Борисов е напълно предсказуем – само трябва да се четат предупредителните табели срещу вашето подхлъзване около него

06/29/17 07:27
(http://ivo.bg/)

Борисов е напълно предсказуем – само трябва да се четат предупредителните табели срещу вашето подхлъзване около него

Покрай уволняването на директора на НДК Мирослав Боршош ( от министър Лиляна Павлова) и възстановяването му на поста ( от премиера Борисов) мнозина припомниха някои минали и позабравени истории. Например за подобния случай, когато премиерът Станишев уволни Делян Пеевски от поста заместник – министър по бедствията и авариите, но след седмица го реабилитира без да си прави труда да обясни и без това ясната за всички царско-депесарската намеса в полза на “младия бизнесмен”.

Къде е чисто човешкия елемент в тази драма? Нечовешко ми се струва един министър да бъде унизен по такъв начин от началника си, след което да благодари за това писмено и публично. Но на Павлова, както и на всеки от екипа на Борисов, нищо нечовешко не им е чужно. Иска се зверска “лоялност” към боса, за да оцеляваш в неговото обкръжение.

“Случките” като тази със сваляния и качвания обратно с асансьора на Борисовото благоволение директор на НДК обаче далеч не се изчерпват с тази аналогия. Грешат онези, които наивно си мислят, че Борисов се е разнежил за Боршош поради някакъв спомен за някаква зависимост, свързана с факта, че младежът е бил сред инициаторите за неговото издигане за кмет на София. Едва ли не Борисов му се отплаща сега като бламира една от най-близките до себе персони в управлението, като Лиляна Павлова. Не се връзва никак с онова, което знаем и помним за Борисов. При него ни най-малко не важи правилото за реципрочност в лоялността.

Най-вероятно става дума за обвързаности и зависимости, които са задействали “член пети” ( по аналогия с точката от Северноатлантическия пакт за защита на всяка една нападната страна ), изискващ намесата на голямата клечка, за да не бъде завлечена на дъното от един малък на вид препъни-камък.

Неизповедими са (и) в това отношение пътищата Борисови. Ако си спомняте, той люто се закани в предизборната си кампания през 2009 г., че първият, когото ще уволни в качеството на премиер , ще бъде гуверньора на централната банка ( единствената национална институция в България, впрочем, която си запази названието “народна”, докато “Народната армия” и прочие”народни” неща изчезнаха заедно с официалния смъртен акт на комунизма у нас през 1990-та година). Само че вместо да го уволни, Борисов го остави на поста и дълго му се наслаждава. В един момент дори започна да го хвали.

Любимка на Борисо ( по никога необяснени критерии) беше и загадката за чуждите дипломати в София Румяна Желева. Малко беше, че това неизвестно лице беше поставено да администрира и формира българската външна политика като министър ( пак повтарям- за истинско учудване на съюзническата дипломация, което ми стана ясно от една моя лекция пред посланиците на Европейския съюз през 2009 г., когато всички вкупом искаха да знаят що за персона е монтирана на този пост), но Борисов пожела тя да представя България и като член на европейското правителство.

Дълго и (почти) до последно Борисов я брани дори при последните й гърчове пред изпитващите я евродепутати. Толкова беше всеотдаен в нейната защита, че дори след като я прежали и обяви това на всеослушание, Цецка Цачева не успя да вземе завоя и продължи да твърди, че Желева е най-подходяща за еврокомисар от българската квота. И изведнъж: рязък преход. Борисов разлюби любимката си Желева ( която по информация на автора на тези редове всъщност е била пробутана в правителството му от шефа на Лукойл Валентин Златев, на когото Борисов не може да откаже нищо). След многобройните суперлативи, с които доскоро я заливаше, той премина в другата крайност, демонстрирайки своя стил на селски футболист, който рита падналия.

Ами връзката му с Ирина Бокова? За какъв дявол потвърди номинирането й за българска кандидатура ( в угода на руския интерес) за Генерален секретар на ООН, след като дори един скромен блогър , като моя милост, знаеше предварително, че няма шанс да преодолее ветото на поне две страни от петте държави в Съвета за сигурност на ООН? След това я “захвърли” по подобие на Желева, за да употреби и Кристалина Георгиева.

За светкавичните му уволнения без никакви церемонии и проучвания на обстоятелствата, свързани с обвинения към разни заместник-министърчета, шефове да агенции и прочее планктон в неговите управленски води, който му се е клел във вярност, но с нещо го е разгневил, да не говорим.

Изводът за всеки, които иска да се повози на гърба на този кит на властта ( в митологията има три кита, които крепят света, а в неговия случай той е единствен кит, върху който три пъти се крепи “българското земно кълбо”) би трябвало да е като предупредителна табела в хотел, когато му мият пода: “ внимание, опасност от подхлъзване”. Пише го и на табели по маршрута на някои туристически пътеки, където катеренето е опасно.

Подхлъзнатите обаче явно смятат, че си струва унижението. Ето защо, когато ви кажат нещо за “изкушенията на властта”, не си мислете за някакви си заплати, коли, секретарки и прочее дреболии. Залогът явно е много по – голям. Направо е с размерите кит, който първо кани авантюристично готовите да си рискуват имената пасажери да му се качат на гърба, а когато ги изхвърли насред бурното море заявява, че няма да позволи да му се катерят по гърба.

Какво да го правиш: Борисов!

Четете табелите ( и някои книги, написани за него), преди да ви похлъзне.