Колективният побой в България е лесен, разкриването му

07/27/17 08:22
(http://ivo.bg/)

Колективният побой в България е лесен, разкриването му – никак

От изявление по Нова ТВ главен комисар Христо Терзийски, директор на ГД “Национална полиция” разбрахме днес, че “понякога” е трудно да бъдат заловени извършителите на побой. От това стават ясни две неща: че трети ден нападателите на журналиста Иво Никодимов не могат да бъдаг установени от полицията и че да набият групово човек на публично място през деня в столицата е лесно, но не и да заловиш побойниците.

Мотивът е важен за установяване на вината при всяко престъпление за определяне тежестта на наказанието. Желателно е обаче злодеят да бъде заловен първо. В противен случай мотивът, дори и да стане известен, служи само за поука на бъдещите потенциални жертви, които като правило не си пишат домашното по сюжети от ялови юридически казуси.

Дори и да не е доказан засега мотвът за нападението над водещия на сутрешния блок на БНТ Иво Никодимов, “най-малкото” можем основателно да заподозрем побойниците, че са го разпознали, когато са го били. Все пак той е сред най-често появявалите се от няколко години насам се на екрана на БНТ нейни емблеми. Или , както предполагат от полицията, точно тези тези агресивни екземпляри не са от онези, които гледат телевизия и поради това са заподозрени, че подбудите им били чисто хулигански- ей така, “да набием когото и да било”? Звучи ли ви логично?

Пострадалият Иво Никодимов заслужава всичкото съчувствие, дължимо на бит човек, който не е имал шанс да се защити сам. А дали е нападнат по “някаква причина” именно заради журналистическата му работа, или агресорите “ просто” са видели лесна жертва за помпане на своя престъпен статус като “герои” в очите на някаква банда, е отделен въпрос. Който не издържа проверката на логиката, защото какво престижно има в това да налагаш групово непознат и не особено застрашаващ с външността си обикновен пешеходец.

Позорно е, че побойниците са действали в гръб и в съотношение трима срещу един. Това по-скоро би трябвало да ги закове на стълба на позора в собствените им среди, където вероятно биячеството се котира като висша форма на мъжкарството.

Когато узнаем с какво журналистът Никодимов е разгневил нападателите си – и дали те са изпълнители на нечия поръчка, коментарът ще си заслужи евентуалното продължение в тази насока.

На фона на очевидното безсилие на полицията ( губейки все повече “горещата следа” ) да установи кои са побойниците, проявили особена дързост да извършат престъплението посред бял ден на оживено място в центъра на столицата, въпросът опира до отговора на риторичното питане: ако там и по този явен начин могат да пребият някого ( при това “ не кой да е”) и да се измъкнат като “неизвестни извършители”, какво да кажем за шансовете на обикновените жертви да получат защита от подобен терор по тъмна доба ( или поне възмездие) и не непременно в столицата, нито в нейния център?

Иде реч за уязвимостта на индивида в държавата, която се слави като работодател на най-многобройната полиция на глава от населението в ЕС. Явно не количеството е определящото за качеството на “услугата”.

Остава обаче внушението, че да пребиеш “известен човек” по най-демонстративен начин в сърцето на столичния град е напълно възможна мисия, поради която всеки трябва да си прави изводите как се изказва по казуси, дразнещи субекти, подобни на онези , описани до момента от пострадалия и от полицията като скинари или други носители на уличната агресия. Намекват и за вездесъщите ( по време на националистическа превъзбуда) футболни агитки, някои от които разнасят съмнителната слава на родния побойник и в чужбина.

Не искам да стигам до предположението, че случаят е начин някакви кукловоди да всяват страх в обществото. Обаче си представям достатъчно картинно, как и защо мнозина граждани- “известни” или не, отказват често да се изкажат пред телевизионния микрофон. Знаменитата фраза “предпочитам да не коментирам” , характерна за политици и дипломати в случаите, когато чрез премълчаване по-скоро потвърждават основателността на въпроса, у нас се е превърнала в косвено доказателство за увереността на гражданите в безсилието на институциите да ги защитят.

Предпочитам да коментирам казуса именно по тази причина.

НА СНИМКАТА: Корените на побойничеството са в древността, както можете да се уверите от увековечаванто на бухалката насред Виена , но това не оправдава безсилието на днешната българска полиция да се справи с мутрите.