Докато процъфтява черният пазар на електроенергия от АЕЦ "Козлодуй", за което ви разказах и показах в "Мутризацията на енерГЕПИката кърти матрял", така нареченият либерализиран (през борсата) пазар събира паяжини...

Геополитикът Борисов

Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смята. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова "домашно" видео, дето го нима с две камери в кабинета си на "Дондуков" №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко...

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. "Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват..." — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. "Хубаво, че вкарахме "Тигрите" в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите..." – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. "Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо..."

"Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!" – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: "Борисов - геополитикът". Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на "Дондуков"...

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика... – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. "Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали... Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността... Бойко геополитикът... 'Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к'ва далавера е с асфалта и фракциите..." Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. "Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха... А после реформаторите 'баси трика им изиграха!" — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. "Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!... Хахахаха!" – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя...
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. "Сега ще им обясня и геополитиката!.."

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. "Лъвовете прескачаме бариерата!" – припомни се Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. "Некадърници..." – помисли си Бойко. "Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората" – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа...

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е "добър ден!" – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него...

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Ученички на видима възраст 10-11 години в квартален магазин разглеждат чипса пред мен:
– Виж, всеки трети печели!
– Искаш ли да си вземем?
– Хайде! – и грабва първия пакет от рафта.
– Ти си много тъпа, честно…
– ???
– Ами защо взимаш първия пакет?! Вземи третия!!!

Материалът Всеки трети печели! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Днес Симеон Сакскобургготски празнува в София 80 годишнина. Чисто човешки: честито на юбиляра и да се радва на дълголетие, заедно с голямото си семейство.

Интересен (фото)репортаж публикува Klub Z от столичната катедрала , наречена на руския светец “Александър Невски” , която за кратко ( и напълно основателно) е била преименувана при дядо му Фердинанд на “ Св. св. Кирил и Методий” заради руската агресия срещу България през 1916 г., но под руски натиск после е била покръстена отново в руската вяра, според която на България на всяка цена й трябва храм, наречен на руски пълководец, борец срещу западните християни в съюз с ислямизираната монголска “Златна орда”.

Като казвам “интересен”, репортажът говори много с присъствието и отсътвието на личности от българския политически пейзаж.

Единствените двама български политици, които могат да се разпознаят на снимките в храма, са бившият вътрешен министър от тройната коалиция Румен Петков, уволнен за нерегламентирани контакти с представителите на подземния свят “братя Галеви” от премиера Станишев, както и бившият служебен министър през лятото на 2014 г. проф. Георги Близнашки.Ако между двамата има нещо общо, освен като бивши високопоставени кадри на БСП, това е русофилството им ( с което е изпъквал многоктарно и стоящият до лявото рамо на Сакскобургготски пловдивски митрополит Николай).

Сред децата и внуците на Симеон Кобургготски по кръвна линия, симпатични в това качество, отсъстват обаче неговите най-ярки отрочета в днешната българска политика. Ярко блести в този смисъл липсващият в картинката ( защо ли, след като са налични други политици, двама леви) бивш охранител на обещаващия да ни оправи за 800 дни Сакскобургготски. Няма го Бойко Борисов, който така успешно пое щафетата на управлението с името на Сакскскобургготски на уста ( дпускам да е участник в друг формат на тържеството, което щеше да е въпрос на някакъв протокол, ако не беше фактът с присъствието на други политици).

Озадачаващо е също, че не е поканен за снимка и бившият лидер на младежката организация на НДСВ Делян Пеевски. Неговата кариера, също като на Борисов, започна под крилото на “царя”.

Едва ли плебейският произход на Борисов и Пеевски са единствената причина за загадъчното им отсъствие от компанията на човека със синята кръв, който беше доведен от Мадрид, за да смачка “синята идея” под претекст, че така ще се възцари краят на двуполюсния модел. Ефектът от този мадридски трансфер на емоции, надежди, внушения и спекулации беше, че десният полюс, зает от НДСВ, изчезна ( заедно с партията-енодневка след това, за да отстъпи място на разчистеното пространство на популистите от ГЕРБ), но левият полюс остана да тържествува, което е видно и от снимките на днешното тържество в руския храм “Александър Невски”.

Share on Facebook

Share on Facebook

Сигурен съм, че има хора, които се чувстват отчайващо самотни в своето идейно-естетическо самоопределение. Те трудно се поддават на пакетиране и върху тях трудно се лепят етикети. Това прави животът им в днешния свят – свят категоричен и полярен – малко необясним и малко тъжен.

Много хора си въобразяват, че да изберат и подредят ценностите си, е въпрос на техен личен избор. Това не е така. Избор, разбира се, има, но той не е между десетките отделни ценности и стотиците техни оттенъци, а между 2-3 пакета. Помня как в годините на социализма, по който днес въздишат дори и ентусиасти, които не са го виждали, книгите се продаваха също в пакет. Ако искаш да си купиш „Отнесени от вихъра“, книгата задължително върви в „подаръчен“ комплект с „Овчарчето Калитко“. Днес на идеологическия пазар положението е абсолютно същото. Има два големи „подаръчни“ комплекта: източно-тираничен и западно-демократичен. Западният пакет включва свобода, демокрация, либерализъм, модерност, мултикултурализъм, рационализъм, екологично съзнание и солидарност. В източния влизат централизъм, традиционализъм, християнство (в частност православие), консерватизъм, патриотизъм.

Ако искаш да си либерален, не може да си религиозен. Ако искаш да си демократичен, не може да си консервативен. Ако искаш да си модерен, не може да си патриот. Това е тъжната и елементарна картинка.

Ако се съмняваш в икономическата и военна мощ на Русия, ако поставяш под въпрос политическата добросъвестност на нейния президент Владимир Путин, ако споделяш опасенията, че бившите съветски служби продължават да държат властта и го правят по репресивния начин, който си знаят, ако харесваш мнението на хора като Гари Каспаров и Михаил Ходорковски, но не ти допадат автомобили като москвич и лада – тогава си соросоид.

Ако си въобразяваш, че Достоевски е по-добър писател от Джоан Роулинг, ако харесваш Иван Крамской повече от Джаксън Полък или Чайковски повече от Army of Lovers (въпреки някои периферни прилики между тях) – тогава си путинофил.

Ако твърдиш, че в Америка правораздаването, технологиите и стандартът на живот са на по-високо ниво, отколкото в Русия – соросоид.

Ако забелязваш, че Америка е пълна с налудничави протестантски „църкви“, с малцинствена престъпност, ако си съгласен, че Фреди Мак и Фани Мей разгониха фамилията на целия свят и че ако не беше Втората световна война, Щатите още щяха да са в Голямата депресия – путинофил.

Ако си несъгласен хомосексуалистите да се пъчат със своята „нестандартност“, ако смяташ хомосексуализма за ненормален и не приветстваш еднополовите бракове, особено когато завършват с осиновяването на дете, ако смяташ, че е вредно заради оправдаването на всичко това да се въвеждат понятия като „относителност на морала“ – путинофил.

Ако имаш познати и приятели хомосексуалисти и твърдиш, че те са добри хора, прекрасни професионалисти, отзивчиви, чувствителни, състрадателни; ако си готов да ги защитиш, когато някой ги напада грубо или желае да ги уязви несправедливо – соросоид.

Ако смяташ веганите и антиваксърите за хора с разклатено душевно здраве, ако подозираш зелените активисти в користолюбие и дори в екотероризъм, ако смяташ хленченето по разни мъхове и членестоноги, както и прескъпото преброяване на делфини за лицемерна загриженост, прикриваща рафинирана корупция – путинофил.

Ако отглеждаш с любов растения, ако помагаш на животни в беда, ако се потрисаш от жестокостта и безскрупулността при експлоатацията на природните ресурси, ако не харесваш лова и риболова било в промишлени измерения, било за лично удоволствие – соросоид.

Ако обичаш земята и народа си по същия естествен начин, по който обичаш семейството си; ако се увличаш от историята и традициите на родината си, ако харесваш фолклора и отдаваш дължимото на интелигенцията си; ако познаваш политическите интереси на държавата си и се бориш за тях – путинофил.

Ако се възхищаваш от постиженията на различните култури по света, ако признаваш националния гений на другите народи, ако приемаш, че има земи, по които хората са постигнали повече, отколкото по твоите родни – соросоид.

Пакетирането се е усъвършенствало дотам, че вече няма значение какво се говори, а кой го говори и дали този, който го казва, е путинофил или соросоид. Ако правилният човек каже лъжа – истина е. Ако неправилният каже истина – лъжа е. И така се обновява нашата представа за света.

