Сценарист на обществена поръчка

Tempora mutantur et nos mutamur in illis.

 

Светът много се е променил. Едно време не беше такъв. В началото на 90-те, когато започвахме да се занимаваме с рекламен бизнес, сделките често ставаха с джентълменско стискане на ръце и с някакво договорче от една страница, което още на следващия ден забравяхме къде сме хвърлили. Изпълнявахме си задълженията, взимахме си парите и всички бяха доволни. Често парите не бяха никак малко, сумарно през годините става дума за милиони оборот. Контрагентите бяха както частни, така и държавни фирми. Да, да, не вдигайте озадачено вежди! Понякога с държавните фирми се работеше така лесно, както и с частните. Нямаше конкурси, нямаше запечатани пликове, нямаше комисии, нямаше обжалвания. Шефът на фирмата си избира партньора, възлага му работата и си носи отговорността за избора. Нормално. Така трябва да бъде.

Оттогава малко по малко, ден след ден, сантиметър по сантиметър всичко се промени.

Вече не се занимавам с реклама по най-различни причини, но преди няколко седмици една фирма, която все още се занимава, ме потърси, за да ме покани като сценарист. Щяха да се явяват на конкурс пред някаква НПО за производство и разпространение на информационни клипове за обекти на културно-историческото наследство. Според условията на конкурса, освен техника като за малка телевизия, трябваше да покажат, че имат режисьор, оператор, монтажист и, включително, сценарист.

Тук ще отворя скоба, за да се зачудя защо е нужно да се показват и доказват всички тези неща. Нима когато отида в бакалията да си купя сирене, искам от бакалина да ми покаже, че има крава, че има обор, че има машина за доене, че има доячка на трудов договор, че има мандра и че има камион? Не. Харесвам си сирене, плащам и си отивам. Откъде и от кого го е доставил бакалинът – това изобщо не ме интересува и ще бъда благодарен, ако не ме занимават. Затварям скобата.

Съгласих се да се явя като сценарист в екипа на фирмата, за да могат хората да си окомплектоват документите за конкурса. Аз наистина съм сценарист. През последните 30 години съм написал стотици, стотици сценарии (включително и няколко пиеси) за телевизията и радиото  – драматургични и развлекателни форми. Написал съм и десетки сценарии за реклами. Писал съм и сценарии за информационни видео форми по проекти, финансирани от европейските фондове, какъвто беше и конкретния случай, за който ме потърсиха. Старателно събрах целия си внушителен бекграунд в едно CV и го връчих на възложителя с чувство на изпълнен дълг.

– Не е достатъчно – с тъга в очите каза служителят на фирмата, натоварен със събирането и окомплектоването на документацията. – Трябва да докажеш, че имаш необходимата квалификация.

– С какво повече от часовете продукции по мои текстове в националните телевизия и радио? – изумих се с цялата си наивност.

– С някакъв документ за правоспособност. Например диплома. Какво си завършил?

– Филология със специалност по теория на литературата. Ако трябва да съм съвсем конкретен, точната ми специализация (това, което днес се нарича магистратура) е „Класически и съвременен роман и риторика на сатирата“. Достатъчно ли съм образован, за да напиша сценариите за вашите клипове?

– Дано да го признаят – загрижено поклати глава експертът. – Лошото е, че никъде не пише, че си завършил за сценарист, а ние трябва да покажем именно сценарист на граждански договор.

– Ама това е все едно да питаш капитан на танкер дали е квалифициран да плава с надуваема лодка!

– Такъв е законът…

– Тогава защо не се позовете на опита ми?

– Великолепно! Ще се позовем на опита ти!

– Ето, в CV-то съм изредил какви сценарии в кои медии съм писал.

– А доказателства? Медиите могат ли да го потвърдят с някакъв документ?

– Сигурно могат, но оттогава е минало много време. Всичко е на хартия, кой ще тръгне да го търси!

– А в по-ново време?

– В по-ново време съм писал текстове на реклами, филми и продукции за моите си фирми.

– Чудесно! Трябва да покажеш договор.

– Според теб имам ли? Но ако трябва, ще направя договор между себе си и себе си – казах с ирония.

– Направѝ – напълно сериозно подкрепи предложението ми експертът. – Ти възлагаш на себе си да напишеш сценарий срещу заплащане.

– Това е безумие, но щом искаш, ще направя.

– Трябва да има и приемо-предавателен протокол.

– Това пък защо?

– За да стане ясно, че възложената работа е изпълнена от изпълнителя (от теб) и изпълнението е прието от възложителя (също от теб). Ще трябва да се подпишеш и от двете страни.

– Това не е ли малко шизофренично?

– Такъв е законът…

– Нещо друго?

– Гражданският договор между теб и теб трябва да е регистриран в НАП и да са платени осигуровки от твоя страна като възложител.

– Моля?!

– Освен това от твоя страна като изпълнител трябва да са платени данъци върху получения хонорар.

– Но ти знаеш, че нищо от това не е факт. Какво правим при това положение?

– Е, какво толкова! Най-много да те глобят.

– И като възложител, и като изпълнител ли?

– За съжаление, да. Такъв е законът. Но не вярвам някой да тръгне да проверява…

Мисля да се извиня на фирмата и да откажа да бъда неин сценарист. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/07/28/3893.html

Свързани новини: