Идва ли регулация на интернет

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

• ако регулация означава правна уредба – вън от всяко съмнение Наказателният кодекс, ЗАПСП и пр. се прилагат и за съдържание онлайн. Изборният кодекс дори е предвидил право на отговор за съдържание онлайн;
• ако регулация означава въздействие от медийния регулатор – изводът е същият. Решението по дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  се отнася до уточняване на обхвата на медийната директива и според Съда на ЕС в обхвата се включват онлайн аудиовизуални медийни услуги. Компетентен орган е СЕМ.

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е, че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори/медията,  а за посредниците онлайн. Неслучайно е важно кой е медия и кой не е. И неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

• първо, защото има риск решението кое е законно /кое е незаконно да се взема от интернет компания (трите удара във Франция или трудностите с правото да бъдеш забравен);
• второ, защото вече има принцип в правото на ЕС – за  условната неотговорност на посредниците според Директивата за електронната търговия. Този принцип вече е в смущаващо взаимодействие със съдебната практика на ЕСПЧ (Делфи срещу Естония), както и с национални законодателства на държави от ЕС (за отговорност на социалните мрежи).

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/08/08/online_reg/

Свързани новини: