

И: Трябва ли да се страхуваме?

О: Страхът е здравословно състояние.

И: Какво значи това?

О: Значи, че трябва да се страхувате.

И: От какво?

О: От всичко.

И: От смъртта?

О: Смъртта нищо не променя.

И: От какво да се страхуваме тогава?

О: От неразбирането.

И: На какво?

О: На всичко.

И: Нека да започнем от начало. Защо сте тук?

О: Винаги съм бил тук.

И: Но защо?

О: Защото се нуждаете от мен.

И: Сега ще излезе, че някаква услуга ли ни правите?

О: Естествено.

И: И каква е тя?

О: Осмислям ви живота.

И: Може ли малко повече подробности?

О: Може. Събудете се. Изживейте още един ден. С всички подробности.

И: Ами, ако не го изживеем?

О: Няма живот извън Живота. Дори да е покрит с тъмнина.

И: Как да го разбирам това?

О: Както си пожелаеш.

И: Има ли Бог?

О: Има.

И: Това значи ли, че мога да те прогоня?

О: Значи. Но не искаш.

И: Защо?

О: Защото ме повика да говорим.

И: Какво ще ми кажеш?

О: Че съм дете на тъмнината.

И: Това вече го разбрах. Какво ще ми кажеш за мен? За нас?

О: Изживейте още един ден.

И: И после?

О: После, преди това и след това, навсякъде е тъмнината.

И: Няма ли изход от нея?

О: Има. Аз съм дете на тъмнината. Има изход през мен.

И: Какво значи това?

О: Трябва да минеш през мен.

И: Ами другите?

О: Другите също. Трябва да минат през мен.

Тихомир Димитров