Всяка година по това време (горе-долу) препоръчвам нещо интересно за четене през лятото. Всички очакваме ваканцията, отпуска, почивката, екскурзията (или както го наричате там) с огромно нетърпение: стягаме колата или резервираме нощувки и самолетни билети онлайн, правим списъци, приготвяме багажа, минаваме през напрежението на трафика в жегата, преодоляваме дупките по улиците, оцеляваме в блъсканиците по летища, гари и автогари, преглъщаме яда си от закъсненията и от забравените в последния момент „важни“ неща у дома, приемаме, че все пак сме изключили печката / ютията / машата / газта / котлона, изтърпяваме някак пътуването и ето, че вече сме там – на избраното място за жадуваната лятна почивка…

И още на втория ден се оказва, че няма какво да правим!

Умираме от скука направо! Мозъкът ни е свикнал да отмята задачи до последния момент, а сега, цяла седмица или две, ще го насилстваме да бездейства! На втория ден умората, разстройството и махмурлукът вече си отиват, ако изобщо ги е имало при нашето пристигане, багажът е нареден по гардеробите и шкафовете в мястото за настаняване, слънцето пече, опънали сме кълки на шезлонга пред басейна, под чадърите на плажа или до някое живописно езеро в планината и… няма с какво да си запълним свободното време! Ще се съгласите, че ровичкането из смартфона е безинтересно, тъй като цяла година с това сме се занимавали. Гледането на телевизия също е банална част от работното всекидневие. Лаптопта ще го пипаме в краен случай. Остава само добрата книга.

Предимството на книгата е, че ни кара да преместим поглед от екраните. За разнообразие. И няма нужда от зарядно. Недостатъкът на книгата е, че заема място в багажа и тежи, а побира ограничено количество текст, което може да не ни стигне до края на ваканцията или поне за всички периоди на бездействие и скука. Друг недостатък на книгата е, че може да не ни хареса. Това в особено голяма степен важи за романите. Така че препоръчвам разкази. От различни автори, ако е възможно. И, разбира се, в любимия литературен жанр.

Алманах „Фантастика 2016“ съдържа най-доброто от областта на научната фантастика, излязло през последните година или две. Не се ограничава само до българските автори. Преводната фантастика е достойно представена. Не се ограничава и само до късата проза. Освен разкази, вътре ще намерите анонси за интересни книги, публицистика, разсъждения за бъдещето на секса, футорология, визионерски представи, екзистенциални есета, дисекция на хоръра в киното и какво ли още не. Дори моя милост ще намерите там. Споменали са ме в книгосъбитията за 2016 г., a отзад, на корицата, е изтипосан последният ми роман. Това не е причината да напиша ревюто. Причината е, че заминавам на почивка и ще взема алманаха с мен. Всяка година го чакам с нетърпение, просто тази година нещата съвпадат. Отметнал съм го до средата, доста е обещаваш. Идната седмица вече би трябвало да го има в книжарниците. Можете да си го поръчате и директно от съставителя, като му изпратите имейл на: at_slavov(маймунка)abv(точка)bg

Тихомир Димитров 

Знаете за проверката на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу Окшънайз АД в качеството ѝ на доставчик на електронната платформа Auxionize. Ако не сте наясно, прочетете тук, тук и тук.

Вчера стана ясно, че финансовият регулатор е готов със доклад, който се разпростира върху цели 32 страници и съдържа безкрайни цитирания и препратки към Кодекса за застраховането (КЗ), директива 2016/97, и директива 2002/92.

Накратко, КФН установява, че

1. платформата организирала търгове, включително за застрахователни услуги, а в тях системно са участвали лица, които не притежавали лиценз за застраховател, нито са регистрирани като застрахователни посредници;
2. „Окшънайз“ изпращала покани за участие в търгове, свързани със застрахователни продукти до лица, които не притежават лиценз за застраховател, нито са регистрирани като застрахователни посредници и
3. платформата била в нарушение, защото класирала офертите само по цена без да съпоставя покритите и непокритите рискове и без да съобразява дали полицата е съобразена с изискванията на конкретния потребител.

Както от горните констатации, така и от доклада в неговата цялост, се вижда, че КФН видимо не знае за съществуването на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Или най-малкото не го познава. Защото иначе щеше да е наясно, че по силата на същия нормативен акт Окшънайз АД се явява „доставчик на информационното общество“. И че ЗЕТ не може да бъде пропуснат при определяне дали и доколко Окшънайз АД, като доставчик на онлайн платформа, е отговорно за ползването ѝ от трети лица – получатели на неговата услуга.

Най-късно тук искам да уточня, че не познавам Ивайло Пенчев и не съм свързан с нито една от неговите компании. Тази статия не търси да защити него, а уредената със специален закон свобода при предоставяне на услуги онлайн.

Сега подред на номерата:

Каква е отговорността на Окшънайз?

По своята същност платформата действа като тържище, на което предложителите на различни стоки и услуги ги обявяват, а купувачите им могат да ги търсят, подреждат, обявяват специфичните си потребности и така нататък.

С други думи Окшънайз позволява и на предложителите, и на купувачите, да качват или генерират своя информация на платформата.

По смисъла на закона дружеството се явява

доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация.

Чл. 16, ал 1 от ЗЕТ определя, че по отношение на тази информация доставчикът

не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:

1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или

2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.

Алинея 1 не се прилага, ако:

1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;

2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването ѝ; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.

С други думи управителните органи на Окшънайз АД биха били отговорни за това, че ползватели на онлайн платформата са предлагали застрахователни услуги без да са нито застрахователи, нито застрахователни посредници, ако

1. са знаели за това или
2. са били надлежно уведомени, включително от компетентен държавен орган, но не са предприели нищо.

Вземайки предвид, че докладът на КФН не съдържа данни за нито едно от двете, то същият следва да се приеме най-много за „надлежно уведомление“ към органите на Окшънайз АД. Които пък е добре да спрат идентифицираните от комисията като нарушители дружества да предлагат застрахователни услуги чрез платформата, ако не искат да бъдат (съ)отговорни за нарушенията по смисъла на доклада на КФН.

Щом това е така, логично е да се попитаме и

Трябва ли Окшънайз да проверява дали ползвателите ѝ изпълняват всички законови изисквания?

Не, и това е много ясно уредено в чл. 17 от ЗЕТ, според който

Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.

По този въпрос има и няколко решения на Съда на Европейския съюз (повече тук и тук).

Какво следва оттук нататък?

Комисията за финансов надзор е установила нарушения при няколко дружества, ползвали платформата на Окшънайз и следва да предприеме мерки срещу тях. Същевременно КФН трябва да приеме, че доставчикът на платформата не е отговорен за въпросните нарушения.

Силно препоръчително за родните регулатори (и други органи на изпълнителната или съдебната власт) е да се запознаят с приложимото законодателство, особено онова в сферата на интернет, новите медии и цифровата среда въобще.

Още по-препоръчително е същите органи да действат само при истинска необходимост и никога като бухалки в полза на този или онзи пазарен играч, губещ позиции срещу по-иновативните си конкуренти.

Снимка – скрийншот от рекламно видео на Auxionize.

Всички водещи британски издания буквално изригнаха вчера с настояване към правителството на Тереза Мей час по-скоро да спре и прекрати изграждането на неизгодната АЕЦ "Хинки Пойнт". Аз ще ви покажа само две от тях: Гардиън (Th...

Английският писател Франсис Спъфорд спечели наградата “Дезмънд Елиът” за 2017 г. с дебютния си роман “Златният хълм” (Golden Hill), съобщава The Guardian. Това е третата награда за книгата в рамките на година, след наградите Ondaatje и Costa за най-добър първи роман. “Златният хълм” разказва историята на господин Смит, който сякаш е излязъл от роман на Хенри...

В петък ,Индия проведе успешно изсрелване на РН PSLV-C38 с 31 спътника на борда, по информация от Индийската органинизация за космически изследвания ISRO.

РН'Съюз-2.1в' успешно стартира от космодрума Плесецк с космически апарат на борда в интересите на Руското министерство на отбраната.

Ще има допълнително забавяне в решението относно планираната мярка за намалението на данъчното облагане върху електронните книги, пише The Bookseller. Това се случва след като членовете на Европейския съвет по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) не достигнаха до съгласие по подадените предложения. Според сегашните европейски правила, електронните книги трябва да бъдат облагани със стандартната ДДС...

На 23 юли , след кратко забавяне от графика, успешно стартира РН Фалкон 9 с първият стационарен български спътник BulgariaSat-1.

“Министър-председателят Бойко Борисов поздрави екипите, работили по проекта за първия български комуникационен геостационарен сателит. „BulgariaSat-1” е успешно изстрелян снощи от ракетна площадка в Космическия център „Кенеди” на НАСА във Флорида. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

„Това събитие нареди страната ни сред 12-те в ЕС с най-значимо присъствие в Космоса. Една държава е развита, когато нейната икономика е базирана на знанието и когато все повече нейни компании разработват високотехнологични продукти и предоставят широко достъпни иновативни услуги… С първия български геостационарен сателит ще бъдат осигурени повече и по-качествени телекомуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони, директно до домовете ни”, посочва министър-председателят.

Разработката на космическия проект е на българската компания „Булсатком”, която е подкрепена при реализацията му от американски и други международни партньори”. ( Faktor.bg)

Поздравлението на Борисов е основателно, но с малко погрешен адрес на получателя на евентуална благодарност за честитката: по нищо не личи българската държава, която той оглавява ( за трети път) да има някакъв принос в успеха на една българска частна компания, “подпомогната от американски и други международни партньори”.

Ако беше честен ( към себе си и поверената му държава”), Борисов трябваше да напише, че се гордее да види как българската частна инициатива, въпреки всички пречки в родината, е успяла да изстреля от американска територия и с американска помощ български спътник. Което, за съжаление, не може да прикрие факта на българското изоставане в многобройни области от икономиката и свързаната с нея социална сфера, както се вижда от съответните класации в рамките на ЕС ( и не само).

Иначе- да, да ни е честит пробивът в космоса, който показва, че и най-задръстеното управление, което разчита за своето дълголетие на европейските донори, но не може да създаде привлекателна среда за значими чужди инвестиции, не може да попречи на техническия прогрес в днешния отворен свят.

Share on Facebook

В четвъртък НСИ обяви данни от свое проучване, които сочат, че бедността в България се задълбочава. Нещо по-лошо, не просто българите обедняват, а „пропастта между богати и бедни расте“. Едно е всички да стават по-бедни, съвсем друго е обаче едни да са бедни, а други – богати. Или поне да не са бедни, защото докато има черта на бедността, под която си беден, все още няма черта на богатството, над която си богат.

Разбира се, всеки път, когато статистиката изнесе данни за бедността, всички политически централи се оживяват и се вдигат на борба с нея. Тези, които са в опозиция, обвиняват онези, които са на власт, че са се провалили. Онези пък, които са на власт, обвиняват опозицията, че когато тя на свой ред е била на власт, се е провалила и сега сърбаме нейната попара.

Преди обаче да се състои поредният политически сблъсък, нека видим ние, простите граждани, защо обеднява българинът (онзи единственият и косматият, знаете го) и как точно обеднява. Всъщност, редно е преди „защо“ и „как“ да зададем въпроса „дали“. Основният извод от проучването е, че „само за пет години пропастта между 20-те процента от българите с най-ниски доходи и 20-те процента с най-високи се е разширила с 1/3. През 2012 най-богатите 20% от населението са получавали средно 6.1 пъти повече от най-бедните 20%, докато през 2016 те вече са взимали 7.9 пъти повече“. Средната стойност на този показател за Европа е 5.1. Не става ясно обаче дали тази разлика се е увеличила, защото бедните са започнали да взимат по-малко или пък защото богатите са започнали да получават повече. Защото ако е второто, то българинът (оня, дето си го знаете) не е обеднял, а е забогатял, нъл тъй? Всъщност, не е да не става ясно, защото, както вече отбелязахме, бедността, за разлика от богатството, е термин, за който си има дефиниция – праг на бедността. В уравнението бедността е константа и променлива остава да бъде само богатството. Следователно излиза, че ако 20-те процента „бедни“ не са си променили доходи по дефиниция (черта на бедността), то остава 20-те процента „богати“ да са увеличили своите. Е, какво е направил Българинът: обеднял ли е или е забогатял. Аз не знам, вие кажете…

Но, не! – веднага ни оборва изследването на НСИ. – Броят на бедните се е увеличил в абсолютна стойност! През 2012 те са били 1,56 млн. души, а през 2016 са скочили на 1,64 при праг на бедността 308,2 за 2016. Но една най-елементарна справка показва, че този праг за 2012 е бил 285,92 лв./месец и ние, простите граждани, вече не знаем коя е причината за номиналното увеличение на броя на „бедните“ – дали тяхното абсолютно обедняване или промяната на критерия за бедност.

Пък и какво значи „бедни“ и „богати“? Ако беден е онзи, комуто не достигат парите и иска още, то Делян Пеевски е беден. Ако богат е онзи, който е напълно доволен и благодарен за всичко, което има – то аз, например, съм богат. Или другояче: ако беден е човек, който получава по 250 лв. (под прага на бедността), то богат е онзи, който през 2012 е получавал 1525 лв., а през 2016 – 1975 лв. месечно. Богаташи!

Съвсем очевидно е, че „бедност“ и „богатство“ са до голяма степен условни понятия. Богат си, когато имаш материални блага в мяра, по-голяма от средно и условно приетата за нормална, а си беден, когато материалните ти блага са по-малко от тази мяра. Има, разбира се и абсолютна бедност за разлика от абсолютно богатство, каквото няма, но за тази бедност ще стане дума след малко. Емоционалното преживяване на бедността и на богатството зависи изцяло от условността на мярата. Всичко идва от идеята за равенство и неравенство, една от най-опасните идеи. В основата си тя е свръхблагородна. Всички ние сме образ и подобие Божие, всеки човек е „малък бог в тяло от кал“ (Иустин Попович). Всички ние имаме една и съща отговорност към безсмъртната си душа. Появява се обаче лукав демагог и казва: „Равенството е еднаквост. Еднаквостта е справедливост“. Не, нито равенството е еднаквост, нито еднаквостта е справедливост. Ако аз съм лекар и се боря с всички сили за живота на неукия колибар – това е равенство, защото неговият живот е ценен колкото моя, ние и двамата имаме общо естество (човечество). Ако междувременно аз, който съм се изграждал като професионалист поне 10 години и работя по 15 часа на ден, получавам колкото колибаря, който вероятно се препитава на някакви социални помощи – това е еднаквост. Ако аз печеля 10 или 20 пъти повече от колибаря – това е справедливост. Равенството е справедливо, еднаквостта не е. За съжаление обаче, от „Великата“ френска революция насам под равенство се разбира еднаквост, а справедливостта е принизена до Прокрустово ложе, в което великаните се подкастрят по стандарта на джуджетата.

Но наистина, извън всякакви игри с числата и понятията, факт е, че има хора, които получават по-малко от 400 лв. на месец и това не е добре, особено за самите тях. Тяхното положение съвсем справедливо може да бъде наречено „бедност“. Светът е сложен. Никой не е длъжен да бъде достатъчно кадърен, енергичен и мотивиран, за да се справя с него. Затова са измислени социалните системи. Обществото си дава сметка, че има такива негови членове, които просто не са способни да се справят с живота и човешкото отношение повелява те да бъдат подпомагани даром, за да не загинат. Социални системи, системи за подпомагане на слабите не може да няма. Според НСИ, ако у нас ги нямаше различните социални трансфери, близо половината от населението щеше да се окаже в положение на бедност по дефиниция.

Какво обаче се получава на практика. Оказва се, че всяка социална система в крайна сметка развращава. Хайде, ако не всеки, защото все още има идиоти, които искат да работят и да създават, ако не всеки, то почти всеки ще предпочете да получава максимум блага при минимум разход на време и енергия. Иначе казано, всеки би предпочел да му плащат, без да работи, вместо да работи, за да му пращат. И понеже всеки има право да мисли така (това е неотменимо човешко право!), и понеже всеки е свободен ако иска да произвежда, но ако иска и да не произвежда, то нашите развити и „цивилизовани“ общества узряват до идеи като тази за гарантирания основен доход. С две думи това е държавата да ти дава пари, само заради това че си се родил. И знаете ли какво се надяват да постигнат с това? Ще ви кажа. Авторите на тези идеи вярват (или твърдят, че вярват), че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, този човек ще се мотивира да започне непривлекателна работа (?!) или пък ще основе собствена фирма (?!?!?!). Тъкмо обратното, човек се насилва да върши неприятни неща, когато няма друг изход, а вие му давате другия изход и очаквате той да ги върши… дявол знае защо! Ако обществото види, че някой не може да отглежда децата си, започва да му плаща, за да ги отглежда. В резултат на това въпросният родител започва да ражда още повече деца, които не може да отглежда, за да му се плаща да ги отглежда. Ама, ние в идиокрация ли живеем, що ли!… Но така е, след като на Прокрустовото ложе всички са приравнени на джуджетата, включително и тези, които управляват държавите. Но пък и за държавите това не е лошо – огромните „прогресивни“ маси да живеят в относително сита бедност и без големи претенции за себе си и за мястото си в обществото. Само от време на време, особено когато се зададат някакви избори, излиза поредният кресльо да обяснява на „прогресивните“ маси как мизерстват и да се чуди как въобще успяват да търпят това, което иначе ги устройва чудесно. И за да е още по-убедителен, подкрепя лозунгите си със социология и статистика.

Кои са българските бедни? Те са два вида според проучването: самотни пенсионери без близки и многодетни безработни, предимно цигани. След казаното за природата на социалните системи, спокойно можем да заключим, че ако ги нямаше вторите, нямаше да ги има и първите. Ако не се плащаха помощи за многодетни безработни, щеше да има пари за доста по-големи пенсии.

Кой е основният белег да многодетните безработни, това че са цигани ли? Не. Макар и такива, те са бедни и безработни, защото са необразовани. Оказва се, че образовани цигани бедни няма. Но защо мнозинството са необразовани? Някой им пречи, някой ги лишава, някой стои на пътя между тях и училището? Тъкмо напротив. Образованието е задължително и се измислят какви ли не фокуси само и само хората да учат и да завършват различните образователни степени. Те обаче имат здрава икономическа логика и не желаят да работят и да се развиват, когато могат и да не го правят. И това няма да се промени, докато социалните системи продължават да бъдат такива.

Лесно е. Социалното подпомагане е право, а образованието и квалификацията са задължение. Права се ползват при изпълнени задължения. Когато някой докаже, че е направил всичко, което е могъл, за да се впише в общата картина и да работи за обществото наравно с другите, но въпреки това не успява да се конкурира – тогава да заповяда, всеки ще откъсне от залъка си за него. Обаче някой да му дава от онова, което е изработил и спечелил за семейството си в името на пропастта, която зее между тях, а пък „социално слабият“ хитро да потрива ръце – това едва ли би се толерирало дълго.

Работа има за всички. От всеки се иска само да учи и да се квалифицира, когато му е времето. Нека всички покрият задължителните в държавата образователни стандарти, пък да видим тогава колко ще е голяма пропастта, която зее между „бедни“ и „богати“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Ако след четвъртата книга от поредицата за инспектор Гамаш  се чудите какви тайни още може да крие спокойното селце Трите бора, бързам да ви успокоя, че ви очакват доста изненади. “Отровни думи” (изд. „Софтпрес“) е може би книгата, в която вниманието ми бе изцяло погълнато от криминалната интрига. В предишните романи разплитането на убийството ми...

В четвъртък НСИ обяви данни от свое проучване, които сочат, че бедността в България се задълбочава. Нещо по-лошо, не просто българите обедняват, а „пропастта между богати и бедни расте“. Едно е всички да стават по-бедни, съвсем друго е обаче едни да са бедни, а други – богати. Или поне да не са бедни, защото докато има черта на бедността, под която си беден, все още няма черта на богатството, над която си богат.

Разбира се, всеки път, когато статистиката изнесе данни за бедността, всички политически централи се оживяват и се вдигат на борба с нея. Тези, които са в опозиция, обвиняват онези, които са на власт, че са се провалили. Онези пък, които са на власт, обвиняват опозицията, че когато тя на свой ред е била на власт, се е провалила и сега сърбаме нейната попара.

Преди обаче да се състои поредният политически сблъсък, нека видим ние, простите граждани, защо обеднява българинът (онзи единственият и косматият, знаете го) и как точно обеднява. Всъщност, редно е преди „защо“ и „как“ да зададем въпроса „дали“. Основният извод от проучването е, че „само за пет години пропастта между 20-те процента от българите с най-ниски доходи и 20-те процента с най-високи се е разширила с 1/3. През 2012 най-богатите 20% от населението са получавали средно 6.1 пъти повече от най-бедните 20%, докато през 2016 те вече са взимали 7.9 пъти повече“. Средната стойност на този показател за Европа е 5.1. Не става ясно обаче дали тази разлика се е увеличила, защото бедните са започнали да взимат по-малко или пък защото богатите са започнали да получават повече. Защото ако е второто, то българинът (оня, дето си го знаете) не е обеднял, а е забогатял, нъл тъй? Всъщност, не е да не става ясно, защото, както вече отбелязахме, бедността, за разлика от богатството, е термин, за който си има дефиниция – праг на бедността. В уравнението бедността е константа и променлива остава да бъде само богатството. Следователно излиза, че ако 20-те процента „бедни“ не са си променили доходи по дефиниция (черта на бедността), то остава 20-те процента „богати“ да са увеличили своите. Е, какво е направил Българинът: обеднял ли е или е забогатял. Аз не знам, вие кажете…

Но, не! – веднага ни оборва изследването на НСИ. – Броят на бедните се е увеличил в абсолютна стойност! През 2012 те са били 1,56 млн. души, а през 2016 са скочили на 1,64 при праг на бедността 308,2 за 2016. Но една най-елементарна справка показва, че този праг за 2012 е бил 285,92 лв./месец и ние, простите граждани, вече не знаем коя е причината за номиналното увеличение на броя на „бедните“ – дали тяхното абсолютно обедняване или промяната на критерия за бедност.

Пък и какво значи „бедни“ и „богати“? Ако беден е онзи, комуто не достигат парите и иска още, то Делян Пеевски е беден. Ако богат е онзи, който е напълно доволен и благодарен за всичко, което има – то аз, например, съм богат. Или другояче: ако беден е човек, който получава по 250 лв. (под прага на бедността), то богат е онзи, който през 2012 е получавал 1525 лв., а през 2016 – 1975 лв. месечно. Богаташи!

Съвсем очевидно е, че „бедност“ и „богатство“ са до голяма степен условни понятия. Богат си, когато имаш материални блага в мяра, по-голяма от средно и условно приетата за нормална, а си беден, когато материалните ти блага са по-малко от тази мяра. Има, разбира се и абсолютна бедност за разлика от абсолютно богатство, каквото няма, но за тази бедност ще стане дума след малко. Емоционалното преживяване на бедността и на богатството зависи изцяло от условността на мярата. Всичко идва от идеята за равенство и неравенство, една от най-опасните идеи. В основата си тя е свръхблагородна. Всички ние сме образ и подобие Божие, всеки човек е „малък бог в тяло от кал“ (Иустин Попович). Всички ние имаме една и съща отговорност към безсмъртната си душа. Появява се обаче лукав демагог и казва: „Равенството е еднаквост. Еднаквостта е справедливост“. Не, нито равенството е еднаквост, нито еднаквостта е справедливост. Ако аз съм лекар и се боря с всички сили за живота на неукия колибар – това е равенство, защото неговият живот е ценен колкото моя, ние и двамата имаме общо естество (човечество). Ако междувременно аз, който съм се изграждал като професионалист поне 10 години и работя по 15 часа на ден, получавам колкото колибаря, който вероятно се препитава на някакви социални помощи – това е еднаквост. Ако аз печеля 10 или 20 пъти повече от колибаря – това е справедливост. Равенството е справедливо, еднаквостта не е. За съжаление обаче, от „Великата“ френска революция насам под равенство се разбира еднаквост, а справедливостта е принизена до Прокрустово ложе, в което великаните се подкастрят по стандарта на джуджетата.

Но наистина, извън всякакви игри с числата и понятията, факт е, че има хора, които получават по-малко от 400 лв. на месец и това не е добре, особено за самите тях. Тяхното положение съвсем справедливо може да бъде наречено „бедност“. Светът е сложен. Никой не е длъжен да бъде достатъчно кадърен, енергичен и мотивиран, за да се справя с него. Затова са измислени социалните системи. Обществото си дава сметка, че има такива негови членове, които просто не са способни да се справят с живота и човешкото отношение повелява те да бъдат подпомагани даром, за да не загинат. Социални системи, системи за подпомагане на слабите не може да няма. Според НСИ, ако у нас ги нямаше различните социални трансфери, близо половината от населението щеше да се окаже в положение на бедност по дефиниция.

Какво обаче се получава на практика. Оказва се, че всяка социална система в крайна сметка развращава. Хайде, ако не всеки, защото все още има идиоти, които искат да работят и да създават, ако не всеки, то почти всеки ще предпочете да получава максимум блага при минимум разход на време и енергия. Иначе казано, всеки би предпочел да му плащат, без да работи, вместо да работи, за да му пращат. И понеже всеки има право да мисли така (това е неотменимо човешко право!), и понеже всеки е свободен ако иска да произвежда, но ако иска и да не произвежда, то нашите развити и „цивилизовани“ общества узряват до идеи като тази за гарантирания основен доход. С две думи това е държавата да ти дава пари, само заради това че си се родил. И знаете ли какво се надяват да постигнат с това? Ще ви кажа. Авторите на тези идеи вярват (или твърдят, че вярват), че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, този човек ще се мотивира да започне непривлекателна работа (?!) или пък ще основе собствена фирма (?!?!?!). Тъкмо обратното, човек се насилва да върши неприятни неща, когато няма друг изход, а вие му давате другия изход и очаквате той да ги върши… дявол знае защо! Ако обществото види, че някой не може да отглежда децата си, започва да му плаща, за да ги отглежда. В резултат на това въпросният родител започва да ражда още повече деца, които не може да отглежда, за да му се плаща да ги отглежда. Ама, ние в идиокрация ли живеем, що ли!… Но така е, след като на Прокрустовото ложе всички са приравнени на джуджетата, включително и тези, които управляват държавите. Но пък и за държавите това не е лошо – огромните „прогресивни“ маси да живеят в относително сита бедност и без големи претенции за себе си и за мястото си в обществото. Само от време на време, особено когато се зададат някакви избори, излиза поредният кресльо да обяснява на „прогресивните“ маси как мизерстват и да се чуди как въобще успяват да търпят това, което иначе ги устройва чудесно. И за да е още по-убедителен, подкрепя лозунгите си със социология и статистика.

Кои са българските бедни? Те са два вида според проучването: самотни пенсионери без близки и многодетни безработни, предимно цигани. След казаното за природата на социалните системи, спокойно можем да заключим, че ако ги нямаше вторите, нямаше да ги има и първите. Ако не се плащаха помощи за многодетни безработни, щеше да има пари за доста по-големи пенсии.

Кой е основният белег да многодетните безработни, това че са цигани ли? Не. Макар и такива, те са бедни и безработни, защото са необразовани. Оказва се, че образовани цигани бедни няма. Но защо мнозинството са необразовани? Някой им пречи, някой ги лишава, някой стои на пътя между тях и училището? Тъкмо напротив. Образованието е задължително и се измислят какви ли не фокуси само и само хората да учат и да завършват различните образователни степени. Те обаче имат здрава икономическа логика и не желаят да работят и да се развиват, когато могат и да не го правят. И това няма да се промени, докато социалните системи продължават да бъдат такива.

Лесно е. Социалното подпомагане е право, а образованието и квалификацията са задължение. Права се ползват при изпълнени задължения. Когато някой докаже, че е направил всичко, което е могъл, за да се впише в общата картина и да работи за обществото наравно с другите, но въпреки това не успява да се конкурира – тогава да заповяда, всеки ще откъсне от залъка си за него. Обаче някой да му дава от онова, което е изработил и спечелил за семейството си в името на пропастта, която зее между тях, а пък „социално слабият“ хитро да потрива ръце – това едва ли би се толерирало дълго.

Работа има за всички. От всеки се иска само да учи и да се квалифицира, когато му е времето. Нека всички покрият задължителните в държавата образователни стандарти, пък да видим тогава колко ще е голяма пропастта, която зее между „бедни“ и „богати“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet