06/04/17 14:06
(http://patepis.com/)

Ловеч и околностите (Крушунски водопади и Деветашка пещера)

Намали скоростта на 50 – тук ВСЕ ОЩЕ живеят хора! – гласи надписът при влизането в село Крушуна. Днес намаляваме скоростта, за да обиколим Ловеч и околностите му. Приятно четене:

Ловеч и околностите

Крушунски водопади и Деветашка пещера

Време беше да изпълня един дълго чакан маршрут на север.

Северна България ми е много непозната и дива

След като пропътувах доста километри в Южна България и братските страни Сърбия и Македония дойде реда и на тази наша мила Северна България умишлено пренебрегвана от властта дълги години наред.

Тръгнах към магистрала Хемус с предразсъдъци

признавам си. Очаквах да видя един обезлюден регион, които обаче има невероятна природа и добронамерени и скромни хора и честно казано точно това видях. Още по разбитата магистрала Хемус се забелязва, че заминаваш към другата България. Продължават ремонтите по тунелите, а неравностите по магистралата са ненадминати. Може би само отсечката на Тракия при Пазарджик може да се конкурира с Хемус.

Пътя при Ябланица стана двулентов, които веднага ми напомни за добрия стар път от Петолъчката до Бургас. Търсачи на силни усещания не липсваха и тук като летяха в насрещното срещу мен необезпокоявани, но ние сме им свикнали на родните безсмъртни джигити. Пристигнах в

Ловеч

на обяд. Изключително тих, спокоен и чист град.

Невероятно безвремие

е обзело града. Хората са изключително спокойни и не видях за тридневния ми престой в тоя град някой някъде да се забърза или да направи някакво рязко движение. Много странно ми беше. Обиколил съм много малки градове в Родопите, Пиринско и по морето, но такова спокойствие никъде на съм видял да цари.

Хотелът беше много добър за цената си и хората бяха изключително любезни навсякъде. За днес си бях отделил обиколка на крепостта „Хисаря“, стария град „Вароша“ и Къкринското ханче.

Крепостта

е уникална. Много пари са инвестирани в нея от ЕС приблизително към 1 милион и 200 хиляди, което веднага дава резултат. Крепостта е поддържана и чиста. Навсякъде има информационни табели и много модерно осветление. Не мога да не спомена и

внушителния паметник на Васил Левски

извисен над самия град. Паметника създава един патриотичен дух, които ми липсва леко в градовете в Южна България. Входа за крепостта е 4 лева за възрастни.

Къкрина, България

Без да губя много време тръгнах към

Къкринското ханче

в леко дъждовната сряда. Пътя до там е като в джунгла. Невероятна гъста растителност.

Селото е много малко

и обезлюдено. Самото Ханче се явява своеобразен център на селото и главна сграда, която свети на фона на цялата мизерия. Тук ни посрещна екскурзовод входа бе 3 лева.

Ханчето се разглежда за 20-30 минути. В момента му правят някакъв ремонт, но си личи старанието на хората да съхранят историята на това място.

Прибрах се в хотела. Време бе за кръчма. Силно препоръчвам ресторант „Драката“, а още по силно препоръчвам Ловешката гроздова ракия!

Четвъртък бе доста хубав и слънчев ден. Пия едно двойно бързо кафе и след 20 минути натискам газта към

Деветашката пещера

Пътя става равнинен. Деветашката пещера е природен феномен. В нея живеят над 35 хиляди прилепа. Много внушителна пещера с огромни размери. Вземете си връхни дрехи в пещерата е студено и влажно. Не успяхме да видим прилепи през деня, но лястовичките и врабчетата не спираха да ни правят компания.

Не ми хареса, че има вход към нея. По принцип съм много щедър човек, но не обичам да давам пари за нещо, което реално е природен феномен и не е необходима поддръжка. Поправете ме ако бъркам, но като цяло в самата пещера има 3 изградени пейки и много фасове и кутии от различни вафли, цигари и не знам си какво още. Тази пещера не се чисти, но това не им пречи да ви вземат 3 лева още на входа.

На 15 километра от пещерата се намират и

Крушунските водопади

Пътя до там отново познатата гъста растителност с прилично много животински свят около теб. Няма как да не спомена и западналите села. Даже в едно от тях на входа ни посрещнаха с табела, която гласеше Намали скоростта на 50 – тук ВСЕ ОЩЕ живеят хора! Много ми стана жал за тези хора. В самото

село Крушуна

има някакво развитие и някакъв туристически живот. Крушуските водопади са дестинация, която сега набира популярност, но това не ви пречи да ви вземат 3 лева за вход и 3 лева за паркинг. Естествено, аз не платих паркинга тъй като не виждам смисъл да си плащам за паркинг в западнало село.

Паркът е поддържан

Има изградени беседки, осветление, пейки. Чистотата е забележителна, навсякъде е окосено.

Водопадите са спираща дъха гледка

Има две пътеки хубаво е да се обиколят и двете като едната води към Тайнствения водопад и пещерата, а другата си е към главния водопад.

В самото село има 2-3 ресторантчета ако огладнеете от прехода. Цените са нормални все още.

Тръгнах си от Северна България с много положителни емоции

от видяното. Природата е запазена и някак си различна за мен. Хората са спокойни, а и липсват грамаданските хотели и комплекси. Явно все още няма такъв огромен интерес към тези места за инвестиция, което е добре за природата, но за хората е зле. И в самия град Ловеч наистина много добре поддържани и осветени исторически обекти. Но по коритото на река Осъм може да се направят заведения, а не да тъне в бурени и графити. Дано му дойде времето и на него.

Тръгвам си с обещанието пак да се върна надявам се този път по новата магистрала Хемус, която май май няма признаци да се строи скоро.

Автор: Антоан Данаилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Booking.com