Вече изминаха повече от 48 часа, над ДВЕ денонощия, от както (из)родното Министерство на енерГЕПИката за пореден път се изходи на криво със съчинението: Министър Петкова и генералният директор на "Росатом" Алексей Лихачов ...

Мъж влиза в БНТ след Вяра Анкова е заглавие в 24 часа.

24 часа е издание, което  не предполага – то  информира за решеното:  Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР  – и  изборът се отложи.

Сега казват: мъж влиза в БНТ.  Кой точно мъж? И това е казано.

Да си спомним как се фабрикува новината – като се обявява за обществено мнение: Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност.  Нищо подобно – но 24 часа свежда волята.  Владимира Янева по-късно   разкрива механиката.

Да видим какво искала сега медийната общност – ето заглавие: Колеги на Каменаров смятат, че той е с най-големи шансове. И голяма снимка.

Октоподът-оракул Паул почина, но ние си имаме 24 часа.

В последните години броят на онлайн книжните клубове нарасна стремглаво. Щастливи сме да обявим, че тенденцията стигна и до магьосническия свят! Тази седмица Pottermore стартира първия официален магически литературен клуб – Wizarding World Book Club. Сайтът GoodEReader съобщава, че членството в клуба е достъпно за всеки, от всяка част на света и е напълно безплатно. Единственото...

„A General Theory of Oblivion“ – книгата на Хосе Едуардо Агуалуса, преведена от португалски от Даниъл Хан, спечели Международната литературна награда на Дъблин в размер на 100 000 евро, съобщава The Bookseller. 75 000 евро от наградата се присъждат на автора ѝ Агуалуса, а останалата част от сумета – на преводача Хан. Оуен Кийгън, директор на...

Камерата HiRISE на борда на сондата MRO е направила снимки на марсохода Curiosity,който продължава своето движение към върха напланина Шарп и който сега се намира на 'спирка' около дюните на горните склонове на планината.

Астрономи от Аризонския университет са допуснали съществуване в Слънчевта система на десета планета , по размери и маса съпоставима с Марс. Изследването е изпратено за публикация в The Astronomical Journal, а накратно за това се съобщава в New Scientist.

Проектираната нова руска РН 'Съюз-5' с товароподемност 17 т, ще бъде максимално адаптирана за стартове както от плаващата платформа 'Морски старт' и модернизираната 'зенитовска' площадка на Байконур, а също така и за космодрума Восточний. Това е заявил пред журналисти директора на РКК 'Енергия' Владимир Солнцев на Парижкия авиокосмически салон.

На 21 юни 2017 , китайският товарен кораб 'Тяньчжоу-1' се е разкачил от орбиталната лаборатория 'Тянгун-2' , като по този начин е завършил първият етап от своята мисия по отработването на технологиите по скачване и зареждане на космическата лаборатория с гориво.

“Goosebumps” на Р. Л. Стайн е изключително популярна американска хорър поредица за деца на възраст 9 – 13 години. Тя включва 62 книги, 9 от които са адаптирани и като комикси. Романите са преведени на 32 езика, като още с излизането си през 1992 година първата се превръща в бестселър. В средата на 90-те години на миналия век се...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ogromniyat-putin-golemiyat-stoun-malkiyat-radev-i-lyubovta-kam-nakolenkite

Харесвам музиката на Джон Ленън. Харесвам я, дори когато текстовете на някои от песните му са глупашко-героични – като онзи за жената, дето била „негърът на света”, или псевдо-философски – като в Imagine. Все пак този човек имаше дух и присъствие, които наистина завладяват.

Но, въпреки, че го харесвам, вече близо 40 години след смъртта му продължава да ме човърка въпросът защо той не използва гения си, за да протестира поне веднъж срещу истинската заплаха за света по онова време – комунизма?

Можеше да го направи например още през 1968-ма, с „Бийтълс”, когато българският комунистически режим не ги допусна да пеят на тъй наречения Световен младежки фестивал в София.

Нали се сещате какво цунами от възмущение щеше да настане, ако бяха отказали на Джон, Пол, Джордж и Ринго да ги пуснат в САЩ, където да протестират срещу войната във Виетнам? Но че не бяха допуснати в София – при това пак да пеят срещу войната във Виетнам – те самите премълчаха тотално…..

А можеха дори не в самата София да протестират срещу това крещящо извиване врата на свободата, трябваше само да се появят на тротоара пред българското посолство в Лондон и да изпеят една иронична песничка. Посланието щеше да бъде предадено. Аз и връстниците ми щяхме да го получим. Но не би.

Като казвам всичко това за Джон, когото харесвам, представете си какво бих искал да кажа за мистър Оливър Стоун, когото не харесвам още от сценария му за гнусния пропаганден филм на Алън Паркър „Среднощен експрес”. И когото заради „Взвод” и „Роден на 4 юли”, намирам за човек, залюшкан между същностите си на изпечен лъжец и обикновен глупак – кога както му е изгодно.

Така че изобщо не се изненадах от лакейското „интервю” – или „документален филм”, едва ли не – което този тип сътвори с руския император Владимир Путин. Такива са си те, левите интелектуалци, никога не спират да ровят като свиня за трюфел. Ровят, за да си намерят патрон, пред когото да се кланят и на когото да се подчиняват – било срещу добра заплата и покровителствено потупване по рамото, било само срещу някаква извратена форма на личностно удовлетворение и проява на псевдо геройска съпротива срещу собствената „система”.

Не знам какъв точно е случаят със Стоун и от кой крачол произтича личната му любов към Путин, но и не ме интересува чак толкава. Важното е друго – след рухването на комунизма сме свидетели на трансформация, при която се оказа, че цялата лява измет на „гнилия” Запад всъщност май не е била истински влюбена във великата идея за светлото комунистическо бъдеще, а това е било само форма да се прикрие истинската ѝ любов, тази към Руската империя и обслужването на нейните геополитически интереси.

Типове като Стоун, които най-безсрамно се възползват от свободата и парите на демократичния свят, за да рушат същия този свят, очевидно са доста и някой трябва да спре похода им в услуга на Империята на злото. В този смисъл, резонна ми се вижда идеята за възстановяване дейността на прочутата в средата на миналия век Комисия за разследване на неамериканска /анти-американската/ дейност /House Committee on Un-American Activities, HUAC/. А ако и ЕС, колкото и да е ляво ръководството му, вземе, та се замисли и започне целенасочено да се бори с хората, които практически реализират руските попълзновения за разбиване на ЕС, ще бъде прекрасно.

Да, казвам, че типове като Оливър Стоун трябва да бъдат поставяни и третирани от обществото и закона наравно с най-гнусните шпиони. Защото сътвореното от него при интервюто с Путин, не е проява на свобода на словото, а съзнателна провокация и открита дейност в полза на чужда държава, при това враждебна спрямо САЩ и свободния свят.

Точно същото е, ако Стоун беше отишъл да интервюира Ким Чен Ум например, без да го попита за милионите жертви, за хората, хвърлени на кучетата, за заплахите с ядрен удар и т.н.

С други думи, интервюто на Стоун с Путин не е журналистически материал, този тип портрет-интервю си има свои закони, които даже Валерия Велева в България понякога опитва да спазва. Но пък „големият майстор” на киното ги е напълно зарязал в името на…..на какво…..на истината за Путин, твърди той.

Ама може би някоя друга истина за Путин Стоун би могъл да научи от Гари Каспаров, Андрей Пьонтковски и други задълбочени и принципни руски коментатори. Обаче той тези странични погледи ги е отсвирил.

Можеше да се порови и да съпроводи самохвалствата на Путин, че е миротворец и само другите нападат Русия, с въпрос за кланетата, извършени през последните 20-тина години от руснаците в Чечения, Украйна, Сирия. Тази информация е налична, защото хора като Анна Политковская, Борис Немцов и доста други платиха с живота си за нея. Но не, защо му е на великия Стоун да разваля любимия си императорски образ с разни досадни подробности.

Можеше колегата Оливър Стоун да попита някой от малцината честни български историци за руската роля в България и на Балканите 140 години назад. Така нямаше да се излага като платен слуга, а можеше да се окаже добре подкован за интервюто.

Е, вярно, тогава Путин нямаше да му мърка приветливо на ушенцето, а вероятно щеше да го изгони и дори да конфискува заснетата лента. Или пък тя по случайност щеше да се самозапали в хотела.

Само че точно това би било добре, професионално направено интервю. Сега е интервю на обикновен продажник, готов, въпреки огромните си претенции, да стане за смях пред света.

На този висок интелектуален фон, какво да ви кажа, граждани, дребнейша ми се вижда цялата работа с поканата, която българският президент Румен Радев отправи към Владимир Путин да дойде през 2018 на посещение в София.

Първо, трябва да поздравим президента си за неговата стоическа последователност – каза че ще ни покани Путин догодина и си устиска на ината, въпреки словесната съпротива и предупрежденията, че това височайше руско присъствие в София ще ни излезе през носа. След като ни е влязло през още по-неприятно място.

Така човекът най-после изпълни указанията на Центъра, сведени му още през февруари, от един от най-големите руски началници в България, наричан за конспирация пред ДАНС Агент Гоце.

Второ, трябва да поздравим президента си за пълния непукизъм да обсъжда с Путин по телефона, поне както гласи официалното съобщение, енергийни въпроси. Към тази тема българският президент, чиито правомощия по Конституция са далеч по-нищожни от тези на руския му колега, по принцип няма никакво отношение.

Дали смелостта да води подобни разговори не му е дошла от факта, че съвсем наскоро в президентството на крака му бяха руският енергиен началник за България Вальо Златев и още по-големият руски енергиен началник на българския енергиен началник – Вагит Алекперов? Дали пък те да са му казали нещо сакрално, което ние не знаем и няма как да узнаем, докато не го платим от джоба си?

А може би Румен Радев си позволява подобна волност заради битуващото у целия прост български народ самосъзнание, че президентът затова е президент – да прави каквото си ще и никой да не му търси сметка. Достоен син на тоз народ е тоз човек, няма две мнения.

Трето, продължавам с възхищение да наблюдавам как българският президент Радев поставя руския си колега Путин в неудобно и изключително двусмислено положение като го кани тук на тържествата за 140-годишнината от Освобождението, които обаче съвпадат с тържествата за 100-годишнината от подписването на Брест-литовския мирен договор.

Преди години бях свидетел как НСО „без да иска” откара премиера Филип Димитров в мини Марица-изток, нищо, че той беше тръгнал за Мадан при стачкуващите миньори. Объркали пътя, хората – така казаха. И май никой не ги наказа, макар че дребното им объркване доведе до освиркване на премиера, провал на преговорите и продължение на стачката.

Та да не стане същият сакатлък и този път – трябва много да се внимава сега накъде гениите от НСО-то ще подкарат кортежа с Путин.

Така или иначе обаче, граждани, както ви казах, това нашето са дреболии. Ние на Путин и руснаците сме им свикнали, ще ги отсвирим и този път. Истински опасното за света е друго. Затова изобщо не искам да сравнявам коленопреклонното поведение пред руския император Владимир Путин на големия интелектуалец Оливър Стоун с това на нашия малък интелектуалец Румен Радев. Общото между тях са само две неща – любовта и наколенките.

Добре, де, всъщност е едно – любовта към наколенките.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Ех, тези реклами! Едно време много пишех за тях. После престанах, защото реших, че няма с какво повече да ме изненадат. Но не съм бил прав. Рекламите не спират да ни изненадват и то не с творческите иновации, които предлагат. Отдавна съм казал, че в момента най-доброто и най-живото светско масово изкуство е рекламата, защото тя може да си позволи да привлича талантливи творци и да им плаща добре. Не, не ни изненадват с това. Изненадват ни с унизителното мнение, което имат за публиката си.

Когато рекламите „таргетират“ (този термин означава да определят коя е публиката им, кои са потенциалните потребители на продукта и да се нагодят към тях), рекламите си съставят първоначално мнение за бъдещия купувач и се държат така, че той да ги познае и хареса – ако е тийнейджър, говорят тийнейджърски; ако е бизнесмен, говорят бизнесменски; ако е кифла, говорят кифленски и ако е домакиня, говорят майчински и кухненски. Така е. Това е правило, това е наука. Рекламите се правят така. Ако една реклама е тъпа, то е прието за тъп да се мисли не този, който я е направил, а онзи, за когото е предназначена.

Как говори рекламата на сравнително новата енергийна напитка HELL? Тук случаят е по-особен. Първият по-натрапчив клип на напитката представляваше група зомбирани танцьори, които на фона на градски пейзаж извършваха отривисти шамански движения и скандираха (на някакъв измислен „сатанински“ език, а „преводът“ течеше в субтитри отдолу) следното: „Обичам я, отпивам я, поглъщам я… вкусна е… и пия и пия я жадно: тя слиза надолу бавно. Разлива се в мен… Кофеина[1] ѝ дава сила, кофеина ѝ дава енергия. раздвижва, раздвижва, раздвижва и мен… Харесвам я, обичам я, искам я… и пия и пия я цялата тя е моя само моя, единствена да мен HELL, HELL, HELL – енергия за мен“.

Да речем, че този клип е бил „майтап“, карнавал, намигане. Показва в „хумористична“ светлина сатанисти, толкова обсебени от дяволската напитка, че се гърчат организирано по улицата в желанието си да я имат. Окей. Бива… Обаче в момента тече друг клип. Звучи спокойна, хипнотизираща музика, само дето д-р Фройд не ти клати джобен часовник пред очите. Редуват се кадри: някой свири на пиано, момче и момиче се гледат, море се плиска и разбива о скали. Художници и алпинисти. Пианисти и сърфисти. Боксьор. Спринтьор. Девойка скача от скала в кристални и топли води. Балет… На фона на всичко това приспивен и дълбок като на Кашпировски[2] глас нарежда: „Предизвикателства, изпитания, дълг – самият живот. Да стоиш на едно място е изморително, да предприемеш нещо е твърде трудно. Ще продължиш напред или ще се откажеш – ти избираш. Успехът е толкова близо, просто трябва да го осъзнаеш. Ти си твоят най-добър шанс, не го ли разбираш? Посоката, която избираш, ти носи нови възможности всеки път. Следвай мечтите си! Сграбчи съдбата си! Когато почувстваш, че нямаш енергия, спри за момент и събери сили. Знаем, че можеш да направиш всичко, за да постигнеш невъзможното, но само ти знаеш какви са мечтите ти. Ние ти даваме енергията, за да станат те реалност. HELL energy drink – дава ти адска сила“. Твърде различно, вече я няма дяволиадата от предишния клип. Сега всички е позитивно, сега всичко е спокойно, сега всичко сякаш е „добро“. Сега на консуматора се внушава, че той е един малък бог, който няма нужда от никакви други богове, от нищо друго, освен от себе си, защото е велик, може да постигне всичко сам със собствените си сили и собствения си гений. Е, разбира се, необходима му е енергия да го задвижи, необходима му е „адската“ сила на HELL.

Понеже тази кампания ме впечатли, реших да се обадя на много стар и много близък мой приятел, един от маркетинговите гении в България, постигнал продажби на бързооборотни стоки за стотици милиони от 90-те години до днес в най-елитните международни компании, стъпили на нашите пазари. Попитах го:

– Тази напитка, HELL, чувал ли си я?

– Да – отговори ми, – даже познавам техния маркетинг мениджър за България. Евтина напитка с голям рекламен бюджет и агресивно поведение. Пунтира старите енерджайзъри и се конкурира с тях.

– Не е ли техен бранд в по-нисък ценови клас? Не е ли собственост на някоя от големите мултинационални компании за храни и напитки?

– Не. Доколкото знам, са сами за себе си. Базирани с в Унгария. Но много продукти са базирани там, защото данъчните условия са хубави.

– Но защо се казват така? Защо се казват „АД“ и защо емблемата им е сатаната?

– Ти шегуваш ли се? – засмя се моят приятел. – Хората масово не знаят, че hell означава ад.

– Е как да не знаят!

– Еми, така. Не знаят. Не ги интересува какво означават имената на продуктите. Кого го интересува, че Nestle означава сгушвам се, приютявам се…

– Но нали в края на клипа ясно се казва: „дава ти адска сила“…

– Ти знаеш по-добре от мен: „адски силно“, „адски голямо“, „адски готино“ означава просто много силно, голямо и готино. Нищо повече. Хората изобщо не правят връзката.

– Ами дяволът в логото?

– Пиниз. Така е по-тарикатско. Сигурно това е идеята…

Ето го гордия консуматор! Ето го гордия потребител на ипотечни кредити, бързи заеми и тоалетна хартия! Ето го Човекът (ecce homo!), който няма да се огъне, няма да се предаде нито пред запек, нито пред диария, нито даже пред гъбички по краката, защото познава препаратите, с които да се бори против тях! Той знае с какво се вадят лекета от пуловери и покривки и животът му има смисъл, защото в любимия му десерт вече слагат повече прясно мляко и какао. Ето го в цялото му величие, в което го изобразяват рекламите и в което идва да го съблазнява самият сатана! Лично.

Не знам дали да се съглася с моя приятел. От една страна потребителят наистина може да е дотолкова лекомислен, че да приема вкарването на сатанинска символика и сатанинска философия в рекламите просто като поредния опит за оригиналничене в стремежа продуктът да се открои сред конкуренцията. Но може и човекът вече да се е осатанил дотам, че това да е начинът му на мислене, а рекламата просто регистрира този факт и започва да говори на езика на потребителя. Какво прави рекламата: сатанизира човека или просто търси диалог с вече сатанизираната му душа?

Ако рекламите са сатаната, то съвременният потребител е д-р Фауст. Кисел и претенциозен, научен, че клиентът винаги има право, спокоен, че всевъзможни комисии за защита на потребителите и неправителствени организации бдят над комфорта му и дебнат някой да не го прекара. Той е горд. Той е натирил Бог на небето, за да забрави, че съществува, и за да седне на Неговото място, потънал до брадичката в изобилието на любимите си вещи. Ще дойде ден, когато тези вещи ще станат толкова много, толкова хубави, толкова сладостно примамливи, така хем желани, хем лесно достъпни, че потребителят ще потъне целият в тях и щастливо ще запляска с ръце. Тогава потребителят доволно ще се оригне и ще каже: „О, миг, поспри!“, както е казал и д-р Фауст, когато вече не се е сещал какво да иска от Мефистофел. А какво се е случило с Фауст след изричането на тази злощастна фраза, всички знаят. Ако някой не знае, да отвори и да прочете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

[1] Правописните и пунктуационните грешки са от оригинала.

[2] Популярен телевизионен хипнотизатор от края на 80-те.

Tweet

William Collins, подразделение на HarperCollins, е спечелило световните права за книгата „Дюнкерк: Историята зад филма” от Джошуа Левин, съобщава сайтът The Bookseller. Заглавието изследва „смразяващите” истински истории, вдъхновили написания и режисиран от Кристофър Нолан епичен екшън-трилър „Дюнкерк”, чиято премиера по кината е на 21 юли тази година. В звездния актьорски състав на филма се включват...

Най-овластеният човек в държавата, тесният специалист по  въпросите на охраната в държавата и по опазване на най – важните личности  ( като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски) ме хвърли днес в тревога от върха на своята компетентност по темата за болтовете на автомобилите, които”много често” се развивали в движение. Ей така. Много често се развивали…

Да го беше казал друг, да се отнеса с безразличие или насмешка. Но пак да кажа: съобщението беше направено тази сутрин по Нова телевизия лично от експерта Бойко Борисов.

Оставете другото, ами той уточни, че това естествено саморазвиване на болтовете се отнасяло не за какви да е автомобили, а тъкмо за колите на Националната служба за охрана ( НСО). Иначе казано онези автомобили, които возят на вай-важните клечки в държавата.

Ако колите на НСО страдат “много често” от саморазвиване на болтовете, какво да кажем ние простосмъртните? Направо сме за гробищата ( вкл. автомобилните) с нашите небронирани, непроверявани всеки ден автомобили, за чиито сигурно завъртени болтове никой не се подписва всеки ден.

Освен всичко друго научихме, че работата в НСО и возенето на “елита” е като при скачането с парашут: падащият от небето сам си го сгъва и удостоверява този факт с подписа си, за да се знае, че сам си е виновен, ако му се оплетат въжетата ( и авторът се е подписвал, когато беше мобилизаран през 1982 г. и пуснат съответния брой пъти от въздуха като чувал с катрофи с парашут от времето на Втората световна война  след обучение от две – три седмици).

Изявата на Борисов е перефраза на стариия виц от времето на НРБ, който иронизираше: “ като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар”. Т.е. като узнах сега каква е сигурноста при Националната служба охрана ме е страх да се возя на каквото и да било вече, а на собствената си непроверявана всекидневно откъм болтове кола пък най-вече!

Ако от моя намек дотук сте останали с впетатлението, че премиерът говори глупости и вреди на усещането ви за сигурност, значи все пак сте здравомислещ читател. Ако не – значи ставате за министър-председател в побърканата ни държава, в която от най-високо място ви информират най-сериозно, че гарантите за живота на политическия елит са тези, които “много често” го застрашават. Не някакви терористи,” протестъри”, “кърлежи”(  по израза на Борисов по отношение на едни политически конкуренти) и друга измет, а тъкмо офицерите от НСО се оказват най-голямата всекидневна заплаха за здравето и сигурността на безценните им клиенти.

Не случайно Радой Ралин казваше за чайките, съветските лимузини ( прекопирани от американския оригинал), с които возеха най-важните велможи в НРБ:

“ Качете се на тротоарите-

минават чайките на другарите”.

Валидно е днес за мерцедесите на онези с метресите ( да се чуди човек как е оцелял например Първанов, който обикаляше като луд с колите на НСО да си гради партийката АБВ, пък и за метресите му писаха едни лоши медии ). Опасно е при това и по “технически причини”, както ни съобщава премиерът. Видите ли на пътя кола на НСО, бягайте встрани. По-добре да се прекатурите в дерето, отколкото да ви прасне брониран мерцедес с  бясна скорост и с развитни болтове. Фантазията ми може да е развинтена, но по -добре така, отколкото да е бедна и да поема риска да съм наблизо, когато минават днешните “чайки на другарите” с развинтените болтове.

Освен всичко друго Борисов навира в миша дупка клеветниците, които многократно твърдяха, че бил страхлив. Оказва се, че е храбър до полуда, че и оттатък нея! Да се возиш всеки ден на автомобили с потенциал да катастрофрат ( “много често”) и да знаеш за тази опасност е признак за мъжество, с каквото не могат да се похвалят обикновените хора в трамваите например ( колелата им са железни, движат се по ресли и сигурността на пътуващите е в кърпа вързана, не е като в онези опасни за живота мерцедеси).

Ако можеше на премиера да му се гласува след това изказване болт на недоверие той би изпаднал от властта като гайка с пренавита резба, износена от прекаленото търкане на кожените салони на мерцедесите. Но не може. Охранителят е този, който определя правилата в тази държава. Така че ще се друсаме по пътя на европейското ни развитие с развити болтове докато Той не реши отново кога точно да скочи на някой завой от кариерата си.

Правил го е вече цели 4 пъти , т.е. “много често” и нямаме основание да се съмняваме, че отново ще се саморазвинти. Защото е световен шампион в тази дисциплина- нещо като нашенски Юсеин Болт в бързото бягане (от отговорност по пистата на личното му политическо оцеляване).

Share on Facebook

Ема Уотсън скри 100 копия на The Handmaid’s Tale (“Приказка за прислужницата”) в Париж като част от ролята ѝ на „книжна фея“, съобщава The Bookseller. Актрисата, изиграла Хърмаяни Грейнджър в екранизациите на книгите за Хари Потър, избра антиупотията на Маргарет Атууд, след като през март разпространи 1000 книги около исторически феминистки обекти в Ню Йорк...

През последните няколко години намусените антисоциални герои и откровените чудаци добиха огромна популярност на българския книжен пазар. Тенденцията започна с романите на Фредрик Бакман, в часност „Човек на име Уве”, и може би „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон. Отттогава се нароиха доста подобни истории с отличително дълги заглавия и симпатично...