Съд на ЕС: лични данни на пътниците: споразумение ЕС – Канада: несъвместимост с Хартата

Защитата на резервационните данни на пътниците в ЕС не е нов проблем. Става дума за въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, и начините за използване на резервационните данни  (PNR данни), вкл. предаване на компетентните органи

През април 2016 г. е приета   Директива 2016/681 относно използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.

Но междувременно през 2014 г. Европейският съюз и Канада подписват споразумение относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците („PNR споразумение“). След като Съветът на Европейския съюз иска от Европейския парламент одобрение на споразумението, Парламентът сезира Съда, за да установи дали предвиденото споразумение е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите за зачитане на личния живот, както и за защита на личните данни. За първи път Съдът трябва да се произнесе относно съвместимостта на проект за международно споразумение с Хартата на основните права на ЕС.
В  становище от юли 2017 Съдът отговаря, че PNR споразумението не може да бъде сключено в сегашния си вид поради несъвместимостта на редица негови разпоредби с признати от Съюза основни права.

Становище 1/15

Съдът констатира, че разпоредби от предвиденото споразумение са несъвместими с основните права, освен ако то бъде ревизирано така, че по-добре да урежда и уточнява намесите. В този смисъл Съдът приема, че споразумението би трябвало:

•  да определя по-ясно и точно някои от подлежащите на предаване PNR данни,
• да предвижда, че моделите и критериите, използвани при автоматизираната обработка на PNR данни, ще бъдат конкретни и надеждни, както и недискриминационни,
• да предвижда, че ще се използват само бази данни, които Канада поддържа във връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност,
  да предвижда, че PNR данните могат да се разкриват от канадските органи на публичните органи на държава извън ЕС само ако съществува споразумение между Съюза и тази държава, равностойно на предвиденото споразумение, или пък решение на Европейската комисия в тази област,
•  да предвижда право на лично информиране на пътниците във въздушния транспорт в случай на използване на техните PNR данни по време на престоя им в Канада и след заминаването им от тази страна, както и в случай на разкриване на същите данни на други органи или на частни лица,
• да гарантира, че надзорът на правилата относно защитата на пътниците във въздушния транспорт при обработката на техните PNR данни се осъществява от независим контролен орган.

Като се има предвид, че не всички намеси, съдържащи се в предвиденото споразумение, се ограничават до строго необходимото и че в този смисъл те не са изцяло обосновани, Съдът стига до извода, че предвиденото споразумение не може да бъде сключено в сегашния си вид.

Въпреки че систематичното предаване, запазване и използване на всички данни на пътниците в основни линии са допустими, редица разпоредби на проектоспоразумението не отговарят на изискванията, произтичащи от основните права на Съюза.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес, PNR

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/08/01/pnr-10/

Свързани новини: