Вместо да детронира, Ричардсън бетонира лъжата за “антикорупционния проект” в България

Не, не са ни виновни винаги “другите”- в случая западните ни съюзници ( или приятели, каквито често в лично качество наистина са). Трябва да се отърсим от това удобно извинение за нашите несгоди. И все пак е тъжно да констатираме до каква степен сме загадка за тях след десетилетия на принудителна разлъка със западната цвилизация, белязана от съветизирането на забравената България.

Поводът за нерадостната ми констатация е позицията на Бил Ричардсън, американски политик и дипломат, министър на енергетиката и постоянен представител на САЩ в ООН в периода1993-2001 г. по времето на президента Бил Клинтън. Бившият губернатор на щата Ню Мексико Бил Ричардсън се е изказал с много верни констатации ( уви, в негативен план) за България, за да се ангажира в защита на банкера Цветан Василев и правото му да се отбранява като главен обвиняем за аферата с откраднатите милиарди от КТБ. Мнението му е публикувано в сайта на оглавявания от него Център за глобален ангажимент “Ричардсън” и е препечатано в сайта Клуб Z ( който не носи отговорност за основната неистина, върху която авторът гради иначе впечатляващата си ангажираност с казуса).

Много верни неща обобщава Ричардсън- от припомяненето за подчинеността на Русия, която царува и днес в България, до прозрачните намеци за Пеевски и Цацаров , макар грижливо да избягва да ги посочи поименно. А за властелина на положението Борисов дори не намеква. Опитният дипломат явно много внимава да не премине тази граница, стриктно спазвана от западните съюзници на политическо ниво, за да не се клати удобното статукво на “стабилната България”, в която Борисов се е наложил като безалтернативен властелин на страната не без с помощта на толерираната от него под чадъра му руска пета колона.

Обобщението на Ричардсън за съпричастността на медиите ( без изключение) в България като инструмент за сатанизирането на Цветан Василев е невярно.

Един публицист, който се опитва да избегне постоянното посочване на изключенията и борави с подобно обобщение за маркиране на водещата тенденция в страната, може да си позволи такава волност. Но в претенцията си да бъде юридически точен, както си вижда от старанието му да не посочва имена на виновни без доказателства, политикът Ричардсън не прави добра адвокатска услуга нито на своя клиент, нито на жадните да чуят авторитетна западна защита на системно изнасилваната българска демокрация.

Смайващо е да се прочете, как при толкова остри (все пак) изводи за необходимостта от външна намеса, каквато е неговата, Ричардсън се кани да спасява върху напълно грешен фундамент справедливостта по казуса с Цветан Василев, когото сравнява със знаменития руски мъченик Магнитски, смачкан най-буквало в руски затвор заради гражданската му позиция. “Лъжицата катран” в предлаганата от автора каца с мед е следният цитат:

“Цветан Василев стана особено нежелан противник на българското правителство, когато се изправи в подкрепа на новоучредена антикорупционна политическа платформа – “България без цензура” – през 2013-2014 г. http://clubz.bg/57237-zashto_richardsyn_zastava_na_stranata_na_cvetan_vasilev

Излиза, че Цветан Василев, който си призна вече, че е вложил 25 милиона в палачинковия проект “Бареков”, изразявайки съжаление за собствената си глупост по този повод, всъщност е инвестирал в “антикорупционна политическа платформа”, а не във фалшив дудук. Дори един от адвокатите на Василев, който едва ли говори фриволно без съгласието на онзи, който му плаща, заяви критично в телевизионно предаване без да си слага цензура на приказките, че Василев е проявявал смайваща неадекватност, доверявайки се на такива, като Бареков. Ричардсън обаче повтаря най-буквално лъжата на самия получател на онези милиони, че същият бил борец срещу корупцията. По този начин американецът обезсмисля и дори профанизира цялата си пледоария – не само при опита му за защита на Цветан Василев ( което не е тема и проблем на моята реплика), а и на куцата българска демокрация, спъвана от прангите, наследени от съветското иго.

Щеше да е добре случаят с Цветан Василев наистина да предизвика американска правозащитна намеса – заради самото разгласяване на нашите проблеми и извличането на поуки в течение на спора. Но случаят се е изродил в “приятелски огън”, при който “съпътстващите жертви” сме всички ние, които знаем от първа ръка, че сме се превърнали във “втора ръка” хора в собствената си държава точно заради жилавостта на лъжите на корупционерите, крещящи “дръжте корупционера”, с които очевидно не можем да се преборим сами при цялата олигархичо-медийнна мафиотска власт от руски тип, изправена срещу нас.

Тук лъжата е на власт и вместо да бъде детронирана от хора, с биографията на Ричардсън, тя се оказва бетонирана от него. Пък ние да си бием главите в бетона, когато “борецът срещу корупцията” от корупционния проект “България без цензура” утре се позове за своята “правота” в поредната си нахална акция за легитимиране на лъжата и бецеремонността в българската публичност на “един американски бивш министър и дипломат” !

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител