Защо не се кандидатирам за началник ( и на БНТ )

08/01/17 09:30
(http://ivo.bg/)

Защо не се кандидатирам за началник ( и на БНТ )

“Вие питате, ние отговаряме”. Имаше такава лицемерна медийна рубрика по времето, когато беше позволено да се задават само безибидни за диктатурата въпроси, но се имитираше нещо като критичност чрез “допитване” до гражданите от страна на журналистите. Понеже получавам запитвания защо не съм се кандидатирал за началник на БНТ, отговарям : преди всичко нямам никакво желание за “реванш” и “рестарт” на живота си по собствените стъпки, нито фалшивото самочувствие на Херкулес, който може да разчисти авгиевите обори.

По онова време попитах на форум в НДК защо Живков продължава да е държавен глава на България след като признава, че конституцията не се спазва, т.е. носи вина за неспазването й. В резултат на това питане тогавашен шеф в телевизията и днешен кандидат да я рестартира заявил на всеослушание, че кракът ми повече не бива да стъпва там. Така и стана ( в БНР също). Същият ми се извини с картичка за новата 1990-та г. след свалянето на Живков : “ЧНГ и извинявай !”.

В началото на 1990-та близо 500 души- ако не и повече ( от общо около 600 работещи), голяма част от които наистина бяха интелектуалци ( в БТА имаше голяма концентрация на високо образовани хора, които бяха нужни на предишния режим, за да го държи в течение какво наистина се случва по света и у нас), направиха подписка с искане да стана главен директор на агенцията. Тя отлежа до края годината до падането от власт на премиера Луканов, който не искаше да я придвижи за одобрение от президента, знаейки в същото време, че работещите в БТА няма да приемат алтернативна кандидатура.

Три години по-късно правителството на Мултигруп и нейното парламентарно мнозинство тръгна да ме уволнява и отново беше събрана подписка от хората, които ме познаваха лично и по-добре от роднините ми в качеството на техен колега, отново направиха подписка. Този път в моя защита, но без успех- властта на трансформираната от чисто партийна в политически мимикрираща разноцветна мафия беше решена на всичко, за да ме махне от поста.

През лятото на следващата 1994-та стотици интелектуалци от цяла Европа, където родните овластени глупаци ме направиха известен с бруталността си, ме избараха с пряко гласуване за вицепрезидент на конгреса на Асоциацията на европейските журналисти в Хелзинки. В България тази новина се натъкна на оглушително медийно мълчание в апогея на победилия соцреваншизъм по времето на възхода на Виденов и пропадането на България в клопката на престъпността след управлението на проруската корпорация Мултигруп и финансовия грабеж за стотици милиарди, докарал милиони българи до просешка тояга без тоягата да накаже виновните и до днес.

Когато граждание най-после въстанаха и защитиха демокрацията през 1997 г. получих възможност и за личен реванш. Но не се възползвах от предложението. Останах си журналист на свободна практика, какъвто съм и днес 9 след перипетии, които са достатъчно известни на интересуващите се.

“Изпуснал съм питомното” , за да “гоня дивото днес”?

Когато заявявам, че свободата е най-висшата ценност за човека, това се отнася и до свободата на избора в живота. Примерът който давам може да е незначителен и обществено несъществен, но е искрен. И е мой личен избор, а не резултат от каквато и да било принуда.

Едни избират да ги избират, други избират да не се кандидатират ( преценявам, че съм кандидатиран и избиран достатъчно, печелейки категорично избори сред наистина специална аудитория от просветени избиратели).