06/20/17 06:00
(http://patepis.com/)

Сигишоара – родният град на Дракула

Днес с Цветан ще ходим до родното място на Дракула – Сигишоара в Трансилвания, Румъния. Приятно четене:

Сигишоара

родният град на воеводата Влад Цепеш (Дракула)

Сигишоара е може би най-колоритния и прекрасен град в Трансилвания – паметник на културата на ЮНЕСКО в Румъния. Основан е от римляните след победата им над даките и траките под името Castrum Sex. Но това означава „шеста крепост“:)

Сигишоара, Румъния

По късно в 12 век унгарският крал Бела преселил саксонските германци да изградят крепости по границата на Седмоградско срещу нашествието на турците. В унгарските документи е Шегешвар, а в немските – Шесбург.Тук в Трансилвания или в „страната зад планините (Kaрпатите) обрасли с гори“ се ражда и прекарва първите си години влашкият принц Влад Цепеш (Тепеш), син на Влад II Дракула, който дава ново име на града Сигишоара. Баща му Влад II Дракул участва в антитурската коалиция на ордена на Дракона и след пораженията при Варна 1444 е принуден да остави синовете си Владо и Раду като заложници в Турция за изплащането на годишният си данък като васал на султана. Влад III Дракул е освободен от турците през 1447 г. след убийството на баща му от болярите, но той успява да заеме бащиния трон чак в 1456 г. с помоща на молдавския си приятел воеводата Щефан Чел маре (Св. Стефан Велики)

Сигишоара, Румъния

Крепостта (цитаделата) Сигишоара

имала 14 кули, като 9 от тях са запазени изцяло непокътнати от средните векове.Тя е уникална с това, че днес в крепостта (четатя) продължават да живеят хора. Това е Горният град, като около него по късно е възникнал долния Нов град.

Четатя (крепоста) Сигишоара днес е паметник на ЮНЕСКО – Сигишоара, Румъния

Четатя (крепоста) Сигишоара днес е паметник на ЮНЕСКО

Четатя (крепоста) Сигишоара днес е паметник на ЮНЕСКО.

Часовниковата кула (Turnul cu Ceas)

е входът в цитаделата и е най-забележителният паметник и архитектуран символ на града. Тя през вековете не само е служила като отбранително съоръжение, но и като административен център, където е заседавало кметството и съда, но и като градска съкровищница (трезор).

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

Часовниковата кула

Стените на Часовниковата кула са дебели в основата 2,5 м , а кулата е висока 24 м. Тя има продължение с шпил и флюгер още 40 м.Така става общо 64м и се вижда отвсякъде.

Strada Turnului, Sighișoara 545400, Румъния

В кулата е монтиран швейцарски часовников механизъм с два циферблата, като единия гледа към крепоста, а другият към новия град. На покрива могат да се забележат 4 кулички около централния шпил, което показва,че тук действа законът на „Jus Gladii“. Или този град се ползва с много силна автономия и може да наказва със смъртно наказание гражданите, които не спазват местните закони, без присъдата да се съгласува със сюрезена унгарския крал.

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

9:00. Часовникът е необикновен с дървени фигурки, които се движат когато часовника бие.

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

От страната на крепостта се виждат фигурките на Закона с меча и на Правосъдието с везните.Те се съпровождат от Ангелите на деня и ноща. Долу са фигурките на Мира с маслиново клонче и тромпет и Глашатаят биещ барабан.

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

Към новия град гледат 7 езически фигурки на боговете, отговарящи на дните на седмицата. Вляво е летящият Меркурий или Mittwoch, средата на седмицата. Вдясно е Зевс Гръмовержецът или Donner (гръмотевица) или четвъртък (Donnerstag).

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

Вляво е фигурата за петък – Венера, която за германците е богинята на любовта Freya или Freitag, гола до кръста и любуваща се на красотата си в огледалото.

Днес вдясно е фигурката за събота на бог Сатурн. Само англичаните са запазили този съботен символ Saturday (Денят на Сатурн)!

За тази Часовникова кула казват,че тя не отмерва времето, а вековете на битки, чума, нашествия, мир и благоденствие свързани с градски легендарни герои като прочутия Влад Дракула.

Влашкият воевода е владетелят символ за справедливост, самоотверженост, ред и честно служене на румънския народ.

Той е бил оклеветен от враговете си и уязвен от политическите манипулатори. Воеводата Влад е наречен 32 години след смърта си Цепеш (Набивач на кол) в клеветнически немски памфлет от 1508 г. За него е измислена глупавата холивудска легенда за вампир.

Къщата на Дракула – Сигишоара, Румъния

Casa VladDracul e къщата,

където е роден Влад Цепеш и брат му Раду. Тя е в центъра на Сигишоара близо до Часовниковата кула. Тук баща им Влад II Дракула се е стремял да даде на своите деца – наследници на влашкия трон – блестящо и всестранно образование.

Момчетата са растяли физически и интелектуално. Известно е, че Влад Дракула се занимавал с плуване, фехтовка, участвал е рицарските турнири, стрелба с лък, придворен етикет, конна езда. Младият Дракула е изучавал история, хуманитарни науки, политическо и църковно право. Освен влашкия език, той е владеел още българския – основен език на делопроизводството и църковната служба в румънските княжества, латинския – езика на дипломатическата кореспонденция, немски и унгарски.

Писмото на Дракула до гражданите на Брашов

Писмото на Дракула до гражданите на Брашов

А това е писмото на воеводата до гражданите на Брашов с молба за помогнат на Драгомир с оръжие.

Това съкращение IW пред името ВЛАД означава Йоан.

Всички средновековни български владетели като са стъпвали на престола са приемали името на своя покровител св. Йоан Рилски. Явно е,че Влад Цепеш се считал за български владетел и е ползвал официално българския език за комуникация с местните хора: власи и българи. Така, че братя българи пишете на кирилица! Това ни прави уникални като наследници на Влад Дракула! 🙂

По късно братята стават гаранция за ежегодния васален данък към Високата Порта и като заложници в Одрин научават отлично и турски език. След убийството на баща му турците качват Влад за месец на бащиния трон.

С помоща на своя молдовски приятел Стефан Чел маре (св. Стефан Велики) Влад се утвърждава за 6 години за княз на Угровлахия.

Войводата Влад Цепеш посреща турските посланници – картина Теодор Аман

Войводата Влад Цепеш посреща турските посланници – картина Теодор Аман

Тази зловеща история описва как султан Мехмед II веднъж изпратил двама посланици в двора на Дракула. Когато посланиците се явили пред него, те не свалили чалмите си. Дракула ги попитал защо проявяват такова неуважение, а те отговорили, че просто такива са обичаите им. Тогава мисля да заздравя традициите ви, рекъл князът и наредил да заковат чалмите им за главите.

Разправата на Влад на Великденската трапеза в Търговище

Разправата на Влад на Великденската трапеза в Търговище

Разправата на Влад на Великденската трапеза в Търговище с неверните боляри, които убили баща му и заровили жив по-големия му брат Мирчо – картина от Теодор Аман. Май им приседнало агнешкото на предателите! 😉

След това Влад премества столицата в основания от него Букурещ.

Бюстът на Влад Цепеш в родния му град Сигишоара, Румъния

Бюстът на Влад Цепеш в родния му град Сигишоара

.

Разбира се влашкият воевода не е наказвал осъдените постоянно с набиване на кол, както твърдяла вражеската католическа пропаганда.Той е взимал оригинални съдебни решения, за които рядко се споменава. Така например, един търговец загубил кесия с пари, а един бедняк я намерил и върнал. Защо я върнал и дали е оставил част от парите за себе си, ние няма да узнаем някога, но алчния търговец подал жалба към Влад Цепеш. Търговецът твърдял, че в кесията имало 1000 монети, а беднякът му върнал 950. Влад Цепеш отсъдил така: след като беднякът е върнал парите, той е честен човек, а тъй като липсва част от монетите, то това не загубената кесия. Нека тези 950 монети останат в бедняка, а търговецът може да почака докато се намери неговата кесия 🙂

Владелят Влад Тепеш се покаял и за да изкупи своите грехове става ктитор и покровителства православните манастири във Влашко: Козия, Говора, Тисмана, Комана и на Света Гора – Атон: Св. Пантайлемон и Филотей.

Сребърен дукат сечен от влашкия  „+ iw влад  вwевода“ – Сигишоара, Румъния

Сребърен дукат сечен от влашкия „+ iw влад вwевода“

По часовниковата стрелка надписът започва +iw, Йоан или със знакът на българина – св. Йоан Рилски!

Днес къщата е музей и ресторант, който отваря чак в 10:00 – Сигишоара, Румъния

Днес къщата е музей и ресторант, който отваря чак в 10:00

Bergenbier е  карпатската бира на трансилванските войводи – Сигишоара, Румъния

Bergenbier е карпатската бира на трансилванските войводи

По време на ремонта на втория етаж в ресторанта е открита фреска с изображение на воеводата Влад Цепеш (вляво) – Сигишоара, Румъния

По време на ремонта на втория етаж в ресторанта е открита фреска с изображение на воеводата Влад Цепеш (вляво)

Suppe in einer Brotschale (Супа в хлебче) не е за пропускане в ресторанта на Владо – Сигишоара, Румния

Suppe in einer Brotschale (Супа в хлебче) не е за пропускане в ресторанта на Владо

Наблизо е Къщата с еленовите рога или Къщата на рогоносеца ;) – Сигишоара, Румъния

Наблизо е Къщата с еленовите рога или Къщата на рогоносеца 😉

Мазето на Къщата с елена (Casa cu cerb) днес е кафене – Сигишоара, Румъния

Мазето на Къщата с елена (Casa cu cerb) днес е кафене

Главният площад в крепостта – Сигишоара, Румъния

Главният площад в крепостта

Главният площад в крепостта. Tук до кладеница е имало златна чаша, която никой не смеел да открадне докато Влад е бил воевода!

Кулата на шивачите (Schneiderturm) – Сигишоара, Румъния

Кулата на шивачите (Schneiderturm)

 Вляво до кулата на шивачите има пансион  за 50 лева – Сигишоара, Румъния

Вляво до кулата на шивачите има пансион за 50 лева

Собственикът Сорин черпи гостите си с плодова ракия палинка :) – Сигишоара, Румъния

Собственикът Сорин черпи гостите си с плодова ракия палинка 🙂

Сигишоара, Румъния

Всяка занаятчийска гилдия като на ковачите, шивачите, касапите, въжарите, златарите, дюлгерите се е грижила и подържала определена кула от градската стена. Не са допускани чуждеци власи или българи да влязат в гилдиите на майсторите саксонци. След революцията срещу Чаушеску, повечето германци са се изселили в Австрия и Германия, но къщите им са останали запазени и подържани.

Сигишоара продължава да се гордее със своите чада

като

Херман Оберт,

бележит ракетен конструктор в Германия и САЩ и…..

Фридрих Грюнангер, архитект на Синагогата в София

Синагогата в София

Фридрих Грюнангер,

който е архитектът на София, проектирал Синагогата, Централната баня и Княжеския дворец и Мъжката гимназия във Варна.

Днес в 30 000 градче Сигишоара са останали един автобус германци. Сигишоара е на 290 км от Букурещ и има редовна жп връзка три пъти със столицата.

Продължаваме нашата сутрешна разходка из средновековната крепост, докато още спят туристите и вампирите.

Тесната калдъръмена уличка ни води до кулата на обущарите – Сигишоара, Румъния

Тесната калдъръмена уличка ни води до кулата на обущарите

Кулата на обущарите (чизмарите) – Сигишоара, Румъния

Кулата на обущарите (чизмарите)

Манастирската църква – Сигишоара, Румъния

Манастирската църква

Манастирската църква е на монасите от Доминиканския орден. Тя е затворена и затова днес не можем да чуем мощните звуци на органа и на Бах! 🙂

Кметството на Сигишоара, Румъния

Кметството на Сигишоара

Днешното кметство е построено на място на две разрушени крепостни кули. Входът в крепоста е само за коли с пропуск.

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

Вляво пред Часовниковата кула има покрита алея с парапет за достъп на възрастните хора. Ясно е, че Сигишоара е отдавна в ЕС 🙂

Часовниковата кула – Сигишоара, Румъния

Часовниковата кула днес е градския музей на средновековните оръжия за мъчения. Според инструкцията на Дракула, върхът на кола предварително се е намазвал с лой за да не умре жертвата веднага след като му го набият в г… . уф, ректално! 🙂

Кулата на калайджийте – Сигишоара, Румъния

Кулата на калайджийте

Кулата на калайджийте е осемстенна и още носи страшните белези от снарядите при обсадите.

Кулата на въжарите – Сигишоара, Румъния

Кулата на въжарите

Кулата на въжарите е още обитаема. В градината й все още расте коноп, основен материал за плетенето на въжетата 🙂

Кулата на ковачите – Сигишоара, Румъния

Кулата на ковачите

Кулата на ковачите е притихнала до църквата на върха на хълма.

Църквата на хълма – Сигишоара, Румъния (Bergkirche)

Църквата на хълма (Bergkirche)

Църквата на хълма (Bergkirche) или към нейното старо килийно училище, където постоянно отивали прилежните ученици в дъжд , сняг и пек защитени от покритото ученическо стълбище.

Това е бившата католическа църква „Св. Николай“, която след Рефомацията става лютеранска.

Св.Георги убива дракона – Църквата на хълма – Сигишоара, Румъния (Bergkirche)

Св.Георги убива дракона

„Св.Георги убива дракона“ е фреска замазана от протестантите и открита чак при реставрацията на църквата на хълма.

Покритото ученическо стълбище – Църквата на хълма – Сигишоара, Румъния (Bergkirche)

Покритото ученическо стълбище

Можем да се върнем по покритото ученическо стълбище от 1642.

Сигишоара, Румъния

Довиждане на войводата Влад Цепеш, посветил живота си на борба с нашествениците – мюсюлмани и срещу чудовищния султан окупирал Константинопол, защитник на православието и родом от Сигишоара, където днес няма нито една джамия!

Днес братята румънци се молят воеводата Влад Цепеш да се завърне, понеже корупцията е навсякъде и православието е в опасност!

Света Троица – Сигишоара, Румъния

Света Троица

Днес когато празните католическите и лютерански храмове в Сигишоара се отварят само по големи празници за гостите от чужбина, ние можем да се поклоним в православната катедрала „Света Троица“, която е зад реката в новия град.

Свети Димитър – Сигишоара, Румъния

Свети Димитър

Благодарим още за любезното гостоприемство на манастира „Св.Димитър“ край Сигишоара, оказано ни от далечния роднина на Дракула – архимадрит Геласий Тепеш.

Бог да пази нашите братя от Трансилвания!

Писа грешникът Цветан Димитров, Лазаровден, 2017.

снимки: Цветан Димитров и картини на Теодор Аман

Литература:

  1. Влад Цепеш Дракула, Побивачът на колове, Криминални досиета.
  2. Елена Артамонова, Влад Цепеш (1431 – 1476), Литературен свят.
  3. Елена Артамонова, Легенда о великом изверге, Наука и жизнь.
  4. Елизабет Костова, Историкът, 2005

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът и картини на Теодор Аман

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния



Booking.com

Публикувана на 06/20/17 06:00 http://patepis.com/?p=74372

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване