De Profundis: АКО ПОЛИЦАИТЕ В Б. БЯХА КОМИНОЧИСТАЧИ

06/29/17 09:02
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: АКО ПОЛИЦАИТЕ В Б. БЯХА КОМИНОЧИСТАЧИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ako-politsaite-v-b-byaha-kominochistachi

В нашата неназована страна Б. коминочистачите обявиха, че ще стачкуват.

Това стресна държавата, която много уважава тукашните коминочистачи. Уважава ги, защото те са специална порода държавни служители, които живеят само от уважението на държавата. Иначе досега да са умрели, защото никой друг не ги уважава. И не би им платил дори пет лева, за да му изчистят комина, защото кой ти е видял истински коминочистач комин да чисти…..

Всъщност, има обосновани съ-мнения, че дори държавата не ги уважава истински, а по-скоро се страхува от тях. Това е великият принос на прекрасната ни Б. в прекрасната наука психиатрия – болест, наречена Chimney sweep fear, „страх от коминочистач”, която не се среща никъде другаде по света.

Особено неразпространен е този страх в нормалните демократични държави – но, какво да ги правиш, никой не е съвършен.

Знае се също, че страхът от коминочистачи тук наистина засяга само държавата, тоест, хората във властта. Традицията повелява, че, щом станеш министър, веднага започваш да трепериш от страх, да си плюеш в пазвата и да се молиш цял мандат да не ти се мярка коминочистач пред очите. Никой мирен гражданин, дори всеизвестният бандит, не изпитва подобен страх. Чак като му дойде ред за държавното кресло, тогава започва да го изпитва. А после пак спира…..

Тази лоша слава на коминочистачите всъщност идва от едно погрешно тълкуване на закона. Според него ако властник, дори без да иска, бръкне в каца с мед и се пооближе, добрият коминочистач веднага идва, за да го смъмри – а тогава съвестта му заговаря и това много тормози горкия смъмрен.

Истинското тълкуване на този закон обаче гласи – и това съм го консултирал с печени юристи – че коминочистачът всъщност винаги идва, за да получи своя дял от твоята печалба.

Да, малко е неприятно някой друг да ти граби награбеното, но такава е системата, всеки трябва хляб да яде, нали – особено като не му дават постоянно пасти.

Та именно заради този всеобщ, макар неоснователен, страх на нашата държава от коминочистачите, тук те имат привилегии, каквито нямат хората от други уважавани професии – укротителите на змии, кошничарите или дори производителите на онези женски гащички, дето се състоят само от една тънка връв. Коминочистачите например имат две много сериозни задължения. Първото е да ходят на работа.

И те ходят, горките. По цял ден ходят като въртоглави, но досега не знам някой от тях да е успял да си намери работата – вероятно защото дълго я търсеха пеш или качени на смешни велосипеди. Е, в името на пълноценното търсене, щедрата ни държава ги моторизира с наши пари. Но оттогава минаха едва 50-60 години, разбираемо е, че още нищо, което да прилича на работа, не са намерили, хорицата.

Неуспехът им обаче май е не толкова заради факта, че истинската им работа е на обществения покрив, а не се търкаля по земята, където те търсят, колкото заради проклетите лимити за бензин.

Ето, самият премиер онзи ден призна – една патрулна кола на коминочистачите средно на ден изминава 123 километра. Че какво е това, бе, дами и господа граждани! Че в град като Етрополе или Каспичан например какво са 123 километра да врътнеш, за да търсиш…..изгубеното време. Или място. Или нещо друго изгубено.

Второто задължение на коминочистачите е да си получават редовна заплатата.

Не се смейте, те не са като митничарите, дето всеки месец се чудят на нашия акъл, че им плащаме И заплата. Коминочистачите ни са обучени добре и почти не се оставят да бъдат сгащени с дебели пачки в джобовете като глезени митничари.

Обратно, те са така умни, че от време на време дори правят стачки с искане за увеличение на въпросните заплати. Твърдят, че парите са им малко и не покриват усилията, похарчени при изпълнението на описаните дотук две задължения. В интерес на истината, според Конституцията на Б. коминочистачите нямат право да стачкуват, защото тогава кой ще чисти комините.

Те имат какви ли не други права – например да не плащат здравни осигуровки като нормалните хора, но пък за сметка на това да ползват собствени болници със специални условия в тях. Или да ходят на собствени почивни станции, за да не се мешат с простолюдието, та да се корумпират от допира с него. Имат също правото да ползват безплатно градски транспорт, да получават пари за дрехи и евтина храна във ведомствения стол. Отпуската им е голяма, а при пенсиониране взимат не знам си колко заплати на куп.

И въпреки, че, както твърдят, тези заплати са мизерни, не съм чул някой от тях да се откаже да ги получи.

На всичкото отгоре, системата на коминочистачите в Б. е толкова добре развита, че те са нещо като държава в държавата. Тя назначава не само самите тях, но и техните роднини, приятели, съпруги, любовници, с други думи – на всеки намира място в себе си. Тези вторични за системата хора също си търсят работата наоколо по цял ден, но поне веднъж в месеца, при получаването на заплатите, имат усещането, че са я намерили.

Как става номерът с тези излишни назначения ли? Ами по два начина – първо, чрез постоянно измисляне и обосноваване пред държавата на вторични коминочистачески дейности, необходими, за да се вършат пълноценно първичните коминочистачески дейности, и второ – чрез постоянно раздуване на щата.

Според премиера на Б. например, коминочистачите имат собствен изчислителен център, в който са заети 700 души. Какво изчисляват тези хора според вас? Не само аз, никой не знае, щото е държавна тайна. Обаче като имам предвид, че американците кацнаха на Луната с компютърна памет от няколко стотин мегабайта, сигурен съм, че ако НАСА имаше 700 души изчислителен център, досега щеше да изчисли цялата Вселена, плюс заплатите на всички коминочистачи в нея.

Още нещо – пак според премиера. Оказва се, че коминочистачите в Б. притежават собственост, за която са заети да се грижат цели 1 300 души. В нормалния свят първо те питат откъде накъде имаш такава собственост, след като никога не си работил и изкарал пари, за да платиш за нея. Но по-важно е друго. В нормалния свят, ако имаш такава собственост, печелиш от нея и плащаш режийните, заплатите на онези, които я управляват, плюс че ти остава и огромна печалба.

Не както в нашия напълно коминочистачески случай, всичко да плаща бюджетът. Или ако искате, напълно социалистически го наречете, тоест, светът, в който моето си е мое, общото – пак мое.

А какво наистина причиняват коминочистачите тук на хората, които случайно опитат да се възползват от някаква тяхна услуга, направо не ми се говори.

Ако човек отиде при тях с искане да му се почисти комина, те първо му връчват дълъг списък с необходими документи. Започва се с тези от гражданската квота – акт за раждане; свидетелство /по-възможност, придружено от цветни снимки/ за не/оказано домашно насилие върху предишни съпруги/съпрузи; имената, ЕГН-тата и служебни бележки за платени данъци към НАП на братовчедите до трето коляно…..

След това идва специализираната документация – удостоверение от общината, че гражданинът наистина има комин и той се нуждае от професионално почистване; че коминът не е в клатушкащо се състояние, та да застраши живота на почистващия; банково извлечение, което доказва, че просителят има достатъчно пари в банката, та да си плати масрафа и т.н.

Накрая идват и стандартните неща – бележка от банката за платената сума в двоен размер, та ако изчезне половината, другата половина да остане; бележка от работодателя, че ти разрешава неплатен годишен отпуск за цялата следваща година, та когато – в незнаен ден, в незнаен час – ти бъдат назначени ден и час за почистване на комина, да си налице; заверена от нотариус молба просителят да не бъде наказван много строго, ако коминът му случайно не бъде почистен и прочие.

Но като споменах по-горе „социалистически”, та се сетих, че по принцип точно социалистите в Б. най-упорито защитават интересите на коминочистачите, затова те по време на техните мандати не стачкуват. За сметка на това пък тази година стачкуват и още как – защото социалистите загубиха изборите и открито ги призовават за това, въпреки, че, както казахме, по Конституция нямат право на стачка.

Ако аз бях на мястото на властта, щях да възприема това като открит призив за държавен преврат и да санкционирам както онези, които призовават, така и онези, които изпълняват призива и отиват на площада да изпушат по една заплашителна цигара.

Опасно е, защото, на всичкото отгоре, димът от цигарите им не минава през комин с пречиствателни устройства, а отива направо в небето, където разширява озоновата дупка. Но тъй като не съм аз на мястото на властта, граждани, можем да се радваме само за едно – че полицаите в Б. не са коминочистачи и не правят нищо от описаното. Иначе щяхме големи дертове да берем с необходимостта някой наистина да ни опази от пазачите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com