Всички ние сме торнадо, амосферно явление, вихър с различна форма, временна и претенциозна, но винаги гравитираме около една и съща константа – Празнината, която прави „геврка” възможен – Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което поражда Нещата в своята Основа. След нас остават само спомени, падащи листа (много рядко автомобили) и всички, абсолютно всички, действия в живота ни са задвижени от мотивацията да я запълним тази Празнина, около която ни е завъртяла лудостта на живота. Често успяваме да хвърлим нещо в бездънната и паст, само за да видим, че тя (Празнината) се е пренесла другаде, съвсем непокътната. Със скоростта на мисълта.

Вземете чисто човешките истории:

Момче харесва момиче. Тя е Празнината, която трябва да се запълни. У него. Само веднъж да успее, момчето осъзнава незабавната потребност да запълва нова Празнина – била тя дълбочината на нейната утроба или копнежа по друга, по-млада, какво значение има? Нали е „постигнал” целта си? Само в приказките героите заживяват щастливо евър-афтър… В реалния живот се пропиват, пребиват се като хора (животните не са способни на излишна жестокост) или направо се избиват физически, но Празнината си остава…

Вземете всички сфери от живота:

Мечтаната вчера професия днес е ужасяваща рутина.

Желаната вчера сума днес е нищожна шепа копейки.

Възлюбеният вчера Пророк днес виси на кръста…

И така нататък. И така нататък…

Разберете, че Празнината стои в основата на ВСИЧКО. Без нея нямаше да има пророци, мечти, желания, бедност и богатство, разврат и целомъдрие, нямаше да го има цялото разнообразие на човешкото преживяване. Искате разнообразието, но не желаете Празнината?

Е, няма как да стане!

Именно тя, Празнината, майко, черната, гарантира нашето съществуване!

Около Нея се върти всичко.

Има начин да съхраните психиката си здрава и той е да се научите да приемате Празнината. Да я боготворите дори! Защото Празнината идва от Бога. Грешно се изразих. Бог е Празнина – Празнина, която вие „запълвате” със своите желания, нагласи, действия, мечти и предпочитания. Бог е добър, защото ни позволява това. Защото ни позволява ВСИЧКО ТОВА. Само не очаквайте някога тя, Празнината, да се оригне и да каже:

„Достатъчно!”

Това няма да стане дори в деня на смъртния ви одър. Ще си заминете от тук с чувството за Празнина. За нещо непостигнато. За нещо недоизживяно…

Боготворете Празнината!

Кратък синтактичен анализ:

Бого-Творете Празнината.

Творете като Бога, за Бога!

Или идете по дяволите!

Запълвайте я с каквото намерите за добре, но никога не очаквайте Тя да изчезне. Дори най-богатитят българин се чувства като просяк пред американските милиардери, а те се чувстват разведени. Или болни. Има ли значение?

Празнината е като сянката, тя е по-бърза от вас и колкото повече обем в пространството заемате, толкова по-голяма ще бъде Празнината, която Ви следва навсякъде. Която трябва да запълвате.

Откажете се от това. Не от Празнината. Откажете се от идеята да я пълните с „неща”: имоти, марихуана, хероин, заплати, кюлчета, коли, власт, пари, мъже, оръжия, жени… Приемете Празнината като основата на Вашето съществуване. Едва тогава ще можете да заговорите в първо лице, множествено число:

Ние.

Ние приехме Празнината.

Ние сме Празнината.

Защо мислите, че дервишите се въртят? Около КАКВО се въртят?

Защо мислите, че будистите съветват да пренебрегваме всичките си желания?

Откъде мислите, че произлиза „Бездната” в Стария завет?

Защо мислите, че Учителят, Лечителят, увисва на кръста?

Вашите постижения могат ли да се сравняват с тези на Моисей, Буда, Исус, Мохамед?

Могат, разбира се! Стига да не забравяте за Празнината!

Празнината, майко, черната!

Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което прави всички Неща възможни…

Но винаги промелниви, винаги недостатъчни…

Бого-Творете Празнината!

Тихомир Димитров 

Урания на Блага Димитрова освен с мистичното си заглавие ме привлече с чудната си корица (комплименти за труда на Мариана Станкова) и бе сред избраните книги за лятната ваканция. Никак не сгреших, че я понесох именно нея към морето. Прекрасна!

Урания е книга за мъдростта на словото, дълбочината на думите и общуването между хората. Изпълнена с мистика и наука, дълбоки океани и далечен Космос, минало и бъдеще, преплетени в мислите и диалозите на героите.

Мисля си, че книгата ще се хареса както на хора, които се занимават с лингвистика, физика, астрономия, така и на любителите на словото в най-богатия му вид, на философски настроените и на търсещите романтика.

Урания е на 18, макар в моето съзнание винаги да я виждах по-скоро като 16 годишна (вероятно е сложено 18 от някакви морални съображения). Дочува глас, който я отвежда във вилата на професор-лингвист в срещата му с негов асистент. Влюбването е неизбежно, интимността също, но тя далеч не е само между телата, а е по-скоро между търсенето на смисъла и общуването между тримата.

Има някакво силно (поне за мен) усещане за късен соц, което не дотежава. Дори на много моменти ми звучи, сякаш е писана за днешния ден, макар първото й издание да е още от 1993 година.

Фабулата е динамична и мистична. Размахът на разсъжденията е пленителен и дава големия чар на романа. Замая ми се главата от наситеността и богатството на българския език, разгърнати до максимална степен в текста.

„Но преди да изрека думата, нека да я премълча, за да й отворя пространство и време. Защото какво е една дума сама по себе си без мълчанието около нея, което създава нейното подслойно ехо?“

„- Но в спора се ражда истината!
– И се убива най-голямата истина: правотата на другия да мисли различно!“

„Приемете впрочем другия човек такъв, какъвто си е, и се радвайте, че е различен от вас.“

„Срещата би имала смисъл само тогава, ако си постави за цел да не подчини едната на другата от позиция на силата или на „правотата“, не за дифузия между двете, не за превъзпитание, пази боже! Аман от превъзпитатели! За себепознание!“

Така се нарича инфографиката, подготвена и публикувана през седмицата от агенция Ройтерс, показваща потенциалните възможности на Северна Корея да изпълни заканите на своя лидер за атака срещу САЩ и по-специално тихоокеанския остров Гуам....

Чували ли сте думата „картонерас“? Ако отговорът е не, опитайте да направите асоциация с думата. Точно така – става въпрос за картон и по-точно – за книги с картонени подвързии. Явлението се появява за първи път в Аржентина през 2003 г., когато в отговор на неблагоприятната икономическа ситуация в страната група креативни млади хора решават да...

Признавам си: няма(ше) да прочета книгата “Бойко, който винаги се завръща” във възхвала на живота и делото на Бойко Борисов. Но видях резюмето в Кафенето и реших да го споделя с любителите на чер(ве)ния хумор.

Сега вече знам с още по – голяма сигурност от преди ( не че съм се съмнявал като автор на доста по-различна книга, озаглавена “Премиер на РъБъ” през 2013 г.), че подмазването на Човека от народа е част от днешната нашенска действителност.

Борисов се е преродил на върха на властта не само като физическо подобие на правешката мутра, която нямаше да ни управлява толкова дълго без антуража си от самоотвержени слуги. Наплодил е обкръжението си с градинари и градинарки, които най-безсрамно му копаят чисто голи егоградинката, за да обслужват нагона му ( защо иначе ще са му нужни на този толкова велик изборджия хвалебствията на плебеите, ако не става дума за жаждата му да изглежда номер едно, без значение какви са фалшификациите, чрез които постига този номер в огледалото ).

В случаите, когато го превъзнасят безпределно, Борисов обича да казва, че никой не може да забрани на феновете на Барселона да я обичат. Това е едно от обясненията за борисовото дългогодишно задържане на политическия връх.  Има коремоспасяваща ( от руската дума “живот”, т.е. корем на български) първична реакция спрямо проявите на вторичните (без)полови белези на подмазвачеството от страна на политхермафродитите. Гъвкав е като питон, захапан от зайче. И точно толкова се чувства застрашен в обкръжението на ласкателите си.

А останалите, онези от разединеното, разпръснатото голямо мнозинство българи, които не го харесват или дори не го понасят? Ами да вземат да спечелят избори, пък тогава ще говорим, би казал пак той, подпрян на успешната си изборджийска гега Цецо. При всеки случай, когато не може да обясни някой гаф на началника, гегата нравоучително ни припомня: “демокрацията се крепи на изборите”.  Факт- “играеш-пичелиш”, би казал друг нашенски авторитет в областта на философията на победителите!

Ето и резюмето в Кафенето:

Той свири на пет инструмента, рисува и спасява държавата

Заслужава ли си четенето най-новата биография на премиера

Карандашъ в Капитал

Когато Ким Ир Сен се родил в Корея през 1912 г., според официалната му биография над къщата изгряла двойна дъга, на небето се появила нова звезда, а птиците запели с човешки глас. Сред постиженията му, когато пораства, е например потопяването на японски кораб. С поглед.

Биографията на Бойко Борисов („Бойко, който винаги се завръща“, автор Кристина Кръстева, издателство „Труд“) за щастие е далече от обожествяването на сегашния премиер, но в нея също няма да прочетете нищо лошо за него. Книгата прилежно събира на едно място всички публично известни (положителни) факти за Борисов след влизането му в политиката (плюс няколко нови) и ги описва увлекателно в една история.

За хората, които много харесват сегашния премиер, книгата ще бъде изключително полезна, защото на всяка страница ще намират нови и нови, и нови, и нови аргументи за това. За тези, които не го харесват, прочитането й ще бъде голямо изпитание.

За тези, които са неутрални – просто искат да имат по-добра представа за човека, който управлява държавата толкова много години, книгата е безсмислена. Освен, разбира се, ако не се вълнувате от подробности като тази, че Бойко Борисов си носи от кабинет в кабинет (още откакто е главен секретар на МВР) комплект изсушени тестиси от бизон.

Какво ще научите от книгата

Накратко, детските години на премиера са изпълнени с много игри, НО и с много учене. Борисов получава първата си шерифска значка (от станиол), когато е на четири годинки. И оттогава е лидер. Научава се да чете на пет. Завършва училище с пълно шест. Не му вървели само историята и френският. Много му се отдава обаче музиката.

Книгата описва случаи, в които той свири на четири различни инструмента. Солист е на акордеонния оркестър в Банкя, има снимки как води духовата музика с кларинет, владее и китара. Веднъж изсвирва (в дом за деца без родители) на пиано O, Christmas tree и Für Elise. Рисува с маслени бои върху статив – „като професионалист“.

След завършване на училище биографията прелита бързо до момента, в който той става главен секретар на МВР. За живота му преди това се разказват само няколко случки. Когато първата му жена е бременна в осмия месец, веднъж, когато се прибирал вкъщи, тя изтичала да го чака пред блока и той я занесъл на ръце по стълбите до апартамента. На четвъртия етаж.

Споменава се накратко за връзката му с Цветелина Бориславова, която, апропо, започва с това, че тя му подарява гербер на едно състезание по карате. Оттам и по-късно, намеква се в книгата, заченато от любовта, е името на ГЕРБ. Майката на Бориславова не го приемала добре в началото, но веднъж платила да й доставят въглища, които обаче не пристигнали. Борисов се заел и посетил човека. Въглищата веднага дошли. Семейството започнало да го уважава.

Борисов е и „брилянтен шофьор“. Описани са две негови катастрофи (при едната той кара със 160 км/ч), в които реагира много добре и няма пострадали.

В биографията му е публикуван и списък с отличията и наградите на Борисов, които са „толкова много, че изреждайки тези, рискуваме да изпуснем два пъти повече“. Има също списък с „Големите постижения на премиера Борисов и на водените от него правителства“, тип магистралните бандити, „Наглите“ и ръстът на икономиката.

Отделно има и списък с „Какво построи премиерът Борисов за два мандата – най-големите реализирани проекти“. Едно от постиженията му е назначаването на Цветан Цветанов в правителството – „най-успешният вътрешен министър, който България е имала“. Ни повече, ни по-малко.

Самият Борисов управлява в интерес на всички региони. Най-важен му е мирът в държавата. „Само Бойко Борисов има куража да спре големите енергийни проекти, понеже са неизгодни за държавата“, заключава авторката.

Някъде между всичките си успехи той дори уволнява собствената си дъщеря, която Симеон Дянков е назначил, без да го пита, за съветник в Министерството на финансите.

Да се опише цялата книга накратко, разбира се, е невъзможно, но посоката е ясна.

Какво няма да научите

В „нецензурираната биография“ на Бойко Борисов няма да прочетете нито една дума за мутренските години. Периодът между 1990 и 2001 г. се споменава съвсем накратко през големите му клиенти като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Няма нито дума за общата му фирма с Алексей Петров и Румен Николов-Пашата.

Няма нищо за отношенията и връзките му със СИК. Гангстерските войни и десетките поръчкови убийства по времето, когато е главен секретар на МВР, са минати с неговия цитат, че бандитите се избиват, защото са им свършили парите, понеже полицията си върши много добре работата.

В биографията не се посочва нито един неуспех на Борисов – неслучилите се реформи и пропилените шансове за прогрес. Няма нищо и за хората около него и отношенията на държавата с тях – от Сталийски до Валентин Златев. Няма за КТБ и Цветан Василев. Няма за Пеевски. Няма за държавните поръчки и механизма за функциониране на ГЕРБ по места.

Всичко е такова, каквото Борисов би искал да бъде. Една книга лично за него. Прилича малко на изсушени бизонски тестиси – напомнят за нещо, може да се носи като трофей от кабинет в кабинет, но не може да свърши работа по същество.

http://www.ploshtadslaveikov.com/mihail-veshim/

Share on Facebook

С преиздаването си през 2015 г. за първи път от 30 години насам „Стъкленият похлупак“ (изд. „Сiela”)  отново спечели огромна популярност в книжните среди на България. Имаше период, в който непрестанно бе коментиран безспорният принос на полубиографичния роман на Силвия Плат за света на литературата. Спомням си, че си го бях взела за четиво във влака....