Русия доказва днес, почти като Германия вчера, че изборите и допитванията не са пречка за военолюбивия диктат на елитите над масите

07/15/17 10:30
(http://ivo.bg/)

Русия доказва днес, почти като Германия вчера, че изборите и допитванията не са пречка за военолюбивия диктат на елитите над масите

Чудесен текст на руския писател Виктор Ерофеев се появи в превод на български в сайта на Дойче веле. http://www.dw.com/bg/искат-ли-руснаците-мир/a-39668328

Чудя се само, дали Ерофеев, когото смутих с въпрос на една вечеря в София какво мисли за паметниците на съветските окупатори, като този в София, не е извървял междувременно крачка напред в мисленето си. За разлика от своя събрат по перо Олег Панфилов ( член на обществения съвет на българската Инициатива за демонтирана на МОЧА), оцелял при опит за политически мотивирано убийство и емигрирал в Грузия, Виктор Ерофеев, не беше толкова категоричен за необходимостта от премахване съветското монументално наследство от вероломно окупираната от Червената армия България.

Нямам възможност да продължа разговора си с Ерофеев, за да проверя хипотезата си. Доколкото текстът му се появява в Дойче веле, където цари типичната за днешна Германия политическа коректност, възприета за щастие от германското либерално обществото като бариера срещу каквито и да било наченки на реваншизъм, мога да си позволя солово един страничен поглед върху германската нацистка история и в по-общо отношение – по въпроса за това как желанието на народите често се разминава с това на вождовете им и народите биват …побеждавани в нежеланието си да воюват.

Ще се изненадате, може би, но гераманският народ, въпреки всичко, което знаем и сме виждали в документалните кадри с екзалтираните тълпи пред налудничавия фюрер, е бил по – скоро пацифистки настроен в навечерието на Втората световна война. Чувал съм това твърдение от германци в частни разговори, които обаче не биха повторили същото публично, защото ще бъдат обявени за нацисти, които се опитват да отхвърлят колективната вина на крепителите на Третия райх.

И все пак: не само в страни като САЩ, Великобритания и Франция пацифизмът е бил преобладаващото настроение на народите преди да бъдат въвлечени в най-голямата касапница в човешката история. Причината е твърде пресният спомен за човешката катастрофа за Европа през предишната световна война, затихнала само 20 години по-рано. Хитлер публично се е подигравал на французите ( а и на американците), обсебени от мисълта за мир на всяка цена. “В случай на война французите първи ще се сгромолясат”, предсказвал Мусолини, както пише Марк Феро в “Седем мъже на война- история на втората световна война”.

До 1938, в навечерието на войната, някои военни, начело с военния министър на Германия фелдмаршал Вернер фон Бломберг си позволявали да противоречат на диктатора. Хитлер решил проблема, като поставил начело на армията послушните Вилхелм Кайтел и Алфред Йодл, които след войната платили за това и за участието си в престъпленията на нацизма с живота си – били обесени по решение на съда в Нюрнребг.

Обаче как един диктатор, макар и дошъл на власт чрез избори ( за сведение на полуобразования Вежди Рашидов, който и днес в своя телевизионна изява философстваше за изборите като единственото мерило за демокрацията) да смени народа си, който показал нежелание да воюва според проучванията на обществените нагласи по онова време? Наистина успехите му във външната агресия ( срещу Чехословакия и при аншлуса с Кри..пардон, с Австрия) опиянили германците, но въпреки това свидетелите твърдят, че мнозинството никак не е било ентусиазирано да мре по фронтовете на Европа.

Фон Вайцзекер пише в спомените си каква е била картината на изпращането на мобилизираните на фронта германция:

“ Те вървяха към гарата, а край пътя стояха роднини и минувачи, видимо мълчаливи и загрижени. Какъв контраст с ентусиазма на населението, придружаващ войската по пътя и към Първата световна война”. ( Weizsacker, Съчинения, стр. 172 ).

Хитлер “просто” отменил допитванията до общественото мнение ( както си беше в СССР и в съветската провиция НРБ). Така инерцията на задействаната машина на войната погълнала не само жертвите на германските агресия, но и бумерангово се обръща след това срещу самите агресори, мнозинството от които не биха отишли на война по своя воля.

В авторитарна Русия днес допитванията говорят за висок рейтинг на президента Путин, а Ерофеев намеква, че “всички знаем” как се постига това в условията на ограничената свобода. Излиза, че Путин си е взел поука в някои отношения: вместо да ги отмени, той е взел допитванията на въоръжение в синхрон с помпането на шовинизма чрез подклаждане на враждебността към Запада. И е постигнал забележителната амалгама на личния си успех чрез поощряване на руската войнственост, но в рамките на чуждомразието без то да прераства в желание за истинска война, в която самите руски елити имат страшно много да губят в материално отношение, тъй като откраднатите от тях милиарди и най-скъпите им имоти се намират именно на запад.

Ерго, война няма да има, но желанието за такава в Русия ще бъде подклаждано в контролираните от властта рамки в името на собственото й дълголетие. Колко дълго ще издържи тази противоестестена конструкция под тежестта на добре известното изчерпване на руските икономически ресурси за подкупване на шовинистичните настроения в контролираните рамки, предстои да видим. Западни и руски икномисти виждат дъното на руската хазна да лъщи изгребано на хоризонта в рамките на тази година.

Въпрос на време е балансите да бъдат обърнати и руското критично спрямо авантюристите в Кремъл малцинство да се превърне в ядро на гражданската съпротива срещу абсурдната схема, в която е вкарана огромната държава, подлежаща на фалит и в морално отношение ( което ще бъде разбрано по трудния начин от повечето руснаци).