Съгласто последният Консолидиран финансов отчет на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за 2016-та г., който е публикуван на интернет страницата на Търговски регистър. За ЕДНА година ръста в заплатите на Съвета на директорите на централата ...

Wonderful idea of our friends from Fusion Academy . Fusion Academy is a private institution, offering high quality language and arts education for kids and adults. Art is an important part of the human’s life. Fusion Academy works thus so that the kids to realize the benefits from art and to use everything learned in the art classes in their everyday life.

Председателят на организационния комитет за „Шарджа – Световна столица на книгата“ шейха Бодур бинт Султан Ал Касими и директорът на ЮНЕСКО Ирина Бокова подписаха официалното споразумение, според което арабският град ще бъде глобална столица на четенето през 2019 г.  Един от основните приоритети на кампанията ще бъде свободата на изразяване.  

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония е стимул за развитие на практически замразените отношения между двете страни и отваря вратичка към членството на Македония в НАТО и ЕС. Той обаче може да остане само лист хартия, ако не последват бързи действия за реализация на заложения в него потенциал. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

След години на очакване и месеци обструкции, приятелският договор между България и Македония е факт. В началото на август той бе подписан в Скопие и веднага получи одобрение от Брюксел и Вашингтон. От Кремъл бе посрещнат с ледено мълчание, тъй като, смятат анализатори, политиката на мир и добросъседството на Балканите е против руските стратегически интереси.

Този договор предвижда стандартни, но важни неща. Първо, в него се заявява отказ от взаимни териториални претенции. Това наистина бе нужно да се каже официално и на темата да се сложи точка. Без значение, че преди 26 години България първа призна независимостта на Македония, под повърхността винаги стои съмнението, а често и заплахата, че София не се е отказала от „своята” Македония. И обратно – че Скопие винаги държи под око Пиринска Македония и един ден ще си я поиска.

Втората важна тема в договора е спиране на негативната пропаганда от двете страни на границата. Тя наистина трови отношенията не само на държавно, а и на чисто човешко ниво. Не съм сигурен как точно ще стане това спиране обаче, доколкото повечето медии и в двете страни са частни. Но може би ако тонът на толерантност наистина се подеме от държавните медии, това ще се отрази добре на обществените нагласи и останалите информационни средства ще започнат да се съобразяват.

Трето, съществено внимание се отделя в договора също на възможностите за развитие на икономическите връзки между двете страни. Тук най-голям интерес предизвиква опцията да се реализира брадясалият вече от чакане стратегически за Балканите проект, наречен Коридор №8. Той предвижда изграждане на жп-линия и съпътстващи други инфраструктурни обекти в посока Изток-Запад – от Черно Море до Адриатика, тоест, от България през Македония до Албания, а оттам към Италия, с връзки във всички балкански посоки. Този проект имаше европейско одобрение и обещание за европейско финансиране още преди 20 години, когато в София на власт бе правителството на Иван Костов. Тогава отношенията с Македония, ръководена от ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, пак имаха добри перспективи. Смразяването започна малко по-късно, щом президент стана социалистът Георги Първанов, считан за един от основните проводници на руските интереси тук, а начело на държавата пък се смениха поредица от слаби и податливи на руския натиск популистки и социалистически правителства.

В същото време, след като в Македония се мина дори през преки военни сблъсъци с голямата албанска общност, страната сякаш бе потопена в огромна приливна вълна на национализъм. Скоро Скопие от леко провинциален, но красив, уютен и удобен за живеене град, се превърна в столица на мегаломански скулптурни и архитектурни проекти, които възхваляват славното македонско минало.

Връзката на съвременна Македония с това минало е доста тънка, ако изобщо я има. Античното македонско царство възниква през 640 г. пр. н. е. и е покорено от Рим 500 години по-късно. Според Херодот пръв цар на Македония е Пердика I, родоначалник на династията на Аргеадите. Той пък е потомък на Темен, митичен цар на Аргос от 12-11 в. пр. н. е. и пра-правнук на още по-митичния герой Херакъл. Най-голямо развитие антична Македония достига през 4 в. пр. н. е. при Филип II Македонски и сина му, Александър III, по-известен като Велики.

Този произход сочи македонците за елинско племе, така твърдят съвременните гръцки историци. В античността обаче самите гърци ги считат за варвари. Ораторът Демостен, в опит да организира атиняните за защита от Филип II, казва: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция и гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, култура и свободолюбие”. Александър Македонски пък е наричан от гърците „филелин”, тоест, „приятел на гърците”. И значи – не грък. Някои изследователи смятат античния македонски език за гръцки, други казват, че си е отделен. По-късните натрупвания на история в региона само добавят още неясноти и стават основа за всякакви съвременни претенции. Така че спорът за историята е базисен, ние тук няма да го решим, а докато спорим за миналото, ще забравим как се живее заедно сега.

По тази линия подписаният българо-македонски договор предвижда обща комисия от историци да разглежда и тълкува съвместната история на двата народа. Безспорно, такава история има и редица неясноти и фалшификации трябва да се изяснят и изчистят. Важно е обаче по какви механизми тази комисия ще информира двете правителства за резултата от работата си и каква ще бъде тежестта на нейното мнение при взимане на специфични политически решения, свързани с двустранните отношения.

Още по-важен пък ми се струва въпросът как резултатите от работата на общата историческа комисия ще стигат до българското и македонското общество, дали нейната дейност ще подпомогне процеса на очистване от натрупаните многобройни предразсъдъци. Защото всички знаем, че в българското обществено съзнание е сякаш вкопано мнението, че македонците са българи и толкоз. А в македонското – че българите са окупатори, врагове и толкоз.

Много интересни истории мога да разкажа по този повод, но ето ви една лична балканска мешавица, която с голямо удоволствие ще предоставя за разглеждане на смесената българо-македонска историческа комисия. Бих искал тя да ми отговори на въпроса какъв съм аз, като вземе предвид следните факти: 1. Прадядо ми по бащина линия е преселник в България от Велес, Македония. 2. Имам кръвни роднини в Скопие – чичовци и първи братовчеди на баща ми, втори мои. Те са си македонци. 3. От българското коляно на този род впоследствие имам племенник немец, втори братовчед руснак, други племенници французи, украинци и германо-чилийци. 4. Прабаба ми по бащина линия е от Тутракан, нейната сестра живя в Букурещ, там имам кръвни роднини, които са си румънци. 5. По майчина линия родът ми е от Сопот и Вазовото коляно. Те са си българи. 6. Децата ми в Щатите са истински американци, а какви ще бъдат внуците ми – изобщо не е ясно.

И така нататък. Това е проста илюстрация на адски сложен проблем, по който никаква комисия не може да вземе решение, а е въпрос единствено на самосъзнание. Добрата новина в случая е, че, ако съдим по подписания договор, изглежда има воля подобен род въпроси между България и Македония, поне засега и поне на хартия, да бъдат оставени настрани. На дневен ред са други развития, включително очакването договорът да се окаже сериозна стъпка по пътя на Македония към членството в ЕС и НАТО. Идеята е, че само ако всички станем истински европейци, общото ни минало може да бъде здрава основа за общото ни настояще и бъдеще. Дано наистина е така.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

В своя нов сборник с разкази „Жената на писателя“ Георги Тенев открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и...

Президентът на САЩ Тръмп благодари на Путин за прогонените 755 американски дипломати ( от които около четвърт са американци, а останалите са руски служители на американска работа). Така Путин помагал да бъдат спестени съответните заплати от американския бюджет.

С това изказване Тръмп отново се изяви като последовател на Бойко Борисов, който на практика благодари ( но искрено) на руския външен министър Лавров през октомври 2015 г. за призива му да се срамува като български премиер за спирането на “Южен поток”, признавайки си, че го направил в интерес на САЩ ( макар самото спиране на потока да беше обявено от Путин година по-рано).  „Аз реално благодаря, че ( Лавров- бел. ivo.bg) чете и коментира това, което казвам. Не го прави често, много ценя неговото мнение, защото е действително един изключително добър дипломат”, отвърна Борисов с извинителн тон, за да може след това да се изпъчи и да попита дали пък руснаците не се срамуват за скъпия газ, който ни продават.

Разликата между Борисов и Тръмп, освен във всичко друго, е в липсата на ирония от страна на нашенеца. Той наистина си казва каквото му е на сърцето ( нали в един американски димпломатически доклад, изтекъл в Уикилийкс, се посочваше точно това: че Русия му е на сърцето).

Има и друга разлика, която е по-важна. Тръмп се прави на интересен заради огромната съпротива, която среща институционално за проявените от него пристрастия към Русия на Путин преди изборите. Властелинът на Белия дом се “оказа” доста безпомощен да отхвърли упреците и подозренията за руската му връзка. Принуден е да действа в постоянен отрбанителен и обяснителен режим.

Нашият властелин няма такъв проблем. Нещо повече, той “скача на бой” в защита на Русия на Путин, ако му се стори, че някой в България им посяга. Видяхме тази грозна картинка по време на предишния му мандат, когато каза на президента Плевнелиев да си мери приказките по адрес на Русия, а министрите си на отбраната и на външните работи не просто смъмри, а направо унижи с публичното си шоу, когато ги заплаши да ги прати да служат на корабите за наказание, че подкрепяли идеята за създаване на общ флот с натовските съседи в Черно море ( и да ядосат Путин с подобно намерение).

Днес на Борисов вече не му се налага да брани московските интереси по същия начин. Просто няма кой да го предизвика- нито в собственото му обкръжение, нито в отбора на т.н. опозиция, която може да му се репчи по каквито и да било въпроси, но не и по темата за миролюбието и “прагматизма” в състезанието по подмазване на Путин. Мърморенето по адрес на западните санкции срещу приближените на руския самодържец политици и олигарси е обща, направо обединителна кауза от първостепенно значение в днешна България.

Тръмп спокойно може да продължи мисълта си за благодорността към Путин с “майтап, бе, хора”, докато при Борисов няма майтап – той таксува всеки руски шамар като аванта и дори е готов да плаща за нея. Справка: плати със задна дата данък подмазвачество на кремълската политика, когато заяви на 29 юли във Варна с три години закъснение, че от ЕС го били предали по въпроса за “Южен поток “ , но той си мълчал.

Оказа се, че цели три години Борисов мъченически е стаявал мъката си да бъде “предаден” от ЕС, но най-накрая я изплака пред студенти във Варна. С което опроверга себе си по повод собствени предишни твърдения, че има заслуга за спирането на руските енергийни проекти, т.е. проявил е храброст пред Кремъл. А “най-интересното” е, че темата за АЕЦ “Белене” тихомълком отново се появи в правителствената програма в София. http://www.dnevnik.bg/politika/2017/08/02/3017244_pravitelstvoto_shte_prieme_zakonodatelnata_si_programa/

Няма да си мълча. Чувствам се предаден лично от прмиера Борисов, който си направи труда да ми телефонира на 28 март 2012 г. в това качество с персонално съобщение, че току-що  правителството му е гласувало решение за прекратяване на руския проект!

Share on Facebook

Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев” в Пазарджик вече разполага със собствен библиотечен скенер, с който по-лесно ще се дигитализира част от фонда с книги и периодични издания. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик директорът на библиотеката Лъчезар Риков. „Успяхме с наши средства да си закупим такава техника и вече можем да сканираме книгите и да...

„Всичко, което се случва, трябва да се знае.“ Имам Фейсбук от самото му създаване. Нормално – повечето от вас също го ползват оттогава. Отначало беше съвсем проста платформа, в която можеш да качваш снимки, да копаеш фермата си и… В общи линии това. Дори и да искаш, нямаше как да изгубиш повече от час-два на ден....