Самият аз също понякога будя недоумение у наблюдателите и поради невъзможност да ме пакетират и етикетират, изпадам в самота. Ето, аз например съм на мнение, че западната цивилизация е изгубила жизнеността си, която преди 200 години я направи господар на света, но също така смятам, че от нея нищо по-добро до този момент и за този свят не е измислено. Понякога ми се струва, че Европейският съюз е бюрократична клоака, завладяна от тъпи чиновници, но в следващия момент си давам сметка, че там е бъдещето. Твърдя, че светът никога преди не е бил по-охолен, по сигурен и по-справедлив; човекът никога не е живял по-дълго и по-качествено, отколкото през последните стотина години. Същевременно твърдя, че човекът никога не е бил по-морално увреден, защото е изгубил истинската перспектива и не желае да бъде благодарен за света, който притежава. Човекът няма страх и няма уважение. Човекът не цени другия човек, защото от поколения не му се е налагало да разчита на него при бедствия и войни. Човекът си мисли, че всичко, с което разполага, включително живот, здраве, спокойствие и безметежност, е негово право, а не привилегия, нещо „по дифолт“, а не дар. Вярвам в науката, защото опознаването на творението засилва преклонението пред замисъла на неговия Творец. Освен това науката днес създава „чудеса“, непостижими дори и за фантазията на писателите от втората половина на 20 век. Вижте комуникационните технологии! Вижте медицината! В същото време аз съм православен човек и то смея да твърдя – наистина православен, за разлика от всякакви анаболни младежи с татуирани кръстове и икони по телата и от всякакви руски мотоциклетисти. Познавам догмата и канона, участвам в църковния живот повече от новопокръстили се бивши комсомолски секретари, възпитавани в атеизъм и сравнително доскоро пропагандирали такъв. Обаче не виждам защо, за да бъда православен, трябва да съм русофил или пък да съм достатъчно тъп и тесногръд, за да съм неспособен да схвана съвременните теории за същността на енергията, строежа на материята и динамиката на телата във вселената. Какъв съм аз тогава – путинофил или соросоид? Да ме „лайкват“ ли или да ме „хейтят“?

Сигурно има и други като мен. Пичове, да не ви пука! Преценявайте всяка дума сама за себе си, гледайте вестта, а не вестоносеца. Защото другото е комунистическият поет Христо Радевски и неговото стихотворение „Към партията“: „…аз знам, аз вярвам, че си права,/когато съгрешиш дори!“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Andreas Gursky

Amazon

Filed under: Uncategorized

Положението в Русия днес напомня на предсмъсртните дни на СССР, когато имперското ръководство реши да открехне малко вратата на правото да се споделят някои истини и полуистини в рамките на т.н. “гласност”, надявайки се че така може да овладее процеса на разлагане на доверието и да дори да го оглави като инициатор на разговора за “недостатъците”. През пролуката, замислена като освежаващ отдушник на недоволството, нахлу поривът към свобода.

Хората в Русия набират набират смелост да задават истинските въпроси на Путин, който разчита на шовинистичния си чар, за да омае едни с шовинистични, а други да умилистовява с демагогските си публични изяви на “велик комуникатор” , докато сплашва откровените си противници със съдебно-полицейски репресии.  http://www.rbc.ru/photoreport/15/06/2017/594261889a79472d6cb57655

Една от хитрините на Путин в тази усложнена за него ситуация беше да прибегне до…американска помощ. Какво по-убедително доказателство от сертификатът за годност да управляваш, който ти връчва “врага”. В случая това е американският режисьор Оливър Стойн, заснел серия от угоднически интервюта с Путин.

Нищо ново под слънцето в Москва в това отношение. Случвало се е и преди там. Най-знаменитият случай, когато Сталин наема за свой рекламен агент пред света виден западен интелектуалец, е интервюто на Лион Фойхвангер с диктатора, когото величае. Възторжените отзиви за болшевишката империя като прекрасно място за жевеене и подмазвачеството на известния западен интелектуалец си оставаха досега ненадминат пример за подобен позор.

Оливър Стоун обаче счупи този рекорд. Не само защото в епохата на масовите комуникации той е далеч по популярен в цял свят с холивудските си филмови изяви, но и поради още няколко неща. Едно от тях е свързано с факта, че в днешно време никой грамотен човек не може да се оправдае, че не е информиран за истинското състояние на руската “демокрация”. Ако Фойхвангтер е бил подведен от своето невежество за реалната картина в СССР, в резултат на което подвежда с възторжената си оценка за Сталин и СССР своите читтели в западния свят,  то Оливър Стоун не може да разчита дори теоретично на подобно снизхождение.

Нещо по-лошо, синът на Оливър Стоун работи за РТ, руската телевизия, създадена като основен пропаганден инструмент на Кремъл за облъчване на западните страни с фалшиви новини и пропаганда в угода на Кремъл. На това му се казва “конфликт на интереси”. Синчето е на заплата при Путин, а тейко му го обслужва по най-долнопробен начн ( в кадри от интервютата на Стоун с Путин се вижда, че режисьорът угоднически се кикоти на пошли забележки на своя събеседник, които обяснява, че няма лоши дни защото не е жена).

Има удивителни прилики  между ласкателствата на Фойхвангер по адрес на Сталин през 1937 г. и на Оливър Стоун спрямо Путин в наши дни.

Фойхвангер се възхищава от маниера на изразяване на Сталин- не знаел друг лидер в света да говори така добре “езика на народа”. Стоун сипе подобни ласкателства за “истинския син на Русия” Путин – като че ли преписва почти буквално от книгата от своя предшественик по подмазвачество на съветския диктатор. Интервюиращите се прехласват по осведомеността на своите съветско-руски събеседници.

Както вече стана дума по-горе Стоун цени чувството за хумор на Путин и се подхилква на пошлите му подмятания, а Фойхвангер, макар да признава, че хуморът на Сталин може да бъде “опасен”, все пак се радва да докладва, че той има чувство за хумор.

Ето два абзаца от двете интервюта на английски език, които по дух и дори по изразните си средства  са като две капки вод(к)а.

Oliver Stone, American director, author of the film The Putin Interviews, in an interview, as quoted by TASS news agency on June 14:

Putin has always remained consistent. He is an emotional person, he takes politics very seriously. He takes foreign policy very seriously. He seems like a politician, who controls the situation all the time. Rarely you could find a person, who has on the top of his tongue details about the economy, and details about nuclear problems. No doubt, this would be difficult for many high-level leaders. I had a number of meetings with Putin, and he was very convincing, and very clear on expressing Russia’s position… [] I got the impression that he works 12 hours a day ,but we asked for an interview, and he agreed… [] He as a leader, who gets into details, and that’s why a conversation, which was planned for 15 minutes, would last a whole hour. And he always came to the meetings impeccably dressed…[] We have different experience, different approach, and I was asking complex, unpredictable questions…[] How to evaluate Putin? I think that I feel respect for him, because he understands what the true interests of Russia are. By origin and upbringing, he is a true son of Russia.

Lion Feuchtwanger, in his book Moscow 1937 (English edition) :

Stalin speaks slowly, in a low rather colorless voice. He has no liking for a dialogue of short, excited questions, answers, and interruptions, but prefers to string together slow, considered sentences. Often what he says sounds ready for press, as if he were dictating.  Stalin speaks without embellishment and, moreover, can express complicated thoughts simply. Often he speaks almost too simply, accustomed as he is to formulating his thoughts so that they will be understood from Moscow to Vladivostok. He has perhaps no wit, but he most certainly has humor; and his humor can be dangerous. Now and again he laughs a soft, dull, sly laugh. He is at home in many spheres, and he quotes extempore names, dates, and facts accurately. We spoke about the freedom of writing, about democracy, and, as I have already mentioned, about Stalin-worship. Only at the beginning of the conversation did Stalin express himself in general terms, using sundry hackneyed expressions from the Party vocabulary. Soon he ceased to be the Party leader and became an individual, not always uncontradicting, but always modest, unpresuming, and deliberate…[] Moreover, Stalin is flesh of the people’s flesh. He is the son of a peasant cobbler and has preserved his kinship with the workers and peasants. Of him it can be said, more truly than of any other statesman I know, that he speaks the people’s language…[] But above all, Stalin has a sense of humor, a circumstantial, sly, comfortable, often cruel peasant’s sense of humor. In his speeches he likes to quote humorous anecdotes from popular Russian writers; he thoroughly enjoys these anecdotes and points out the practical application… [] When Stalin speaks with his knowing, comfortable smile, pointing with his forefinger, he does not, like other orators, make a breach between himself and his audience; he does not stand commandingly on the platform while they sit below him, but very soon an alliance, an intimacy is established between him and his listeners

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Неприятни изненади за Путин в “Пряка линия”

http://e-vestnik.bg/26645/nepriyatni-iznenadi-za-putin-v-pryaka-liniya/

Зрителски въпрос към Путин: Кога ще престанете да нарушавате Конституцията, която разрешава два президентски мандата? Снимка: от тв екрана

“Три президентски мандата, стига толкова!”, “Кога ще престанете да нарушавате конституцията?” – коментари на недоволни руснаци смутиха днес годишния телевизионен диалог в пряк ефир на руския президент Владимир Путин с граждани, появявайки се на екрана пред очите на милиони телевизионни зрители, предаде Франс прес.

Предаването “Пряка линия”, което е много добре подготвено и в което всичко е предвидено до последната подробност, така че обикновено протича гладко, кани руснаците да задават въпросите си директно на държавния глава, основно чрез есемеси.

Въпросите, получени на тазгодишното 15-о издание на пряката линия, бяха над 2 милиона, като някои от тях, особени критични, се появиха в синя рамка в дясната част на екрана на обществената телевизия.

“Путин, наистина ли смяташ, е народът вярва на този цирк с тези изфабрикувани въпроси?”, прочетоха зрителите на това изключително гледано предаване. “Довиждане, Владимир Владимирович!”, се изписа след това на екрана. Няколко минути по-късно синята рамка изчезна.

Разговорът на руския президент с граждани на страната в пряк ефир се състоя три дни след ареста на над 1720 души, излезли на улични протести в столицата Москва и други големи градове по призива на опозиционера Алексей Навални. Държавният глава обичайно отговаря на подбрани въпроси по широк кръг теми – от пенсиите до международното положение.

Владимир Путин не даде директен отговор на въпроса дали ще бъде президент на Русия догодина по същото време, казвайки само, че руският народ може да реши кой ще го наследи на поста. Завършвайки днешния си станал вече традиционен телевизионен диалог със своите съграждани в пряк ефир, Путин умело отклони преки отговори на няколко въпроса за политическото си бъдеще.

Широко разпространено е очакването, че 64-годишният руски президент ще се кандидатира за нов шестгодишен мандат на изборите през март догодина, но той все още не е обявил намеренията си. Путин вече изкара два президентски мандата между 2000 и 2008 г., после бе премиер в периода 2008-2012 г., за да се завърне отново в Кремъл, след като руснаците го избраха отново за свой държавен глава през 2012 г.

Руският президент сам подбра от записаните зрителски въпроси този дали подготвя свой наследник. Отговорът му бе, че има някои лични предпочитания, но добави: “Първо, аз все още работя”, а после продължи: “Това трябва да определи избирателят, руският народ”. Според него следващият президент ще трябва да реши задачата за повишаване на доходите на населението. “Трябва да се избавим от нищетата… но това може да стане изключително чрез развиване на нашата икономика с адекватни темпове”, подчерта Путин.

Той избегна отговора и след като въпросът бе поставен по друг начин: дали това е неговата последна среща с народа в пряк ефир. Руският президент призна, че се отнася положително към политическото дълголетие, ако то съответства на законите на страната. “У нас в този смисъл никой не е нарушавал закона”, посочи той. Запитан за състоялите се тези дни улични протести в редица руски градове, Путин отговори, че ги смята за здравословен знак за демокрацията, но побърза да добави, че те не бива да се използват като провокации.

Руският президент изрази готовност да работи с всички политици, които искат да помогнат за подобряване на живота на хората, но обвини неназовани опозиционни лидери, че”експлоатират икономическите трудности (на Русия), вместо да предлагат решения”. В същото време Путин обвини британското обществено радио и телевизия Би Би Си, че прави пропаганда на руския опозиционер Алексей Навални – организатор на неразрешените протести в понеделник, завършили с голям брой арести.

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че Джеймс Коми по нищо не се различава от Едуард Сноудън и затова Русия е готова да предостави политическо убежище и на бившия директор на ФБР. Путин окачестви като странно решението на Коми да запише тайно свой разговор с американския президент Доналд Тръмп и после да го предаде на медиите чрез свой приятел.

Той каза, че в случая Коми е действал “не като ръководител на спецслужба, а като правозащитник, който защищава определена позиция”, след което саркастично добави, че ако Коми бъде изложен на преследвания, Русия е готова да му предложи политическо убежище. “Той трябва да знае това”, отбеляза руският президент.

По повод разследванията във Вашингтон за евентуална руска намеса в президентските избори в Съединените щати през 2016 г. Путин каза, че в показанията си пред комисията на Сената по разузнаването Коми не е представил никакви доказателства за такава намеса, предадоха Ройтерс и ДПА. По думите му Русия не възприема САЩ като свой враг, а раздухваната сред американците антируска истерия е плод на вътрешните борби сред американското ръководство. Според него на тези борби се дължи и вчерашното решение на Сената във Вашингтон за налагането на нови санкции срещу Москва заради намесата й в изборите.

На “пряката линия” Владимир Путин декларира, че Русия и нейните граждани желаят отношенията със САЩ и американците да се нормализират, но обвини Вашингтон, че има интереси навсякъде по света и навсякъде се намесва. Руският президент изброи, че неговата страна би могла да си сътрудничи със Съединените щати в контрола върху неразпространението на ядрените оръжия и в борбата с негативните влияния върху околната среда и срещу бедността, като по думите му именно бедността е един от източниците на радикализма и бедността. Путин изрази надежда, че САЩ ще играят конструктивна роля за намирането на изход от кризите в Източна Украйна, Сирия и Близкия изток като цяло.

БТА

Share on Facebook

Share on Facebook

Заплашеният от застрояване старозагорски парк Бедечка ще стане арена на иновативна игра с добавена реалност. „Бедечко“ е първа по рода си у нас и „смесва физическата, приказната, технологичната и добавената реалност“, а сценарист на проекта е детският писател Никола Райков. „В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени,...

Ако имах собствено издателство, щях да издавам само такива книги. „Социалният организъм“ (изд. „Кръгозор“) не е за това как да ползвате социалните мрежи, а за това как те ни „ползват“, работейки като единен организъм със свои вътрешни закони. Така де, ако от години антрополозите приемат, че обществата са организми, какво пречи един биолог, преквалифицирал се в...

Днес вече ми се пада ред на мене да разказвам – как ходих до долния десен ъгъл на картата на Европа " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Не е трудно – има градски транспорт до там " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />
Приятно четене:

Румели Фенер

(кв.Саръйер, Истанбул)

В долния десен ъгъл на Европа

Ще живея аз в Истанбул и няма да се разходя до долния десен ъгъл на Европа ли? Не сте познали! Още повече, че открих градски автобус, който обслужва тази част на конгломерата Истанбул.

Та, издебнах аз една леко облачна събота (който ме познава, знае че мразя жега, а тук си я имам предоволно), качих се на рейса за Таксим, оттам се прекачих на метрото за Хаджиосман, а там вече хванах автобуса за Румели Фенер.

Целта беше да видя входа на Босфора откъм Черно море

Румели Фенер

(или по-точно Rumeli Feneri, иначе е Евопейски или Балкански фар " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> ) е името на селото, разположено на европейския черноморския вход на Босфора. Естествено, името идва от фара (ако се чудите на какво ви прилича думата „фенер“ " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> , построен от французите през Кримската война, за да знаят корабите къде е изхода: нали знаете, в самолетите край аварийните изходи има светещи табелки EXIT " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Естествено, фар на това място е имало от незапомнени времена – човек не бива да остава с впечатлението, че корабоплаването в Черно море е измислено от французите през XIX век след Христа – просто сегашният фар е строен от французите

Всъщност точно това е и мястото на

Симплегадите

– двойката скали, блъскащи се една в друга, което препятствие по пътя към Колхида аргонавтите преодоляват с помощта на гълъб и богинята Атина Палада (и тя ударила едно рамо, почти буквално (за подробности: Симплегади)

Така че със сигурност мястото е известно от незапомнени времена. Някъде през XVI век се споманава фар на същото място (отбелязан е на карта) и… като се замисли човек, защо точно Константинопол става голям и велик град, а не Румели Фенер? Константинопол е на другия край на Босфора, откъм Мраморно море, на аналогичния ъгъл? Но явно има и други фактори, а не само пролива…

Фарът е споменат и от колегата Евлия Челеби през XVII век. Но преди това, генуезците построяват крепост близо до фара, която всъщност беше и целта на съботната ми разходка.

По пътя към Румели Фенер

Пътят от Хаджиосман в посока север минава по брега на Босфора, през квартал Саръйер, а после и през крайните части на Белградската гора (за нея – друг път). Балканският (европейският) бряг на Босфора е доста висок и на моменти пътят прилича на Искърското дефиле – там „долу в реката“ е Босфора. Или пък морето при крайморския път за Златни пясъци и Албена. Много е живописно!

Личи си, че и районът е богаташки – това, което в другите част на града биха били жилищни комплекси с по 25-30 етжни блокове, тук всичко е къщи или заменено от затворени комплекси от по 2 до 3 етажа, да не говоря какви коли са пракирани наблизо. А освен това половината път от едната страна е лонгозна гора, а от другата – Босфорът.

Пътят пресича новата магистрала, в непосредствена близост до третия, най-новия, мост на Босфора. Мостът е красив и… празен. Особено в сравнение със старите два моста – особено красив и особено празен: четири ленти в посока и … две коли и един камион на целия мост! В същото време двата по-стари моста в Истанбул представляват един подвижен паркинг. Потрес! (Обяснението е, че на новия мост са му сложили нечовешки скъпа такса за преминаване, а аз продължавам да се чудя дали не е по-добре нечовешката такса да се сложи да задръстените мостове, а на празния мост да се сложи ниска такса? Но аз и други въпроси имам, понякога ).

Малко преди Румели фенер, автобусът спира и в селцето

Гарибче (Garipçe)

– точно мястото, в което харпиите изяждат храната на прокълнатия от Зевс тракийски цар Финей, аргонавтите успяват да ги прогонят, а Финей от благодарност им казва как да преодолеят Симплегадите. Днес това село се води като домакин на новия (третия) мост през Босфора. Селцето е готино, но аз продължавам към крепостта.

За да се измъкне от Гарибче, рейсът прави обръщане на място, измъква се отселото, за да спре вече на последната си спирка в

Румели Фенер

Крепостта на Румели Фенер се нарича:

Оръдейна крепост

(Топчу калеси, Topçu kalesi, Rumelifeneri village castle, Yoros castle)

и когато я търсите в Гугъл под името Rumelifeneri village castle е много важно да не я сбъркате с Rumeli Castle или Rumeli Hisar! Крепостта Rumeli Hisar е съвсем друга крепост, която се намира в самия град – до втория мост на Босфора и за нея ще ви разказвам друг път, когато стигна до нея – и тя няма нищо общо с това, за което си говорим сега.

А ако я търсите като Yoros castle, да внимавате не я сбъркате с Yoros castle в Анадолу Кавак (което пък е срещу Румели Кавак на Босфора) – отново съвсем друга крепост! И да – всичките са на бреговете на Босфора

Сега сме на крепостта в Румели Фенер – на входа на Босфора

Крепостта на Румели Фенер

е строена първо от генуезците, които после биват изгонени, а през вече споменатия XVII век тя бива разширена със складове и арсенали от султан … кой султан ли? Мурат IV, естествено! Не че историческите ми познания изобщо позволяват да сравня Мурат Първи с Мурат Четвърти, или да кажа на прима виста как се казва султанът по време на … Априлското въстание, например. Във всеки случай – имаме пропуски в образованието. Дали е нужно да знаем как се казват всичките султаните – не мисля, но поне този от Априлското въстание или от Руско-турската война не е зле да бъдат споменавани в учебниците ни по история.

Та Мурат Четири (здравей, Пена! пооправя крепостта, за да може тя да служи като военен обект, чак до Втората световна война, а достъпът до нея да бъде разрешен едва през 1985 г. Оттогава, и без да бъде означена като специален туристически обект, тя привлича посетители – входът е свободен и мястото привлича любители на крайградските разходки и пикниците. Съответно, една оборка няма да й се отрази зле (не, споко, не е толкова мръсно, колкото очаквах, но наистина едно почистване ще я направи още по-приветлива)

Rumelifeneri Mahallesi, 34450 Sarıyer/İstanbul, Турция

Като размер крепостта е по-малка от Белоградчишката, с подобни по височина стени, една-две кули, с много бойници и смокиня, растяща в едната кула. Като гледам – другия месец ще е узряла!

На север се виждат корабите, чакащи реда си за преминаване през Босфора. Точно в тази посока, на около 37 км навътре, един румънски говедовоз под тоголезки флаг беше потопил руски разузнавателен кораб преди няколко месеца (историята подробно)

Изобщо –

Черно море си е Черно море

– даже в такъв спокоен ден, вълните не преставаха да се удрят в скалите. Всъщност, на жителите на Черно море, това едва ли би им нарпавило впечатление, но когато имаш и Мраморно море пред очите си, което постоянно е като огледало, започваш да разбираш значението на думата Черно.

В посока Мала Азия се вижда другия

отсрещния фар и село – Анадолу фенер (Anadolu feneri)

Изобщо, имам усещането, че щом едното село е Анадолу, а другото Румели, то не би ли трябвало Румелия да я разбираме като Балкани? То е малко странно, защото самите турци делят Истанбул на aнадолска и eвропейска част – логичното би било да бъдат или анадолска и балканска (ок, нека е тракийска) част, или пък азиатска и европейска, не ли? " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Но не – градът се дели на анадолска и европейска част и това си е " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> А под Румелия като че ли разбират две неща – гърците/православните, но и Балканите, въпреки, че още никой не е отменил понятието Балкани тук. Както и да е

Естествено, се вижда и фарът, който май отдавна не работи. Наоколо има и ресторанти, а и селото е рибарско, така че, можете и да хапнете. Стига, разбира се да не е Рамазан, когато през деня работят само/предимно ресторантите по популярните туристически места. А тук не е. Така, че минах само с гледки този път " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Но пък си струваха " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Как да стигнем до Румели Фенер

• С кола и навигация винаги можете да стигнете, има и къде да паркирате. Ако идвате от София с кола, най-добре е на Мол Истанбул да свиете вляво в посока новия (третия) мост, а малко преди да стигнете моста, отново да се отклоните вляво – вече по брега на Босфора, в северна посока (на табелите би трябвало да пише Garipçe/Rumeli feneri)

• С градски транспорт: до Румели Фенер се стига с автобус 150, който пък можете да вземете от Хаджиосман – последната спирка на метро М2. А М2 можете да вземете от Йеникапъ или от площад Таксим. Иначе на самия Хаджиосман, единия ескалатор излиза точно на спирката на автобусите, така че няма как да сбъркате.

Послепис:

Така се случи, че на последната спирка в Румели Фенер, освен мене, слезе и едно момче, което се върна, за да попита шофьора, дали после тръгва от същото място – съвсем резонен въпрос, защото спирката всъщност представлява разширение на улицата между къщите – няма автобусно обръщало, ами си е просто селска улица, на която, за да обърне, шофьорът прави няколко маневри. Шофьорът му отговори нещо, а аз го попитах на ингилизки какъв е бил отговора. Та се заговорихме с момчето на онзи неподражаем английски., който не можете да научите в училище, но ще ви оправи във всички страни по света, освен в англоговорещите " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> И се оказа, че момчето е нашенец – роден в Турция, но потомък на изселничка от Разград, казваше се Джан и с голямо удоволствие употреби на български следните изрази „Здравей, аз съм Джан, а ти как се казваш?“ " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> После пак се върнахме на „онзи“ английски, де, но имаше с кого да се катеря по крепостта, защото и той като мене беше тръгнал на разходка до Румели Фенер.

Та, според вас, за какво си говорехме, докато бяхме в долния десен ъгъл на Европа?

За глобалното затопляне и ролята на Тръмп за развитието на феминизма? Нееее, говорихме си за Левски, за ЦСКА и за Лудогорец " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Все пак момчето е разградчанин! " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Край

Източници:

• Гарибче, селото с харпиите
  • http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol7/book%202%20pdf/b2_08.pdf
  • http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=553&Itemid=102
• Аргонавтите прогонват харпиите: https://chitanka.info/text/2428/56
• Аргонавтите преодоляват Симплегадите: https://chitanka.info/text/2428/57
• Историята с говедовоза и руския разузнавателен кораб: https://lenta.ru/articles/2017/04/27/leeman/

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com