Четейки и сравнявайки два идентични текста от последните два Консолидирани финансови отчети на АЕЦ-а, за 2015-та и 2016-та години, следва извода, че някъде в този период централата изпада от компаниите под общо управление на Български ен...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Черната вдовица” от Даниъл Силва Издава: Хермес Дата на публикуване: 10 юли 2017 г. Преводач: Елена Кодинова За книгата: В деня на откриването на конференция срещу...

Участниците в проекта МКС , през ноември 2017 може да обявят своите планове за създаването през 2020 окололунна космоческа станция , известна като Deep Space Gateway, а руското участие в проекта ще бъде решено през следавщата седмица, това е съобщил за ТАСС източник от ракетно космическия отрасъл.

В близките августовски нощи, жителите на цялото Северно полукълбо на Земята ще може да наблюдават дъжд от падащи звезди, настъпва максимума на метеорния поток Персеиди. Персеидите се появяват в небето всяка година приблизително от 20 юли до 20 август.

У нас всеки популист крещи “дръжте популиста” толкова по-силно, колкото  по-нахален или овластен е ( уви, често пъти става дума за едното и другото като взаимна обвързаност). Най-подозираните в обогатяване чрез политиката сочат обвинително с пръст към останалите.

Тон за тази песен поднови премиерът Борисов, когато преди няколко дни “изобличи” един наистина твърде антипатичен олигарх, който обаче е извън неговия кръг от бизнесмени, че имал скъп автомобил майбах, пък си позволявал да го критикува. Борисов би могъл да каже много повече и много по-конкретни неща за въпросния собственик на цял курорт край Бургас, но срещу такива яростни русофили нашият премиер предпочита да действа по стар махленски обичай с акцентиране върху някакъв знак от неговото богатство, за да го дискредитира в очите на публиката.

Евродепутатът Бареков го имитира на неговото си ниво като добър ученик в универеситета по популизъм. В пристъп на отмъстителност към конкретни журналисти, които го ядосват, Бареков се самоназначи за говорител на “група граждани” и сигнализатор на прокуратурата колко забогатели са въпросните няколко ( негови бивши) колеги.

Моя скромна милост не веднъж е отблязвал, че медийните велможи са най-недосегаемата част от българския т.н. елит. Няма виден негов представител, срещу когото да е насочван мечът на Темида у нас. Скалповете на шефовете на т.н. четвърта власт са скъп трофей на властниците и те си ги пазят във витрината като напомняне на племето, че след скалпирането ( че и скопяването) следва обезглавяване на непокорните.

Не че отделни журналисти не заслужават прокурорско внимание, но пренасочването на вниманието на “обвинителя” Бареков към водещи на предвания при положение, че далаверите на медийните босове и връзките им с политиците, към които Бареков принадлежи и в едното, и в другото “качество” като горд със себе си началник на телевизия и “европейски политик” (както сам се нарича), е поредната перверзия на “разваления телефон” в българската публичност.

Самият израз “група граждани”, които Бареков претендира да предвожда в написването на сигнал до прокуратурата, е автоголова фразеология от времето на “развития социализъм”. “Работническо дело” обяви протестиращите на 3 ноември 1989 г. пред Народното събрание, скандиращи “демокрация” и “избори” за “група граждани” ( имах честта да бъда сред тях).

Но още по-бумерангово е заклеймяването на журналисти във връзка с предполагаемото им обогатяване тъкмо от страна на гражданина Бареков. Ако има практикуващ тази професия у нас през последните близо три десетилетия, който да е станал емблематичен в това отношение, то това е точно авторът на “сигнала”. То не бяха фукни със снимки с неговите поливания с шампанско в скъп френски бар и хвалби с часовници за хиляди и хияди евро!

http://www.burgas.utre.bg/2014/02/27/212125-vizhte_chasovnitsite_na_barekov_za_nad_150_bona_snimki

Но най-отблъскващото в популисткия ход на Бареков е позоваването на хорската бедност на фона на неговото собствено забогатяване, което той неведнъж е обяснявал като заслужно с честен мениджърски и журналисти труд. В същото време, вайка се той в сигнала си до прокуратурата, хората едва свързат двата края със заплата от 1000 лева в България. Разбирай – бедните хорица не са талантливи в забогатяването, както заслужено забогателия Бареков.

Понеже вече стана дума, че заможният нашенски Робин Худ, тръгнал в професионалния си живот като конферансие от пловдивска кръчма, за да пренесе факела на простотията от нея в българската журналистика и политика, използва неосъзнато фразеологията от времето на социалпопулизма, то на най-новата му изява би подхождал един израз от същото онова време, когато за подобни типове се казваше, че успяват на принципа “чрез нахалство , към прогрес”.

Share on Facebook

Преди години имах щастието да посетя Истанбул и да усетя неповторимата атмосфера на този древен град. И до днес, когато чета Елиф Шафак, спомените ми все ме връщат там по някакъв начин. Авторката ми е любима още по ред други причини. Ето защо гледам да не пропускам неин роман. „Трите дъщери на Ева“ (изд. „Егмонт“) излезе съвсем наскоро...

Кое беше събитието на отминалата седмица? Дали размяната на ядрени заплахи между Съединените щати и лично между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун, които излязоха да си мерят ракетите? Не. Не беше това. Не беше и парламентарната разправа с българските магистрати – промените в Закона за съдебната власт, според които съдии, следователи и прокурори ще могат да бъдат отстранявани само при повдигане на някакво обвинение срещу тях. Най-сетне, събитието на седмицата не беше и онази половин детска градина в Перник, заради която двете най-големи политически сили у нас се хванаха за гушите и цяла седмица не могат да се пуснат.

Дребнотемието е национална напаст и понеже е така, темата на отминалата седмица беше историята как някакви хора отишли на кръчма в Созопол и как ги накарали да платят резервирани места, включително и онези, които не са ползвали. Разтърсващо! Дано поне в клозета да е имало тоалетна хартия, иначе апокалипсисът щеше да е окончателен и необратим!

За онези, които абсолютно правилно не са проследили интригата, ще припомним накратко фактите. Група летовници решава да вечеря в някакъв ресторант и за целта предвидливо си прави резервация за 10 души. В уречения час се явяват шестима и започват да консумират каквото там се консумира в подобни случаи. Дотук фактите са неоспорими. Следват интерпретации от двете страни, които включват кой какво бил казал, кой какво бил отказал, кой се държал нагло и арогантно, кой се бил оплакал и кой се бил ядосал – все недоказуеми неща, които за щастие нямат никакво значение. В крайна сметка гневният управител на заведението включил в сметката и по 20 лв. за всеки резервиран, но незает стол, които пари май никой така и не платил. Възмутените клиенти обаче снимат сметката със своите модерни смартфони и директно я хвърлят на лъвовете във фейсбук. Оттам се надига ропот и дандания и по този начин въпросната кръчмаро-битова история се превръща в събитие №1 на родния августовски медиен обмен.

Да, случаят е смешно дребен, но пък ако седнеш да го разгледаш от различни страни, може да се окаже и поучителен. Да вземем например гледната точка на

Клиентите

Те са типични представители на докарания до просешка тояга Българин, оня окаян обитател на нашата разорена от олигарси територия (защото държава, както знаем, тук няма), ударила дъното и продължаваща да копае надолу. Те са изтънчени и взискателни, някак аристократично уморени и отегчени. Те са дошли да харчат пари и алчните морски кръчмари са длъжни да се проснат по очи пред тях.

Хайде, дори да не е чак така, хората са отишли на море да поразпуснат, да се поглезят, да покажат статус, да се почувстват господари… А то какво? Някакъв хищен кръчмар им разваля лятната приказка. Вместо да бъдат ухажвани, вместо да им се внуши илюзията, че гларусите се радват да ги посрещнат в заведението си, вместо, дето се вика, по една маслинка като комплимент да им дадат, те едва ли не им стоят с хронометър на главата да засичат с колко лева в час ядат и пият върху единица търговска площ.

Извън кръга на майтапа, хората са абсолютно прави. Те цяла година са работили нещо, борили са се да изкарат пари, може би са пестили, а може би са треперили да не ги хванат, не им е оставало време за семействата, а още по-малко пък за приятелите. И ето, идва лято, планират се ваканции, хората отиват да прекарат с близките си няколко дни от сутрин до вечер заедно и какво ги посреща? Глутница разярени и кръвожадни печалбари, които гледат на тях като на ходещи (и леко изгорели от слънцето) портмонета. И нищо повече, никакво зачитане, никаква човещина.

Какво да кажат обаче

Ресторантьорите

Вярно, нашите хотелиери и ресторантьори са безогледни. Не стига че са десетки хиляди в конкуренция помежду си, ами са принудени да действат на къса брегова ивица и в къс сезон – буквално ден година храни.

За тях клиентът е кокал с мръвка, който трябва да бъде оглозган за рекордно кратък срок – в сравнение с нашите хотелиери и ресторантьори тропическите пирани са кротко преживящи крави, които за никъде не бързат. Мазен и любезен, докато те мами пред входа като някоя сирена и разсеян докато те обслужва, нашият черноморски кръчмар се изнервя, когато дойде време да си плащаш и да освобождаваш място за следващия бройлер.

Извън кръга на майтапа обаче и нашият ресторантьор е прав. Той е пресметнал целия кратък курортен сезон в човекомаси и човекостолове, той знае от всеки квадратен сантиметър в заведението си колко пари ще изкара от началото на юли до края на август през всяка една Божа минута. Той е успял да си изкара всички разрешителни, да мине през всички процедури, които често граничат с гавра; давал е подкупи, подмазвал се е на трътлести служителки от всевъзможни контролиращи органи и лицензиращи институции; събирал е персонал: само пред готвача сигурно е пълзял няколко часа и му е дал десет хиляди лева заплата, да не говорим за получленоразделните сервитьори, които невинаги умеят да направят разлика между тирбушон и касов апарат; ежедневно се разправя с доставчици, които му капризничат и му извиват ръцете – изобщо, успял е някак (къде честно, къде с далавера) да организира бизнес и чака да бере плодове. И точно тогава идват някакви лигльовци, решили да се правят на велики, и буквално бръкват в джоба му! Ще си платят, как няма да си платят!

Ако клиентите и ресторантьорите бяха единствените страни в тази драма, то никаква драма нямаше да има. Багрите обаче се сгъстяват от намесата на

Общественото мнение

То ми е любимо! И в същото време малко ме плаши. Не спирам да се учудвам как цивилизовани уж хора са способни на толкова омраза. Слава Богу, най-яростните от тях са такива само пред компютрите в тесните си квартири или на работното място, когато никой не ги наблюдава. Щом отделят пръсти от клавиатурите, те се превръщат в най-обикновени и незабележими шушумиги. И все пак! Бива ли някаква тъпа кръчмарска история да отприщва толкова страсти?!

„Заради такива като вас държавата трябва да строи допълнителни пътни ленти към Кулата и Маказа, че и без това не смогват….чудя са как може да сте такива мизерници!!!!!“

„Самозабравили се наглеци! Ще се постарая никога, ама никога да не посещавам това място и този човек!“

„Това може да съществува само в мокрите финансови сънища на собствениците в центъра на ресторантьорската вселена – Созопол, където единствено вирее паралелното кръчмарско съзнание на съвършения дебил“.

„Ами стой в баничарница да ядеш гевреци или мазни дюнери и после обикаляй по крайбрежната улица да стръскаш назньоча!!!“

„Някой от компелдаците дето е сложил минус ще каже ли защо дупетатите получават заплата за празен стол – отсъстват от парламента постоянно???“…

Освен чистият гняв, в социалните мрежи има и „тежки“ мнения, възвишени позиции, морална недостижимост, справедливо негодувание, желание виновните да бъдат наказани до девето коляно в името на справедливостта и демократичните ценности. Най-суфистицираните инфлуенсъри обобщават: какво да се прави – целият „матриал“ е прост (и като такъв не ни заслужава нас да му бъдем елит). Ех, булгар, булгар…

Междувременно се включиха и

Институциите

Реагираха така, сякаш турската армия е навлязла към Свиленград!

„В сряда по разпореждане на премиера Бойко Борисов е била направена пълна проверка на ресторанта, в която са участвали Министерство на туризма, Комисията за защита на потребителите и НАП“. Не може да не е участвало и командването на сухопътните войски, но неграмотните „журналя“ са пропуснали да го отразят! Макар че и НАП е достатъчно силно оръжие в ръцете на властта…

„От КЗП съставили констативен протокол , след което ще бъде наложена санкция за административно нарушение… Глобата е от 500 до 3000 лв. и се налага до 3 месеца. Заради големия обществен интерес обаче от КЗП ще връчат акта (ще извършат екзекуцията – б. м.) доста по-рано“. Ех, че правова държава! Ех, че ред и законност! Ех, че актьорска игра в кадър! То не беше реформа в Закона за съдебната власт, то не беше справедливост и възмездие над кръчмари!

Но поне да си знаете: ако ви хапят много комари в бунгалото, мобилният номер на министър-председателя е… Другия път ще ви го кажа.

В обобщение

Целият случай е тъжен със своята миниатюрност. Ние сме станали миниатюрни хора. Защо една банална кръчмарска история е толкова важна за нас? Ами, защото е туризъм, а туризмът е елитен отрасъл в икономиката, национален приоритет! Но пък икономика, в която туризмът е приоритет… Какво да ви кажа? Слугинаж. Приоритет на икономиката трябва да е производството, селското стопанство, енергетиката, износът. Науката и културата. А туризмът – той прекарва принадената стойност от истинската икономика през стомашно-чревния тракт.

Но по-лошото е, че стомашно-чревният тракт вече у мнозина е заменил сърцето. Докато „си правим кефа“, докато „се забавляваме“, докато „релаксираме“, ние започваме да се мразим. Така ли искаме да живеем?

Омразата е заменила любовта, а презрението се е настанило на мястото на уважението. Не умиваме нозете на по-малките, а ги караме те да мият нашите и даже да пият водата. И няма как да е иначе, когато онзи огромен АЗ се е подул до такава степен, че не е оставил никакво място за Ти.

Ето това виждам аз в четири празни стола по 20 лева парчето. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet