Вече ТРЕТА седмица от както дългият инкасатор и един от най-свирепите кожодери на всичко българско през последните години беше освободен от държавната ясла в "Лукойл" е изпаднал в дълбока нелегалност. Същински шумкарин (па...
Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.
Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…
След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).
Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.
След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:
Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.
Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.
Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото слънцето просто не залязва по тези ширини, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).
Източник: timeanddate.com
Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.
Източник: ClimaTemps.com
В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!
— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.
— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…
Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:
1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.
След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:
Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.
Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.
Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения. През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.
Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.
Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.
Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).
Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.
В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.
След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.
Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.
Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.
Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт. На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.
Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.
Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.
В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.
Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.
Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…
Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.
Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!
Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.
Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!
На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.
Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!
В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.
Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.
На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.
Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.
Повече на сайта – www.vasamuseet.se.
Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.
Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.
Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.
Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…
Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!
Повече информация – на www.junibacken.se.
Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.) и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.
Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.
Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…
Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…
Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…
Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.
Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:
Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;
Последните мерки на руското правителство за подкрепа на издатели и книжари не оправдават очакванията на индустрията за намаляване на данъците и тарифите, съобщава PublishingPerspectives. Водещи издатели и търговци в Русия разкритикуваха последните мерки, одобрени от правителството, чиито официални цели са да предложат подкрепа на местната книжна индустрия. Медийни доклади сочат, че позволената помощ вероятно е...
watch video: how to make: printable temlate: see more:
Макар да съм казвал, разсъждавайки от гледна точка на логиката, че Путин няма как да изпуска случайни реплики пред телевизионните камери, като онази за “македонските земи”, поредният му гаф започва да накланя везните към обобщението, че самодържецът наистина е способен да се излага (и) от невежество.
Едва ли е подведен нарочно, обаче е длъжен да може да направи съответната разлика между руски и американски хеликоптери. Американски специалистите твърдят, че е показал на “полезния идиот” Оливър Стоун по време на интервю кадри от американска въздушна атака в Афганистан, с които искал да илюстрира как руската армия “работи” в Сирия.
НА СНИМКАТА : Кадър от излъчената вече в САЩ трета част от интервюто на Стоун, която предстои да бъде показана в Русия днес, на 21 юни.
За един руски президент, войнствен любител на оръжията, влюбен в парадите, военните демонстрации и т.н. би трябвало да е недопустимо да обърка американски с руски хеликоптер.https://meduza.io/news/2017/06/20/putin-pokazal-oliveru-stounu-video-kak-rossiyskaya-aviatsiya-obstrelivaet-siriyu-okazalos-chto-eto-amerikantsy-atakuyut-talibov-v-afganistane
И все пак, макар говорителят му Песков да отрича такава “вероятност”, от беглия кадър, появяващ се на екрана на мобилния телефон на Путин, се вижда онова, което експертите в САЩ твърдят: бойна сцена, показваща акция на американските военновъздушни сили в Афганистан. Амбицията на Путин да се перчи пред целия свят- включително чрез демонстрация на откритост пред един “полезен идиот”, като Стоун, му изиграва лоша шега.
Във връзка с опитите на Путин да демонстрира (контролирана) откритост в руското интернет пространство се появи следният виц за неговата “пряка връзка” и типа въпроси, които му се задават:
“На пряката линия са регистрирани 2 милиона въпроса към Владимир Владимирович. От тях са премахнати онези с псувните на майка и са останали 73”, т.е. толкова, на колкото той ( се опита да) отговори.
Share on FacebookБХК изпрати алтернативен доклад на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания в България
Британското издателство Bonnier Zaffre привлече родения в Замбия Уилбър Смит, който досега беше автор на HarperCollins, съобщава The Bookseller. Според изданието става въпрос за осемцифрена стойност на сделка, която изпълнителният директор на Bonnier Publishing Ричард Джонсън описва като “една от най-големите в историята на книгоиздаването”. Новият издател на Смит вече държи световните права за осем...
Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Дете на Викторианската епоха, свикнала с прислужници и стабилна валута, Агата расте в обичливо семейство.
според данните за заниманието му от тогавашно преброяване (1901г.), сиреч доста заможен човек, на когото се налага да попълва времето, а не доходите си. Той е красавец от Ню Йорк, за когото се говори, че е имал флирт с лейди Рандолф Чърчил (също американка, успешно задомена за британски лорд и родила по-късно един всеизвестен Уинстън). Майката на Агата Клариса е типична за времето и нравите англичанка от средните пластове на висшето общество, дъщеря на капитан от армията. Тя не разрешавала на гледачките да учат Агата да чете до осем годишна възраст, което накарало малката хитруша да се научи сама години по-рано. Не била особено красива, но била космополитна личност и това ѝ личало от малка.
като кака ѝ Маргарет (Мадж) е с единадесет години по-голяма, а батко ѝ Люис (Монти) с десет. Първото ѝ куче се казва Джорд Вашингтон.
тя знае сорта на всяко дърво и е наименовала всеки камък в семейната градината от 2 акра (малко над осем декара). Каката и баткото намират начин за собствено забавление да плашат малката Агата при всяка възможност. Тя изгражда защитна бариера и мозъкът ѝ свиква да намира бързо обходни пътища за всяка ситуация. Фредерик попълва сутрините си с игра на карти в Кралския Яхтен клуб на Торбей, след което се връщал да обядва в къщата си, а през уикендите играел крикет. Агата ходела често с него и оформила възгледите си за света от приятелите на баща си, игрите с по-големите деца на семейството, свободната си фантазия и маниерите на майка си.
са подредени като огърлица няколко градчета, които образуват така наречената Английска Ривиера (за това място разказвам още в пътеписа ми за Айзък Сингер, а недалеч се намира и прекрасното Бъкфаст Аби).
пример за чудесната традиция на англичаните да наименоват къщите си. Малкото имение било последното на границата на Торки и полетата наоколо. За съжаление къщата не е запазена и на нейно място са построени спретнати, безлични жилищни блокчета, когато това място е станало средата на
Това се е случило въпреки молбите и неистовите усилия на самата Агата да спаси мястото. Фактът на разрушението е символ на общинското бездушие и късогледство, срещу които все още имунизация няма, а когато я открият ще установят, че чиновниците са резистентни по начало. Днес това се отчита като фатална грешка, вземайки под внимание парите, които името на Агата носи на района, но стореното е непоправимо.
В ранното лято на тази година имах щастието да посетя Английската Ривиера със семейството си и да се докосна до живота на така любимата в юношеството ми кралица на криминалето.
Ето къде нейния татко е прекарвал дните си, докато малката Агата е растяла в къщи и е създавала от малка свой собствен, свободен свят.
се намира на брега в една много стръмна уличка, каквито са впрочем повечето в Торки.
В края има и паметна плоча на Агата Кристи
Насреща са и самите яхти, макар и по-различни модели от времето на детството на Агата.
Като един от стълбовете на социалния живот в Торки, бащата на Агата е и постоянен дарител в
Красива е и доста по-голяма вътре, отколкото човек очаква.
Сега тя е все така добре поддържана и в нея има литургии, но най-интересното за туристите е рамкираното копие на кръщелното на Агата, което виси от вътрешната страна на входната стена. Името на Агата е третото от горе надолу.
Всичко се обръща, когато
Това има драстични последствия за живота и начина на мислене на подрастващата бъдеща писателка. Налага се тя да разбере цената на парите, да се примири с новия, значително по-скромен начин на живот на семейството и да остане без любящата подкрепа на Фредерик. Вероятно за това мотив в повечето ѝ романи са именно парите. Детството ѝ свършва.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Там почти целогодишно се събира английската аристокрация за почивка, срещи и забавления. Кеят на града е дълъг, кръгъл, много широк и равен, за да могат младежите да карат летни кънки. Агата е момичето в средата.
Кръстено е на четвъртата дъщеря на кралица Виктория- Албърта, която се жени за губернатора на Канада и дава името си и на канадската провинция. Говори се, че губернатора бил гей, но пък живял щастливо със съпругата си поради общата им любов към лукса, пътуванията и привилегиите. Идвали няколко пъти и в Торки, кога анонимно, кога официално.
Пейките на кея са запазили спомена за много посядвания, често и на именити задни части. Поседнахме и ние и се насладихме на гледката и атмосферата, доволни, че знаем историята на мястото и викторианските клюки, свързани с него.
В специални павилиони наоколо младите се събирали на
вечерно време. Колко ли любовни драми са се развихряли из тези места. Дамите получавали на влизане малки бележничета с определен брой билети, отговарящи на броя на танците за вечерта. Всяка дама имала възможност да избира партньори, давайки или отказвайки билет на съответния младеж. Правилата били такива, че не можело да се танцува с една и съща дама цялата вечер. Но имало и такива кавалери, по които дамите хвърляли билетчетата си в несвяст с надеждата да бъдат избрани поне за един танц.
Запознават се 1912 г. на бал в Ъгбрук Хаус до Екзетър, домът на Лорд и Лейди Клифорд, които са поканили Агата да погостува у тях за няколко седмици. Измежду пет предложения за брак Агата си била избрала вече за мъж брата на една приятелка и дори била сгодена за него по това време – факт, който се стопил и изчезнал като майски сняг от съзнанието ѝ при вида на младия пилот лейтенант Кристи. Той се оказал и чудесен танцьор, освен галантен кавалер в униформа и за Агата нямало връщане назад. Двамата изживяват бурна любов и едва няколко седмици по-късно след един концерт на Вагнер в Павилиона Арчи ѝ предлага брак. Ясната, логична мисъл на бъдещата писателка, която я прави известна и богата по-късно, е изцяло блокирана от любовта в този момент и тя пропуска да провиди в ситуацията насмешливия вагнеров намек на съдбата за бъдещето на тази връзка.
Агата се съгласява и щастието от перспективата да е съпруга на Арчи не може да бъде помрачено дори от майка ѝ, която е против този брак.
след което със специално разрешение Арчи се връща за малко в Торки и двамата успяват да се оженят в навечерието на Коледа 1914 г. Агата така е загубила ума си по красавеца, че благоволява да съобщи на майка си за брака едва след като е сключен – изключително нетипично поведение от страна на любящата и толкова близка с майка си дъщеря. Тече Първата Световна война, Арчи трябва да се връща скоростно на фронта.
са всъшност два дни прекарани в
Поради типичната английска дискретност номерът на стаята се пази в тайна от персонала и до днес. Все пак намери се кой да ни подшушне, че стаята е била на висок етаж, от евтините и е много възможно да е била една от тези около външите аварийни стълби горе в ляво на снимката, да кажем тази точно под покрива. Но не залагайте пари на това – може да са само слухове. Отпред е паркингът между гарата и хотела.
Това е хотелът така, както гледа към морето. Сградата е внушителна и днес. Вероятната стая на краткия меден месец не се вижда от тук, тя се пада зад надписа „Grand“, което значи, че и младоженците не са виждали морето от прозореца си. Съмнявам се обаче да са забелязали този незначителен факт.
Това не е начина, по който си е представяла началото на брака си, но войната изисква жертви от страна на всеки индивид. Лишена от близостта на възлюбления си, Агата дава своя принос за победата с цялото си сърце в родния си град.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
сред ранениете войници в градската болница. Само пет дни по-късно е повишена за медицинска сестра. Работата е изтощителна, но Агата не се огъва. Тя помага от самото начало в операционната – ампутации, въшки, рани и писъци не могат да я уплашат. Понякога пише едновременно по три любовни писма наведнъж до приятелките на неграмотни войници.
Поради липса на кадри обаче, скоро я преместват в аптеката, където да
и да положи съответните изпити за тази длъжност. Агата не е вземала изпити никога преди това през живота си и оценките ѝ са едва с 50% успеваемост, въпреки, че учила съвестно. Тя няма методиката, нито навика да прави това успешно. Единственото, което я интересува от новото ѝ поприще е неочакваната среща с многобройните малки шишенца с отрови. Това я зашеметява и дава
Главният аптекар бил човек, който носел винаги в джоба си топчета изсушено кураре. Това, по неговите собствени думи, му давало чувство за сила и сигурност. Агата изучава в детаили новата дисциплина и складира в мозъка си информация, която ще трансформира в идващите години в 66 криминални романа и 14 новели, в които се разиграват 51 отравяния (или опити за отравяния), 25 удара с нож, 2 отрязвания на глави и 2 смъртоносни електрически удара.
е увековечен от жителите на Торки по един очарователно мил и типично английски начин – с градина. В града има много старо абатство, което само по себе си е гордост за района и привлича туристи с интерес към средновековието и религията. Самият Нелсън е идвал лично тук на вечеря и в чест на това има много инетересна експозиция в голямата трапезария – масата е наредена така, както е била по времето на гостуването му, но в чиниите вместо храна можете да видите филмирани лицата на актьори, които разиграват цялата вечеря. Така практически вие присъствате на нея с два и половина века закъснение.
От вън има няколко градини за разходка, но една предизвиква особен интерес: Могъщи растения, Агата Кристи.
Градината има квадратен център с четири странични отделения и е изградена като криминален роман, като гатанка. Трябва да знаеш в кой роман на Агата Кристи се говори за съответното растение, за да познаеш името му и вида отрова, която то произвежда. Правилните отговори са в края на обиколката, а предупрежденията са на няколко места – пазете децата и домашните си любимци, а и вие самите не докосвайте и не опитвайте нищо тук, защото невинно изглеждащите цветя в тази градина може да се окажат смъртоносни! Иначе е много красиво и перфектно поддържано.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
за да попълва времето си от монотонната работа в аптеката, за да спечели бас със сестра си, че може да напише интересна детективска история и за да има някакво тихо развлечение по време на войната в отсъствието на Арчи.
Агата харесва идеята централния образ в криминалето ѝ да бъде различен от обичайните полковници, доктори, прислужници или аристократи. Харесва идеята той да говори с акцент и първоначално хората да не го приемат много сериозно заради вида и произношението му. Би било добре да има и някаква подготовка за дейността си все пак.
бивш полицай, нисък, набит, със смешни мустачки и още по-смешен английски, на чиято проницателност и логика обаче нищо не може да убегне. За Агата той става инструмента, с който тя майсторски навигира из пъзела на романите си през следващите десетилетия.
Възстановка на бюрото и библиотеката му:
Табло с актьорите, пресъздавали през годините героя:
Витрина с вещи и подробно обяснение за това към кой епизод на филмираната версия принадлежат.
Актьорът Дейвид Съчет, който играе детектива цели 25 години го подарява лично на музея казвайки с усмивка, че това е предмета, който е държал най-дълго в ръцете си през живота си.
През 1916 г Арчи се завръща,войната свършва през 1918г, Агата продължава да работи в аптеката и да пише активно книги.
След няколко години чакане
е издаден и става супер хит заедно с главния си герой – мосю Поаро. Зареждат се следващите романи, младата Агата ги създава в главата си понякога готвейки, пише ги на кухненската маса, докато Розалинда си играе наоколо. Търсенето на романите ѝ расте главоломно, започват и да ги превеждат, а новоизлюпената писателка започва да усеща и финансова полза от заниманиета си. Би трябвало да е много щастлива с Арчи, Розалинда, дома им в Адисън Маншънс в Лондон, писателския и финансов успех. Но не е.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Привличането им от началото на брака изветрява с края на войната и живота им заедно не е така щастлив, както тя е очаквала. С Арчи и неговата изневяра с една от голф-партньорките му е свързана и най-голямата мистерия в живота на
и всички оставени следи навеждат на мисълта, че тя е отвлечена или убита. Нацията и пресата полудяват, интереса към книгите и личността ѝ достигат невиждан за времето си апогей. Намират се дори такива, които я обвиняват в целенасочена фалшификация с цел повишаване продажбите на книгите си. Агата до края на живота си не дискутира с никого тази тема, избягва я дори в автобиографията си.
две години по-късно и успява да намери сили да започне всичко наново.
Заминава на дълго пътешествие, където
Разликата във възрастта им е значителна, но прекарват следващите 45 години заедно.
Заедно купуват
мястото, на което Агата се чуства най-щастлива на света. Посетихме имението, което сега се управлява от Националния Тръст – организацията в Англия, която стопанисва знаковите места на Кралството.
Greenway House, Kingswear, Brixham TQ5 0ES, ВеликобританияДълъг частен път води към имението.
Има паркинг, на който можете да оставите колата си само след предварителна резервация.
Малки голф-колички могат да ви закарат от паркинга до входните сгради, ако времето не позволява разходка или просто бързате. Тук има сувенирен магазин, кафе, маси за отдих.
Кратка пътечка ви завежда до главната къща. Тя е изцяло запазена по начина, който я е оставила Агата Кристи.
По думите на много хора, които са я познавали, тя е била много щедър, интересен и затворен човек. Самата тя е признавала, че любимото ѝ занимание било да наблюдава хората. Случайни пътници от влака са ставали герои на криминалните ѝ истории, случайно дочути реплики са се превръщали в темелите на следващия роман.
да разкрива други култури и светове. На втори етаж в дома ѝ се съхраняват вещите, с които не се е разделяла при никакви обстоятелства при пътуване. Едното от тях е лична седалка за тоалетна чиния, ползвана десетилетия в много точки на света.
Това са леглата на Агата и Макс. Леглото на Макс в дясно също е пътувало с тях навсякъде и той бил свикнал толкова много с него, че дори обратно в къщи са му го сглобявали в спалнята им.
Куфарите им, винаги готови за път. Отзад са дрехите на Агата.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Била е прекрасен пианист, имала е качествата и е била съветвана да стане професионалист, но не е могла да понесе мисълта да свири пред публика. Свирела е само сама или пред семейството си. Имах огромната привилегия да докосна и дори да седна на пианото ѝ, което се намира в хола на имението.
Зад гърба на пианиста има висок прозорец, от който следобед грее слънце и който гледа към крокет- игрището.
Холът е бил центъра на семейния живот.
за всяка Коледа е издавала нов роман. Издателите ѝ дори са имали слоган: „Christie for Christmas“. Грийнуей е мястото, където си е почивала от писането. Тук е прекарвала лятото и Коледа, като домашните ѝ са били първите, които да чуят прочетен лично от нея новия ѝ роман и да го обсъдят. Изумително е, че съпруга ѝ Макс винаги е задремвал по време на четенето, а към края се е събуждал и преди тя да довърши книгата е разкривал пред останалите кой според него е убиеца. Винаги е познавал, не защото предварително е чел тайно ръкописите на жена си, а защото е познавал мисленето ѝ и стила ѝ на писане. Агата много се е дразнела, но пък е била щастлива с толкова много любов от негова страна. А и той е бил единственият, който наистина е познавал.
Ето тук са седели по Коледа пред запалената камина и са слушали Агата да чете. Дори дамаската на мебелите е оригиналната, останала от времето на Агата.
Кухнята е просторна и много светла, пълна с красив порцелан.
Трапезарията е виждала много известни хора за многобройните вечери, които Агата е давала за приятелите си. Освен всичко друго, много от децата на служителите си спомнят колко внимателна е била с тях и какви хубави подаръци са получавали всички по празниците. Това разбира се,
Можем обаче да се помирим някак си с този факт сравнявайки с днешния ден, когато много хора се хранят в салон без да са с принос към цивилизацията като Агата Кристи, докато други, макар и заслужили, не могат да се доберат дори до кухнята на живота.
И салонът, както останалите помещения, е много висок и светъл и предразполага към приятно прекарване на времето.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
на Агата. Макс заминава на фронта в Северна Африка, а Агата прави за доброто на хората това, което умее най-добре. Пише. Отказва да работи за пропагандата, а пише криминални романи, които винаги завършват с пълен триумф на доброто. Хората ги четат в скривалищата и дълбоко под земята в метрото, докато се крият от бомбардировките.
Любимо място на Агата, както и на офицерите, които са били в къщата през войната, е библиотеката.
Има си дори стол, на който е предпочитала да чете. Запитан какво е било любимото четиво на Агата, внука ѝ отговаря – „Всичко написано“
Семейството запазва фреските, оставени на стените под тавана в библиотеката от предишните собственици. Много са изящни и разказват цяла история.
Вести
„Тази книга е посветена на онези, които не успяха да преминат границата, тогава и сега. И на горите, и на реките, от които зависи животът ни.“ „Граница“ (изд. „Жанет 45“) излезе на българския пазар броени месеци след британското издание. Досега не бях чела нищо на Капка Касабова, но първоначалните отзиви за романа бяха обещаващи и реших да...
2004 - 2018 Gramophon.com