Рубловладелците и рев(л)олюцията в България

08/06/17 08:35
(http://ivo.bg/)

Рубловладелците и рев(л)олюцията в България

За първи път се сблъсках с левичарската теория за вредата от международния туризъм преди няколко десетилетия. Првилно сте прочели- става дума за туризма, а не за тероризма.

Млад гръцки барман, на когото направих грешката да поръчам турско кафе поради своята неопитност и непознаване на местната специфика ( беше ми първото сблъскване с реалностите на “западна страна”, каквато все пак си беше Гърция), ми изнесе кратка но (без)съдържателна лекция. В Гърция, декларира той ядосано, няма турско кафе, сервирайки ми възкисела кафява течност, далеч от стандартите на еспресото или арабското кафе, които вече бях опознал в разнебитения от войната Ливан. Подобието на кафе, обявено годро от младежа като типично гръцко, беше гарнирано и с друга “студена вода”: проповед срещу чуждите туристи, които искали да превърнат родината му в нация от слугуващи на чужденците келнери. “Много вкусно”, нали!

Наскоро отново се убедих в устойчивостта на тези убеждения в южната ни съседка. Продавач в малко магазинче в Атина, което все пак беше снадбено с постерминал ( да се чудиш защо, при позицията му, изразена срещу плащането по банков път), пламенно ме убеждаваше да му платя в брой и дори ми предложи отстъпка в цената. Но не защото искаше да спечели по този начин от сделката, а понеже държеше да знам, че е срещу грабежа на банките.

И в други държави, в които туризмът е ключов донор за националната икономика, си имат бунтари срещу туризма. В Испания левичари тормозят туристи с лозунги по стените и (леки засега) форми на насилие срещу автобуси и велосипедисти. Революционерите се аргументират с твърдението, че междунарният туризъм е форма на капитализма – направо си стават за туристи в Куба или Северна Корея без обратен билет за връщане, където съответните прекрасни държави нямат големи проблеми с чуждо туристическо нашествие.

В Барселона дори заплашват туристите със смърт по идеологически причини, което е само крачка приди онова, което наистина се случва на туристите в мюсюлмански Египет.

Ами у нас как е, може би вече сте се запитали?

Е, у нас модата на левичарството е каращисана с русофилството. Независимо от дивия руски капитализъм то му служи за спирачка срещу руската кльопачка и руската пачка в отечеството ни любезно.

Чегеваристите, като последна мода на левичарството в публичното ни пространство, най-вероятно не са чували за факта, че техният латино идол беше настроен антисъветски , т.н. не беше русофил за разлика от тях, защото някои негови солови акции на самоназначил се световен вожд на експортния червен терор в Африка не бяха одобрявани от Москва и тя скъса отношенията си с него още през първата половина на 60-те години на миналия век, когато касапинът на кубинските селяни “кулаци”, отказващи масово да си подарят земята на “революциата”, премина изцяло на въоръжение на вироглавия Кастро в износа му на червен терор.

Не дай си Бойко, не подстрекавам левите да се бунтуват срещу туризма у нас! Просто отбелязвам, че русофилското левичарство у нас е “особено” и “специфично” както всичко останало, което има руски печат. Руското пазаруване на България, изчислено от експертите на опасните за националната сигурност повече от 20 процента влияние върху икономиката, не тревожи левите от която и да е гъстота на червената боя у нас. Щом е руско- ако ще и руско-турско да стане ( както е станало вече в международен план), те пак са “за”.

Няма данни за бунтовни настроения и сред туземците у нас, които си умират да си продават имотите на братушките им, известни с това, че не са най-цивилизовните съседи и стопани. Важното е алъш-веришът да върви, нали. Нещо повече, както знаем от превръщането на българския резерват Камчия в руски анклав, там ръка за ръка в порусначването на региона вървят всякакви власти: от изпълнителната и съдебната, до местната и медийната. “Натуршчиците”, които час по час преграждат пътища с протести срещу апетите на сънародници за застрояване, ги няма(ше) да протестират срещу камчийското престъпление на века, превърнало резервата в “земя за застрояване”, преустроена след серия от престъпни действия, ръководени от стари активист(ки) на предишния режим в пълнен синхрон с нови лакомници на московската копаня на разобличения междвременно дори в Русия мафиот Юрий Лужков.

На 9 септември 2009 г. новият премиер на България Бойко Борисов лично узакони българско-съветската далавера с превземането на резервата Камчия от московския мафиот Лужков и този знак на срастването на местната в с руката престъпност превърна и до днес темата в недосегаема за критики от страна политици, медии или магистрати. Що се отнася до политиците, левите мълчат, защото става дума за руска далавера, а “десните” …също, но и защото става дума за съучастието на техния Борисов. Молодцы!

Сал един революционер Валерий Симеонов се възпротиви срещу далаверите на руските собственици на имоти по Черноморието, които ги дават незаконно под наем и не плащат данъци. И толкоз. Червената граница на неговия “протест”, мотивиран единствено с финансови аргументи, не премина забранителната линия на говоренето срещу ограничения контингент ( както се казваше за съветските войски в Афганистан) от руски собственици на български имоти, наброяващ вече армия от братушки, превъзхождащ по брой в пъти българската армия и полиция, взети заедно.

Рев(л)олюцията у нас не вирее. Тук сме си наши- нашисти и рашисти , “заедно в труд и бой”, както се пееше в един марш от времето на съветския колониализъм. Рубловладелците си знаят работата.