Белене за черни дни

Тъкмо мислехме, че повече няма да ни занимават с АЕЦ „Белене“ и – хоп! – темата отново излезе на дневен ред. Тревожното този път е, че правителството на г-н Борисов със смайваща лекота се отметна от намерението си да не харчи повече държавни пари за така нареченият от премиера „гьол“. Някак като че ли между другото и сякаш нищо не е било, кабинетът каза, че все пак ще харчи, защото иначе не можело. Но още по-тревожно е, че съдбата на „Белене“, на това ще го бъде ли или не, ще се харчат ли пари, ще се привлича ли финансиране, ще се търсят ли инвеститори, в крайна сметка какво ще е бъдещето на нашата горда ядрена енергетика, ще се реши не от друг, а от БАН. Ще се реши на база експертен доклад, който с нетърпение, но и с известна доза обреченост очакваме някъде в началото на септември. И се молим да не е като новия правописен речник на същата организация.

Разгорещените дискусии между експертите в социалните мрежи ни оставят с впечатлението, че темата за възраждането на АЕЦ е нова, но тя не е. Още през януари тази година е започнало товаренето на оборудването от Русия за България. За да не излезе работата съвсем предрешèна, по същото време, далеч преди изборите, и ГЕРБ, и БСП казаха, че който и от тях да спечели властта, „Белене“ ще се строи!… Стига да е икономически изгодно и стига да се намери външен, частен и по възможност западен инвеститор, допълниха след кратка пауза и двете политически сили. На първия въпрос – за икономическата изгода – наесен ще отговори БАН и отговорът, хайде да се хванем на бас!, ще бъде положителен. Що се отнася до втория въпрос, мисля, че новият собственик на централата отдавна е известен на когото трябва, макар и ние, простите граждани, да не го знаем.

Въпросът към БАН е следният: „Има ли нужда България от АЕЦ „Белене“?“. И аз мога да си представя как е бил зададен. Ето така: „Господа академици на държавна издръжка, ке ви питаме ѐдин въпрос, но сакаме отговорот да биде „да“!“. И когато се вземе решението за строежа на централата, властта, която и да е тя, ще вдигне ръце и ще каже: „Нищо не мога да направя! Тъй рече Нàуката!“.

Всъщност и на БАН задачата беше възложена далеч преди да се знае кой ще бъде кум и кой – сват. Още през декември 2016 правителството в оставка реши в срок от три месеца да се поръча „технико-икономически и правен анализ“ на проекта „Белене“. На същото заседание се взе и решението активите и пасивите на проекта да се обособят в отделно дружество и то да бъде предложено за продан, но при условие, че купувачът ще използва оборудването на „Атомстройекспорт“. По същото време и по същия повод Теменужка Петкова каза: „Централата няма да бъде китайска, ще бъде руска“, каквото и да значи това на фона на желанието за чуждестранен частен, че и „западен“ при това инвеститор. Още тогава във форумите попитаха: „Западният“ инвеститор просто живее на Запад или е наистина западен?“, а Трайчо Трайков, тогава кандидат за президент, каза: „Ако се тръгне към търсенето на инвеститор, което от финансова гледна точка е логична стъпка, ще дойдат само инвеститори от Кремъл. Никой друг“.

Фигурата на този тайнствен инвеститор беше извадена на сцената още месец преди въпросното заседание на правителството, през ноември 2016, от Румен Овчаров, десет дни след като беше обвинен в безстопанственост за 193 млн. евро. „Не идва от изток, идва от запад – каза той – и никак не е лош инвеститорът, ако някой наистина не иска да харчи парите на държавата“. Демек, докато Томислав Дончев и Теменужка Петкова се чудят къде да търсят инвеститор, такъв вече има и Р. Овч. го знае даже кой е.

И докато Р. Овч. се очертаваше като проводник, ако не на западно влияние, то поне на „западни“ инвеститори, Бойко Борисов в началото на март каза: „Слава на президента Путин! Водихме такъв разговор, чак и на него, като се сети, сигурно му е смешно“. И със сигурност му е смешно, ако Борисов наистина е казал: „Недей така, православни сме, християни сме, не ми взимай 90 млн. лихви, не е хубаво“. Сега какво, пак по православна линия ли ще строим „Белене“?

Кофти да му стане на простия гражданин като гледа, че още преди изборите по такъв важен въпрос като АЕЦ „Белене“ вече не е имало значение кой ще ги спечели.

Какво е положението към днешна дата? През изминалата седмица научихме, че „Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ „Белене“, които включват и държавно участие“. Щом е „активно“ и щом са „модели“, особено пък бизнес, мисля, че можем да бъдем спокойни и доволни от избора си за парламент. Но все пак нали още не сме забравили, че държавата за нищо на света нямаше да харчи повече пари, след като веднъж вече е дала три милиарда? Какви са сега тези публично-частни партньорства? Изчакайте ни поне още седмица-две да забравим, паметта ни и бездруго не е дълга.

Всъщност, не било толкова страшно. Държавата наистина щяла да участва с пари, но това нямало да бъдат държавни пари в буквалния смисъл на думата, ами щели да са пари от Фонд „Сигурност“. В този фонд всички производители на електричество внасят по 5% от собствените си приходи, за да не фалира НЕК. НЕК може да фалира, защото има дългове заради същата АЕЦ и ако не ги върне, кредиторите ще ѝ вземат активите, а сред тези активи е и националната електропреносна система. Тоест, казано на простонароден език, ако НЕК фалира, жиците и диреците ще станат частни и то не на чуждестранен инвеститор, а на чуждестранен кредитор. Ето затова е тъпо НЕК да фалира.

Та същият този Фонд „Сигурност“, щял да субсидира разликата между себестойността и пазарната цена на електричеството, произведено от „Белене“. Признавам си, че аз съм малко прост и първоначално не успях да схвана идеята. Дори я разбрах точно наопаки. Разбрах, че „Белене“ ще произвежда толкова евтин ток, че ще бъде далеч-далеч под средната за страната пазарна цена. Тази разлика обаче няма да се усвоява от потребителите под формата на по-евтино електричество, а ще се внася във фонда, за да подпомага борчовете на НЕК. Това разбрах. Е, нищо, казах си, нека да не ни поевтинява токът, но пък да върнем заемите, сключени и гепени кой знае от кого (то се знае, но използваме „кой знае“ с художествена цел). Всъщност било точно обратното. АЕЦ „Белене“ щяла произвежда електричество на себестойност $79/МВтч, когато средната пазарна цена се очаквало да бъде $42/МВтч, тоест, близо два пъти на загуба! Фонд „Сигурност“ ще се намеси и ще поеме тази разлика, само и само да си имаме втора АЕЦ. Това не го разбрах, но нали ви казах, че съм прост.

Не знам в тази цена дали са включени разходите за складиране на отпадъците. И друго: когато „Белене“ стане частна, па макар и с държавни пари, ще отпаднат ли всички досегашни притеснения, които сме предъвквали през годините – опасност от земетресения в онзи специфичен географски район, стари реактори, невъзможност за изработване на толкова дългосрочен бизнес план в такъв динамичен сектор, „гьол“ и т.н., и т.н.?…

Но да се върнем към задачата на БАН. Да се опитаме да отговорим на главния въпрос в нея: „Има ли България нужда от АЕЦ „Белене“?“ (забележете: не дали има нужда от ядрена енергетика изобщо и не дали има нужда от втора АЕЦ по принцип, а дали има нужда от „Белене“ такава, каквато си я знаем). Ние, простите граждани, не сме специалисти. Светът е пълен с експерти, но ние не сме от тях. Ние не знаем дали атомната централа наистина струва толкова милиарди, колкото ни се казва. Ние не знаем каква ще бъде себестойността на нейното електричество. Не можем дори да гадаем колко десетилетия ще се връща вложението, както и представа си нямаме през тези десетилетия какви ще бъдат нуждите от електричество за нашата икономика, какъв ще бъде международният пазар и какви ще бъдат цените. С две думи, ние, простите граждани, не знаем как, дали и кога ще се възвърне инвестицията и от кой момент нататък ще бъдем на печалба от новата си атомна мощност. Със сигурност обаче тогава тя вече отдавна няма да е нова. Дори не знаем дали няма да рече „Бум!“ от старост, много преди да се е изплатила. Сигурно има хора, които могат да кажат това, но ние не сме от тях.

Но все пак ще се опитаме да отговорим на въпроса, отправен от правителството към БАН: „Има ли България нужда от АЕЦ „Белене“?“. За целта е достатъчно да видим какви биха могли да бъдат мотивите на желанието ни да си направим втора АЕЦ. Те биха могли да бъдат следните:

1. Нямаме достатъчно ток. Така ли е? Чува съм, че произвеждаме предостатъчно и често се чудим какво да го правим, след като дори не можем за го изнесем. 2. Искаме по-евтин ток. Хубаво, ама се оказа, че токът от „Белене“ се очаква да бъде два пъти по-скъп като себестойност в сравнение със средната пазарна цена и то за срок, който никой не може да предвиди. 3. Някой иска да спечели от комисионни. Да, това са хората, които са сложени по демократичен път на съответните постове. 4. Някой иска да печели от строителство. Нищо лошо: за фирмите трябва да има работа, за да плащат заплати и да внасят данъци. И да формират описаните в т. 3 комисионни. 5. Някой ще печели от експлоатацията. Това е инвеститорът, който ще придобие централата било със свои, било с наши пари.

Сещате ли се нещо друго? А, да: 6. Може просто да искаме да си имаме централа ей така, за черни дни. Всичко се случва. Защо пък да си нямаме? Тъй че отговорът е: „Да, България има нужда от „Белене“!“, най-малкото заради точки 3, 4, 5 и 6. Само, моля ви, като ще я строите, гледайте да не е в Картаген, за да не гръмне, когато Картаген бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/06/10/3821.html

Свързани новини: