Из Heidiland (Швейцария)

С Ирена днес ще се разходим из Швейцария. Приятно четене:

Из Heidiland (Швейцария)

Broc – фабрика за шоколад Cailler, Gruyère – фабрика за сирене, Veysonnaz, Grande Dixence Dam, Zinal

Таз Швейцария невероятна, всеки път успява да ни изненада, при това повече от приятно, оставяйки силното чувство, че ще се върнем отново.

Та, както традицията повелява добре е чувствата да се следват и ето ни и нас с едни запланувани 3 дни пак там и програма пълна с неща от сорта на шоколадова фабрика, фабрика за сирене, швейцарски крави и много чудни чукари.

Този път за първа спирка из Хайдиленд сме си избрали

шоколадовата фабрика на Cailler

(https://cailler.ch/en/maison-cailler/la-chocolaterie-suisse/ ). И така, един слънчев петък на септември се озовахме в рая на шоколада. Самата фабрика се намира в малкото китно градче

Брок

и има дълга история (от семеен бизнес преди, до част от групата на Нестле в наши дни, преживели война, финансови затруднения и прочие весели и тъжни времена, та чак до наши дни, такава каквато я виждаме). Доста интерактивно е поднесен процеса на обработка на какаото, от къде, защо и как идва, какви други съставки се включват в шоколада, може да се опитват различни видове шоколад, да се видят шоколадовите поточни линии и въобще човек добре да се омае в рамките на около час-час и половина.

На изпроводяк има симпатичен магазин, в който още докато човек е под влияние на видяното какао, да накупи подобаващо количество шоколадови подаръци и да ‚удари‘ едно кафе-топъл шоколад или каквото там шоколадово има. То след този час и нещо, когато си заобиколен с шоколад и мирис на какао, дори и да не си запален фен на това захарно чудо, няма начин да останеш безучастен

Много шоколад, много нещо! Шоколадов зор голям.

Добре омаяни от видяното-опитаното-помирисаното с учудване установяваме, че е станало почти обедно време и е напълно в реда на нещата да посетим намиращата на близо

фабрика за сирене,

в така популярния

Gruyère

(La Maison du Gruyère – http://www.lamaisondugruyere.ch/homepage-en/ ). Въпросната фабрика, също по швейцарски му е чудна, по много различни начини. Интерективна, може да се види как точно правят сиренето, да се запознаеш с кравата, от която е взето млякото, да разбереш каква трева пасе през различните сезони, дори може да помиришеш тревата!, да видиш къде се съхранява сиренето, а също така, може да се опита различно по ‚възраст‘ сирене, демек да надобреем и бързо да разпознаваме кое сирене е ‚младо‘, и кое не толкова. Има и образователна част – може сам да се подложиш на тест и да видиш какво точно си разбрал от обиколката, да сложиш подобаващо количество снимки във фотоапарата и после с бодра крачка да се отправиш към ресторанта на фабриката и разбира се да си поръчаш нещо си със сирене Gruyère. Недоволни от видяното до момента, из редиците май няма!

То как да отидеш до фабриката за сирене и да не посетиш

средновековното градче Gruyère,

кацнало на малък хълм и да не се отбиеш до неговия толкова известен замък, който на всичкото отгоре, толкова добре ‚стой‘ на снимките и е толкова известен из Швейцария (https://www.chateau-gruyeres.ch/en/node/19 ). Така че, след като завършихме с кулинарната част с бодри крачки се отправихме да огледаме и

замъка

За съжаление, този път трябваше бързо да гледаме, понеже се оказа, че ще има концерт, точно този ден и хората подготвяха сцената и столовете за публиката и изпълнителите. Ама, пак не беше зле, имахме възможност да послушахме малко от репетицията на музикантите, щракнахме още няколко стотин снимки – все пак не всеки ден се разхождаме из бижу от 13 век, после бавно се спуснахме по улицата да търсим колата си.

За нощувка бяхме запазили хотел из планинските дебри над Сион, във

Veysonnaz

Това малко планинско градче е доста известен ски курорт през зимата (част от „Four Valleys“ ски зона), със страхотни гледки и (казват) 300 км пешеходни маршрути през летните месеци.

След около час и половина добро каране по магистралата, вече сме си намерили хотела и всичко е както се очаква (винетка е нужна само, ако се кара по швейцарските магистрали и по това време струваше 40 CHF и може да се купи от границата, при влизане в Швейцария).

Гледката от хотела, към Сион и замъка му, които се намират на другия байр е невероятна, а ние изморени, неизморени ще се помотаем още малко наоколо да видим как е

На следващият ден се качихме с лифта, докъдето беше позволено, като предварително от хотела ни бяха препоръчали един маршрут, не много труден, до едно шале, та бяхме добре подготвени с какво искаме и готови веднага след като слезнем от лифта да ходим да търсим кравите и шалето.

За швейцарските лифтове

много може да се каже, но най-вече, че няма невъзможни места, където да бъдат построени и имат впечатляващо добра организация, дори и през лятото. Обяснение, кой маршрут колко е дълъг, до къде е препоръчително, колко време и т.н. полезни информации са налични. За лаици като нас, даже и карта се намери и така горската ни разходка влезна в приятно действие, даже и подрастващите не изразиха несъгласие.

Имаше доста хора из планината и пътеките ни, швейцарските крави си пасяха необезкоявани по високопланинските пасища, а гледките бяха повече от запомнящи се.

Останахме доволни от срещата ни с милките, т.е. швейцарските крави, мармоти този път не видяхме, но въпреки всичко скромната ни група от четирима единодушно реши, че добре ни се е получила разходката и е време да се връщаме обратно при лифта. И така след около още половин час прекаран в лифта, в ранния следобед вече бяхме

отново в селото ни Veysonnaz

Тук дилемата ни беше дали да продължим към Сион или да отидем да видим Grande Dixence Dam, който се оказа, че се намира само на някакви си 25 км от нас, е верно планински път, ама пък швейцарски Интересното на

Grande Dixence Dam

е, че се води най-високият язовир (в света?), който събира вода от 35 топящи се ледници от/около района на Zermatt. Язовирната стена излежда огромна конструкция, казват че основата му е с дебелина 200 метра и този огромен резервоар събира 400 милиона кубични метра вода, която по някакъв начин е канализирана чрез 100 километра тунели (тръби). Не са се шегували хората, когато са го строили (от 1951 г. до 1965 г.). Има паркинг в ниското и лифт, който изкачва туристите до нивото на водата. Стори ми се интересно,

как от нищо и ‚никакъв си‘ язовир за направили туристическа атракция

Направени са тунели и пътеки, за да може да се обиколи, има много указателни табели и възможности за планински туристически маршрути, а върховете наблизо направо си изглеждаха на една ръка разстояние. Бяхме меко казано впечатлени! За малко да забравя да спомена, че цвета на водата, който беше нереалистично светло зелен, незнам дали от светлината, ледниковата вода или пък защото вече бяхме в захлас, добре допълни общото ни впечатление.

Val des Dix, 1950 Sion, Швейцария

Там, на високото при язовира, вече едвам ни стигна времето, след всеки ‚ъгъл‘ по пътеката излизаше все по-невероятна гледка и за малко да затворят лифта за връщане и да ни забравят някъде там горе по чукарите. Ама някакси, с взети на прибежки последни метри, успяхме да хванем последната кабинка за деня и благополучно се върнахме при колата ни.

Поседяхме малко в колата да се опомним къде сме, какво сме видели и бавно се отправихме към селото ни на съседния байр, подвиквайки си весело ‚Айларипи‘. Ако не греша, Сион май вече не го споменахме, остана си в да-се-посети листа ни. Надяваме се това да бъде скоро.

За следващият ден си бяхме оставили

Zinal, Val d’Anniviers

Освен, че е поредното швейцарско планинско селце, заобиколено от най-високите върхове на Аплите и поредното място за любителите на природата и планината, за част от нашата група това е и доста сантиментално място, от сорта на – когато класът ти е бил там на екскурзия, а ти не си могъл на отидеш по някакви си причини, но пък после всички говорят за мястото. Та, си беше направо задължително да се посети в някакъв си момент.

Въпросният ден, така и така бяхме сравнително наблизо в района, решихме да поправим този пропуск и да използваме случаят да разгледаме още един швейцарски баир-ски курорт.

Зинал го водят малко селце

с около 400 души постоянни жители, с една ски зона, а като турисческа атракция може да се посети традиционна швейцарска високо-планинска ферма. Поради спецификите на мястото и ветровете е перфектно място за параглайдинг. За първи път там в Зинал чух за

‚Vercofly‘

– нещо като спортно предизвикателство, при което трябва да свържеш девет планински върха из долината, чрез ходене и параглайдинг. Звучи като изпитание за куражлии, но беше факт, че мястото беше доста оживено от всякакъв вид народ и кипеше един специфичен, планински живот

След поредните изкачвания с лифт над Zinal и скромни преходи, невероятни гледки, спирки за по обедно кафе, времето доста напредна. Имахме още едно запланувано място в програмата ни – „Goms Bridge“, който свързва два баира и е с дължина 280 м, а височината на пропастта под него е ‚само‘ 92 м. Звучи доста обещаващо като гледка и местонахождение, но за огромно наше съжаление остана за следващия път.

Бързо и неусетно, времето прекарано сред природата литна, почивните дни свършиха и ние се върнахме в реалността. Не бяхме навсякъде, нооо то е в нашия „да-се-посети-лист“, стриктно спазвайки „Човекът е човек, когато е на път“.

Благодаря за вниманието!

Автор: irenako

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

Швейцария

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=73961

Свързани новини: