През последните три седмици АЕЦ "Козлодуй" развива бурна търговия на електроенергия на черен пазар, който същата нарича "свободен", за "честни" частники, които знаят с кого и по колко после да се р...

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Някой ще рече, че се “заяждам на дребно” ( макар вече да е модерно да се борави с думички като “хейтвам”), но все пак ще обърна внимание на изразните средства, с които и днешните управници ни показват до каква степен са заразени от вчерашните навици и от манталитета на времето, наричано “соца” от латентни или явни поклоници на  колониалната действителност в НРБ.

Ще си позволя умишлено не особено изискания каламбур: “ при соца всеки пробваше да цоца”. Отчитането на резултатите от икономическата дейност ставаше на основата на рапортуването колко средства са “усвоени” и този подход беше бездънен източник на злоупотреби.

Впрочем дъно винаги има. Ударихме го през 1989 г. и господарите на “соца” мигом се превърнаха в най-големите капиталисти, възползвайки се от факта, че в техните ръце бяха лопатите за изгребване на остатъците от онова, което криво-ляво бяха изградили пролетариите в града и в селото.

Покойният ми баща се шегуваше най-сериозно, че ако всичко описано и заплатено като изкопни дейности по строежите беше вярно, отдавна сме щели да сме прокопали тунел през земното кълбо и да сме стигнали някъде на обратната му страна – я в Китай, я в Япония.

Днес, когато копаят “частници”, от които работниците не могат така лесно да откраднат, кражбите чрез завишаване на параметри при отчитането на резултатите от извършената дейност вече не стават на ниво “технически ръководител” ( нещо като старшината в казармата). В отсъствието на “планово” и “централизирано” стопанство наблюдаваме планирано-централизирана далавера, зад която няма как да не стои държавата в сговор с обръчите от фирми, приближени до властта.

Горе-долу в тази посока са и подозренията на ревнивите соцдругари и другарки към фирмите, приближение на техните побратими от национал-популисткото управление. Както се казва, знаят се и се подозират, а заподозрат ли се, току виж взели, че се разкрили- като в онзи виц за съпрузите.

Гледам и слушам как вътрешният министър Валентин Радев се отчита пред медиите за успехите в епохалното строителство на най-важния обект на републиката: телената ограда по границата, наричана още за благозвучие “възпрепятстващо съоръжение”, за да не напомня прекалено явно за “соца” и за едни концлагери. Всяка втора думана министъра е за това колко средства били усвоени.

НА СНИМКАТА ( от екрана на Debati.bg): Министърът на вътрешните работи Валентин Радев рапортува за усвояването на европейските милиони

Били усвоени напоследък едни 33 милиона, а току-що му докладвали, че са усвоени още 2 милиона. “ Така трябва да бъде, за да се усвоят онези 160 милиона, за които знаете и вие”, удовлетворено завършва отчета си пред камерите и микрофоните министърът.

Точно така- голямо усвояване пада с падналите от небето европейски пари. Кой, защо точно той, как и дали ги “усвоява” именно по начина, по който докладва за тяхното изразходване, е подробност от пейзажа. Важното е, че ги “усвояват”. Та нали ако не ги усвоят Брюксел може да си ги вземе обратно ( без майтап, случвало се е).

При “соца” се усвояваха “народни пари”. А сега- международни. Но се усвояват, та пушек се вдига.

Поправете ме ако греша, но в една нормална пазарна икономиха средствата се влагат, инвестират, изразходват. “Усвояваха” се в СССР и в НРБ. И днес можете да видите вили и километри (черни) пътища, изникнали “случайно” като паралелен продукт покрай някой строящ се наблизо обект, на който е падало яко “усвояване” на труд и материали от страна началците по време на “соца”. Местните ги знаят, но като правило си траят. Щото и те са захлебили нещичко от “усвояването” ( после да се чудим откъде е тази странна носталгия по епохата на вечния дефицит- дефицит на всякакви стоки и услуги, но не и на държавен ресурс, подлаган на масово “усвояване”).

След непрекъснат възход в усвояването СССР и НРБ изчезнаха от картата на света – поне с названията, с които се бяха закичили. Сменихме табелата, но не и манталитета, май.

Share on Facebook